ПРОТОКОЛ
№ 204
гр. Варна, 22.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20213100900551 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ИЩЕЦ „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД,
редовно призовано, представлява се от юрисконсулт К.Н., редовно упълномощен и приет от
съда от днес.
ОТВЕТНИЦАТА М. СЛ. В., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат
С.С., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. Хр. Ст., редовно призован, не се явява, не представя заключение по
съображения, изложени в молба от 15.03.2022 г.
ЮРИСК. Н.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните по делото и след спазване
разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата
страна на спора като поканва страната да изрази становище по проекта за доклад на
делото.
ЮРИСК. Н.: Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба. Запознат
съм с проектодоклада и нямам възражения по същия.
Имам едно уточнение във връзка с възраженията на ответната страна по отношение
1
на претендираната главница. Настоящата претенция е по заявлението за издаването на
заповед за незабавно изпълнение за заплащането на 80 000 евро, частична главница, която е
неприсъдена и непогасена от целия размер от 148 870.81 евро. Това сме го уточнили и в
допълнителната исковата молба.
АДВ. С.: Оспорвам исковата молба и допълнителната исковата молба. Поддържам
депозирания отговор и допълнителения такъв. Запознат съм с проектодоклада, като моля
същият да бъде изменен в частта за безспорните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства, а именно: на стр. 7-ма, падежирането на цялото задължение по договора за
кредитна линия не е на 31.08.2017 г. Аргумент за това е текстът на § 2, ал. 2 от
допълнително споразумение № 3, в която е написано, че главницата в размер до 200 000
евро се погасява както следва: 50 000 евро на 01.08.2017 г. и остатък от 150 000 евро на
31.08.2017 г. Обстоятелството е съществено, тъй като по първото по време исково
производство, претенцията е за размер от около 35 000 евро, като не мога да посоча точната
сума, която е по-малка и от първата част от главницата, която се падежира съгласно
споразумението на 01 август.
Спорното е между страните, че М.Р. има качеството на солидарен длъжник. Това сме
го посочили в отговорите на исковата молба и на допълнителната искова молба.
ЮРИСК. Н.: Възразявам по отношение на направените възражения от колегата, тъй
като по отношение на тези факти и обстоятелства, същите са установено с влязло в сила
решение по т.д. 175/2018 г. по описа на Районен съд – Силистра и същите не се нуждаят от
доказване и изследване в настоящото производство.
СЪДЪТ като съобрази поведението на страните и направените възражения относно
извършения доклад по делото, в частта, в която е прието за безспорно установено
посочените обстоятелства, намира, че докладът следва да бъде изменен единствено във
връзка с падежиране на цялото задължение, но не и във връзка с качеството на солидарен
длъжник на ответницата, тъй като правоотношението между страните като част от
правопораждащите факти е установено между тях.
С оглед горното и на основание чл. 145, ал. 3, пр. последно вр. чл.146 от ГПК,
пристъпи към УСТЕН ДОКЛАД на делото в смисъла, в който е докладван с Определение №
№ 145/26.01.2022 година, както следва:
Производството по делото е образувано по искова молба на „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша“ № 89 Б, представлявано от С.А.Г. и Т.В.М. срещу М.С. В.-Р., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Доктор Басанович“ № 53, ет. 3, ап. 8 за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 80 000 евро – част от
цялата просрочена главница в размер на 148 870,81 евро, дължима по Договор за кредитна
линия от 02.09.2013 год. и Допълнително споразумение 1/26.08.2014 год., Допълнително
споразумение № 2/ 20.08.2015 год. и Допълнително споразумение № 3/ 31.08.2016 год. към
него, ведно със законната лихва, считано от 01.04.2021 год. до окончателното изплащане на
2
задължението, както и сторените съдебно-деловодни разноски за които суми по ч. гр. дело
№ 435 по описа за 2021 год. на Районен съд – Силистра, били издадени Заповед за
изпълнение № 206/ 08.04.2021 год. и Изпълнителен лист № 242/29.04.2021 год.
В исковата молба ищцовото дружество излага, че на 02.09.2013 г. между него от една
страна и ЕТ „КОМПАС ЕСОЕС – ЛЪЧЕЗАР ВАНИКОВ“, ЕИК ********* –
кредитополучател и длъжник, Л.С.В., ЕГН ********** – съдлъжник и М.С. В.-Р., ЕГН
********** – съдлъжник, от друга страна, бил сключен Договор за кредитна линия, по
силата на който банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 300 000
евро, като същият бил изцяло усвоен. С три последователни допълнителни споразумения от
26.08.2014 год., 20.08.2015 год. и 31.08.2016 год. кредитът бил револвиран. Според
последното споразумение страните констатирали размера на дълга и се съгласили да се
намали размерът на кредита от 300 000 евро на 200 000 евро. С документа страните се
съгласили и че към 31.08.2016 год., усвоеният и непогасен лимит бил в размер на 216 960
евро, като същият представлявал, дължимата към момента на подписването, главница, а
вземането на ОББ АД за същата не било погасено. Крайният срок за погасяване бил удължен
до 31.08.2017 год. с възможност за последващо удължаване. Такова обаче не било
договорено.
Сочи се, че на 31.08.2017 год. кредитът станал изцяло изискуем, поради изтичане на
крайния срок на издължаване, като се начислявало и обезщетение за забава на просрочените
плащания за периода следващ 01.08.2017 год.
Въпреки разсрочванията и измененията на договора за кредит, липсата на цялостно
погасяване на задължението от кредитополучателя или неговите съдлъжници /каквато се
явява и ответницата/ е мотивирало банката да инициира заповедни производства, по които
да се снабди с титули за изпълнение. Въз основа на Заповед за незабавно изпълнение №
2137/ 07.09.2018 год. и Изпълнителен лист № 607/ 10.09.2018 год., издадени по ч. гр. дело №
1240/ 2018 год. по описа на Районен съд – Силистра, кредитополучателят и солидарните му
длъжници били осъдени да заплатят на банката сумата от 35 790,43 евро – част от цялата
просрочена главница от 200 000 евро по договора за кредитна линия от 02.09.2013 год. Въз
основа на подадено от Марияна В.-Р. възражение по чл. 414 от ГПК било образувано т. дело
№ 175/ 2018 год. по описа на Окръжен съд – Силистра. С решението по него било прието за
установено, че ищцата като съдлъжник дължи на банката посочената частична сума.
Решението било потвърдено с Решение № 152/ 27.07.2020 год., постановено по в. т. дело №
54/ 2020 год. по описа на Апелативен съд – Варна, а с Определение № 60454/05.08.2021 год.,
постановено по к. т. дело № 2294/2020 год. по описа на ВКС, то не било допуснато до
касационен контрол.
На основание второ поред заявление, банката ищец се снабдила със Заповед за
изпълнение № 2600/ 12.07.2019 год., заповед за изпълнение № 2711/ 26.07.2019 год. и
Изпълнителен лист № 630/ 30.07.2019 год., издадени по ч. гр. дело № 984/ 2019 год. по описа
на Районен съд – Силистра, с който горепосочените длъжници били осъдени да заплатят
солидарно 15 338,76 евро – част от просрочената главница от 164 209,57 евро, произтичаща
3
от договора от 02.09.2013 год. Ответницата Рухова отново подала възражение и било
образувано висящото към този момент т. дело № 2041/ 2019 год. по описа на Окръжен съд –
Варна.
Настоящото производство е образувано вследствие на подадено от ответницата
Рухова по реда на чл. 414 от ГПК възражение срещу Заповед за изпълнение № 206/
08.04.2021 год., въз основа на която бил издаден Изпълнителен лист № 242/ 29.04.2021 год.
по ч. гр. дело № 435/м 2021 год. на Районен съд – Силистра. С изпълнителния лист
длъжниците били осъдени да заплатят на ищеца кредитор сумата от 80 000 евро – част от
цялата просрочена главница в размер на 148 870, 81 евро, ведно със законната лихва от
01.04.2021 год. и сторените съдебно-деловодни разноски. Тъй като липсва възражение от
страна на едноличния търговец и другия съ-длъжник, по отношение на тях заповедта за
изпълнение е влязла в сила. С оглед възможността, дадена му по чл. 422 от ГПК, ищецът
предявява настоящата претенция за признаване на установено, че ответницата му дължи
сумите по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.
Предявените искове са с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1
от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В срока по чл. 367 от ГПК, ответницата М.С. В.-Р. е депозирала писмен отговор, в
който формулира искане за прекратяване на производството поради издаване на процесната
заповед от местно некомпетентен съд и поради просрочие на исковата молба. Отбелязват се
нередовности на последната свързани с падежа на вземането, неконкретизация на част от
кое от просрочените задължения е претендираната сума, както и такива свързани с размера
на главницата. Сочи се, че в кориците на делото липсват доказателства за реално
предоставяне на сумата по кредита на кредитополучателя, както и че провеждането на ССчЕ
е допустимо само след представяне на такива документи. Отправя се искане за задължаване
на ищеца да посочи дали с процесния договор се новира предходно задължение или не с
оглед чл. 3, т. 7 и т 8 от договора. Ответницата излага твърдения, че банката е предоставила
на кредитополучателя суми в разрез със собствените си условия допускащи подобни
действия само в случай на износ на стоки с „отсрочено плащане“– чл. 1, ал. 2 от договора, а
не в случай на авансово плащане, поради което не дължи претендираните от ищеца суми.
Излага и че не е била уведомявана от ответника за наличие на негово ликвидно и изискуемо
вземане спрямо нея в претендирания размер. Посочва, че има качеството на поръчител по
договора, във връзка с което индикира, че претенцията срямо нея е предявена след изтичане
на преклузивния срок по чл. 147 от ЗЗД. Излагат се твърдения за неравноправност на
договорни клаузи. Оспорва се и падежирането на вземанията на ищеца на посочените от
него дати, както и редовното водене на счетоводните му регистри. На ответницата не било
известно и договаряне на каквото и да било изменение или разсрочване на кредита. Моли за
произнасяне за дължимост на сумите, удържани от нея принудително, въз основа на
допуснатото предварителното изпълнение.
В депозираната в срока по чл. 373 от ГПК ДИМ, ищецът поддържа твърденията си за
сезиране на компетентен заповеден съд и спазване на срока за предявяване на
4
установителния иск. Конкретизира, че цялото задължение по кредита било неделимо и
главницата по него била дължима окончателно на една дата – 31.08.2017 год.
Препотвърждава и пояснява изложеното в исковата си молба. Уточнява, че в нея е допуснал
техническа грешка и целият размер на просрочените плащания е 152 080, 92 евро, а не 164
209,57 евро. Изложени са и подробни съображения, с които се оспорват твърденията на
ответницата, че има качеството на поръчител, а на солидарен длъжник. Ищцовото
дружество посочва, че в настоящия случай относимото законодателство за защита на
потребителите не е приложимо доколкото тя няма качеството на потребител, а и целта на
кредита е била осигуряване на средства за посрещане на оборотните нужди на търговец. Не
счита и клаузите по договора за противоречащи на императивните норми на ЗКИ. Ищецът
се противопоставя и на възражението на ответницата за поредност на плащането и посочва
той не е сред лицата, легитимирани да претендират изплащане на застрахователно
обезщетение от БАЕЗ. Формулира искане за недопускане на представените с отговора на
исковата молба доказателства и за оставяне без уважение на всички доказателствени
искания на ответницата като неотносими и неоснователни. Намира за преклудирана
съобразно чл. 133 от ГПК и възможността на ответницата да формулира въпроси към вещото
лице, доколкото не е сторила това с отговора на исковата молба.
В депозирания отговор на ДИМ, ответницата поддържа възраженията си, направени в
отговора на исковата молба. Излага твърдения, че в исковата молба, обстоятелствената част
на ДИМ и в петитума на последната са посочени три различни суми като размер на
дължимата главница, съответно – 164 209,57 евро, 152 080,92 евро и 148 870,81 евро, както
и че в издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист не е отбелязан размерът на
цялата главница. Навежда възражение за наличието на преюдициално застрахователно
правоотношение между кредитополучателя и БАЕЗ, по което трето ползващо се лице било
банката-ищец. От него се правело извод за продължаване на действието на процесния
договор за кредитна линия. Страна по продълженото правоотношение обаче, ответницата не
била. Сочи се също, че страните по договора не са договаряли предоставяне на конкретен
размер на кредитна сума, която да бъде предоставена еднократно от банката и да бъде
върната изцяло на конкретен падеж или конкретни нейни части да бъдат връщани на вноски
с конкретни падежни дати. Излага, че възможността на кредитора да представи намиращите
се у него документи за реалното предоставяне на сумите по договора е вече преклудирано.
Посочва, че не е обвързана с предходно материално правоотношение, възникнало между
настоящия ищец и кредитополучателя по договора за кредитна линия от 2013 год. Въвежда
се и възможността кредиторът да иска повторно заплащане на сума, която вече е получил от
застрахователя или от заложеното имущество.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото на
чл. 154, ал.1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните
твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които
основава исканията и възраженията си.
Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца доказване на реалното
5
предоставяне на главницата по кредитното правоотношение на кредитополучателя ЕТ
„КОМПАС ЕСОЕС – ЛЪЧЕЗАР ВАНИКОВ“ доколкото правопораждащият
правоотношението факт е установен с влязло в сила решение. В тежест на ответницата е да
установи наведените правопогасяващите и дилаторните възражения, респективно
заплащането на задължението в неговия пълен размер преди настъпването на падежа му.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ: сключването на Договор за кредитна линия от 02.09.2013 год. и
Допълнителни споразумения № 1/ 26.08.2014 год, № 2/ 20.08.2015 год. и № 3/ 31.08.2016 год.
между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД като кредитодател и ЕТ „КОМПАС
ЕСОЕС – ЛЪЧЕЗАР ВАНИКОВ“ - кредитополучател и длъжник, Л.С.В. – съдлъжник, М.С.
В.-Р. – съдлъжник и М. Ф. В. – съдлъжник, качеството на солидарен длъжник на М.С. В.-Р.
по договора за кредитна линия и анексите му.
УКАЗВА НА ОТВЕТНИЦАТА, че не сочи доказателства за заплащането на цялата
или част от сумата по кредита преди или след настъпване на падежа на цялото вземане по
договора и неговите анекси.
СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 3326/10.02.2022 г., подадена от
процесуалния представител на ищцовата страна, юрисконсулт Н., с която по делото са
представени доказателства за внесен депозит определен за възнаграждение на вещото лице,
както и заверен препис на извлечение от счетоводните книги.
СЪДЪТ докладва постъпило уведомление вх. № 3608/14.02.2022 г., от координарота
на Центъра по медиация към Окръжен съд – Варна, госпожа Н.В.а, в което обективирано
изявлението на ищцовата страна, че не желае да участва в процедура по медиация.
СЪДЪТ докладва постъпило вх. № 6560/17.03.2022 г. писмо, изходящо от Окръжен
съд – Силистра, с което по делото са представени заверен препис от решение №
87/10.10.2019 г., ведно с определение № 341/02.12.2019 г. по описа на Окръжен съд –
Силистра и решение № 23/08.03.2022 г. по т.д. № 2429/2021 г. на ВКС.
СЪДЪТ докладва постъпила вх. № 6236/15.03.2022 г. молба, подадена от вещото
лице Р.С., в която е посочено, че ищцовата страна е предоставила голям брой документи,
като към настоящия момент не е успял да изследва всичките, поради което е и в
невъзможност да изготви и да депозира заключението по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза в срок. Моли, да му бъде дадена допълнителна възможност да изготви
заключението, като с оглед големия обем документи, е отправено искане за предоставяне на
по-дълъг срок за изготвяне на експертизата.
ЮРИСК. Н.: Моля, да приемете като доказателство по делото представените с
исковата молба писмени документи.
Запознат с постъпилите писмени документи. Моля, да уважите молбата на вещото
лице, като определите нов подходящ срок за изготвяне на експертното заключение.
По отношение на молбата за медиация – към настоящия момент няма да се
възползваме.
6
АДВ. С.: Не възразявам да бъдат приети като доказателство по делото представените
с исковата молба писмени документи. Моля, да приемете като доказателство по делото
представените с отговора на исковата молба писмени документи. Единствената нередовност,
ако прецените е, че съм представил същите на английски език, тъй като така ми бяха
представени по едно друго дело. Ако ми дадете възможност ще ги представя в заверен
препис на български език. Така или иначе това са документи, въз основа, на които се твърди,
че е предоставена част от процесната сума, като част от неизвестна и неуточнена все още
главница.
Запознат съм с извлечението, което е представено с молба от 10 февруари 2022 г.
Моля, да обсъдите данните в него, с оглед преценка редовност или нередовност на исковата
молба поради следното: доколкото сме във втората фаза на производството, а именно
исковото такова и след заповедната част, в заповедното производство, в заповедта за
изпълнение и в изпълнителния лист не е посочена главница. В извлечението, което е
представено по настоящото дело е посочена главница, в размер на 152 070,92 евро. Същото е
в противоречие с твърденията и с петитума на исковата молба. Няма как в исковата фаза на
процеса да се правят твърдения, които са различни от тези в заповедната фаза.
По отношение на решение на решевието на Окръжен съд – Силитра, аз съм запознат с
него още от първата инстанция. Въпрос на преценка на съда е със сила на пресъдено нещо
по кои факти и обстоятелства се ползва същото.
По молбата на вещото лице, моля, същата да бъде уважена, като му бъде дадена
допънителна възможност да изготви заключението.
Моля, да поясня защо съм направил съм доказателствените искания с отговора,
защото е възможно да не съм бил достатъчно ясен. С искането за издаване на документи от
Българска агенция за експортно застраховане, ни е необходимо за докажем
правоизключващото обстоятелство дали между Агенцията и между ищеца в настоящото
производство са водени разговори, преговори и плащанията, тъй като Агенцията за
експортно застраховане е застраховател и покрива риска от неплащане на
кредитополучателя. Така, че съществено обстоятелство е първо, дали са водени такива
преговори, второ – дали е получила каквото и да е плащане от „БАЕЗ“ ЕАД и ако такова е
получено, то нашата отговорност се изключва по настоящото дело.
ЮРИСК. Н.: Възразявам по отношение на направените от ответната страна
доказателствени искания. На първо място, считам, че с тях се релевират правоизключващи
възражения, които към настоящия момент са преклудирани. Отново, с оглед влязлото в сила
решение по т.д. № 175/2018 г. на РС – Силистра. Що се касае до Българска агенция за
експортно застраховане и исканото удостоверение, правя уточнение, че Банката е трето
ползващо се по договора лице, но нямаме права да претендираме плащане по въпросния
договор. Това може да направи само и единствено застрахованото лице.
АДВ. С.: Няма как да твърдя, че има плащане и то няма как да твърдя, тъй като
ответницата по делото не е имала право, не е получавала каквито и да е документи по
7
кредита. Не е страна по застрахователното правоотношение и още едно обстоятелство защо
ги искам, защото, ако се е твърди, че не е получена сума с падеж 2017 г., първото действие
на банката е една година по-късно, а междувременно какво се е случвало, че банката да не
си предяви претенцията една година за 200 000 евро.
Искаме да се снабдим с документи, удостоверяващи наличието или липсата на
плащания от Българска агенция за експортно застраховане към ищцовата страна, а именно
към „ОББ“ АД, както и кореспонденцията по такова искане. Това е във връзка дали банката е
претендирала плащане и ако застрахователят е отхвърлил тази претенция, това би било в
полза на нашето твърдение, че банката е предоставила парични средства в нарушение на
договора, обстоятелство, което при прочитане на документите Агенция за експортно
застраховане би трябвало да го и видяла.
СЪДЪТ намира, че представените с исковата молба и отговора на исковата молба и
допуснати до приемане писмени документи следва да бъдат приети като доказателство по
делото.
Следва да бъде приобщено към доказателствения материал по делото и
представеният с молба от 10.02.2022 г. от ищцовата страна заверен препис на извлечение от
счетоводните книги.
Като такива следва да бъдат приети и служебно изисканите писмени документи от
Окръжен съд – Силистра.
СЪДЪТ намира, че на вещото лице С. следва да бъде дадена възможност за датата на
следващо съдебно заседание да изготви и да депозира заключението по съдебно-счетоводна
експертиза, в срока по чл. 199 ГПК.
СЪДЪТ намира, че не са налице основания за ревизиране на определението на съда,
с което не е допуснал до събиране представените от ответната страна доказателства, както и
е оставил без уважение искането на ответната страна за издаване на съдебно удостоверение
за снабдяване от „Българска агенция по експортно застраховане“ ЕАД със заверени преписи
от рамкова полица № Б1А091600747/1/08.09.2016 год. на Застрахователен договор №
1101828062535120917/ 12.09.2017 год. и на всички приложения, анекси и споразумения,
както и следва да се остави без уважение искането на ответната страна за издаване на
съдебно удостоверение, в частта, в която да бъде представена кореспонденцията водена
между ищцовата страна и „Българска агенция по експортно застраховане“ ЕАД във връзка с
твърденията за евентуално предоставяне на парични средства в нарушение на договора.
СЪДЪТ намира за основателно искането за издаване на съдебно удостоверение на
ответната страна, за снабдяване с доказателства от „Българска агенция по експортно
застраховане“ ЕАД за обстоятелтвото дали по процесния договор във връзка с рамкова
полица № Б1А091600747/1/08.09.2016 год. на Застрахователен договор №
1101828062535120917/ 12.09.2017 год. е налице извършено или неизвършено плащане в
полза на ищцовата страна и ако е налице такова – в какъв размер и на коя дата.
С оглед горното, СЪДЪТ
8
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените с исковата
молба писмени документи: договор за кредитна линия от 02.09.2013 г., Допълнително
споразумение № 1 от 26.08.2014 г., допълнително споразумение № 2 от 20.08.2015 г. и
Допълнително споразумение № 3 от 31.08.2016 г. - заверени копия; Заявление за издаване на
процесната заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист - заверени копия, заповед
за незабавно изпълнение; Съобщение на РС-Силистра по ЧГД № 435/2021 г. и възражение
от М. СЛ. В. срещу заповед за изпълнение по ЧГД № 435/2021 г. на РС-Силистра - заверено
копие; определение №60454/05.08.2021 на ВКС, Търговска колегия, второ отделение,
постановено по ТД № 2294/2020 г.; решение № 87/10.10.2019 г.; постановено по ТД №
175/2018 г. по описа на Окръжен съд Силистра, потвърдено с Решение № 152/27.07.2020 г.,
постановено по в.т.д. № 54 от 2020 г. на Апелативен съд Варна, съобщение изх. №
10276/29.06.2021 на ЧСИ Георги Георгиев до Марияна Ваникова Рухова.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представеният с молба от
10.02.2022 г. от ищцовата страна заверен препис на извлечение от счетоводните книги.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото служебно изисканите и
постъпили писмени документи от Окръжен съд – Силистра: заверен препис от решение №
87/10.10.2019 г., ведно с определение № 341/02.12.2019 г. по описа на Окръжен съд –
Силистра и решение № 23/08.03.2022 г. по т.д. № 2429/2021 г. на ВКС.
ПРИЛАГА по делото уведомление вх. № 3608/14.02.2022 г., от координарота на
Центъра по медиация към Окръжен съд – Варна, госпожа Н.В.а, в което обективирано
изявлението на ищцовата страна, че не желае да участва в процедура по медиация.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на вещото лице С. за датата на следващо съдебно заседание да
изготви и да депозира заключението по съдебно-счетоводна експертиза, в срока по чл. 199
ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за издаване на съдебно
удостоверение за снабдяване с кореспонденцията водена между ищцовата страна и
„Българска агенция по експортно застраховане“ ЕАД във връзка с твърденията за
евентуално предоставяне на парични средства в нарушение на договора.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответната страна съдебно удостоверение, по силата, да се снабди с
доказателства от „Българска агенция по експортно застраховане“ ЕАД за обстоятелтвото
дали по Застрахователен договор № 1101828062535120917/ 12.09.2017 год. във връзка с
рамкова полица № Б1А091600747/1/08.09.2016 год. е налице извършено или неизвършено
плащане в полза на ищцовата страна и ако е налице такова – в какъв размер и на коя дата,
след представяне на доказателства за платена държавна такса, в размер на 5.00 лева по
сметка на Окръжен съд – Варна.
СЪДЪТ обявява дата за следващо съдебно заседание 03.05.2022 г.
АДВ. С.: Моля, да определите друга дата за разглеждане на делото, тъй като на 03.05.2022
г. ще бъда в невъзможност да се явя в съдебно заседание.
9
СЪДЪТ като взе предвид становището на процесуалния представител на ответната
страна, намира, че производството по делото следва да бъде отложено за друга дата, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
За изготвяне, изслушване и приемане на заключението по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза и за събиране на допуснатите писмени доказателства ОТЛАГА И
НАСРОЧВА производството по делото за 31.05.2022 г. от 10.30 часа, за което ищцовата и
ответната страни уведомени в днешно съдебно заседание чрез процесуалните им
представители, вещото лице следва да бъде призовано.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.51 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
10