№ 330
гр. Варна, 03.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на трети април през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Яна Панева
СъдебниЕ. Ив. Маркова
заседатели:Величка Ст. Бонева
при участието на секретаря Дебора Н. И.а
и прокурора П. Д. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Яна Панева Наказателно дело от общ
характер № 20223100200580 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Подсъдимият М. Р. Ф. – редовно призован, води се от Затвора – Варна и с адв. Д. Д.,
служебен защитник и приет от съда от преди.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА:
С. В. В. – редовно призован, явява се лично.
Д. Б. П. – редовно призована, явява се лично.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Подс. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
1
ПРИСТЪПВА към снемане самоличността на явилите се вещи лица:
С. В. В. – на 45 г., българин, български гражданин, с висше образование, неосъждан,
без родство с подсъдимия.
Д. Б. П. – на 59 г., българка, българска гражданка, с висше образование, неосъждана,
без родство с подсъдимия.
Съдът предупреждава вещите лица за отговорността по чл.291 НК, обещават да дадат
добросъвестно заключение.
Адв. Д.: Не възразяваме срещу по-малкия срок за запознаване със СПЕ.
Подс. Г.: Поддържам казаното от адвоката ми.
На основание чл.282 от НПК СЪДЪТ ПРОЧИТА заключението на комплексна съдебно-
психиатрична експертиза с психологическо изследване, изготвена от вещите лица В. и П.
съгласно определение на съда от 20.02.2023 г.
В.Л. В.: Поддържам заключението.
В.Л. П.: Поддържам заключението.
В.Л. В. на въпроси на адв. Д.: На въпроса Ви дали в миналото на Г. е имало
обстоятелства, които да доведат до необходимост от медикаментозно лечение или
пристрастяване към наркотични вещества мога да кажа, че по данните, които дава става
ясно, че е имал, да кажем, травматични преживявания в миналото в родната си държава,
като споделя, че е бил арестуван по политически причини и общо взето това са
обстоятелства, които биха могли да имат психо-травматичен характер за лицето. Дали обаче
подобни обстоятелства ще отключат някакво разстройство и дали има необходимост от
лечение е индивидуално – едни и същи обстоятелства могат да отключат такива при един, а
при друг не. Не може да се направи пряка връзка между преживявани събития и отключване
на разстройство или необходимост от лечение. Още по-малко пък да се развие зависимост
към психотропно вещество. Да, такива събития биха увеличили употребата, но не може да се
направи връзка, че едното следва от другото. Той твърди, че е започнал в България да ползва
наркотици. Зависимост се развива чрез редовно употреба.
В България ПАВ не влизат във веществата, които изписваме за подобряване на което
и да е състояние. Няма как да предпочетем ПАВ пред медикаменти.
Прокурорът: Нямам въпроси. Да се приеме.
2
Адв. Д.: Нямам повече въпроси. Да се приеме.
СЪДЪТ намира, че следва да се приобщи към доказателствата по делото така
прочетеното заключение и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИОБЩАВА заключението на комплексна съдебно-психиатрична експертиза с
психологическо изследване, изготвена от вещите лица доц. д-р С. В. и клиничен психолог
Д. П., назначена съгласно определение на съда от 20.02.2023 г. и депозирана с вх.
№7780/28.03.2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице доц. д-р С. В. за изготвяне на заключението и
изслушване в днешно съдебно заседание в размер на 500 /петстотин/ лв., както и
възнаграждение за вещото лице клиничен психолог Д. П. за изготвяне на заключението и
изслушване в днешно съдебно заседание в размер на 497,80 /четиристотин деветдесет и
седем лв. и 80 ст./ (издадени 2 бр. РКО).
Прокурорът: Нямам искания за събиране на нови доказателства, да се приключи
съдебното следствие.
Адв. Д.: Да се приключи съдебното следствие, нямам искания по доказателствата.
На основание чл.283 от НПК председателят на състава прочита протоколите за оглед
и останалите, приложени към Досъдебното производство доказателства.
На основание чл.284 от НПК се предявиха веществените доказателства по делото.
Като взе предвид, че делото е изяснено от фактическа и правна страна и с оглед
становищата на страните, че нямат искания за извършване на нови следствени действия,
председателят на съдебния състав на основание чл.286, ал.2 от НПК обяви съдебното
следствие за приключено.
На основание чл. 291 от НПК, съдът
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
3
Прокурорът: Като представител на ВОП поддържам обвинението, повдигнато на М.
Г. във вида, в който е внесено във ВОС с обвинителния акт. Намирам, че от доказателствата
по делото по един безспорен и несъмнен начин се доказва, че подсъдимият е осъществил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, както от обективна, така и от
субективна страна. Това се доказа от всички събрани по делото гласни и писмени
доказателства, а именно обективните находки, намерени при претърсването в дома на Г. –
наркотични вещества, също така и тези, които са доброволно предадени от свидетеля Ш.,
както и останалите веществени доказателства, които бяха предявени днес, също така и от
гласните доказателства – показанията на свид. Г., Ч., Д., И., Ш. и П.. От обективна страна по
делото е доказано, че без да има надлежно разрешение, подсъдимият от една страна е
разпространил наркотични вещества на свид. Ш. и също така под формата на продължавано
престъпление освен това деяние е осъществил и друго от същия вид престъпление, а именно
държал е наркотични вещества с цел разпространение. По-късно ще кажа въз основа на
какви доказателства считам, че тези вещества са държани с цел разпространение.
От субективна страна няма съмнение, че деянието е извършено под формата на „пряк
умисъл“. Т.е. подсъдимият е осъзнавал обществената опасност на деянието и е предвиждал
обществено опасните последици или иначе казано – той напълно съзнателно е
разпространявал наркотични вещества и е държал такива с цел разпространение съзнавайки,
че е забранено според законите на Република България.
Ще направя една вметка относно част от очерталата се защитна позиция на
подсъдимия, че в Иран било разрешено притежанието и държането на наркотични вещества:
силно се съмнявам, че това е така, но веднага добавям, че абсолютно е без значение по
настоящото дело дали това е истина, тъй като подсъдимият живее и следва да живее според
законите на Република България, в която пребивава вече много години. Освен това той е
осъждан многократно точно за престъпления от същия текст, което означава, че от
субективна страна той напълно е запознат с противозаконността на своята деятелност.
Няма да преразказвам показанията на свидетелите, само ще обобщя, че четиримата
полицейски служители са разказали в с.з. как пряко са възприели разпространението на
наркотичните вещества от подсъдимия към свид. Ш., също така те свидетелстват за това, че
Ш. пред тях е признал, че е закупил тези вещества от подс. Г.. Неговата хазяйка е посочила
помещението, където живее и където са намерени наркотичните вещества. Отделно от това,
те са разполагали с информация, че Г. разпространява наркотични вещества. Свид. О. Ш.
също описва подробно как е закупил наркотичните вещества, т.е. разпространението – този
епизод от обвинението, което е възведено спрямо Г.. Освен това той оборва обструкциите на
Г., че полицаите не се били обозначили, били упражнили (според него) незаконна физическа
сила, посочвам го, въпреки че не е предмет на настоящото дело, но касае защитната позиция
на подсъдимия. Ш. опроверга тези твърдения на Г. и казва, че полицаите са се представили
и са се държали коректно. Свид. П. категорично е описала помещението, в което е живеел и
в. с.з. потвърди, че е живеел сам, което сочи, че наркотичните вещества са именно негово
притежание, също така представи договор за наем като писмено доказателство.
4
Що се отнася до другия епизод – държането на наркотични вещества – също се
съдържат достатъчно доказателства, от които да се направи обоснован правен извод, че
наркотичните вещества, които несъмнено са такива според извършените по делото
експертизи, са били държани от Г. именно с цел разпространение. На първо място за това
говори количеството наркотични вещества – те са били от най-разнообразен вид, също така
намерена е везна, която служи за мерене на дозите за разпространение, гриндери. Не без
значение е обстоятелството, че наркотични вещества, намерени в дома на подсъдимия, са от
същия вид като тези, разпространени на свид. Ш., което се потвърди от показанията на Ш..
Освен това Ш. е изтъкнал, че от около година си е купувал всеки месец наркотични
вещества от подсъдимия. Безспорно нямаше как да се повдигне обвинение за предходните
разпространение, заради липсата на самите наркотични вещества те няма как да бъдат
определени по вид, количество и процентно съдържание, но безспорно тези показания
потвърждават факта, че наркотичните вещества са държани с цел разпространение – тези в
дома му. Още повече, че свид. Ш. уточнява, че Г. е държал наркотичните вещества, които му
е давал, в дома си.
Нямаме съмнение, че тези наркотични вещества, противно на твърдението на
подсъдимия, че били за негова лична употреба, са били предназначени за разпространение.
Макар и като непряко доказателство се явява и факта, че предходните осъждания на Г. за
такова деяние. Това, разбира се, не е от чак такова голямо значение.
Що се отнася до защитната позиция, която си е създал тук подсъдимият (без да
влизам в ролята на пророк) – той първоначално изнесе твърдението, че едва ли не, не е бил
на това място, представи някакъв болт и парче от счупен зъб като доказателства, които
правилно не бяха приети като доказателства. Болта няма как да докаже дали се е случило
нещо или не. По-скоро е от значение касовия бон, който се прие, където е фиксиран час
около 12 часа, докато събитията се развиват след 14 часа. Имам предвид факта на
разпространение на наркотичното вещество от подсъдимия към свид. Ш., така че
първоначалното твърдение на подсъдимия, че няма как да е бил на това място, тъй като е
бил в магазин на другия край на града е неиздържано и няма стойност. Още повече, че
имаме 6-7 свидетели на мястото на престъплението, когато е бил задържан, така че няма как
да говорим, че не е бил на това място. Още повече, че самият подсъдим в противоречивите
си твърдения опровергава първоначалната си позиция, като се оплаква от упражнено от
полицаите при задържането му насилие. Т.е. той не бил там, а спрямо него било упражнено
насилие. Това е, което съм забелязал като някакви наченки на защитна теза, но не съм чул и
не мога да коментирам повече.
Няма съмнение, че при тези доказателства, поне за мен, подсъдимият следва да
понесе наказателна отговорност и като говорим за вида и размера на наказанието, според
мен следва да се вземат предвид отегчаващи. Аз лично не можах да намеря в
доказателствата такива, които да сочат смекчаващи вината обстоятелства. Самият подсъдим
ни лиши от възможността да посочим като смекчаващо вината обстоятелство едно
чистосърдечно признание – това си е негово право, всеки избира как да се защитава, така че
5
други смекчаващи вината обстоятелства не открих.
Такива обстоятелства, които отегчават отговорността на подсъдимия: на първо място
става дума за една продължавана престъпна дейност – деяние, което е осъществено в два
епизода под формата на продължавано престъпление, т.е. за всички случаи конкретното
деяние е с по-висока степен на обществена опасност, основно визирано в текста на чл.354а,
т.е. една по-висока наказателна отговорност. Освен това факта, че деянието е извършено при
опасен рецидив, естествено е включен в състава на престъплението. В конкретния случай,
бих казал, че се касае за един много опасен рецидив, тъй като освен присъдата, която
обосновава квалификацията „опасен рецидив“, са налице още 2 предходни осъждания и то
пак по същия текст от НК.
Пред нас е изправен човек с трайно установени престъпни навици, които не са били
преодолени дори с едно наказание от 6 години „Лишаване от свобода“, каквото е било
последното наложено на подсъдимия. Очевидно става въпрос за човек с много по-висока
степен на обществена опасност и несъмнено е необходима по-сериозна репресия с оглед да
бъде осъществена индивидуалната превенция, респективно и генералната по отношение на
останалите. Аз намирам, че едно наказание около или малко над средния размер е такова,
което е подобаващо да изпълни целите на закона. Моля за присъда в този смисъл.
Адв. Д.: С оглед данните по делото и доказателствата събрани, както и изявленията
на моя доверител в хода на производството, самият той в едно с.з. се призна по отношение
на деянието, съставляващо престъпление, квалифицирано като “държане на наркотични
вещества“, че същият няма възражения по отношение на това обвинение или както
прокуратурата каза „втората фаза“.
Нашите и моите възражения са във връзка с деянието, квалифицирано като
„разпространение на наркотични вещества“ или по-точно „държане с цел разпространение
на наркотични вещества“. Считам, че за разлика от прокуратурата, не се събраха достатъчно
доказателства, които да покажат по несъмнен и безспорен начин деянието, квалифицирано
като „разпространение“ поради няколко съображения: На първо място малкото количество
наркотично вещество, намерено у свид. Ш.. Това наличие на малко състояние на веществото
касае неговия размер 0,013 гр., което, както и ВЛ в експертизата посочва, че не е достатъчно
да обоснове какъв е характера на наркотичното вещество и съвпада ли с категоричност това
наркотично вещество, намерено у Ш. с това, което е открито в апартамента на подс. Г.. От
друга страна, противно на изявлението от прокуратурата, че свид. Ш., от неговите показания
подробно се установява наличието на доказателства, които да обосновават по безспорен
начин обвинението, ще кажа, че Ш. в една част показанията му в различните фази са
различни. Т.е. на ДП обосноваваше, казваше на няколко пъти, че става въпрос за покупко-
продажба, която се осъществявала между него и моя доверител и то в един сравнително
постоянен период, но в с.з. изяви, каза, едни неща от рода на това, че наркотичните вещества
са му се давали от моя доверител като услуга. Веднъж като услуга, а втори път като
благодарност едва ли не за закупени от него към моя доверител обяди. Всичко това говори
за това, че свидетелят в една от двете фази осъществява престъпление, наречено
6
„лъжесвидетелстване“, тъй като дали е излъгал пред орган на властта, а именно
представител на полиция, или пред съда в с.з. – което и да е от двете представлява
противоречие и едно от двете е лъжа. Показанията се различават. Едно е да говорим, че
свидетеля на ДП казва, че не го познава до такава степен, друго е това, което потвърди в с.з.,
че от доста време се познават. Няма как да не се познават от доста време, при положение, че
моя доверител му е искал съдействие за период на свидетеля, който засяга личния му живот.
Няма как да се обърне човек за личния си живот към някой, който не му е доверен. Друг е
въпроса как звучи услуга „даване на наркотици“.
С оглед на обстоятелството за ниското съдържание и нищожното количество, то моля
при положение, че намерите подсъдимия за виновен, да приложите по отношение на това
деяние чл.9 ал.2 НК, предвиждаща многозначителност на деянието предвид количеството на
веществото, намерено в Ш., защото както стойността, така и другите индивидуализиращи
характеристики – количество, вид, говорят за ниско съдържание и нисък размер на
наркотично вещество.
Колкото до наказанието и съответно смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
няма как да не се съглася с прокуратурата за предходните осъждания, тъй като са налице и
няма как да ги скрия. Но тук говорим за конкретното деяние и обществената опасност в
конкретния случай на това деяние.
Това, което мога да кажа е, че като смекчаващи вината обстоятелства, считам, че се
събраха данни по отношение на преживяното минало на доверителя ми, които бяха
доказани с документи на специалисти-лекари и от друга страна експертизата, която днес
чухме. Считам, че това донякъде са смекчаващи вината обстоятелства, предвид това, че
самият Г., след като не е имал възможност да използва хапчета, е използвал наркотични
вещества, главно марихуана. Затова ще помоля за по-ниско наказание от това, което е
предвидено в разпоредбите на НК.
Подс. Г. – право на лична защита: Ако наистина бях разпространил, щях да се
призная и най-малко като знам, че члена от 5 почва до 15, няма да рискувам подобно нещо.
Това нещо не съм го вършил. Пак казвам: това как се случи не знам. Просто беше ми
комшия и нищо повече, и бяхме приятели така по кафе. Даже на претърсването нито в
апартамента, нито в него, нито в мене, нищо не беше намерено. Това нещо по-нататъка се
случи. Не знам как се случи, нищо не видях. Не разпространявам. Да, съжалявам.
Употребявам от много години – 23 години. Така спрях алкохола. Това беше причината да
спра, да не пия. Това си е истината, трябва да кажа истината. За другото, което казах – то не
беше причината да кажа, че не съм на място. Не, аз бях на мястото, ама не в два и половина
или по уговорка, както казаха в обвинителния акт… Беше някъде към 3 без 15, за времето –
просто за 2 и половина и нямаше уговорка. Това не е така, както е. Казвам, това което е.
Мога да слагам ръка и да казвам същото. Не съм го направил. Аз ако исках да
разпространявам, нямаше да си развалям денонощно очите пред компютъра. Щеше да
вършим нещо друго и щях да правя това. Просто пушех и седях си вкъщи. Аз две години не
можах да изляза от вкъщи. Това беше, че направо беше ме страх да излизам от вкъщи.
7
Виждах какво се случва и беше ме страх и 2-3 пъти на ден ме проверяват и не смеех изобщо
да излизам. Пушех си една цигара, а да разпространявам- това беше пълен абсурд. Не го
правих. Даже ако исках да пуша навънка, другите носиха и аз пуших с тях, не носих. Аз
пазих се. Исках да се занимавам с това, с което съм започнал, да оправя нещата и да мога да
замина. Просто не станаха нещата. Плановете ми бяха други, ама това развали всичко.
Виждах в какво състояние съм бил – чичо ми починал, вуйчо ми починал, приятели почиват.
Даже приятЕ.та, което си беше комшия, до мене живееше, майка му беше починала от
корона вирус. Аз в такава тежест и това се случи. Бяха ме объркали с друг човек, вярвайте
ми, и все ми викаха „къде е тревата?“. Аз тук си казах. Търсиха и спринцовки в мен –
мислиха ме за някой наркоман, аз тези неща в живота си не съм правил. Сега с кой друг
имаше среща с този човек аз не знам. Това, че аз му носих това-онова, това е лъжа. Той беше
единствения човек, който имаше кола. Аз не можех да излизам от вкъщи.
Прокурорът – реплика: Относно защитната позиция на подс. Г.: няма да
коментирам, тъй като не я разбрах. Що се касае до обструкциите на защитника, че свид. Ш.
в показанията си пред съда говори за услуга, а не за покупка – всички бяхме свидетели на
един много добре познат нам феномен: свидетелят очи в очи с подсъдимия беше видно как е
притеснен и едва ли не се опитваше да смекчи неговата вина и действията му и да каже
истината – дали го е възприел като някаква услуга, лично аз не виждам противоречие с това,
което е казал на ДП, защото, съгласете се, за един наркоман определено може да оценява
като услуга това, че му дава наркотици. Дори показанията му сочиха подсъдимия като
някакъв лечител едва ли не. Очевидно беше, че като негов приятел се опитваше да смекчи
неговата отговорност. Това според мен не е оправдателна теза.
Що се касае до приложението на чл.9, ал.2 мисля, че е немислимо да говорим за
приложението на този текст. Става въпрос за едно продължавано престъпление, а не
изолирано деяние. На второ място става въпрос за деяние, както казах, с много по-висока
степен на обществена опасност и на дееца, и на деянието, което само по себе си изключва
приложението на чл.9 ал.2.
Що се касае до миналото на подсъдимия – нека да си припомним, че става въпрос за
едно минало преди повече от 20 год., след което подсъдимият трайно е живял в България и
многократно е осъждан за тези престъпления, така че няма как да правим каквато и да е
причинно-следствена връзка между неговото поведение и това минало, което е преди един
дълъг период.
Адв. Д. – дуплика: Бих се съгласил с прокуратурата дотолкова, доколкото ако
същата беше си позволила по някакъв начин да откликне на молбата на моя доверител за
събиране на доказателства в негова ползва, предвид задължението му да събира
доказателства в двете посоки. От друга страна твърдението, че едва ли не Ш. е казал едни
неща в с.з., защото е видял по някакъв начин М. тук в с.з. и е искал да смекчи казаното под
влияние на въздействие, е малко смехотворно предвид обвинението и обществената
опасност и предвид факта, че става въпрос за съдебно производство. Няма как да не се
съглася с изключително малкото количество, намерено у свид. Ш..
8
СЪДЪТ на основание чл. 297 от НПК дава ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия:
Подс. Г.: Това, което е за разпространението да отпадне, не съм го вършил. Как да го
призная, като не съм го вършил? Как да се примиря със себе си? Аз казах – дайте ми 1-2
години за притежание, защото съм го вършил, но не и разпространение.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след тайно съвещание постанови присъда, която председателят на състава
обяви публично и разясни на страните срока и реда за обжалването пред Апелативен съд –
Варна.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:12 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9