РЕШЕНИЕ
№ 3650
гр. Варна, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20233110110467 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 224, ал.
1 от КТ, чл. 213, ал. 2 от КТ и чл. 220, ал. 1 от КТ от А. Н. П., ЕГН **********, с която
претендира да бъде осъден ответника Б.*** О. И С.- *** ****, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. С., п.к. ****, р. И., ж.к. С. Т. бл. ****, вх. ****, ет. ****, ап. ****, да
му заплати по сключения между страните трудов договор № ****/***** г., следните суми:
390 лева- неизплатено обезщетение за 10 дни неизползван платен годишен отпуск за периода
от 01.07.2022 г. до 07.07.2023 г.; 1053.00 лева- обезщетение за незаконно недопускане на
работа за периода от 12.02.2023 г. до 23.03.2023 г.; 2340.00 лева- обезщетение за неспазено
предизвестие в размер на тримесечното брутно трудово възнаграждение на ищеца, съгласно
т. 6.3. от договора, ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на
исковата молба – 16.08.2023 г. до окончателното им изплащане. В открито съдебно заседание
на 18.04.2024 год. е допуснато изменение на исковете, като този с правно основание чл. 224,
ал. 1 от КТ се счита предявен за сумата 348.33 лева, иска по чл. 213 от КТ- за сумата 1078.76
лева и иска с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ- за сумата 2438.28 лева.
Ищецът твърди, че полагал труд в ответното дружество по силата на трудов договор
№ ****/***** г., на д. „о.” с договорено месечно брутно трудово възнаграждение в размер на
минималната работна заплата за страната, с месторабота обекти на ***** – гр. В., в. ф.
*****- „Т. к.“. Трудовият договор е сключен с шестмесечен срок за изпитване, като след
изтичането на изпитателния срок на 01.01.2023 г. същият на основание чл. 71, ал. 2 от КТ е
1
трансформиран в безсрочен. Ищецът полагал труд на 12- часови работни смени при график,
редуващ дневна и нощна смяна, последвани от два почивни дни. Съгласно трудовия договор,
срокът за предизвестие за прекратяването му след изтичане на изпитателния срок, е еднакъв
за двете страни – 3 месеца, но не по- дълъг от срока по Договор № *****/24.10.2018 г.,
сключен между работодателя и ***** - В.
Ищецът започнал да изпълнява трудовите си задължения на 01.07.2022 г., като
същите се състояли в осъществяване на въоръжена охрана на военния обект, извършване на
обход по протежение на външната му граница, докладване за нарушена цялост на оградното
съоръжение и на неправомерно навлизане на територията му. Твърди се, че ищецът е
докладвал устно на дежурните офицери на военния обект и началник - смяната за множество
нарушения, които е констатирал по време на работа, като същите се изразявали в липсващо
на места оградно съоръжение, изцяло липсваща полоса и липсващо съоръжение за
разреждане на оръжието, които са застрашавали сигурността на охранявания от ищеца
обект, и са поставяли живота му в пряка опасност поради по-лесната възможност за
навлизане в обекта. През м. февруари 2023 г., по време на една от смените си А. П. съобщил
на дежурния офицер, че ще опише оплакванията си писмено в книгата за отразяване на
нарушения. На следващия ден получил обаждане от г- н Н. – представител на работодателя,
който му съобщил, че считано от 12.02.2023 г. до края на месец февруари 2023 г. не следва да
идва на работното си място, защото няма да бъде допуснат до него. За да получи
информация кога отново ще е на работа, след 12.02.2023 г. ищецът звънял през ден на М. П.-
изпълняващ длъжността „началник- смяна“ и който изготвял графиците за работа, като
отговорът бил, че неговото име не присъства в графика за работа. На 30.03.2023 г. ищецът
бил уведомен от г-н Н., че след становище на Д. а. „Н. с.“ му е отказан достъп до военния
обект, като му показал одобрен на 23.03.2023 г. от К. на В. с. к. К. М. списък на лицата и
превозните средства от „Б. за о. и с. *****“ *****, които ще посещават ф. ****- В. за срок до
31.12.2023 г., като името му не присъствало в него, въпреки че същото е присъствало в
списъците за 2022 г. и 2023 г., съгласно които е бил одобрен да посещава въпросното военно
формирование.
Ищецът твърди, че за периода от 12.02.2023 г. до 23.03.2023 г. незаконно не е бил
допускан до работа, че представеният му списък с допуснати имена е извънреден и
провокиран от факта, че е предупредил за документиране на нарушенията в писмен вид.
Становището на Д. а. „Н. с.“ е обжалвано пред А.с. - гр. В. като същото е оставено без
разглеждане, тъй като становището не подлежи на съдебен контрол.
На 30.03.2023 г. А. П. подал молба за неплатен отпуск до 30.06.2023 г., като
впоследствие в началото на юли 2023 г. получил заповед № 5/30.06.2023 г., с която, считано
от 01.07.2023 г. на основание чл. 328, ал. 1 т. 12 КТ е прекратено трудовото му
правоотношение, като посоченото в сключения между страните договор предизвестие не
било спазено. След това получил нова заповед № 7/06.07.2023 г., с която се коригира старата
заповед и в която е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява от 07.07.2023 г. и
е добавено, че работодателят дължи обезщетение за неизползван годишен отпуск за 10 дни,
2
което до датата на депозиране на исковата молба не билоизплатено.
Посочени са писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
Претендират се разноски.
Ответникът Б. ****О. И С. - **** **** е подал отговор в законоустановения срок по
чл. 131 ГПК, с който исковите претенции се оспорват като неоснователни. Заявява, че
трудовото правоотношение с ищеца било прекратено поради невъзможност за изпълнение,
която не зависи от волята на страните, поради което не може да бъде отстранена. Поради
усложняване на международното положение и напрежението в района на Ч. м., досиетата на
работещите в граждански формирования лица, в т.ч. и в обект „Т. к.“ редовно бивали
преразглеждани, като при такова преразглеждане през м. януари 2023 г. на ищеца е отказан
достъп. Вероятна причина за отказа е поведението му, изразяващо се в отказ да се подчини
на дежурния военен офицер на 30.01.2023 г. при извършена проверка, като се твърди се, че
същият се държал арогантно и отправил заплахи. Първоначалното съобщение за отказан
допуск било устно, тъй като страните очаквали положително изменение на обстоятелството,
но това не се случило, поради което се наложило прекратяване на трудовото
правоотношение. Ответникът връчил на ищеца тримесечно предизвестие за уволнение, което
последният отказал да приеме и подпише. Твърди, че визираните в исковата молба
нарушения не отговарят на истината и констатираните им не е било част от трудовите
задължения на ищеца. Сочи, че претенцията за обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск е неоснователна, тъй като задължението не съществува. Ищецът бил използвал общо
10 дни платен годишен отпуск през 2022 г. и заплащането му е станало с месечните
възнаграждения за съответните месеци. За времето от 01.01.2023 г. до 07.07.2023 г. ищецът
бил ползвал неплатен отпуск от 3 месеца и 10 дни и в месечното му възнаграждение за
месец юли 2023 г. неправилно му е начислено и заплатено по- голямо обезщетение от
полагащото му се. Оспорва иска по чл. 213, ал. 2 КТ поради липса на незаконно недопускане
до работа или за виновно поведение на длъжностните лица, като твърди, че в същия период
ищецът е бил в отпуск. През този период е текъл срокът на предизвестието, като сочи, че
факта на отказ за получаване на предизвестието за уволнение от страна на ищеца, не
основава основателността на иска по чл. 220, ал. 1 КТ.
Посочени са писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
Претендират се разноски
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено следното:
Страните по делото са били в трудово правоотношение по силата на сключен между
тях безсрочен трудов договор № ЛС- 13 с 6- месечен срок на изпитване, сключен на
02.06.2022 г., съгласно който ищецът приема да изпълнява длъжността „о.“. Ищецът е
полагал труд на 12- часови работни смени при график, редуващ дневна и нощна смяна,
последвани от два почивни дни. Съгласно трудовия договор, срокът за предизвестие за
прекратяването му след изтичане на изпитателния срок, е еднакъв за двете страни – 3
месеца, но не по- дълъг от срока по Договор № 7013/24.10.2018 г., сключен между
3
работодателя и ****- В.
Ищецът твърди, че за периода от 12.02.2023 г. до 23.03.2023 г. незаконно не е бил
допускан до работа. Това се случило след последната нощна смяна, след която следвали два
почивни дни. Тогава му се обадил представителят на работодателя свидетелят Н., който му
съобщил, че от 12.02.2023 год. до края на месеца не следва да идва на работа, защото няма
да бъде допускан до работното си място. Този разговор не се оспорва от ответника, а и се
установява от показанията на разпитаните свидетели. Спорното обстоятелство е дали в
периода от 12.02.2023 год. до 23.03.2023 год. ищецът е бил в неплатен отпуск или
работодателят незаконно е отказвал да го допусне до работа.
Приетата по делото съдебно- графологична експертиза установи, че подписът на
работника в заявление за ползване на 30 дни неплатен отпуск за 2023 год., считано от
10.02.2023 год. до 28.03.2023 год. не е изпълнен от ищеца. При това положение съдът
приема, че той не е бил в отпуск през този период.
Относно твърдяното незаконосъобразно недопускане до работа съдът намира
следното: страните не спорят, че ищецът е постъпил на работа като охранител в обект в. ф.
****- Т. к/. в с. З., обл. В. Едно от решаващите условия за извършване на тази работа е
получаване на допуск от ****, който извършва проверка на кандидата. Няма спор и че такъв
допуск е даден на ищеца преди започване на работа. По данни на ответника поради
усложняване на международното положение и напрежението в района на Ч. м., досиетата на
работещите в граждански формирования лица, в т.ч. и в о„Т. к.“ редовно са преразглеждани,
като при такова преразглеждане през м. януари 2023 г. на ищеца е отказан достъп. Вероятна
причина за отказа е поведението му, изразяващо се в отказ да се подчини на дежурния
военен офицер на 30.01.2023 г. при извършена проверка, като се твърди се, че същият се
държал арогантно и отправил заплахи. За наличието на конфликт сочи данни и самият
ищец, но той заявява, че причина за това били забелязани от него нарушения, за които
съобщил на дежурния офицер, че ще докладва в писмен вид. Така се стигнало до проверка
от щаба на флота, като свидетелят Н. посочи, че комисията заседавала на 22.02.2023 год. и
била в състав: полковник П. от щаба на флота, който отговаря за договорите, капитан първи
ранг Д.- зам. Н.на во.а б., ю. и г. е.. Съставен е констативен протокол за комисията, която
заседава. Впоследствие, с рег. № ***/06.03.2023 год., подписан на 23.03.2023 год.,
командирът на военоморските сили контраадмирал К. М. е одобрил списък на лицата и
превозните средства от Б. **** О. И С. *** Е., които ще посещават в. ф. ******за
изпълнение на Договор за денонощно физическа в. о. на в.ф. *****- В. за срок до 31.12.2023
год. Лицата под № 2 и 24 са задраскани и вписана забележка, че списъкът важи да всички в
него, с изключение на тези лица, които са ищецът и брат му- свидетелят П. Н. П.. Този
списък е издаден на основание т. 12 от Заповед на Ми.на о. на Р.Б. № ОХ- 508 от 19.06.2018
год. относно определяне на ред за посещения на български и чуждестранни граждани в М.
на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната на Б. а. По
делото са представени списъци от предходни периоди, в които ищецът фигурира. Ищецът
счита, че до одобряване на новия списък от 23.03.2023 год. е имал право да посещава обекта
4
въз основа на предходни списъци от 2022 год. и 2023 год., в които е фигурирал.
Както бе посочено и по- горе, страните не спорят, че в периода от 12.02.2023 год. до
23.03.2023 год. ищецът не е бил допускан до работа, както и че в този период е текла
проверка от ***** относно неговия интегритет за заемане на длъжността. Доказателство за
това е инициираното от ищеца производство производство по обжалване на отрицателното
становище на **** , обективирано в представения по делото списък. Жалбата му е оставена
без разглеждане от А. ****- В., тъй като становището на ***** не подлежи на съдебен
контрол. В отговора ответникът сочи, че съобщението за отказан допуск първоначално е
дошло устно и съответно устно е предадено на ищеца, като се наложила и промяна на
графика на дежурствата на охранителите от ответното дружество.
Въз основа на изложеното съдът намира, че в случая са били налице предпоставките
на чл. 199 от КТ за временно отстраняване на работник или служител, според ал. 2
продължава, докато работникът или служителят възстанови годността си да изпълнява
определената му работа. През времето, докато трае отстраняването, работникът или
служителят не получава трудово възнаграждение. Такива твърдения са изложени в отговора
на исковата молба, а именно, че на ищеца е отказан допуск поради устно разпореждане,
което по данни на свидетеля Н.е получено от командира на поделението на следващия ден
след възникналия конфликт и предвид предстоящото разглеждане на случая от нарочна
комисия. В съответствие с тези твърдения на ответника е разпределена доказателствена
тежест да установи наличието на обективни причини, които са възпрепятствали достъпа на
ищеца до работа.
Няма данни на ищеца да е налагано дисциплинарно наказание след заседанието на
комисията, но следва да се посочи, че отстраняването от работа по чл. 199 КТ по правната си
същност е принудителна (превантивна) мярка, а не проява на дисциплинарна отговорност,
дори когато причината за отстраняването е извършено нарушение на трудовата дисциплина.
То няма отношение към отговорността за дисциплинарно нарушение и може да се кумулира
с нея, когато причина за отстраняването е извършено нарушение на трудовата дисциплина.
Чл. 199 от КТ не предвижда форма, в която това отстраняване да бъде извършено, поради
което може да бъде и устна, каквато страните не спорят, че е извършена. Индиция за
наличието на предпоставките на чл. 199 от КТ е и основанието за прекратяване на трудовия
договор на ищеца- чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ. Заповедта не е обжалвана от него.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че искът с правно основание чл. 213 от
КТ е неоснователен.
Относно иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск.
Претендира се сумата 348.33 лева за периода от 01.07.2022 год. до 07.07.2023 год.,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до заплащане на задължението.
Вещото лице по приетата по делото съдебно- икономическа експертиза е установило,
че обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за периода от 01.07.2022 год. до 07.07.2023 год. е в
5
брутен размер 387.03 лева и е изплатено на ищеца на 30.08.2023 год.
Ищецът в писмените си бележки заявява, че съобразно константната практика на
ВКС вземането за обезщетение на това основание става изискуемо от момента на
прекратяване на трудовото правоотношение. В случая то е прекратено на 07.07.2023 год.
Исковата молба е подадена на 16.08.2023 год., а плащането на обезщетението- на 30.08.2023
год. На основание чл. 235, ал. 3 от ГПК това обстоятелство следва да бъде съобразено при
постановяване на решението и искът да бъде отхвърлен като неоснователен поради
погасяване на задължението в хода на делото. Тъй като ответникът с поведението си е
станал причина за завеждане на делото, той следва да понесе разноските по този иск.
По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за
неспазено предизвестие.
Претендира се сумата 2438.28 лева, представляваща тримесечното брутно трудово
възнаграждение на работника, дължимо съгласно т. 6.3 от трудовия договор, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска до заплащане на задължението.
Страните не спорят, че трудовото правоотношение между тях е прекратено, считано
от 07.07.2023 год. Спорят дали ответникът е връчил надлежно предизвестие. Съгласно
трудовия договор, срокът за предизвестие за прекратяването му след изтичане на
изпитателния срок, е еднакъв за двете страни – 3 месеца, но не по- дълъг от срока по
Договор № ****/24.10.2018 г., сключен между работодателя и *****- В.
За да докаже твърденията си, че е изготвил и връчил предизвестие, ответникът
представя П. № 1/30.03.2023 год. Ищецът е оспорил подписа на управителя на дружеството
А. Н. П., положен под самото волеизявление, както и като връчител. Заключението на
приетата по делото съдебно- графологична експертиза приема, че подписите, положени за
„управител“ и „връчил предизвестието“ не са изпълнени от А. Н. И. Ответникът не успя да
ангажира доказателства, които недвусмислено да доведат до извод, че на 30.03.2023 год.
предизвестието е било връчено на ищеца при отказ. Показанията на свидетеля Н. в тази си
част са вътрешно противоречиви. Те противоречат и на заключението на графологичната
експертиза. Той заяви, че предизвестието било подписано на бюрото му от управителя на
дружеството същия ден, когато е връчено при отказ, което очевидно не отговаря на
истината. При това положение и предвид липсата на данни управителят на ответното
дружество да е упълномощавал някого да връчи предизвестие, както и установеното, че той
нито е подписал, нито е връчил предизвестието, съдът приема, че такова не е отправяно.
Няма спор, че ищецът е подал молба за ползване на неплатен отпуск от 29.03.2023
год. до 30.06.2023 год., както и че такъв му е разрешен със Заповед № 11/30.03.2023 год.
Резолюцията върху тази молба периодът на отпуска да се счита за предизвестие обаче не е
била известна на ищеца и поставена, след като е подадено и прието заявлението.
Резолюцията е поставена от А. И., след като е видял заявлението за тримесечен неплатен
отпуск и казал на свидетеля Н. да го даде на ищеца и през това време да си търси работа.
Данни резолюцията да е съобщавана на ищеца обаче по делото липсват.
6
Налага се извод за основателност на иска с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ,
като брутният размер на дължимото обезщетение, съобразно заключението на приетата по
делото съдебно- икономическа експертиза е 2438.28 лева.
Ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лева.
Съобразно уважената част на исковете и на основание чл. 78, ал. 1 и чл. чл. 235, ал. 3 от ГПК
същият има право на сумата 576.73 лева.
Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждения на
вещото лице в размер на 1190.00 лева. Съобразно отхвърлената част на исковете и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК същият има право на сумата 332.11 лева. След компенсация
на насрещните вземания за разноски в полза на ищеца следва да се присъди сумата 244.62
лева.
С оглед уважената част на предявените искове и на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83,
ал. 1, т. 1 от ГПК в тежест на ответника са дължимите държавни такси в общ размер на
147.53 лева (97.53 лева по иска с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ и 50.00 лева по иска
с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ).
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда
съответната част от възнаграждението на вещото лице. Съобразно уважената част от
исковете в полза на лице, освободено от разноски, тези за съдебно- икономическа експертиза
са в размер на 288.37 лева. Ответникът е заплатил 200.00 лева, поради което дължи по
сметка на съда 88.37 лева. На същото основание следва да заплати съответната част от
възнаграждението на вещото лице по съдебно- графологичната експертиза, което
първоначално е платено изцяло то бюджета на съда, а именно 207.98 лева. Това
възнаграждение е определено само по исковете по чл. 213 и чл. 220, ал. 1 от КТ, тъй като по
тях има оспорване на автентичност на документи. Общо дължимите на съда суми за
разноски от ответника са в размер на 496.35 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б.З*** О. И С.- **** Е., ЕИК ****** със седалище и адрес на управление
гр. С., п.к. **** , р. И,., ж.к. С. Т., бл. ****, вх. ****, ет. ****, ап. *****, представлявано от
управителя А. Н. И. да заплати на А. Н. П., ЕГН **********, поС.ен адрес: гр. Б., ж.к. Б. №
****, вх.****, ет. ***, ап. **** сумата 2786.61 лева, представляваща обезщетение в брутен
размер за неспазено тримесечно предизвестие за прекратяване на трудов договор №
****/02.06.2022 год., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска-
16.08.2023 год. до изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Н. П., ЕГН ********** против Б. ЗА О. И С..Т- ИТ
7
****, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. *****, район И.,
ж.к. С. Т., бл. *****, вх. ***, ет. ****, ап. ******, представлявано от управителя А. Н. И. иск
за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 348.33 лева
за периода от 01.07.2022 год. до 07.07.2023 год., поради плащане в хода на делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Н. П., ЕГН ********** против Б. ***** О. И С.- ****
Е., ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. ****, район И., ж.к. С. Т.,
бл. *****, вх.*** ет. *****, ап. *****, представлявано от управителя А. Н. И. иск за
заплащане на обезщетение за незаконно недопускане до работа за периода от 12.02.2023 год.
до 23.03.2023 год., докато трае изпълнението на трудовото правоотношение, в размер на
1078.76 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Б. *** О. И С.- **** Е., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.
С. п.к. *****, район И., ж.к. С. Т., бл. ****, вх. **, ет. ****, ап. ****, представлявано от
управителя А. Н. И. да заплати на А. Н. П., ЕГН ********** сумата 244.62 лева,
представляваща съдебно- деловодни разноски по компенсация.
ОСЪЖДА Б. **** О. И С.- **** Е., ЕИК ***** , със седалище и адрес на управление
гр. С., п.к. **** , район И., ж.к. С. Т., бл. ****, вх. * , ет. *** , ап. ***, представлявано от
управителя А. Н. И. да заплати по сметка на Районен съд – Варна сумата 147.53 лева –
държавни такси и сумата 496.35 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Банкова сметка на ищеца: BG83STSA93000024150044 в БАНКА ДСК АД.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8