№ 24
гр. гр.Велинград, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА Гражданско
дело № 20215210100818 по описа за 2021 година
Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 422 ГПК, вр. чл.410 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ищеца ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова
Долина, ул.“Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, представлявано от Р.И. М. – Тодорова-
управител, чрез пълномощника адв.Н.К., преупълномощена от АД„Иванов и Денев“, п р о т
и в В. Й. Т., ЕГН ********** от гр.Велинград, ул.“ Родопи“ 1, ет.8, ап.22.
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК
и чл.124, ал.1 ГПК- за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищеца заплащане на сумата от общо 3580,83 лв., от която: 2800лв.–
главница, представляваща част от общо дължима главница в размер на 6302,29лв. и 780.83
лв. - мораторна лихва върху цялата дължима главница за периода от 05.04.20218г. до
14.05.2021г., представляващи част от неизплатено задължение по Договор за предоставяне
на потребителски кредит без обезпечение от 13.07.2010г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.05.2020г. до окончателното плащане, за които суми е издадена ЗИ
по чл.410 ГПК по г.гр.д.№ 488/2021г. по описа на ВлРС.
Ищецът твърди, че на 13.07.2010г. в гр.Велинград е сключен Договор за предоставяне
на потребителски кредит без обезпечение между „Обединена Българска Банка” АД с ЕИК
*********, в качеството на Кредитор и В. Й. Т. с ЕГН **********, в качеството на
Кредитополучател. По силата на този договор Кредитора предоставил на
Кредитополучателя кредит в размер на 9950 лв. за покриване на потребителски нужди.
Разрешеният кредит бил преведен по сметка в банката на името на Кредитополучателя.
1
Същият се задължавал да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и
при условията, уговорени в договора. В чл.4 (1) било договорено, че усвоената редовна
главница по кредита се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 13%. Лихвеният
процент бил фиксиран за целия срок на договора. Олихвяването се извършвало ежемесечно.
Годишния процент на разходите (ГПР) към датата на отпускане на кредита бил в размер на
14,45%. Погасителните вноски за издължаване на кредита се заплащали ежемесечно на 05-то
число на месеца, като ответникът се задължавал да погася задължението си общо на 120
анюитетни вноски, в размер на 160,74 лв., с краен срок на погасяване на кредита до
05.07.2020г. Всяка вноска включвала в себе си три компонента - част от главницата,
възнаградителна лихва и застрахователни премии. След усвояване на Кредита,
кредитополучателят погасил част от месечните си вноски, след което преустановил
плащанията, като оставало непогасено задължение по кредита в размер на общо 6302,29лв.,
от които: главница - 5029,23лв. и мораторна лихва - 1173,06 лв. Дължимата сума била
изискуема с изтичане на крайния срок на договора - 05.07.2020г.
Твърди също, че на 25.06.2019г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) между „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК ********* и „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД с ЕИК *********, по силата на който, задължението на
Кредитополучателя, произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 13.07.2010г. било изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. В изпълнение на
императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите, длъжникът
бил уведомен, че от датата на получаване на Уведомлението за цесия, кредитор спрямо него
по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. Съгласно т.5.2.
от Договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложени изрични пълномощни,
цесионерът - „ЕОС МА ТРИКС” ЕООД и „Иванов и Денев - Адвокатско дружество“ били
упълномощени от - Цедента „Обединена Българска Банка” АД, да извършват уведомяване
от името и за сметка на Цедента. Разпоредбата на чл.99. ал.З ЗЗД била осъществена,
доколкото реализирането й чрез пълномощник, не опорочавало изпълнението.
Уведомлението за цесия било изпратено на посочения в договора адрес на длъжника.
Писмото се върнало в цялост, като на известието за доставка било отбелязано „непотърсен“.
Настоява се на това, че с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея
по делото, ответникът получавал уведомлението изходящо от „Обединена Българска Банка”
АД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като ставал
надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока. Съдът
следвало да зачете този факт по силата на чл.235, ал.З от ГПК.
Твърди се още, че „ЕОС МАТРИКС” ЕООД пристъпил към принудително събиране на
вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд Велинград срещу
Кредитополучателя, за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 17.05.2021г.,
като било образувано ч.гр.дело № 483/2021г. Претендирани били частично 3000лв. -
главница (частично от общо дължима главница - 6302.29лв) и 780,83лв. - мораторна лихва за
периода от 05.04.2018г. до 14.05.2021, представляващи част от останало неизплатено
2
задължение по усвоения кредит. Срещу заповедта за изпълнение било подадено възражение
на основание чл.414 „а“ с приложени вносни бележки за общо 200лв. което плащане ищецът
не оспорил. Поради това ищецът бил уведомен със съобщение, надлежно връчено му на
14.07.2021 г., с указания за подаване на установителен иск за - 2800лв. - главница и
780.83лв. - мораторна лихва. Счита, че съдът е следвало да приспадне внесената сума от
дължимата лихва, а не да обезсилва частично заповедта за главницата и съответно да намали
размера на дължимата ДТ. В крайна сметка плащането било направено след подаване на
заявлението по чл.41 ГПК. Във възражението се твърдяло, че ответникът не дължи
изпълнение по издадената Заповед за изпълнение. Към настоящия момент погасяване на
задължението по Договора за кредит не било осъществено. На ищеца не било известно и
основание, на което задължението за погасяване на получения от длъжника кредит да е
отпаднало.
Горното пораждало правния интерес на ищцовото дружество да предяви иск за
установяване на вземането си по Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 13.07.210г., за сумата от общо 3580,83 лв., от които: 2800 лв.- главница и
780.83лв лв. -мораторна лихва за периода от 05.04.2018 година до 14.05.2021г.
представляващи части от останало неизплатено задължение по усвоения кредит.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска съда да постанови решение, с което
да признаете за установено, че В. Й. Т., дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, заплащане на
сумата от общо 3580,83 лв., от която: 2800лв.– главница, представляваща част от общо
дължима главница в размер на 6302,29лв. и 780.83 лв. - мораторна лихва върху цялата
дължима главница за периода от 05.04.20218г. до 14.05.2021г., представляващи част от
неизплатено задължение по Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 13.07.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.05.2020г. до окончателното плащане, за които суми е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по
г.гр.д.№ 488/2021г. по описа на ВлРС. Претендира и разноски.
В определения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В него
оспорва иска, като излага следните съображения:
Твърди, че ищецът „ЕОС Матрикс” ЕООД се легитимира като кредитор на ответницата
В.Т. на основание Договор за прехвърляне на вземане /цесия/, сключена на 25 юни 2019 г.
между „Обединена българска банка” АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД. Съгласно разпоредбата
на чл.99, ал.3 от ЗЗД "прехвърлянето имало действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор". Но нито
при подаване на Заявление по чл.410 от Гражданския процесуален кодекс, нито при
предявяване на настоящата Искова молба кредиторът „ОББ" АД бил съобщил надлежно на
длъжника за направената цесия. С това не било изпълнено условието на чл.99. ал.3 от ЗЗД и
„ЕОС Матрикс” ЕООД не можел да се легитимира като процесуално правоспособно лице: 1.
за предявяване на Искане за издаване Заповед за изпълнение и 2. за ищец в исково
производство, легитимиращ се като кредитор, титуляр на прехвърлено вземане. При липса
на уведомяване също и ответника В.Т. не можело да бъде поставена в качеството на
3
длъжник (по искането по чл. 410 от ГПК), нито в качеството на ответник по иск, преди
Договора за цесия да е произвел действието си спрямо нея. А последното можело да стане
единствено и само след осъществяване на процедурата по уведомяване на длъжника от
предишния кредитор „ОББ" АД. Такова уведомяване не било налице нито преди образуване
на ч. гр. д. № 20215210100483, нито преди завеждане на гр.д. № 20215210100818. Към
настоящият момент единствената възможност на „ЕОС Матрикс" ЕООД да претендира
качеството на кредитор, приобретател на вземане, била да се извърши надлежно
уведомяване за направената цесия от предишния кредитор „ОББ" АД. Но това уведомяване
щяло да има действие само занапред. Така заявените от „ЕОС Матрикс” искания към
районния съд се явявали процесуално недопустими както по отношение на активната, така и
по отношение на пасивната процесуална легитимация на страните. В защита на активната си
процесуала легитимация „ЕОС Матрикс" ЕООД се опитвал да убеди съда, че връчването на
книжата на длъжника - Договор за цесия и др. - от съда, имат същото действие както и
уведомяването по чл.99, ал.3 от ЗЗД. Но такова разбиране било напълно несъстоятелно:
съдът не бил длъжен, напротив - недопустимо било да върши извънпроцесуалните действия
на кредитора - цедент и така да легитимира цесионера да претендира събиране на
вземанията си по съдебен ред. Условието на чл.99 ал.3 от ЗЗД не било пожелание, а
положителна процесуална предпоставка за образуване на съдебно производство - заповедно
или исково и съдът следял служебно за наличието или липсата на процесуалата
правоспособност на страните. Съдът правораздавал, а не бил равнопоставен със страните и
за това не можело да извършва действията, които те е следвало предварително да направят,
дори това да бъде поискано от тях. Това обезсмисляло ролята на съда като арбитър и
връщало прилагане на служебното начало, което в действащия граждански процес било
отменено и следователно - невъзможно. Поради горното счита, че заповедното и исковото
производства са предявени от процесуално нелегитимен кредитор (молител по чл. 410 от
ГПК или ищец), защото спрямо длъжника той все още нямал това качество, както и
длъжникът все още нямал качеството на длъжник, съответно – ответник. По тези
съображения се иска гр. д. № 818/2021 г. да бъде прекратено като процесуално
недопустимо.
Относно основателността на иска излага следното: Договорът за банков кредит бил
сключен на 13 юли 2010г. Уговорено било погасяването да се извършва на месечни вноски
на всяко 5-то число на месеца. Т.е. всяка периодична вноска имала падеж и при
настъпването му и неплащане за всяка неплатена вноска започвала да тече погасителна
давност. Длъжникът бил обслужвал кредита си редовно. След преустановяване на
плащанията всяка вноска следвало да бъде събирана извънсъдебно или по съдебен ред от
кредитора, но това не било сторено. Едва на 25 юни 2019г. „ОББ" АД прехвърлил вземането
си на „ЕОС Матрикс" ЕООД с договор за цесия. Но, това прехвърляне не било съобщено на
длъжника и нямало действие спрямо него. В този смисъл всички действия на цедента „ЕОС
Матрикс" ЕООД за уведомяване и събиране на дължимите суми били ирелевантни спрямо
длъжника. По делото липсвала яснота каква част от кредита е погасен към „ОББ" АД от В.Т.,
какъв е остатъкът и коя е последната вноска. Такива данни можело да предостави „ОББ" АД.
4
Частичните плащания, извършени от В.Т. към „ЕОС Матрикс” ЕООД при подаване на
Възражение в производството по ч.гр.д. № 483/21г. и в последствие, не доказвали
основанието за плащанията и не можели да се тълкуват като „изпълнение” по смисъла на
чл.118 от ЗЗД: "Ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той
няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че
давността е изтекла." От една страна тези плащания били частични и не можели да се
отнасят за целия, претендиран в исковата молба дълг, т. е. да се приеме, че „длъжникът е
изпълнил задължението си". От друга страна липсвало Споразумение или равносилно
съглашение с длъжника по кредита, което би новирало дълга и длъжникът се е съгласил и
задължил за определена сума, по която да плаща частично. И накрая - частичните плащания
не съдържали конкретно основание за плащане към ищеца „ЕОС Матрикс” ЕООД, от което
да се направи обоснован извод, че те касаят исковата претенция - погасяване по Договор за
кредит с „ОББ” АД, цедиран на „ЕОС Матрикс” ЕООД. Това означавало, че всички вноски,
от чийто падеж са изтекли повече от три години, били погасени по давност. Подробно
посочване на размера ще уточни след получаване на исканата от „ОББ” АД информация за
последната погасителна вноска по Договор за кредит от 13.07.2010 г.
Поради горното и ответникът В.Т. като се позовава, на основание чл. 110 от ЗЗД на
изтекла в нейна полза погасителна давност, иска претенциите за тези суми да бъдат
отхвърлени.
В о.с.з. ищецът, с писмена молба-становище, подържа иска и иска уважаване на същия по
изложени в нея съображения, в които оспорва възраженията на ответника.
В о.с.з. ответникът, оспорва иса и подържа възраженията изложени в отговора, ангажира
доказателства като представя подписано Споразумение между него и „Еос Матрикс“ за
разсрочване на задълженията. Твърди това споразумение да било изпълнявано от ответника,
но не изцяло, а е пропуснал внасяне на две поредни вноски и тогава разбрал вече да е
заведено дело от ищеца.
Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 483/2021г. на ВлРС, с постановената по същото Заповед №
96/17.05.2021г., се установява да е разпоредено В. Й. Т., ЕГН ********** от гр.Велинград,
ул.“ Родопи“ 1, ет.8, ап.22, да заплати на „ЕОС МАТРИКС ” ЕООД, ЕИК *********-
гр.София, следните суми: Сумата от 3000.0лв. – главница, частично дължимо от общо
дължима от общо дължима главница от 5029,23лв. - по Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 13.07.2010г., сключен между „ОББ” АД и
длъжника, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 14.05.2021г. до изплащане
на вземането, както и Сумата от 780,83 лева - лихва за забава върху главницата за периода от
05.04.2018г. до 14.05.2021г., както разноски в размер на 75,62 лева - за държавна такса.
Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 483/2021г. на ВлРС е връчена на длъжника
В.Т. лично по реда на чл.44, ал.1 от ГПК на 19.05.2021г. На 18.06.2021г. е постъпило от него
5
възражение по чл.141 ГПК, в което се твърди да не дължи изпълнение, тъй като са правени
плащания по 100лв. на 21.05.21г. и 29.04.21г. и частични погасявания въпреки забавата
заради пандемията. Освен това възразява и вземането да е погасено по давност и да не
уведомена за цесията. Възражението с приложените към него платежни нареждания
плащания за плащания по 100лв. на 21.05.21г. и 29.04.21г. са изпратени на заявителя за
становище. На 01.07.2021г. е постъпило такова, с което от страна на „ЕОС МАТРИКС ”
ЕООД е признато изпълнение за сумата от общо 200лв. по вносните бележки. Но е
поискано издаване на изп.лист за разликата.
В резултат с Разпореждане № 333/12.07.2021г. съдът е обезсилил частично Заповед №
96/17.05.2021г. по ч.гр.д. № 483/2012г. за сумата от 200лв. – част главница от 3000лв. Указал
е и на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си за сумата от 2800лв. –
главница, частично дължима от общо дължима главница от 5029,23лв. - по Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 13.07.2010г., сключен между
„ОББ” АД.
Съобщението възможността да предяви установителен иск е връчено на ищеца на
14.07.2021г. От страна на заявителя по заповедта е предявен иск в указания му срок
постъпил в съда на 13.08.2021г. Изложеното сочи, че установителният иск е допустим.
От представените в тази насока писмени доказателства – копие от Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 13.07.2010г., се установява
същият да е сключен между сключен между „ОББ” АД и В.Т., като длъжник. По силата на
този договор „ОББ“ АД, е предоставила на ответника В.Т. потребителски кредит в размер на
9950 лева, а той се е задължили да върне ползвания кредит заедно с дължими лихви в срок
от 120 месеца, която е следвало да бъде погасена чрез 120 месечни анюитетни вноски,
съгласно погасителен план. Договорът е с краен срок 05.07.2020г. Според чл.4.1 и чл.5.1 от
този договор ГЛП е 13%, а ГПР е 14,45%. А според чл.5, ал.2 общото задължение на
кредитополучателя е в размер на 19289,78лв.
Процесния Договор за потребителски кредит от 13.07.2010г. е сключен в писмена
форма и съдържанието му е представено на шрифт с размер 12 pt, с което е изпълнено
изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Спазено е и изискването на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй
като договорът за потребителски кредит съдържа погасителен план. Съгласно чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. В процесния
ДПК от 13.07.2010г. са посочени ГЛП е 13% и ГПР е 14,45%, както и размера на общото
задължение. Тоест договорът отговаря и на тези изисквания.
Ето защо и съдът намира, че Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 13.07.2010г. е действителен и като такъв валидно обвързва страните по него.
По делото е представен от ищеца и Рамков договор за продажба и прехвърляне на
6
вземания от 25.06.2019г., сключен между „ОББ“ ЕАД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, според
който индивудуализацията на прехвърлените вземания става с Приложение №1А. Видно от
представеното Приложение №1А и в т.938 от него на ищеца е прехвърлено вземането,
предмет на договор сключен с ответника В. Й. Т. на 13.07.2010г. Видно от същото
приложение е, че по договора е останало неизплатено задължение в размери на 5029,23
лева- главница и 1273,06лв. – договорна лихва. В тези и размери задължението на ответника
В Т. към кредитора му „ОББ“ АД е било прехвърлена на ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
респективно последния по силата на цесията е станал новия кредитор на ответника.
В т.5.4 т.5.3 от договора за цесия е предвидено, че уведомлението на длъжниците за
прехвърлените вземания се изготвя от Цесионера в писмена форма по образец, а цедентът се
задължава да подпише тези уведомления.
Ищеца е представил и Уведомление за извършената цесия изх.№ 87204/22.12.2020г.,
изпратено до ответника В.Т. от ОББ АД, което е и получено от нея на 09.01.2021г. /л.88/. С
получаване на уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД, кредитор на ответника вече е ищеца
"Еос Матрикс" ЕООД и като такъв е материално правно легитимиран да иска изпълнение на
задълженията произтичащи от процесния договор за кредит.
В тази връзка следва да се отбележи, че в заявлението си по чл.410 ГПК ищеца е
депозирал в съда на 14.05.2021г., тоест след като ответника Т. вече е била надлежно
уведомена за цесията по реда на чл.99 от ЗЗД с писмо, връчено й лично
Ето защо и съдът намира за напълно неоснователно възражението на ответника, че не
бил уведомен за цесията.
При така изложеното следва да се приеме, че е налице валидно съобщаване на цесията,
при което за длъжника е възникнало задължението да престира на цесионера.
Нещо повече в случая е налице и подписано между ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и
ответника В.Т. Споразумение за разсрочване на задължение от 21.12.2020г., представено от
самия ответник. В него изрично е посочено, че се разсрочва парично задължение
произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
13.07.2010г., сключен между „ОББ” АД и В.Т., което е цедирано с Договор за Цесия от
25.06.2019г. на ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Според чл.3,т.1 и чл.4 от Споразумението
задължението е на стойност 6302,29лв., като длъжника признава задължението в този
размер. Видно от Приложение №1 към това Споразумение, разсрочено е изпълнение на
задължение от 1200лв., като част общото задължение от 6302,29лв., което се изплаща на 12
бр. месечни вноски всяка в размер на по 100лв., платими на 20-то число на месеците от
м.02.2021г. до м.01.2022г. включително, по конкретно посочена банкова сметна на ищеца. А
общата оставаща дължима сума в края на периода е 5102,29лв.
От ищеца са представени 8 бр. вносни бележки, за заплатени от него на ищеца ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД на същата банкова сметка по Споразумението, суми от по 100лв. на
датите: 29.04.21г.; 21.05.21г.; 18.06.21г.; 16.07.21г.; 18.08.21г. 20.09.21г.; 19.10.21г. и
22.11.21г. Или общо от ответника е изплатена сума от 800лв.
7
По делото е приета, неоспорена от страните ССЕ, изготвена от в.л. Д.Т., която съдът
кредитира като компетентна и безпристрастна. Видно от констативно съобразителна част на
ССЕ сумата по кредита от 9550лв. е отпусната и усвоена от кредитополучателя В.Т., като е
получена по негова банкова сметка. Дължимата по договора договорна лихва е била в
размер на 9338,80лв. По този договор е погасено част от задължение от ответника към ОББ
АД, а именно: 4920,77лв. – главница и 8065,74лв. – договорна лихва. Така към датата на
цесията ответникът е имал непогасено задължение към банката в размер на общо 6302,29лв.,
в това число 5029,23лв. – главница и 1273,06лв. –договорна лихва. След сключване на
договора за цесия ответникът Т. е сключила с ищеца „Еос Матрикс“ Споразумение от
22.12.2020г. в изпълнение на което е извършил доброволно още осем плащания от по
100лв., съответно на 29.04.21г.; 21.05.21г.; 18.06.21г.; 16.07.21г.; 18.08.21г. 20.09.21г.;
19.10.21г. и 22.11.21г. 12.03.2013г., 29.07.2013г. и 29.08.2013г. и така е заплатила 800лв.
Според заключение по ССИ с плащането от 800лв. са погасени задължения за
договорна лихва, която е намаляла и е станала от 1273,06лв. на 473,06лв. Видно от
заключение по ССЕ общия размер на задължението по Договор за потребителски кредит от
13.07.2010г. към датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК е общо 6302,29лв., в
това число 5029,23лв. – главница и 1273,06лв. –договорна лихва. Според т.6 от
заключението размерът на законната лихва върху главница от 3000лв. за периода
14.04.2018г. -12.04.2021г. е 898,08лв., а върху главница от 5029,23лв. за същия период е в
размер на 1505,55лв.
Така според заключение по ССЕ, като се отчете направеното от ответника доброволно
плащане в размер на 800лв., то останало е неизплатено задължение от общо 5502,29лв.=
(6302,29лв.-800лв.), в това число 5029,23лв. – главница и 473,06лв. –договорна лихва.
В тази връзка следва да се отбележи само, че установеното в ССЕ плащане на
ответника на ищеца като цесионер на кредитора по Договор за потребителски кредит от
13.07.2010г., е изпълнение на негово задължение този договор за което изрично е
подписано и Споразумение за разсрочване на задължението между ответника и ищеца,
което иде да насочи, че ответника е бил напълно наясно с цесията съобщена му още на
09.01.2021г., когато е започнал да плаща на новия си кредитор. Което е още един аргумент в
подкрепа на извода, че ответника е бил уведомен за извършената цесия.
В представения Договор за потребителски кредит от 13.07.2010г. и в чл.21 от него има
уговорка за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на договора, а именно: при
неплащане частично или напълно на две месечна анюитетна вноски, без да е необходимо
уведомяване на длъжника. По делото няма данни, а не се твърди договорът да е бил
обявяван за предсрочно изискуем. Вместо това се твърди изискуемост поради изтичане
срока на договора. Тъй като срока му е 120 месеца, а е сключен на 13.07.2010г., и изрично в
чл.11 е посочено крайния срок да е 05.07.2020г., то изискуемост на задължението по този
договор настъпва на 05.07.2020г. От тази дата и до дадат на подаване на Заявление по чл.410
ГПК – 14.05.2021г. не изтекла предвидената в чл.110 ЗЗД погасителна давност от 5 години
за главницата по кредита, нито предвидената в чл.111, б.“в“ от ЗЗД 3 годишна погасителна
8
давност за лихви. При което и вземането произтичащо от процесния договор, като за
главница така и за договорна лихва не е погасено по давност. Частично основателно съдът
намира възражението на ответника за погасяване по давност на вземането на ищеца за лихва
поради изтичане на предвидената в чл.111, б.“в“ от ЗЗД 3 годишна погасителна давност за
лихви, поради следното: Заявлението на ищеца по чл.410 ГПК е постъпило в съда на
14.05.2021г., при което изискуеми са лихви с настъпил падеж преди 14.05.2018г. Вземания
за лихви за периода от преди 14.05.2018г. или за времето от 05.04.2018г. до 14.05.2018г. са
погасени по давност. Това обаче не може да се отрази на размера на задължението на
ответника, тъй като ищецът претендира лихви за забава в размер на 780.83лв. - лихва за
забава върху претендираната главница за периода от 05.04.2018г. до 14.05.2021г., а според
заключение по ССЕ за периода 14.04.2018г. – 12.04.2021г. лихвата е в размер на 898,08лв.,
което е повече от претенцията на ищеца. Горното ще намери отражение само по отношение
на периода за който са присъжда лихвата, а именно 14.05.2018г.– 14.05.2021г., като за
разликата и за периода от 05.04.2018г. до 14.05.2018г. искането ще се отхвърли, като
погасено по давност.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и по изложените съображения,
съдът намира да се установява наличие на задължение на ответника към ищеца за заплащане
на следните суми: сумата от общо 3580,83 лв., от която: 2800лв.– главница, представляваща
част от общо дължима останала незаплатена главница в размер на 5502,29лв., след
приспадане на доброволно платени 800лв. и 780.83 лв. - мораторна лихва върху цялата
дължима главница за периода от 14.05.20218г. до 14.05.2021г., представляващи част от
неизплатено задължение по Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 13.07.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.05.2020г. до окончателното плащане, за които суми е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 488/2021г. по описа на РС Велинград.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски в размер на 287,38 лева, от които 87,38лв. за държавна такса и 200лв. за ССЕ, за
която единствено са представени доказателства за направени разноски, която и сума ще се
осъди ответникът да му заплати. До колкото видно от ЗИ постановена по ч.гр.д. №
483/2021г. на ВлРС на ищеца са присъдени разноски в размер на общо 75,62 лв., но за
задължение в размер на общо 3780,83лв., искът се уважава изцяло но за по малко
задължение от 3580,83 лв., то и на ищеца ще се присъдят разноски за заповедното
производство по съразмерност , а именно 71,62лв., които ответникът ще се осъди да му
заплати.
Предвид изхода от спора ответникът няма право на разноски, а направените от него
такива остават за негова сметка.
Мотивиран от горното съдът,
РЕШИ:
9
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: София, район Витоша, ж.к“Малинова
Долина“ ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, ЧЕ В. Й. Т., ЕГН ********** от
гр.Велинград, ул.“ Родопи“ 1, ет.8, ап.22, МУ ДЪЛЖИ следните суми: СУМАТА от общо
3580,83 лв. /три хиляди петстотин и осемдесет лева и 83ст./, от която: 2800лв.– главница,
представляваща част от общо дължима останала незаплатена главница в размер на
5502,29лв., (в това число 5029,23лв. – главница и 473,06лв. –договорна лихва., след
приспадане на доброволно платени 800лв.), и 780.83 лв. - мораторна лихва върху цялата
дължима главница за периода от 14.05.20218г. до 14.05.2021г., представляващи част от
неизплатено задължение по Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 13.07.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.05.2020г. до окончателното плащане, за които суми е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 488/2021г. по описа на РС Велинград, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта и по
отношение на установяване на задължение за лихва за забава върху главницата за периода от
05.04.2018г. до 14.05.2018г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА В. Й. Т., ЕГН ********** от гр.Велинград, ул.“ Родопи“ 1, ет.8, ап.22, да
заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: София, район Витоша, ж.к“Малинова Долина“ ул. „Рачо Петков-
Казанджията” № 4-6 СУМАТА от 71,62 лева /седемдесет и един лева и 62 стотинки/ -
разноски направени в заповедното производство, както и СУМАТА от 287,38 лева /двеста
осемдесет и седем лева и 38ст./, представляваща разноски направени в исковото
производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със
съобщението.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
10