№ 550
гр. София, 24.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Съдия:Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000500252 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и следв. ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 308623/20.04.2021г. от Т.А. М., чрез адв. Н.Л.
от САК, срещу определение № 265215/18.03.2021г., постановено по ч.гр.д.№1072/2021г. по
описа на СГС, с което е била оставена без разглеждане жалбата й срещу насрочване на
публична продан на недвижим имот по изп. дело № 20118500400030 на ЧСИ с рег. № *** за
периода 8.12.2020г до 8.01.2021г. Поддържа, че съдът неправилно е приложил закона, като е
приел, че заключението на вещото лице се връчва на страните само при първата продан в
изпълнителното производство.
Относно приложението на чл.494, ал.2, изр. трето ГПК сочи, че ако в едноседмичен
срок от съобщението не бъде поискано определянето на нова начална цена на недвижимия
имот, последният се освобождава от изпълнение и наложената върху същия възбрана се
заличава по искане на съдебния изпълнител. Действията, извършени след изтичане на този
преклузивен срок, въз основа на който имотът е освободен от изпълнение по силата на
закона, са незаконосъобразни и нищожни.
Сочи, че взискателят с нарочна молба от 2015г е признал и поискал имотът да бъде
освободен от изпълнение, като с решение № 7831/20.11.2013г, постановено по гр.д.№
10142/2013г по описа на СГС, съдът е дал указания, на ЧСИ стриктно да съблюдава нормата
на чл.494, ал.2, изр. последно от ГПК. През 2015г ЧСИ е вдигнал и отново е наложил
възбрана върху изнесения на публична продан недвижим имот.
Поддържа, че искането за преюдициално запитване до СЕС не може да бъде
отклонено и следва да се поставят въпроси: „Приложими ли са чл.13 от ЕКЗПЧОС и чл.47 от
Хартата на основните права на ЕС във вр. с договора относно приложимостта на правото на
ефективна съдебна защита и справедлив съдебен процес когато се отказва да бъде
разгледана жалба срещу неправилни действия по принудително изпълнение, поради
ограниченост в националния закон на контролните и/или отменителни функции на съда,
2.Зависи ли приложимостта на чл.13 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи, и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС, във вр. с
Договора за ЕС, Договора за функциониране на ЕС и практиката на Съда на ЕС, от факта, че
действията по принудително изпълнение не се ползват със СПН? 3. Приложими ли са чл.13
от ЕКЗПЧОС и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС, досежно приложимостта на
1
правото на ефективна съдебна защита и справедлив съдебен процес срещу неправилни
актове и/или действия на орган по принудително изпълнение, когато се отказва отмяната им
въз основа на национални законодателство и/или задължителна съдебна практика, чрез
които не се допуска отмяна и/или контрол на техни актове и/или действия? 4. Подлежат ли
на отмяна неправилните решения на националния съд чрез които се упражнява контрол
върху действията по принудително изпълнение, предвид, че предметът по тези решения не
се ползва със силата на пресъдено нещо, съгл. чл.13 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи, и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС, във вр.
с ДЕК, ДФЕС и практиката на СЕС.
Претендира да бъде отменено обжалваното определение.
Ответната страна-„Юробанк България“ АД, не е ангажирала становище по жалбата.
Съдът, прецени изложените доводи в частната жалба и отговора по нея,
доказателствата по делото, и намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок на 19.04.2021г,
тъй като жалбоподателката е уведомена за постановеното определение на 12.04.2021г.,
поради което същата е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното определение № 265215/18.03.2021г, постановено по ч.гр.д.№
1072/2021г. по описа на СГС, ГО, е оставена без разглеждане жалбата на Т. А. М. срещу
насрочването на публична продан на недвижим имот по изп. дело № 2011850040030 на
ЧСИ, с рег. № *** за периода 8.12.2020-8.01.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, отнемането на движима вещ и отстраняването му от имот, поради
неуведомяване за изпълнението, както и постановлението за разноски. Обжалваното е
ограничено до изрични актове, с които се удостоверява осъществяването на предписаното в
изпълнителния лист поведение.
Не подлежи на обжалване насочването на изпълнение върху имот, който следва да е
освободен от изпълнение поради липсата на искане от взискателя в съответния срок за
насрочване на нова продан след две поредни нестанали продани. Не се касае за
несеквестируемост по предвидените от закона основания, а за освобождаване на имота от
изпълнение. Правна последица от неставането на новата продан е освобождаването на
имота от изпълнение и заличаване на възбраната при липса на искане от взискателя по
чл.494, ал.2, изр. 3 ГПК. Освобождаването на имота от изпълнение не го прави
несеквестируем и взискателят можи да насочи отново изпълнението върху него. /Виж
мотиви по т.9 на ТР /2/2015г на ОСГТК на ВКС./
Възраженията, че на обжалване подлежи отказът на съдебния изпълнител да извърши
нова оценка на имота и при втора публична продан са неоснователни. Изрично се сочи в
закона, че на обжалване подлежи само отказ за извършване на нова оценка имота при
първоначална публична продан.
Искането за допускане на преюдициално запитване следва да се остави без уважение,
тъй като ограниченията при обжалването на действията на съдебния изпълнител не
противоречи на принципите на защита съгласно чл.13 КЗПЧОС и чл.47 ХОПЕС.
Другите изложени съображения в частната жалба не следва да се обсъждат, тъй като
са хипотези, противоречащи на създадената актуална съдебна практика и становище на
жалбоподателката от необходимост от промяна на закона.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилно и законосъобразно определение и частната жалба срещу него се явява
неоснователна.
2
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 308623/20.04.2021г. от Т.А. М., чрез адв.
Н.Л. от САК, срещу определение № 265215/18.03.2021г., постановено по ч.гр.д.
№1072/2021г. по описа на СГС и искането за допускане на преюдициално запитване.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
3