Решение по дело №2597/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 252
Дата: 14 април 2021 г.
Съдия: Ани Харизанова
Дело: 20205220102597
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 252
гр. Пазарджик , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20205220102597 по описа за 2020 година
В исковата си молба срещу Гаранционен фонд , Булстат ********* със седалище и
адрес на управление град София район Средец, ул.“Граф Игнатиев“№2, представлявано от
изпълнителните директори Б. И. М. и С. Г. С. ищцата А. С. К. с ЕГН ********** от село А.
К., ул.“С.“№22твърди, че на 07.01.2020г около 05:15 часа в село А. К. по ул.“Т.“ в посока
изхода за село Главиница, се движат двама велосипедисти- А. Г. К. и А. С. К.. По същия път
и в същата посока се движи неизвестен водач на неустановена МПС. Поради проявена
непредпазливост към уязвимите участници в движението, неизвестно МПС настига и блъска
велосипедистите , водачът му не спира и напуска местопроизшествието. В резултат на удара
велосипедистите падат на пътното платно за движение, причинени са им телесни
увреждания. По повод произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица с рег.№100600-239/08.01.2020г. по описа на СПП при ОД на МВР-
Пазарджик. Непосредствено след пътния инцидент пострадалите постъпват по спешност в
„МБАЛ-Пазарджик“АД.След като дошла в съзнание ищцата повръщала многократно и се
оплаквало от болки в лявата гръдна и коремна половина. При настаняването и в „МБАЛ-
Пазарджик“АД тя дала явни индикации за количествено нарушение на съзнанието и
сомнолентност. След проведените и изследвания са установени : травми в лявата гръдна и
коремна половини, мозъчно сътресение със загуба на съзнание, хематом в окосмената част
на главата около 5 см. На 09.01.2020г. е изписана с назначен хранително-диетичен режим и с
препоръки за домашно лечение с ограничена двигателна активност, без тежки физически
натоварвания за период от шест месеца. Във връзка с лечението си ищцата извършила и и
имуществени разходи на обща стойност 17.40лв. ,за които разполага със следните
счетоводни документи: фактура №**********/09.01.2019г. и фактура
1
№**********/09.01.2020г, двете издадени от „МБАЛ-Пазарджик“АД. След изписването на
пострадалата от болничното заведение тя продължила лечението си в домашни условия.
През първите седмици била на легло и изпитвала болки при дишане. За период от няколко
месеца тя се оплаквала от гадене, световъртеж и цялостно неразположение. Това създало
редица неудобства в ежедневието и. Допълнително я натоварвал и режима, който трябвало
да спазва, а именно да избягва физически натоварвания, да не гледа телевизия и др.
Преживяното ПТ рефлектирало както върху физическото така и върху психическото и
здраве. Вследствие на преживения силен стрес тя се оплаквала от понижено настроение,
тревожност и нарушения на съня, често се връща към спомена за пътния инцидент. В
резултат на изживения шок ищцата изпитвала страх да не се повтори случилото се. На
12.02.2020г от името на пострадалата е подадена молба вх.№24-01-86/12.02.2020г. до
Гаранционен фонд ,с която е претендирано изплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП. Въз основа на молбата е образувана
щета по описа на Гаранционен фонд. С уведомление изх.№24-01-86-1/30.04.2020г
ответникът отказал изплащането на претендираното обезщетение. Предвид обстоятелството,
че процесният пътен инцидент е причинен от неустановен водач, управлявал
неидентифицирано МПС, а Гаранционен фонд се е произнесъл с отказ по заведената щета за
ищцата е налице правен интерес от предявяване по съдебен ред на претенциите си срещу
ответното дружество.Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца сумата от 1000лв., предявен като частичен иск от 26 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП,
настъпило на 07.01.2020г. в село А. К., ведно със законната лихва, считано от отказа за
плащане -30.04.2020г до окончателното изплащане на сумата, както и да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 17.40лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 07.01.2020г ,ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените по делото разноски. В
подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който се
оспорват исковете както по основание така и по размер. Оспорва се механизма на
станалото ПТП. Съставения констативен протокол не е акт по смисъла на чл.300 от
ГПК.Правните и фактически изводи на длъжностното лице – актосъставител макар и да са
обективирани в официален документ не обвързват съда досежно механизма, причините и
обстоятелствата за ПТП/ в тази част документът е диспозитивен/, тъй като не материализира
удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самите пострадали пред
длъжностното лице- издател. Поради кова този документ няма материално даказателствена
сила за съда. Така съставен документът не може категорично да установи дали въобще има
настъпило ПТП и дали вина за него има неидентифицираното МПС. Видно от съдържанието
му длъжностното лице е констатирала единствено , че на процесното място са се набирали
двама души, единият от които е ищецът , няма обективни находки за настъпило ПТП с
2
неидентифицирано МПС.Оспорва се твърдяното наличие на противоправно поведение на
водач на неидентифицирано МПС, което да е в причинна връзка с претендираните
неимуществени и имуществени вреди от увреждането на ищеца. Прави се възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат.Твърди се, че причината за настъпване на
вредоносния резултат е поведението на пострадалата, която е поставила в опасност живота и
здравето си, не е успяла да запази равновесие , залитнала е и е паднала, съответно ПТП е
било абсолютно непредотвратимо от страна на велосипедиста. Противопоставя се
възражение,че е налице изключителен принос от страна на ищцата за настъпване на вредите,
тъй като същата е управлявала велосипеда без светлоотразителна жилетка , за което е
съставен АУАН№474966 от 07.01.2020г. на основание чл.80, ал.1 от ЗДвП, респективно и е
връчено и е влязло в сила.Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени. Правят се
доказателствени искания.
В съдебно заседание на основание чл.214 от ГПК е допуснато увеличение на
предявения иск за неимуществени вредни като същия се счита предявен за сумата от 10 000
лв., предявен като частичен от 26 000лв. Ищцата чрез пълномощника си, поддържа
исковете си. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания чрез представените по делото писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител поддържа
направените с писмения отговор оспорвания.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване
разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
От ангажираните от ищеца писмени доказателства/ констативен протокол за ПТП
с пострадали лица, рег.№100600-239/08.01.2020г. по описа на СПП при ОД на МВР-
Пазарджик и епикриза от „МБАЛ-Пазарджик“АД, се установява, че на 07.01.2020г. около
05:15 часа в село А. К., по ул.“Т.“ в посока изхода за село Главиница са се движели двама
велосипедисти, единият от които е ищцата А.К., а другият е свидетеля А. К.. Двамата
велосипедисти са били без светлоотразителни жилетки. В същата посока се е движел
неизвестен водач на неустановено МПС. Водачът на МПС-то настига и блъска двамата
велосипедисти. Водачът на МПС-то не спира и напуска местопроизшествието.
Непосредствено след пътния инцидент, а именно на 07.01.2020г в 07:46часа ищцата
постъпва по спешност в Хирургично отделение на „МБАЛ-Пазарджик“АД с оплаквания
болки в лявата гръдна и коремна половина и гадене, повръщала няколко пъти.Изписана е от
болничното заведение на 09.01.2020г. с окончателна диагноза „ травма на други
интраабдоминални органи, без открита рана в корема“ с препоръки за медикаментозно
лечение., придружаващи заболявания „мозъчно сътресение, без открита вътречерепна
3
травма“. Изписана в добро соматично и неврологично състояние, със следните препоръки:
без тежки физически натоварвания за 6 седмици.Във връзка с болничния си престой ищцата
е извършила на 09.01.2020г. разходи в размер на 17.40лв./ видно от съдържащите се на лист
11 от делото фактура №**********/09.01.2020г и фактура №**********/09.01.2020г ,
неоспорени от ответника/ съставляващи потребителска такса. На 12.02.2020г ищцата
подала молба с вх.№24-01-86/12.02.2020г. до Гаранционен фонд, с която е претендирано
изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат
на процесното ПТП. С писмо изх.№24-01-86/30.04.2020г. Гаранционен фон е уведомил
ищцата , че по образуваната във връзка с процесното ПТП щета рег.№20210052/12.02.2020г.
не са ангажирани достатъчно документи и отказва изплащане претендирано обезщетение в
размер на 26 000лв. за претърпени неимуществени вреди и обезщетение в размер на
17.40лв. за претърпени имуществени вреди .
За изясняване на спора от фактическа страна са изслушани съдебни експертизи.
От заключението на изслушаната съдебно- медицинска експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и от дадените от
експерта разяснения в съдебно заседание се установи, че непосредствено след пътния
инцидент ищцата е хоспитализирана в хирургично отделение на „МБАЛ-Пазарджик“АД с
диагноза S 36.80 Травма други интраабдоминалните органи, без открита рана на корема и
диагноза S 06.00 Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. При
хоспитализацията са установени още хематом в окосмената част на главата с ф 5см. без
открита рана и контузия на лакътна става. Вещото лице обяснява, че мозъчното сътресение е
най-леката степен на закрита травма на мозъка, обикновено без сериозни последици и
обичайно протича с краткотрайна загуба на съзнание, но може да се получи и без загуба на
съзнание. В мозъчната тъкан се открива лек преходен мозъчен оток. Комоциото се получава
, когато мозъкът се удари в черепната кутия и най- често се дължи на относително силен
удар в главата или на много интензивно разтрисане/ катастрофи, различни спортове/. Когато
са леки, човек не губи съзнание, а сома изпитва краткотрайно замайване, объркване , загуба
на ориентация , причерняване.Според вещото лице в процесния случай се касае за контузия
на главата със сътресение на мозъка, протекло със степенно разстройство на съзнание-
зашеметяване, объркване, сънливост, гадене, повръщане , но без пълна загуба на съзнание
до степен на комоционна кома, което е временно разстройство на здравето , неопасно за
живота. Получената травма на интраабдоминалните органи в корема предизвиква малко или
по-големи кръвонасядания по тях, но извършените образни, инструментални и лабораторни
изследвания , както и денонощните наблюдения на пострадалата не са показали ранни или
по-късни постравматични усложнения. Вещото лице уточнява, че опасни за здравето са
ранни или късни посттравматични усложнения / ако се получат такива/, и тогава се налага
хирургично лечение. На третия ден от хоспитализацията е отчетен добър ефект от
приложената консервативна терапия . Възстановен е пасажа на червата и е овладян
болковия синдром. Не са отчетени усложнения. Посочените по-горе травми на корема,
4
гърдите и лакътната става , както и последиците от мозъчното сътресение със съответната
медикаментозна терапия са отзвучали бързо за около 7-10 дни от датата на инцидента.
Ищцата е изписана от болницата с подобрения . Болката е овладяна бързо с медикаментозни
средства още при болничния престой. Гръдната и коремни травми са отзвучали напълно без
остатъчни изменения в срок до 10 дни. В съдебно заседание вещото лице разясни, че в
резултат на констатирания малък хематом в главата прави заключение за настъпило
степенно разстройство на съзнанието, изразяващо се в замайване, загуба на ориентация,
причерняване за кратко време / около 1-2 минути/ .Според вещото лице ищцата е напълно
възстановена като възстановителния период е протекъл в рамките на около един месец.
Болките са отшумели в рамките на 7-10 дни и са били търпими и краткотрайни , тъй като
травмите са леки. Не са констатирани открити рани и дълбоки кръвонасядания, които да
изискват хирургична обработка или последващо хирургично лечение.
От заключението на изслушаната съдебно-автотехническа експертиза, което съдът
кредитира като компетентно и обосновано изготвена и от разясненията на вещото лице се
установява следния механизъм на пътно транспортното произшествие: Водачът на лекия
автомобил се е движел по ул.“Т.“ към изхода на село А. К., в посока село Главиница, в
тъмната час на деня при суха и чиста настилка. Движението вероятно е било на къси
светлини на фаровете. Видимостта на водача спрямо намиращите се на платното за
движение в дясно и направо обекти е не по-малко от 60 метра ограничена напред и
странично от фронта на късите светлини на фаровете. Велосипедистът А. К. , облечен с
тъмни дрехи и без светлоотразителна жилетка в този момент се е движел с велосипед по
ул.“Т.“ в посока село Главиница като се предвижвал с велосипеда зад велосипедистката
А.К.. Дистанцията между двата велосипеда била около 2 метра .Пет секунди преди сблъсъка
двамата велосипедисти били в невидимата за водача на лекия автомобил зона. Скоростта на
движение на велосипедистите най-вероятно е била постоянна средно взета за велосипедисти
над 30 години около 16.3 км/ч или 4.5 м/с. Разположението на велосипедите е върху дясната
лента , движейки се един след друг, като втори спрямо попътно идващия автомобил е бил
велосипедът, управляван от ищцата. Когато велосипедите са били в края на ул.“Т.“ на около
40-50 метра извън селото и на около 20 метра преди мястото на ПТП в този момент
автомобилът е бил на около 110-120 метра от мястото и водачът му реално не е имал
техническа възможност на къси светлини да възприеме обекти на пътното платно.
Наближавайки велосипедистите, водачът на автомобила не е възприел опасността/
велосипеда, осветен от фронта на късите светлини/,когато предната част на автомобила е
била на 60 метра от него, мерено по оста на пътя, като е имал техническа възможност да го
възприеме . Водачът на лекият автомобил не е реагирал на спиране или отклоняване на
автомобила на ляво , поради което е последвал контакт с двата велосипеда – първо с
велосипеда на А. К. и второ с велосипеда на ищцата А.К., след което не е останал на
местопроизшествието.Контактът с велосипеда на А. К. е приплъзващ като контактната зона
на велосипеда от лявата му страна е с дясната ъглова част на предната броня на автомобила,
дясната предна гума или страничното огледало. За велосипеда на ищцата А.К. контактната
5
зона е задната гума, капла, калник, поради което е отблъснат надясно, при който системата
велосипед-велосипедист е паднала в близост до асфалтовото покритие върху банкета и
недалеч от мястото на контакт. Вещото лице обобщава, че причината за настъпване на ПТП
е следната: водачът на автомобила се е движел със скорост по-висока от максимално
допустимата за конкретните пътно климатични условия. С оглед възможностите за
обзорност водачът на лекия автомобил не е възприел велосипедистите , макар да е имал
техническа възможност за това. Няма реакция от страна на водача за намаляване на
скоростта, спиране или друга спасителна маневра. Велосипедистът се е движел по слабо
осветен пътен участък с велосипед,сигнализиран светлинно,но без задължителна
светлоотразителна жилетка. Според вещото лице е имало контакт между
велосипеда,управляван от ищцата и автомобила, тъй като в противен случай не биха
настъпили повредите по велосипеда в задната му част, които са описани в констативния
протокол, а именно- деформирана задна капла , гума и калник.От техническа гледна точка
ударът от автомобила е нанесен със съставите от десния страничен габарит, които включват:
дясна ъглова част на предна броня, дясна гума и джанта, преден десен калник и дясно
странично огледало за задно виждане. При този контакт в задната гума и капла ударът върху
системата велосипед-велосипедист е под масовия център на тежестта, поради което при
предаване на рязко допълнително ускорение, тялото върху велосипеда се отделя, повдига
крайници, увеличавайки скоростта си и след разпадането на системата пада по гръб или
странично на ляво върху терена като първо контактува с торса и главата. Показателни за
този механизъм са травмите описани в СМЕ. Вещото лице изключва като механизъм за
настъпване на травматичните увреждания загубването на равновесие и падане на платното,
тъй като е налице характерна повреда на велосипеда в задната му част и получени травми
на пострадалата, които са характерни за удари под масовия център на тежестта на системата
велосипед-велосипедист. Вещото лице уточнява, че в случаите на загуба на равновесие и
падане в резултат на тази загуба липсва инерционно ускорение на тялото, повдигането и
подхвърлянето и не се наблюдават травми на главата и на други интраабдоминални
органи.В съдебно заседание вещото лице разясни, че ако автомобилът се е движел на къси
светлини и със скорост от порядъка на 58 км/ч , водачът би имал техническа възможност да
възприеме велосипедисти с тъмни дрехи, пешеходци и да реагира своевременно като
намали скоростта и спре до препятствието. Вещото лице обобщава, че в конкретния случай
водачът на лекия автомобил се е движел с несъобразена скорост . Според вещото лице
наличието на светлоотразителни жилетки при нощно кормуване на велосипеди е
препоръчително и по-безопасно отколкото да се пътува без такава жилетка, тъй като
възприемането е по-добро, инстинктивно се мисли , че това е полиция и се намалява
скоростта, но в конкретния случай вещото лице не се ангажира с категоричен отговор дали
наличието на светлоотразителни жилетки би предотвратило удара, тъй като според експерта
факторите, които влияят са много и разнообразни като даде пример разсейване на водача
поради разговор по телефона, недоспиване, търсене на цигара , нетрезво състояние. Вещото
лице обобщава, че пътно транспортното произшествие е било предотвратимо за водача на
лекия автомобил. Според експертизата причината за ПТП е вероятно допуснато от водача
6
на лекия автомобил отклонение на вниманието с други действия , при което не е възприел
наличие на велосипедисти на пътното платно и не е осигурил достатъчна динамична
странична дистанция с тях.
От представената административна преписка и по- конкретно от наказателно
постановление№20-1006-000309/ 18.02.2020г. издадено от ОДМВР-Пазарджик, сектор
Пътна полиция се установява, че по административен ред ищцата е наказана за това, че на
07.01.2020г около 05:15 часа в село А. К., ул.“Т.“ на изхода за село Главиница като
велосипедист е управлявала през тъмната част на денонощието велосипед, без да ползва
светлоотразителна жилетка – нарушение на чл.80т.1 от ЗДвП, за което нарушение и е
наложено административно наказание по чл.183, ал.1т.5 от ЗДвП- глоба в размер на 10лв.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани и гласни
доказателствени средства. От разпита на свидетеля А. К., , който е във фактическо
съжителство с ищцата, се установи че на 07.01.2020г сутринта в 05:15 часа двамата с
ищцата тръгнали за работа от село А. К. към град Пазарджик като се предвижвали с
велосипеди. Свидетелят Куртев се движел на разстояние 2 метра след ищцата. На 20 метра
извън селото ги настигнал лек автомобил , който се движел с висока скорост около 70 км/ч
според свидетеля/като светлините на автомобила бързо се приближавали към тях.
Велосипедистите мислели , че автомобилът ще ги подмине, тъй като в началото на селото,
преди табелата имало улично осветление, което в този момент било включено. Свидетелят
уточни, че между табелата и последната къща на селото разстоянието е около 30 метра.
Пътят бил прав, асфалтът бил здрав, пътната настилка била суха. В този момент по пътното
платно не се движели други автомобили.Автомобилът ударил с лявото огледало свидетеля
Куртев, след което ударил гумата на велосипеда на ищцата и в резултат на ударите двамата
велосипедисти паднали вдясно, в тревата . Автомобилът спрял на разстояние около 40-50
метра. Свидетелят Куртев изтичал до автомобила като в същото време шофьорът бил
излязъл от колата и разговарял по телефона. Свидетелят Куртев помолил шофьора да се
обади на спешна помощ, след което се върнал при ищцата. Връщайки се свидетелят заварил
ищцата да лежи на земята , без да мърда. Според свидетеля ищцата била неадекватна , не
реагирала. В този момент шофьорът запалил автомобила и потеглил. Свидетелят повдигнал
ищцата и тогава тя отворила очи и повърнала, при което казала, че и е олекнало. На
мястото на инцидента пристигнал екип на спешна помощ. Ищцата и свидетелят Куртев били
откарани в МБАЛ-Пазарджик, където престояли три дни. След изписването им от болница
един месец били в болнични и след това и двамата тръгнали на работа. Докато ищцата се
възстановявала в домашни условия , нейната майка и помагала в домакинството и в грижите
за двете им деца. Свидетелят допълни ,че след пътния инцидент ищцата изпитва страх да не
се повтори отново, тъй като двамата продължават да се придвижват до работа с
велосипеди,движейки се по същия маршрут и по същото време. Свидетелят Куртев обясни,
че на мястото на произшествието пристигнали служители на КАТ, на които казал марката
на автомобила „Ауди“ и част от регистрационния номер, а именно ****.
7
По делото като свидетел бе разпитан полицейския служител Т.Г. , съставил
констативния протокол за ПТП. Свидетелят Г. на място установил само велосипедистите,
които в момента на произшествието не му дали марка, модел и номер на автомобила.
Впоследствие / ден – два след това/ му казали, че автомобилът е сиво „Ауди“. На двамата
велосипедисти бил съставен АУАН затова , че са без светлоотразителни жилетки.
Свидетелят обясни, че на мястото на инцидента нямало спирачен път. Единият велосипед
бил с изкривен педал. Близо до велосипедите имало част от автомобилно огледало.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.558, ал.5 от КЗ във вр. с
чл.557, ал.1, т.1 от КЗ.
Разпоредбата на чл.558, ал.5 от КЗ предвижда възможност увреденото лице да
предяви претенцията си за обезвреда пред съда, ако Гаранционният фонд не е платил в срока
по чл.496 от КЗ , откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с неговия
размер. Предявените искове са допустими с оглед изложените по делото доказателства за
отказ на Гаранционен фонд да изплати обезщетенията на ищеца, обективиран в писмо изх.
№24-01-86/30.04.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл.557, ал.1т.1 от КЗ в случай на настъпили
имуществени или неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания
Гаранционният фон изплаща на увредените лица от фонда за незастраховани МПС-та,
обезщетения за тези вреди ако МПС-то е напуснало местопроизшествието и не е било
установено. За да бъдат уважени предявените искове следва да бъдат установени следните
кумулативни предпоставки: 1/настъпило пътнотранспортно произшествие на територията на
Република България, причинено от водач, който е неидентифициран и чието виновно
противоправно поведение е довело до настъпване на застрахователното събитие и
причиняването на вреди , както и причинно –следствената връзка между деянието и
вредоносния резултат.
С оглед събрания по делото доказателствен материал съдът намира за безспорно
установен фактическия състав на предявения осъдителен иск. Установи се от приложения по
делото констативен протокол за ПТП , че на 07.01.2020г около 05:15 часа в село А. К. по
ул.“Т.“ по посока изхода за село Главиница е настъпило пътнотранспортно произшествие, в
което ищцата е пострадала. В константната съдебна практика се приема, че протоколът за
ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения представлява
официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, ползващ се с обвързваща формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление, както и с
материална доказателствена сила относно самото удостоверително изявление. При
8
направено разграничение в хипотезите , при които протоколът за ПТП е съставен само по
данни на водача на МПС без посещение на мястото на инцидента от служители на КАТ,
протоколът за ПТП има доказателствена сила само относно направеното изявление пред
длъжностното лице, не и за неговата вярност. Видно от констативният протокол същият е
съставен след посещение на мястото на произшествието от дежурен полицейски служител
при ОД на МВР-Пазарджик/ свидетеля Т. Г./ непосредствено след инцидента като от него се
установява, че неизвестен участник в движението е блъснал велосипеда на пострадалата –
ищцата по делото, която се е движела без светлоотразителна жилетка и е блъснал преди
това движещият се преди нея велосипед, управляван от друг участник в движението- А. К.,
разпитан като свидетел по делото. Механизмът на произшествието се потвърждава от
кредитираното от съда с пълно доверие заключение на съдебно автотехническа експертиза,
което заключение е обективно и обосновано. Вещото лице заключава, че
пътнотранспортното произшествие е било предотвратимо от водача на лекия автомобил
като най- вероятната причина за ПТП то е отклонение на вниманието на водача на лекия
автомобил , при което водачът не е възприел наличие на велосипедисти на пътното платно и
не е осигурил достатъчна динамична странична дистанция от тях. Вещото лице е
категорично, че настъпилите минимални повреди по велосипедите / този на ищеца и и на
другия велосипедист/, сочат на извода, че велосипедите са се движели един след друг и
контактът между автомобил и велосипед е бил по-скоро приплъзващ, при който
велосипедистът е паднал в близост до асфалтовото покритие и недалеч от мястото на
контакт. Вещото лице разясни ,че основен фактор при всяко ПТП , свързано с блъскане на
велосипедист при нощни условия/ каквито са били и конкретните/е скоростта на движение
на автомобила/ МПС-то/, както и допуснато от водача на лекия автомобил отклонение на
вниманието му с други действия ,при които не е възприел наличието на велосипедист на
пътното платно и не е осигурил достатъчна динамична странична дистанция от него.
Вещото лице е категорично, че при конкретните пътно климатични условия и видимост не е
имало пречка за водача на автомобила да възприеме своевременно велосипедистите и да
избегне произшествието при широчина на лентата за движение 2.95метра.В съдебно
заседание вещото лице уточни, че носенето на светлоотразителни жилетки от
велосипедистите е по-безопасно, защото по-голяма светлоотразителна площ на жилетката
би се възприела инстинктивно от водачите на автомобила като присъствие на полиция,
което би заострило вниманието им, но в процесния случай според вещото лице са били
налице други фактори/ несъобразена скорост и отклонение на вниманието на водача на
автомобила/, които са причинили произшествието.
Ето защо от съвкупният анализ на посочените доказателствени средства и на
установените чрез тях правнозначими факти и обстоятелства настоящият съдебен състав
приема, че причина на процесното ПТП е станал водача на неизвестен автомобил, който при
сблъсък с движещия се пред него велосипед е причинил подлежащите на установяване в
производството вреди на ищцата.
9
Горното обосновава гаранционната отговорност на Фонда по т.1, от чл.557, ал.1
от КЗ, тъй като водачът на автомобила като участник в инцидента е напуснал
местопроизшествието и е останал неустановен и до настоящия момент.
От кредитираното с пълно доверие заключение на изслушаната съдебно-
медицинска експертиза се установи, че в резултат на процесния пътен инцидент на ищцата
са причинени следните травматични увреждания : травма на друг иинтраабдоминални
органи , без открита рана на корема, мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма.
Травмите на корема, гърдите и лакътната става , както и последиците от мозъчното
сътресение са отзучали бързо за около 7-10 дни от датата на инцидента. Травмите са били
леки. Не е имало нито открити рани, нито дълбоки кръвонасядания, които да са изисквали
хирургическа обработка или последващо хирургично лечение. Вещото лице заключава, че в
рамките на месец и малко над месец е настъпило пълно възстановяване. Мозъчното
сътресение в конкретния случай като травма се е характеризирало като разстройство на
съзнанието, изразяващо се в замайване, загуба на ориентация , причерняване като това
състояние е траело само около 1-2 . Установи се също така, че констатираните травматични
увреждания са получени по механизма след падане от велосипед и директен удар върху
терена при така наречения приплъзващ контакт между предната броня на автомобила / дясна
предна гума или странично огледало / и дясна на гума, капла калник на велосипеда / според
автотехническата експертиза/. Травмите са причинени при минимален контакт със
страничната част на автомобила, с малко препокриване , на малка площ. Установи се от
гласните доказателствени средства, че процесният инцидент е стресогенно събитие, което е
провокирало негативни емоции у ищцата като страх, тревожност, безпокойство да не се
повтори отново като тези чувства/ според показанията на свидетеля Куртев/ не са
отшумяли, тъй като връщайки се към обичания си ритъм на живот след едномесечен
възстановителен период в домашна обстановка е тръгнала на работа,предвижвайки се дотам
по същия начин както към момента на инцидента. Следва да се отбележи, че в конкретния
случай няма причина да не се ценят показанията на свидетеля Куртев досежно
емоционалното състояние на ищцата, провокирано от пътния инцидент, тъй като този
свидетел възпроизведе свои преки и непосредствени възприятия.
Предвид изложеното съдът намира за доказан фактическият състав на деликта и
отговорността на ответника по спора по посочените по-горе разпоредби на КЗ. Размерът на
дължимото обезщетение за установените неимуществени вреди според законовия критерий
за справедливост са определя според вида и тежестта на причинените телесни и психически
увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни
болки и други страдания и неудобства. Като база за определяне на паричният еквивалент на
неимуществените вреди следва да служи също така икономическия растеж, стандарта на
живот и средностатистическите показатели за доходите в страната към датата на
увреждането, както и обстоятелството, че размерът на обезщетението не следва да бъде
източник на обогатяване за пострадалия. От значение е и създадения от съдебната практика
10
ориентир , относим към аналогични случаи. Ръководейки се от горните критерии и след като
съобрази характера на конкретните травматични увреждания, които са сравнително леки и
техния интензитет / отзвучаването им за около 7-10 дни / , обстоятелството, че за около
период малко над месец ищцата се е възстановил напълно физически, но в
психоемоционален аспект травмата е дала по-дълбок отпечатък и за по –дълъг период от
време/ факт , който следва да бъде съобразен/ съдът счита, че сумата от 3 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди е една справедлива
репарация.
Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 3000
лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на
07.01.2020г като за разликата от 3000лв. до сумата от 10 000лв., предявен като частичен иск
от 26 000лв. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.На уважаване подлежи и
акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху главницата, която се
претендира от датата на изпадане в забава/ постановени отказ на Гаранционен фонд-
30.04.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
Неоснователно е възражението на ответника, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата , която сама е поставила здравето и живота
си в риск, управлявайки велосипед без светлоотразителна жилетка в тъмната част на
денонощието при мокро и хлъзгаво време.Установи се по несъмне и категоричен начин, че
пътният инцидент се дължи изцяло на виновното поведение на водача на автомобила, който
в процесния момент е шофирал с несъобразена скорост и е отклонил вниманието си с
други действия.
Безспорно се установи, че след инцидента ищцата е била приета в хирургично
отделение на „МБАЛ-Пазарджик“АД, където е била лекувана три дни .За престоя в
болничното заведение ищцата е направила разход в размер на 17.40лв. / потребителска
такса/ като това обстоятелство не бе оспорено от ответника, а е и доказателствено
обезпечено от обсъдените по –горе фактури. Този разход по естеството си е претърпяна
имуществена вреда в резултат на процесното ПТП и следва да бъде репарирана от
ответника. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и сумата от
17.40лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП, станало на
07.01.2020г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба-25.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право
на разноски с оглед уважената част от исковете. Искът за имуществени вреди е уважен
изцяло . По този иск ищецът е направил разноски в общ размер от 410 лв./ от които 50 лв.
11
ДТ и 360 лв. за адвокатско възнаграждение/.Неоснователно е възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималния размер на
адвокатското възнаграждение/ наричана по-долу Наредбата/ е 300лв. плюс 20% ДДС е
равно на 360лв. В този размер е уговореното и платено адвокатското възнаграждение по
иска за имуществени вреди и не може да бъде редуцирано под минимума по наредбата.
Досежно иска за неимуществени вреди ищецът е направил разноски както следва – 400лв.
ДТ , 450 лв. за вещи лица и 990лв. адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.7, ал.2 т.3 от
Наредбата минималния размер на адвокатското възнаграждение по иска за неимуществени
вреди е в размер на 830лв.плюс 20% ДДС е равно на 996лв. Адвокатското възнаграждение
от 990лв. / уговорено и изплатено/ е в законовия минумим и не може да бъде редуцирано,
поради което и в тази част възражението за прекомерност на ответника е неоснователно.
Предвид изхода по делото по иска за неимуществени вреди, съобразно уважената му част
на ищцата се дължат разноски в размер на 552лв. Ето защо ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата сумата от 962лв. разноски по делото. Ответникът също е
направил искане за присъждане на разноски. По иска за неимуществени вреди ответникът е
направил разноски в размер на 150 лв./ за вещо лице/ С оглед изхода по този иск и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата
от 105лв.разноски по делото.
Така мотивиран Пазарджишкият районен съд

РЕШИ:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище и адрес на управление град
София ул.“Г. И.“№2, ет.4 да заплати на А. С. К. с ЕГН ********** от село А. К., община
Пазарджик, ул.“С.“№22 сумата от 3 000лв./ три хиляди лева/, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди- болки и страдания в резултат на получени травматични
увреждания при ПТП, настъпило на 07.01.2020г. около 05:15 часа в село А. К. , ул.“Т.“ в
посока изхода за село Главиница по вина на неустановен водач на неустановено МПС, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на отказа за плащане 30.04.2020г до
окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 3 000лв. до
претендираните 10 000лв, предявен като частичен иск от 26 000лв.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище и адрес на управление град
София ул.“Г. И.“№2, ет.4 да заплати на А. С. К. с ЕГН ********** от село А. К., община
Пазарджик, ул.“С.“№22 сумата от 17.40лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди / заплащане на потребителска такса за престой в болнично заведение, за което са
издадени фактура №**********/09.01.2020 и фактура №**********/09.01.2020г от
12
„МБАЛ-Пазарджик“АД/ в резултат на ПТП, настъпило на 07.01.2020г. около 05:15 часа в
село А. К. , ул.“Т.“ в посока изхода за село Главиница по вина на неустановен водач на
неустановено МПС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба 25.09.2020г до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище и адрес на управление град
София ул.“Г. И.“№2, ет.4 да заплати на А. С. К. с ЕГН ********** от село А. К., община
Пазарджик, ул.“С.“№22 сумата от 962лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА А. С. К. с ЕГН ********** от село А. К., община Пазарджик,
ул.“С.“№22 да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище и адрес на управление
град София ул.“Г. И.“№2, ет.4 сумата от 105лв.разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.


Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
13