Решение по дело №1575/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Началник на областен отдел „Автомобилна администрация“, чрез младши експерт с юридическо образование В. К., против Решение № 142/27.05.2024 г. по НАХД № 356/2023 г. по описа на РС – Девня /ДРС/, с което е отменено издаденото от директора на РД „АА“-Варна НП № 23-0002005/03.08.2023 г., с което на „Ди Си Транс“ ООД на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание - имуществена санкция за нарушение по чл. 10, § 2, изр. 2, предл. 2 от Регламент № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и РД „Автомобилна администрация“ е осъдена да заплати разписки за адвокатско възнаграждение в размер на 440 лв.

С изложени в жалбата касационни основания за материална незаконосъобразност на обжалваното решение като резултат от допуснато съществено процесуално нарушение при установяване на релевантните факти, се иска постановяване на решение за отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на делото за потвърждаване на обжалваното НП.

В съдебно заседание, касаторът редовно призован не се явява.

Ответникът – „Ди Си Транс“ ООД, чрез адвокат И. Г. в отговор на касационна жалба с.д. 4825/17.07.2024 г. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и за присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, а в условия на евентуалност прави възражение за недължимост на юрисконсултско възнаграждение, позовавайки се на Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОС на ГК и ТК на ВКС.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдебният състав намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна.

С обжалваното НП е наложено на „Ди Си Транс“ ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: [населено място], обл. ****, [улица], представлявано от управителя С. И. С., административно наказание - имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушение по чл. 10 § 2 изр. 2 пр. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006, на основание чл. 105 ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ затова, че при извършване на автомобилен превоз на товари на територията на ЕС при извършване на международен превоз на товари, попадащ в обхвата на Регламент 561/2006г. и Регламент 165/2014г. /видно от CMR № 80078406/07.10.2022г., с товарен автомобил [Марка], рег. № [рег. номер], кат N3 /оборудван с дигитален тахограф/ марка „Continental Atm, серия ***, не е контролирало работата на водача Г. Д. Г., назначен по трудов договор № 18/19.05.2013г. по такъв начин, че да спазва изискванията на гл. II, чл. 8, § 2, изр. второ от Регламент 561/2006г. - водача не е ползвал намалена дневна почивка от най–малко 9 последователни часа, като намалението е с 36 минути.

За да отмени обжалваното НП е прието от въззивният съд, че НП и АУАН са издадени от компетентни органи, но при неспазване на предвидената процедура по чл. 42, т. и т. 5, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН - нарушението за което е санкционирано дружеството не е индивидуализирано до степен, че да стане ясно на нарушителя за какво е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Административно-наказващия орган не е посочил какво почивка е следвало да ползва водачът, нито броя часове, които е шофирал – дали не надвишава определеното време на управление или времето на намалена почивка. Не е посочено коя дата е следвало да почива водачът и защо тази почивка в 24-часов период се разглежда като намалена дневна почивка. По този начин, според съда, се накърнява съществено правото на защита на санкционираното лице.

Касационният състав приема обжалваното решение за валидно и допустимо, но неправилно, постановено в нарушение на приложимия материален закон.

Настоящият касационен състав не споделя изводите на ДРС за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, изразяващи се в липсата на съставомерни факти, които да препятстват нарушителя да разбере в какво е обвинен.

Ответната страна по делото – „Ди Си Транс“ ООД е осъществила състава на нарушението по чл. 10, пар. 2, изр. 2, пр. 2 от Регламент 561/2006 на Европейския парламент и на съвета от 15 март 2006г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт. Съгласно посочената разпоредба транспортното предприятие организира работата на водачите, включена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент /ЕИО/ № 3821/85 и глава II от настоящия регламент. Транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент /ЕИО/ № 3821/85 и глава II.

Дължимото поведение на превозвача според Регламент 561/2006 е да организира работата на водача по начин, че същия да може да ползва регламентираната почивка. Законът е предоставил свобода в избора на методи и средства от превозвача за постигане на преследваната цел по спазване на правилата за работно време и почивки на водачите. Въпрос на оперативна самостоятелност е кои методи ще се използват при организиране на транспортната дейност, за да се спазят седмичните и междудневни почивки на лицата, извършващи обществен превоз на пътници и товари.

В случая не е спорно между страните, че Г. Д. Г., в качеството си на водач на тежкотоварен автомобил към дружеството „Ди Си Транс“ ООД е почивал по – малко от 9 последователни часа, което в действителност представлява нарушение на чл. 8, пар. 2, изр. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. на Европейския парламент и Съвета. Доколкото тежкотоварния автомобил е бил оборудван с дигитален тахограф, дружеството, в качеството си на превозвач и същевременно в качеството си на работодател на Г. Д. Г., е имало възможност в реално време да следи работата и дейността му, и е следвало да предприеме незабавни мерки на Г. да му бъде осигурена почивка в размер на 9 последователни часа. Дори и хипотетично да се приеме, че по някаква причина, в конкретната ситуация на 07.10.2022г. дружеството не е имало възможност да предприеме спешни действия за коригиране поведението на своя служител, липсват доказателства, а и не са наведени такива твърдения, че впоследствие му е била потърсена дисциплинарна отговорност, че е нарушил конкретни правила в организацията на работния процес, създадени в дружеството „Ди Си Транс“ ООД, поради което и е обосновано, и житейско издържано да се приеме, че такива правила въобще липсват.

Поради тези съображения дружеството носи отговорност за извършеното нарушение на чл. 8, § 2, изр. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. на Европейския парламент и Съвета и правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 10, пар. 2, изр. 2, предл. 2 от Регламент (ЕО) 561/2006 г. на Европейския парламент и Съвета.

Независимо от гореизложеното, настоящият състав намира, че въз основа на фактическите установявания в производството, процесното нарушение е маловажно по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Граматическото тълкуване сочи, че преценката за маловажност на деянието се извършва на база – липсата или незначителността на вредните последици, или други смекчаващи обстоятелства. Съгласно чл. 28 от ЗАНН, за маловажен случай на административно нарушение, наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Описаната регламентация налага извод, че административнонаказващият орган е длъжен първо да извърши преценка дали случая представлява "маловажен" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, съобразно заложените в закона критерии.

В конкретния случай, в наказателното постановление формално е посочено, че не се констатират предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, без от наказващият орган да са изложени конкретни мотиви в тази насока. Целта на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителят към спазване на установения правов ред и въздействие върху гражданските субекти възпитателно и предупредително. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй като е регламентирана възможност да не се налага наказание, като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на лицето е за намаление на времето за междудневна почивка от само 36 минути (под 7% от целият 9 часов период), като от същото не са настъпили никакви вредни последици. Същевременно, няма данни от дружеството - жалбоподател да е допуснато извършване на други административни нарушения от същия вид.

Гореизложеното обуславя извода, че разглежданият случай се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на нарушения от този вид, което го квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

По изложените съображения, въззивното решение следва да бъде отменено, а вместо това - следва да се постанови друго, с което обжалваното наказателно постановление да се отмени и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН жалбоподателят „Ди Си Транс“ ООД да бъде предупреден, че при извършване в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

При този изход на делото, разноски не се дължат.

Воден от горното, касационният състав

РЕШИ :

ОТМЕНЯ Решение № 142/27.05.2024 г. по НАХД № 356/2023 г. по описа на РС – Девня, с което е отменено Наказателно постановление № 23-0002005, издадено на 03.08.2023 г. от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на "ДИ СИ ТРАНС"ООД, ЕИК ****** за нарушение по чл. 10 § 2 изр. 2 пр. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006, на основание чл. 105 ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 200 лева, на основание чл. 63 ал. 2 т. 1 от ЗАНН., като наместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0002005, издадено на 03.08.2023 г. от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на "ДИ СИ ТРАНС"ООД, ЕИК ******** за нарушение по чл. 10 § 2 изр. 2 пр. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006, на основание чл. 105 ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 200 лева.

ПРЕДУПРЕЖДАВА "ДИ СИ ТРАНС" ООД, ЕИК********, че при извършване в едногодишен срок от влизане в сила на решението на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението е окончателно.