Р Е Ш Е Н
И Е
№.…../
23.03.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на седми март двехиляди двадесет
и втора година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
при
секретаря П. Делчева, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 218 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
С.И.А., В.И.А., И.С.И. и В.И. С.са предявили против ЗАД „Алианц България“ АД
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищците твърдят,
че на 26.04.2019 г. пътували като пътници в л. а. *******с рег. № *****, управляван от
С. П.И., който около 4. 00 ч. по път II - 76 около км. 32+240 в посока от с. Хлябово към с.
Българска поляна, общ. Тополовград поради нарушение на правилата за движение по
пътищата не успял да овладее лекия автомобил, вследствие на което излязъл от
пътното платно и се ударил в дърво вдясно по посоката си на движение. Във
връзка с ПТП е образувано ДП 30/ 2019 г. по описа на РУ - Тополовград, което е
прекратено на основание чл. 25, ал. 1, т. 6, вр. чл. 24, ал. 6 НПК. По
отношение на лекия автомобил има сключена застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите със Застрахователна полица ВG/01/119000558845/ 20.02.2019 г. със срок на валидност
една година която е прекратена на 14.06.2019 г.
Вследствие на ПТП С.И.А. е получил
следните травматични увреждания: комоцио цере6ри, контузио капитис ет корпорис,
фрактура сперни, фрактура костарум ет скапули синистра, контуио пулмонис, обс.
фрактура корпорис вертебре, обс. киста хепатис, травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема и други. След
инцидента на 26.04.2019 г. С.И.А. *** АД с болки в главата и лявото рамо и без
спомен за случилото се. От приложена му образна диагностика са установени
фрактура на стернума, фрактура на ребра вляво с дислокация на фрагменти, многофрагментно
счупване на лявата скапула и контузионен бял дроб с травматични изливи
двустранно. Още същият ден е изписан с окончателната диагноза комоцио церебри,
контузио капитис ет корпорис, фрактура сперни, фрактура костарум ет скапули
синистра, контуио пулмонис и преместен
по спешност във втора клиника по хирургия към УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - Пловдив.
От направените параклинични изследвания и консултативни прегледи са установени
подкожен хематом с едем в дясно париетално, прекъсване на долния преден ръб на
тялото на С6, фрактура на лява скапула, фрактура на 2-ро и 3-то ребро в ляво по
скапуларна линия, кистична структура в 4-ти сегмент паравезикално, като се
потвърждават констатираните в МБАЛ „Хасково" увреждания. В резултат на
уврежданията С.И.А. търпи силни болки и много страдания, не се чувства добре
физически и емоционално. Дълго време е следвало да спазва режим на покой и да
не се натоварва физически. След инцидента започнал да получава световъртеж. Все
още не е възстановен напълно и продължава да изпитва болка в контузионните
области, което се отразява изключително негативно и на психическото му състояние.
При процесното ПТП В.И.А. е_получила
следните травматични увреждания: травма на други интраабдоминални органи, без
открита рана в корема, обс. фрактура костае 5 син, диабет и други. След
инцидента на 26.04.2019 г. е е настанена по спешност в УМБАЛ „Свети
Георги" ЕАД с оплаквания от болки в областта на главата, гръдния кош и
крайниците, като е изписана на 03.05.2019 г. В резултат на уврежданията търпи
силни болки и страдания, не се чувства добре физически и емоционално. Поради
причинените наранявания дълго време е спазвала режим на покой, като е разчитала
единствено на помощта на своите близки за задоволяване на елементарните нужди
от ежедневието. Освен болките ищцата е изживяла и силен стрес, вследствие на
който е отключила диабет. Сънува нощни кошмари и има страхови преживявания,
свързани с пътуване с кола.
И.С.И. е получил силен стрес, в резултат
на което е отключил диабет, високо кръвно, проблеми със зрението и непрекъснато главоболие.
Процесното ПТП е оставило трайни следи върху емоционалното и
психическото му. Често сънувал кошмари и се будил нощем. Страхува се да пътува
с кола, а когато му се налага започва да се чувства напрегнат и скован.
В.И. С.е получила следните травматични
увреждания: комоцио
церебри, контузио капитие ет корпорис и други. След
инцидента е настанена в неврохирургията на МБАЛ „Хасково" АД с оплаквания
от главоболие, болки в травмираните области и без спомен за случилото се.
Изписана е с окончателната диагноза комоцио церебри, контузио ка питие ет корпорис и
с препоръки за спазване на хигиенен режим. В резултат на уврежданията търпи
силни болки и много страдания. Вследствие на травмата на главата има главоболие
и световъртеж, което допълнително създава неудобство и дискомфорт в ежедневието
й. Не е можела дълго време да чете, гледа телевизия и да ползва компютър. За
продължителен период от време е била лишена от обичайния си динамичен и
изпълнен с игри начин на живот, както и от контактите с приятелите си Освен
физическите болки е изживяла много силен стрес, който ще остане за цял живот в
нейното съзнание.
Пострадалите са предявили претенциите си
за изплащане на обезщетение пред ЗАД „Алианц България" АД, като с писмо с
обратна разписка от 24.10.2019 г. застрахователят е уведомен за настъпилото
събитие, но не се е произнесъл по предявените претенции.
Предвид изложеното и с оглед допуснатото в
съдебно заседание на 07.03.2022 г. изменение на предявените искове ищците искат
ответникът ЗАД „Алианц България" АД да им заплати следните суми за
претърпените от ПТП неимуществени вреди: на С.И.А. – 70 000 лв.; на В.И.А.
– 25 000 лв., част от общия размер от 70 000 лв.; на И.С.И. -
25 000 лв., част от общия размер от 50 000 лв.; на В.И. С.-
20 000 лв., част от общия размер от 50 000 лв.
Ответникът ЗАД „Алианц
България" АД оспорва предявените искове с доводи за
неоснователност липса на виновно поведение на застрахования водач на лекия
автомобил, за прекомерност на претендираното обезщетение и съпричиняване от
страна на пострадалите поради неползване на обезопасителен колан.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа
и правна страна:
Предявените от С.И.А., В.И.А., И.С.И. и В.И. С.искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, който регламентира
правото на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на
застрахователя за обезщетяване на третото увредено лице е договорна, тъй като
произтича от сключения между
него и прекия причинител на вредата договор за застраховка „гражданска
отговорност", с който е застрахована деликтната отговорност на водача на
моторното превозно средство. Затова отговорността на застрахователя е обусловена и
функционално свързана с деликтната отговорност
на застрахования.
По делото не е спорно, че на 26.04.2019
г. около 4. 00 ч. на път II - 76 около км. 32+240 в
посока от с. Хлябово към с. Българска поляна, общ. Тополовград е настъпило
пътнотранспортно произшествие, при което *******с рег. № *****, управляван от С. П.И., е
излязъл от пътното платно и се ударил в дърво вдясно по посоката си на
движение.
По
делото не е спорно, че за лекия автомобил е сключена със ЗАД „Алианц
България" АД застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ със
Застахователна полица ВG/01/119000558845/ 20.02.2019 г. с покритие към датата
на настъпване на пътното произшествие.
Спорен по делото е въпросът за вината за
настъпване на ПТП.
По делото липсват гласни доказателства
за механизма на настъпване на процесното ПТП. Данни в тази насока могат да се
извлекат единствено от заключението по назначената съдебноавтотехническа
експертиза, от което се установява, че произшествието е възникнало на път II – 76, с. Хлябово – с. Българска поляна, при км. 32
+ 240, в зоната на ляв завой спрямо посоката на движение към с. Българска
поляна. Според вещото лице непосредствено преди произшествието автомобилът се е
движел със скорост от 72. 5 км./ ч., която е под критичната от 96. 8 км./ ч. за преодоляване на левия завой. Напускането
на платното за движение е станало плавно, без екстремни корекции на
траекторията на движение и без данни за екстремно задействане на спирачната
система и по необясними от техническа гледна точка причини.
При тези данни следва да се приеме, че
основна причина за настъпване на произшествието е загубата на контрол върху
лекия автомобил от страна на водача и отклоняване на вниманието му от пътното
платно. Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗДП водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват, което освен осъществяването на
постоянен контрол върху превозното средство включва и задължението да
наблюдават внимателно пътното платно в рамките на своята видимост и
своевременно да предприемат необходимите действия за преодоляване на
препятствията, застрашаващи безопасността на движението. В случая, въпреки че е
имал обективна възможност, поради отклоняване на вниманието от пътното платно
водачът не е възприел своевременно наличието на ляв завой, вследствие на което е
излязъл от платното за движение и се е ударил в крайпътно дърво. По изложените
съображения съдът намира, че водачът на лекия автомобил е виновен за настъпване
на пътнотранспортното произшествие, вредите от което следва да се покрият от застрахователя
по силата на сключената застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Що се отнася до границите на отговорността на
застрахователя, важи принципът за тъждественост на застрахователното
обезщетение с обезщетението, дължимо по общата гражданска отговорност. Съгласно
чл. 51, ал. 1 ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица на увреждането. Неимуществените вреди са неизмерими в
пари, поради което по силата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за тях се определя от
съда по справедливост. Според ППВС № 4/1968 г. т. 8 понятието „справедливост“
не е абстрактно понятие, а то се свързва с редица конкретни съществуващи
обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи взависимост от вида и характера на причинените увреждания, срока за
възстановяване, интензитета и продължителността на болките.
От назначената съдебно – медицинска експертиза е
видно, че С.И.А. е получил следните увреждания: контузия на главата – мозъчно
сътресение със степенно помрачение на съзнанието, разкъсноконтузни рани; подкожен хематом в дясната теменна област;
контузия на гръдния кош - счупване на гръдната кост; счупване на 2 и 3 ребра в
ляво по лопатковата линия; Контузия на бял дроб; счупване на тялото на С 6;
Счупване на лявата лопатка; Травмата на главата е причинила временно
разстройство на здравето неопасно за живота, срокът за възстановяване от която е
в рамките на 2-4 месеца. Травмата на гръдния кош е причинила трайно /за повече
от 30 дни/ затруднение в движението на снагата, което се дължи на счупването на
гръдната кости на две ребра вляво. Срокът за възстановяване от травмата на
гръдни кош е около 3 месеца. Счупването на лявата лопатка е причинило трайно
/за повече от 30 дни/ затруднение в движението на лявата ръка, срокът за
възстановяване на което е около 3 месеца. Счупването на тялото на 6-ти шиен
прешлен е причинило трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в движението на
врата, срокът за възстановяване на което е около 12 месеца, като пострадалият
продължава да изпитва болки. Контузията на белите дробове е причинила
разстройство на здравето, временно опасно за живота, срокът за възстановяване на
която е около 10 дни. Според вещото лице счупването на гръдната кост и високата
травма на гръбнака на нивото на 6-ти шиен прешлен говорят, че най-вероятно
пострадалият по време на ПТП е бил с поставен предпазен колан.
В.И.А. е получила следните увреждания:
Субективни оплаквания, свързани с контузията в областта на корема без обективни
данни за увреждане на вътрекоремни органи; съмнение за счупване на 5 – то ляво
ребро без обективни данни; субективни оплаквания за болки в главата. Срокът за
възстановяване е около 10 дни и остатъчни субективни оплаквания от болки за
около един месец.
В.И. С.е получила контузия на главата,
проявена с главоболие, и леко мозъчно сътресение със степенно помрачение на
съзнанието, срокът за възстановяване на която е около 2 месеца.
Според вещото лице предвид получените от С.И.А.
счупване на гръдната кост и травмата на гръбнака на нивото 6 – ти шиен прешлен
най – вероятно е бил с поставен предпазен колан. За пътуващите на задната
седалка не са налице травматични увреждания, от които да се направи категоричен
извод, че са били с предпазен колан.
От заключението на изслушаната по
делегация съдебномедицинска експертиза на в. л. Е.В. – Витанова – ендокринолог,
се установява, че В.И.А. е със Захарен диабет тип 2 от 2011 г., което много
често се съпровожда с артериална хипертония. При наличие на допълнително
съпътстващ стрес се наблюдава стресово покачване на т. нар. стресови хормони –
кортизол и адреналин, които водят до покачване на кръвната захар, както и на
артериалното налягане.
Св. П.И. – дъщеря на ищците С.И.А. и В.И.А.,
сочи, че след изписването на баща й от болницата почти цялото лято изкарал на
легло с болки по тялото. Все още не може да спи спокойно и има болки в главата.
Преди 8 години баща й прекарал инсулт, от който се възстановил, но катастрофата
утежнила положението му. Селскостопанската работа, с която се занимавал преди –
гледане на животни, сега е оставил на сина си.
По отношение на майка й заявява, че след
изписването й от болницата се чувствала по – добре от баща й. Изпитвала болки
от счупените ребра и главоболие. Понастоящем е по – добре, но все още е
неспокойна и сънува кошмари.
По отношение на брат й - ищеца И.С.И., твърди,
че след катастрофата отключил диабет и започнал да вдига кръвно, а племенницата
й – В.И. Стоянова, все още била уплашена и сънувала кошмари.
Св. Е.С.И. – също дъщеря на ищците С.И.А. и В.И.А., допълва, че след катастрофата баща й много
се променил и отслабнал и вече не са занимава със стопанска работа. Майка й също
не е била като преди катастрофата, сега била много по - малко активна.
Св. Е.Д. Л.– социален работник, твърди, че
след катастрофата живота на семейството се променило до неузнаваемост – били
здрави и жизнерадостни, а сега са отчаяни. Ищецът И.С.И. продължава да чувства
силни болки и да вдига кръвно, което му пречи да има качествен живот. След
катастрофата детето В. станало неспокойно, затворено.
По отношение на С.И.А.:
При преценка размера на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се отчетат броя и характера на причинените на ищеца травматични
увреждания и последиците от тях. В тази връзка по делото се установи, че ищецът
С.И.А. е получил контузия на главата, изразяваща се в
мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието, разкъсноконтузни рани
и подкожен хематом в дясната теменна част,
вследствие на което продължително време – повече от година, е имал
силно главоболие. Наред с контузията на главата ищецът е претърпял контузия на гръдния кош - счупване на гръдната кост;
счупване на 2 и 3 ребра в ляво по лопатковата линия, счупване на тялото на 6 –
ти шиен прешлен и счупване на лявата лопатка, срокът за възстановяване на които
е от 3 до 12 месеца, през който период е изпитвал сериозни затруднения в своето
придвижване и възможността да се обслужва сам, което е наложило да ползва
за продължителен период от време помощта на своите близки. Посочените
увреждания са довели до сериозна и трайна негативна промяна на неговото физическо
и психическо състояние, до влошаване качеството му на живот поради изпитваните
продължително време физически болки, ограничената възможност да работи и да
помага за поддържане на семейното стопанство, да води нормален социален живот, което
е създало у него чувство на потиснатост, безполезност и безпомощност. Поради
това за претърпените болки и страдания от настъпилия на 26.04.2019 г. пътен
инцидент обезщетението за неимуществени вреди на ищеца следва да се определи на
60 000, до който размер предявеният иск следва да се уважи, а за разликата
до 70 000 лв. се отхвърли.
Не са
налице основания за намаляване на определеното обезщетение на основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, тъй като, видно от заключението на вещото лице Хр. Е., към момента
на настъпване на произшествието ищецът С.И.А. е бил
с обезопасителен колан, каквото задължение има съгласно чл. 137а, ал. 1
ЗДП.
По отношение на В.И.А.:
Видно от заключението на вещото лице Хр. Е.В.И.А. е
претърпяла удар в областта на корема без обективни
данни за увреждане на вътрекоремни органи; удар в областта на гръдния кош със
съмнение за счупване на 5 – то ляво ребро и мозъчно сътресение с болки в
главата. По категоричен начин се установи от заключението на в. л. Е.В. –
Витанова, че заболяването на ищцата от диабет не е провокирано от процесното
ПТП, тъй като датира още от 2011 г., въпреки че преживеният стрес води до влошаване
на заболяването и увеличаване на кръвното налягане. Съдът, като взе предвид, от
една страна, вида и броя на получените увреждания, които не са особени тежки и
с продължителен характер, а, от друга, претърпеният от произшествието стрес, от
който още не може да се освободи и който води влошаване на заболяването й от
диабет, обезщетението за неимуществени вреди от процесното ПТП следва да се
определи на 15 000 лв. Така определено обезщетение следва да се намали с
30% (4500 лв.), тъй като в нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДП ищцата не е
ползвала обезопасителен колан, който при установения механизъм на ПТП е можел
да предотврати или най – малкото да смекчи получаването на посочените
увреждания. В тази насока са показанията на ищеца И.С.И., дадени по ДП № 30/
2019 г. на РУ – Тополовград, в които сочи, че водачът на лекия автомобил и баща
му на предната седалка са били с обезопасителен колан, а той и майка му Васил И.А.
са били без предпазен колан. Въпреки че посочените са дадени по воденото
досъдебно производство, няма пречка да бъдат ценени в исковото производство, тъй
като се касае за извънсъдебно признание на неблагоприятни факти, което може да
бъде съобразено от гражданския съд. В подкрепа на посоченото обстоятелство е и
становището на в. л. Хр. Е., който сочи, че за пътуващите на задната седалка
липсват травматични увреждания, които да доказват по категоричен начин, че са
били с поставен предпазен колан. Предвид изложеното предявеният иск следва да
се уважи за сумата от 10 500 лв., а за разликата до 25 000 лв. се отхвърли
като неоснователен.
По отношение на И.С.И.:
По делото липсват писмени доказателства за
претърпени от И.С.И. травматични увреждания от ПТП. Той не е бил
хоспитализиран, поради което следва да се приеме, че е претърпял само леки
телесни увреждания, които не са се отразили на здравословното му състояние. Не
се установи по делото вследствие на ПТП да е заболял от диабет, в който смисъл
са твърденията в исковата молба, като в тази насока не се представиха никакви
писмени доказателства, че страда от посоченото заболяване. По – тежки
последствия процесното ПТП е причинило на психиката на ищеца предвид
претърпеният шок от неочаквания удар, чувството на страх и притеснение за
здравето на останалите пътници. Поради това обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи на 3000 лв., спрямо което не следва да се приложи
редукцията с 30 % за неползване на обезопасителен колан, тъй като посоченото
нарушение не е в причинна връзка с претърпените емоционални вреди от
произшествието, до който размер предявеният иск следва да се уважи, а за
разликата до 25 000 лв. се отхвърли като неоснователен.
По отношение на В.И. Стоянова:
В.И. С.(на 12 г.) е получила контузия на
главата с главоболие и леко мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието,
срокът за възстановяване на която според вещото лице е около 2 месеца. Установи
се от събраните гласни доказателства, че детето преживяло изключително тежко
ПТП, дълго време не можело да се отърси от спомена от катастрофата и да
преодолее страха от качване в автомобил. При това положение с оглед
претърпяната мозъчно – черепна травма и
съпътстващите я болки за некратък период от време, както и с оглед
психичната травма, която ще остане у детето, обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи на 15 000 лв., което следва да се намали с 30
% поради неползване на обезопасителен колан. Предявеният иск следа да се уважи
за сумата от 10 500 лв., а за разликата до 20 000 лв. се отхвърли като
неоснователен.
Върху присъдената сума ответникът ЗАД „Алианц България" АД на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ дължи законна
лихва, считано от 28.01.2020 г. – изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал.
1 КЗ, като искането за присъждане на законна лихва, считано от 03.05.2019 г. до
27.01.2020 г. вкл. следва да се отхвърли като неоснователно. В тази връзка
съдът намира, че дадените от застрахователя указания на пострадалите да
представят посочените в Писмо изх. № 310 – 01 – 11850/ 25.11.2019 г. документи не
са били необходими за разглеждане на претенциите.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗАД „Алианц
България" АД следва да заплати по сметка на ОС Хасково ДТ в размер на 3360 лв. съобразно уважената част на предявения иск, както и
разноски за вещи лица, платени от бюджетните средства на съда, в размер на 700
лв.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника ЗАД „Алианц България" АД следва да се
присъдят разноски в размер на 3069. 6 лв. за адвокатско
възнаграждение и вещи лица съобразно отхвърлената част на иска, като всеки един
от ищците следва да му заплати 767. 40 лв.
На
основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗАД „Алианц България" АД следва да заплати на пълномощника на ищеца – адв. П.К.,
адвокатско възнаграждение в размер на 3050 лв. съобразно уважената част на
иска.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България" АД със
седалище и адрес на управление ******, ЕИК ******да заплати на С.И.А. с ЕГН ********** *** сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от ПТП на 26.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.01.2020 г. до окончателното й изплащане, като искът
за неимуществени вреди за разликата до 70 000 лв., както и искането за
присъждане на законна лихва, считано от 03.05.2019 г. до 27.01.2020 г. вкл., ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България" АД със
седалище и адрес на управление ******, ЕИК ******да заплати на В.И.А. с ЕГН ********** *** сумата от 10 500 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от ПТП на 26.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.01.2020 г. до окончателното й изплащане, като искът
за неимуществени вреди за разликата до 25 000 лв., както и искането за
присъждане на законна лихва, считано от 03.05.2019 г. до 27.01.2020 г. вкл., ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България" АД със
седалище и адрес на управление ******, ЕИК ******да заплати на И.С.И. с ЕГН ********** *** сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП на 26.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.01.2020 г. до окончателното й изплащане, като искът
за неимуществени вреди за разликата до 25 000 лв., както и искането за
присъждане на законна лихва, считано от 03.05.2019 г. до 27.01.2020 г. вкл., ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България" АД със
седалище и адрес на управление ******, ЕИК ******да заплати на В.И. С.с
ЕГН ********** *** сумата от 10 500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 26.04.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2020 г. до окончателното
й изплащане, като искът за неимуществени вреди за разликата до 20 000 лв.,
както и искането за присъждане на законна лихва, считано от 03.05.2019 г. до
27.01.2020 г. вкл., ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България" АД да заплати по
сметка на ОС – Хасково ДТ в размер на 3360 лв.
и разноски в размер на 700 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България" АД да заплати на
П.К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 3050
лв.
ОСЪЖДА С.И.А., В.И.А., И.С.И. и В.И. С.всеки един от тях да заплати на ЗАД „Алианц
България" АД разноски в размер на 767.
40 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред АС - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: