Определение по дело №1132/2021 на Административен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 1083                Година 27.05.2021                  Град Бургас

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ състав, на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година, в закрито заседание, в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1.Веселин ЕНЧЕВ  

                                                                                          2.Димитър ГАЛЬОВ

 

Секретаря

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно административен характер дело номер 1132 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.213а, ал.7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на А.Х.А. с ЕГН: ********** – лишен от свобода в Затвора гр.Бургас против разпореждане № 632/15.02.2021г. постановено по адм.дело № 100/2021г. по описа на Административен съд Бургас. Не е съгласен с изложеното в разпореждането и прави искане за неговата отмяна.

Административен съд Бургас намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока предвиден в чл.230 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното разпореждането не е допусната правна помощ по чл.21, т.3 от ЗПП и е отхвърлено искането на касатора за освобождаване от заплащане на дължимата съдебна такса по касационно административен характер дело № 100/2021г. по описа на Административен съд гр.Бургас. В мотивите на разпореждането е прието, че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства за наличието на нито едно от обстоятелствата по чл.23, ал.3 от ЗПП, които биха могли да формират у съда преценка за необходимостта от предоставяне на правна помощ. Липсват и доказателства, издадени от съответните компетентни органи, въз основа на които да се обоснове извод, че жалбоподателя не разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Приложената декларация не съставлява писмено доказателство, удостоверяващо указаните в чл.23, ал.3 от ЗПП факти и обстоятелства. Съобразно писмо на началника на Затвора Бургас, жалбоподателя А. е получавал доходи в общ размер на 336,78 лева, които биха могли да покрият адвокатското възнаграждение за един адвокат, в случай че ищеца желае адвокатска защита. Съответно в нормата на чл.5 от Закона за държавните такси са разгледани общо 19 хипотези за освобождаване на определени лица или при определени случаи от заплащане на държавни такси. В случая, по отношение на А. не е налице нито една от регламентираните в закона хипотези за освобождаване от заплащане на дължимата такса за касационно оспорване, а от цитираната справка се установява, че той разполага с необходимите средства за заплащане на сумата от 70,00 лева държавна такса.

Правилно съдът е приел, че не са налице основанията за предоставяне на безплатна правна помощ на А.Х.А., въпреки, че част от неговите мотиви не се споделят от настоящия съдебен състав.

Съгласно чл.21, т.3 от Закона за правната помощ, процесуалното представителство е вид правна помощ. Съгласно чл.23, ал.2 от ЗПП системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Съгласно чл.23, ал.4 от Закона за правната помощ, по граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като преценката си за това съдът формира, като вземе предвид: 1.доходите на лицето или семейството; 2.имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3.семейното положение; 4.здравословното състояние; 5.трудовата заетост; 6. възрастта и 7.други констатирани обстоятелства.

Неправилно в обжалваното разпореждане се приема, че с писмена декларация не могат да се удостоверят фактите и обстоятелствата по чл.23, ал.3 от ЗПП. А.Х. към момента изтърпява наказание лишаване от свобода, поради което не би могъл да се снабди с доказателства издадени от компетентните органи, относно неговото семейно, имотно и здравословно състояние. Ето защо, в случая правнозначимите факти могат да бъдат установени и посредством тяхното деклариране, която възможност е и изрично предвидена в чл.23, ал.4, т.2 от ЗПП.

По делото е представена декларация за материално и гражданско състояние (л.27 от адм.д.№ 100/2021г.), която обаче не е изцяло попълнена. А. е декларирал, че получава месечен доход от 89,84 лева, че не упражнява трудова дейност като едноличен търговец, нито извършва услуги с личен труд и селскостопанска дейност. Липсва деклариране на данни относно семейното му положение, доходите на семейството, имущественото и здравословното му състояние. Налице е отбелязване, че член от семейството страда от заболяване, чието лечение в момента налага разходи, без обаче да е посочен техния размер.

По делото е представена и справка от началника на Затвора Бургас, съгласно която за периода от 05.08.2020г. до 05.02.2021. А., не е получавал парични преводи, работил е и е получил брутно трудово възнаграждение, както следва: м.09.2020г. – 36,60 лева, м.10.2020г. – 56,46 лева, м.11.2020г. – 69,72 лева, м.12.2020г. – 122,00 лева и м.01.2021г. – 52,00 лева.   

Видно от изложеното по делото са представени доказателства, съответно декларация единствено за доходите на жалбоподателя. Той не е представил доказателства за семейното си положение, здравословното си състояние, доходите на семейството му, както и за своето и на семейството си имуществено състояния, като за тези обстоятелства липсва информация и в подадената декларация. Наличието на посочените доказателства би могло да обоснове неговата възможност или невъзможност за заплащане на адвокатско възнаграждение. Ето защо, след като лицето не е представил доказателства, включително и декларация, посредством които да се установи, че са налице предпоставките на чл.23, ал.2 и ал.4 от ЗПП за предоставяне на безплатна правна помощ, а именно, че не разполага със средства за заплащане на адвокат, въпреки, че желае такъв, искането за предоставяне на правна помощ правилно е оставено без уважение, в обжалваното определение.

По изложените съображения, правилно в обжалваното разпореждане е оставено без уважение и искането за освобождаване от държавна такса, тъй като обстоятелствата, които съдът изследва на основание чл.83, ал.2 от ГПК са същите като тези които се изследват при разглеждане на искане за предоставяне на правна помощ и за тяхното наличие няма достатъчно данни и доказателства по делото.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, ХVІ-ти състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 632/15.02.2021г. постановено по адм.дело № 100/2021г. по описа на Административен съд Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

          2.