РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1235
гр. Пловдив, 18 юни 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ
отделение, ХVІІ състав,
в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря
Б.К., като разгледа докладваното от Председателя
ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело
№ 25 по описа за 2021
год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета,
Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
2. Образувано е по жалба, предявена от С.С.К.,
с ЕГН **********,***, против Решение № Ц2153-15-263/14.12.2020 г. на Директора
на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане №
151-00-9456-3/02.11.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което на К. на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във
връзка с чл. 11, § 3, б.“а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. е
отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а
от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) 883/2004 г.
Навеждат се
доводи за незаконосъобразност на оспорения административен и се иска неговата
отмяна от съда.
3. Ответникът
по жалбата – Директорът на
ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният
административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване. Допълнителни съображения се излагат в писмено
становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско
възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лица имащи правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. Изначално производството е започнало
по повод подадено чрез електронните административни услуги на НОИ Заявление вх.
№ 903315-2268/20.04.2020 г. с рег. № 151-00-9456/20.04.2020 г. за отпускане на
ПОБ, като в него е посочено, че последната заетост на К. е във Великобритания и
същата е прекратена считано от 31.12.2019 г. Към заявлението е приложен
документ на английски език - непреведен (л. 92 и сл.).
5.1. В отговор на Уведомително писмо изх.
№ У-151-03-9456-1/29.04.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ – гр. Пловдив (л. 89)
К. е представил заявление за удостоверяване на осигурителни от друга
държава-членка на ЕС със СЕД U002
и U004, ведно с
други документи и формуляри, описващи упражняваната трудова дейност във
Великобритания и Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с
прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. (л. 57 и сл.).
Констатирано
е, че в представената Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с
прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. (л. 88) лицето е вписало, че последният му
период на заетост е във Великобритания от 01.06.2015 г. до 30.12.2019 г.
Съгласно декларираните обстоятелства, жалбоподателят няма съпруга/партньор и
деца. Преобладаващата част от социалните му контакти са в България. Роднините
му (не е уточнено) живеят в Република България и в държавата по последна
заетост (Великобритания). Декларирано е също така, че К. притежава собствено
жилище в България, както и че възнамерява да се установи в страната.
Декларираните данни са към 27.05.2020 г.
Във
връзка с чл. 54в, ал. 1 от КСО (съгласно който срокът за изплащане на ПОБ е според
продължителността на осигурителния стаж, за който лицата са били осигурени за
безработица за времето след 31.12.2001 г.)
К. е вписал периоди на осигурена за безработица заетост в интервала от
01.06.2015 г. до 30.12.2019 г., които желае да бъдат удостоверени от КИ на
Обединеното кралство.
Прието
е, че в случая се касае за отпускане на ПОБ при прилагане на разпоредбите на
чл. 61 - 65 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. на Европейския парламент и Съвета за
координация на системите за социална сигурност и чл. 54а – 54б от КСО, поради
което при разглеждане на заявления, подадени при прилагане на разпоредбите на
чл. 61 - 65 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. на Европейския парламент и Съвета за
координация на системите за социална сигурност и чл. 54а – 54б от КСО, от
съществено значение е определяне на пребиваването на лицата, поради това, че
този въпрос оказва влияние спрямо компетентността на българската институция по
отношение на отпускането и изплащането на паричните обезщетения за безработица.
Посочено
е, че по правило всяко лице, което осъществява дейност като заето лице или
самостоятелно заето лице в дадена държава-членка, се подчинява на първо място
на законодателството на държавата, в която действително осъществява икономическа
дейност (член
11, § 3, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.).
Съобразена
е разпоредбата на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския
парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност, съгласно
която напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като
заето или самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от
компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази
държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение
на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. Като е посочено, че
в този случай, съгласно чл. 65, § 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., това лице
получава парично обезщетение за безработица в съответствие със
законодателството на държавата-членка по пребиваване, както ако спрямо него се
е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето
или самостоятелно заето лице, като това обезщетение се предоставя от
институцията по пребиваване.
5.2. Поради това, че в декларацията за
определяне на пребиваването във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент
(ЕО) 883/2004 г. не се доказва по безспорен начин пребиваването на К. в
Република България, а в т. 3 - „Your time in the UK“ (Вашето време във Великобритания) от
Анкетния формуляр СА3916 от 27.05.2020 г. лицето е вписало за дата на влизане
във Обединеното кралство - 01.09.2004 г. и дата на напускане на страната -
04.01.2020 г., чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителна
информация между България и ЕС (ЕSSI) до КИ на Великобритания е изпратен СЕД Н005 - искане за
информация за пребиваване за извършване на проверка и изясняване на данните
относно пребиваването на лицето в съответствие с член 11, параграф 1 от Регламент
(ЕО) № 987/2009 г. Едновременно с това, отново по електронен път до КИ на
Обединеното кралство са изпратени и формуляри СЕД U001 СВ и U003 за удостоверяване на декларираните
от лицето осигурителни периоди и доход (л.
47 и сл.).
5.3. Предвид това, че липсва необходимата
информация за отпускане на ПОБ, с Разпореждане № 151-00-9456-1/15.07.2020 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица, производството по отпускане на
ПОБ е спряно на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО (л. 42).
5.4. СЕД U017 и U004 за удостоверяване на осигурителни
периоди и доход са получени чрез Системата за електронен обмен на социално
осигурителна информация между България и ЕС (ЕSSI), с вх. № 3209-15-38/03.08.2020 г. (л. 38 и сл.).
5.5. На 21.10.2020 г. в ТП на НОИ - Пловдив чрез Системата
за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС (ЕSSI), от КИ на Великобритания, е получен
официален отговор от компетентната институция на Великобритания, изразен в СЕД
Н006 с вх. № 3206-15-31/21.10.2020 г. (л. 35). В същия, КИ на държавата-членка е потвърдила, че по
отношение на К., Великобритания се явява държава по пребиваване.
5.6. Въз основа на получените документи, с Разпореждане №
151-00-9456-2/02.11.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ – Пловдив, производството по отпускане на ПОБ е възобновено на
основание чл. 55 от АПК.
5.7. С оглед постъпилата документация, е прието, че лицето не
попада в обхвата на разпоредбата на чл. 65, параграф 2 от Регламент (ЕО)
№883/2004 на Европейския парламент и Съвета от 29.04.2004 г., тъй като
държавата-членка по пребиваване и държавата-членка, чието законодателство се е
прилагало по време на последната му заетост съвпадат.
5.8. При тези данни е издадено процесното Разпореждане № 151-00-9456-3/02.11.2020
г., с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 11, § 3, б.“а“
и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. е постановен отказ за отпускане на
ПОБ по подаденото от К. Заявление вх. № 151-00-9456/20.04.2020 г. (л. 31).
6. Този резултат е обжалван от К.
пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № Ц2153-15-263/14.12.2020 г. е потвърдил Разпореждане № 151-00-9456-3/02.11.2020
г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр. Пловдив.
За да обоснове правилността на оспореното пред него разпореждане, Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив е
приел следното:
6.1. Във
възражение, с характер на жалба вх. № Ц1012-15-371/17.11.2020 г. (л. 19 - 21) К. е цитирал разпоредбите на чл. 54а, ал. 1 и чл.
54б, ал. 1 от КСО и чл. 62 § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., като
счита, че на тяхно основание има право и следва да му бъде изплащано парично
обезщетение за безработица. Тези доводи е посочено, че няма как да бъдат взети
предвид поради това, че сочените норми са относими към отпускането и
изплащането на ПОБ на лица, за които след извършена първоначална преценка за
съответствието им с изискванията на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.
и чл. 54а от КСО е установено, че имат право на ПОБ и компетентна за отпускане
и изплащането му е българската компетентна институция в лицето на НОИ.
6.2. Констатирано
е, съгласно съдържащите се в административната преписка документи, че жалбоподателят
е направил искане за отпускане на ПОБ при прилагане на разпоредбите на чл. 61 -
65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и Съвета за
координация на системите за социална сигурност и чл. 54а и чл. 54б от КСО.
При това положение, определянето на пребиваване е прието, че е от
съществено значение при прилагането на Регламент (ЕО) № 883/2004, поради това,
че стълкновителните разпоредби относно приложимото законодателство, съдържащи
се в Регламент (ЕО) № 883/2004, се основават предимно върху принципа lex loci laboris, което означава,
че по правило всяко лице, което осъществява дейност като заето лице или
самостоятелно заето лице в дадена държава членка, се подчинява на първо място
на законодателството на държавата, в която действително осъществява
икономическата дейност (член 11, параграф 3, буква „а“ от Регламент (ЕО) №
883/2004).
Като изключение от това правило е посочена разпоредбата на чл. 65,
параграф 2 от същия нормативен акт, в който е регламентирано, че напълно
безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като
самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от
компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази
държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение
на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. Тези безработни
лица, според контролния административен орган, получават обезщетение в
съответствие с чл. 65, параграф 5, буква „а“ от Регламента в съответствие със
законодателството на държавата членка по пребиваване, както ако спрямо него се
е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето
или самостоятелно заето лице.
С оглед коментираните разпоредби е посочено, че НОИ, като компетентна
институция, пред която е подадено искане за преценка правото на ПОБ, следва да
съобрази пребиваването на лицата по време на последната им заетост.
В тази връзка е мотивирано, че на заинтересованите лица с последна
заетост в друга държава-членка се предоставя за попълване декларация относно
определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент
(ЕО) 883/2004 г., като заинтересованото лице следва да попълни декларацията
независимо дали предоставя преносим документ U1 и/или подава заявление за удостоверяване на осигурителен стаж, доход и
причина за прекратяване на правоотношение по служебен път.
В конкретния случай по отношение на К. се посочва, че е получен документ
Н006, с който КИ на Обединеното кралство е удостоверила, че за периода на
заетост именно Великобритания се явява страна по пребиваване.
6.3. Цитирана е
разпоредбата на чл. 5, т. 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. за установяване
процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на
системите за социална сигурност, съгласно която, документи, които са издадени
от институция на държава-членка и показват положението на дадено лице за целите
на прилагането на основния регламент и на регламента по прилагане, и
подкрепящите доказателства, въз основа на които са издадени документите, се
приемат от институциите на останалите държави-членки, доколкото не са отнети или
обявени за невалидни от държавата-членка, в която са били издадени.
Отчетено е също така, че в член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) №
987/2009 г. е заложено при различия в становищата на институциите относно
определяне на пребиваването на лицето, същите да извършат винаги цялостна
оценка на наличната информация относно релевантните факти с цел да се определи
центърът на интересите на съответното лице, която може по целесъобразност да
включва следните критерии: семейно
състояние (семейно положение и роднински връзки); продължителност и
непрекъснатост на присъствието в съответната държава членка; положение по
отношение на заетостта (естество и специфични характеристики на упражняваната
дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност,
постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за
заетост); упражняване на неплатена дейност; когато става въпрос за студенти –
източникът на техните доходи; жилищно положение, по-специално доколко е
постоянен характерът му; държава членка, в която се счита, че лицето пребивава
за целите на данъчното облагане; причини за преместването; произтичащото от
тези обстоятелства намерение на лицето. При тези критерии е посочено, че се прави
разграничение между обективните елементи на обичайното пребиваване, каквито са
продължителността и непрекъснатостта на присъствието на лицето на територията
на държавата членка, и елементите, свързани с личното му положение. Всички тези
елементи представляват чисто фактически критерии, т.е. те трябва да се подложат
на оценка, независимо от тяхната законосъобразност и в тежест на заявителя е да
докаже постоянното си местопребиваване. Лице, което се премества в друга
държава, без да поддържа значителни връзки с държавата си на произход, не може
да се счита за пребиваващо в държавата на произход, дори ако възнамерява да се
завърне в нея.
Констатирано е в тази връзка, че според посочените в Декларацията относно
определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент
(ЕО) № 883/2004 г. обстоятелства, през последния период на заетост К. е живял
във Великобритания. От т. 3 - „Your time in the UK“ (Вашето
време във Великобритания) на представения от лицето Анкетен формуляр СА3916 от
27.05.2020 г. се установява, че жалбоподателят пребивава в Обединеното кралство
от 01.09.2004 г. до 04.01.2020 г., т.е още преди да е навършил пълнолетие. С
него са били и част от семейството му (без да уточнява). Посочва, че друга част
(без да уточнява) живеят в България. През този период преобладаваща част от
социалните му контакти са в Република България. Декларира, че притежава
собствено жилище в страната и че възнамерява да се установи в Република
България.
6.4. Посочено е
също така, че в жалбата си лицето не взема становище относно пребиваването му,
както и не представя доказателства, които да противопостави на направените от
административния орган изводи.
При това положение и при прилагане на разпоредбите на чл. 11, параграф 1
от Регламент (ЕО) 987/2009 г. по отношение определяне на пребиваването на К. и
след оценка на всички релевантни факти и обстоятелства в тази насока, ответният
административен орган е достигнал до извод, че лицето е живяло дълъг период на
територията на Великобритания, с него са били част от семейството му, имал е
стабилна работа и обичайно е осъществявал своята икономическа дейност в тази
държава, регистрира се на адрес и премества центъра на интересите, в т.ч. и
семейството си във Великобритания.
6.5. Според
решаващия орган, всички тези обстоятелства не дават повод за формиране на
различно от вече потвърденото от държавата-членка становище по отношение на
пребиваването на К., а и той не представя доказателства, които да оборят
направените заключения. Нещо повече, от направена към 26.11.2020 г. справка в
регистрите на ГРАО е установено, че и към тази дата настоящият адрес на
жалбоподателя е във Великобритания, което е в противоречие с изразеното от него
намерение за установяване в Република България.
6.6. Прието е
също така, че няма как да бъде приложен чл. 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) №
987/2009 г., според който, когато съобразяването на различните критерии,
основаващи се на приложимите факти, посочени в параграф 1, не води до постигане
на съгласие между съответните институции, намерението на лицето, което
произтича от тези факти и обстоятелства, особено причините за преместването на
лицето, се приемат за решаващи при определяне на действителното място на
пребиваване на това лице, тъй като в конкретния случай не е налице несъгласие
между компетентните институции на Великобритания и Република България по
въпроса. Нещо повече, в получения Н006, КИ на Обединеното кралство
недвусмислено посочва, че именно Великобритания се явява страна по пребиваване
по отношение на К..
6.7. С тези
съображения е обоснована законосъобразността на Разпореждане № 151-00-9456-3/02.11.2020 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ
- гр. Пловдив, с което на К. на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с
чл. 11, § 3, б.“а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. е отказано
отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО и
чл. 62 от Регламент (ЕО) 883/2004 г.
7. Като свидетел по делото е разпитана М.Р. М.. Същата заявява, че е във фактическо съжителство с
жалбоподателя и живее заедно с него от края на месец април 2020 г. на ул. ***.
Живеят на този адрес в апартамент под наем. Познава родителите на жалбоподателя.
Те живеят в Пловдив. Прибрали са се от Англия миналата година. Доколкото й е известно,
смятат да си живеят тук - оправят си къщата, правят ремонти. Свидетелката
заедно с жалбоподателя смятат да живеят тук, да се развиват и да работят.
8. В хода на съдебното производство по делото са приобщени,
представени от жалбоподателя копия на: Нотариален акт за дарение на недвижим
имот между възходящи и низходящ № 113, том 46, дело № 14179/1996 г.; нотариално
заверена Декларация от М.Р.М.от 08.02.2021 г.; Удостоверение за настоящ адрес
изх. № 312/05.02.2021 г., издадено от Община Пловдив, район „Северен“; Договор
за наем на недвижим имот от 30.04.2020 г., сключен между К.П.и С.К.; Договор за
наем на недвижим имот от 23.01.2020 г., сключен между Ж.П. и С.К. (л. 104 – 112); Удостоверение за постоянен адрес
изх. № 1714/31.03.2021 г., издадено от Община Пловдив, район „Северен“ (л. 317); копие на Регистрационна карта от
Агенцията по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ – Пловдив на С.К. с рег. №
10109105/19.02.2020 г.; Удостоверение за промени на постоянен адрес изх. №
2337/28.04.2021 г., издадено от Община Пловдив, район „Северен“; Удостоверение
УРИ № 104600-4007/27.04.2021 г., издадено от ОД на МВР – Пловдив, Сектор
„Български документи за самоличност“ (л. 323 – 325). Приобщени по делото са и представени от ответника: с
молба изх. № Ц1012-15-419#3/25.02.2021
г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив превод на документите, представени по делото
на чужд език (л.
126 и сл.); Справка
за ЕГН от НБД „Население“ на ГД „ГРАО“ Актуално състояние за лицето С.С.К. (л. 326).
ІV. За правото:
9. Оспореният административен акт – Решението на Директора на
ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетентен орган, в
изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила.
Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство,
което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 54ж, ал. 1 от КСО
административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на осигуряването за безработица в ТП на НОИ. Изложеното
до тук обаче, не е в състояние да санира неточните фактически констатации и
направените въз основа на тях неправилни изводи относно приложението на
материалния закон. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията
за тези изводи.
10. По делото не се формира спор по
установените факти. Спорът в случая е за правото, като касае компетентната
държава по изплащането на парично обезщетение за безработица.
11. За разрешаване на настоящия административноправен спор е
необходимо да бъде съобразено следното:
Република
България е част от ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските правила за
координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Съюза,
като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на
осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални
рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява
размерът на обезщетенията и т.н. Но разпоредбите на ЕС определят общите правила
и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции
за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони, като
към настоящия момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО)
№ 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация
на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в
Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г.
за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г.
Като източник
на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т.е., съдържащите се в
регламента правила като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко
приложими във всички държави - членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от
националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от
съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от
националните законодателства.
Съгласно чл. 3
от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. разпоредбите му се прилагат към всички
законодателства (по
смисъла на чл. 1, б. „л“)
относно посочените клонове на социална сигурност (обезщетения и помощи), в т.ч. и относно обезщетенията за
безработица (чл.
3, § 1, б.“з“).
Няма спор по
делото, че К. е гражданин на Република България, респ. е гражданин на държава-членка
на ЕС, поради което и е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004
г. (чл. 2
от Регламента), с който
регламент са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в
сферата на координацията на системите за социална сигурност на
държавите-членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност,
включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни
принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането;
сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на
обезщетения.
По отношение
на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото
законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да
принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е
заето или самостоятелно заето. Специални правила, представляващи изключения от
общия принцип, че държавата-членка по последна заетост като компетентна държава
отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в
чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., сред които е и правилото на § 2, в
който е уредено, че напълно безработно лице, което по време на последната си
дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка,
различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази
държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение
на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване.
Легална
дефиниция на понятието „пребиваване“ се съдържа в чл. 1, § 3, б.„й“ от
цитирания Регламент, а именно - мястото, където лицето обичайно пребивава. Това
място (на
обичайно пребиваване на лицето)
се определя, съгласно чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 (Регламента по прилагането), с оглед центъра на интересите на
съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно
релевантните факти - продължителността и непрекъснатото пребиваване на
територията на съответните държави-членки, семейното положение и роднинските
връзки на лицето, жилищното му положение и доколко постоянно е то, както и
естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, в т.ч.
постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за
заетост, мястото, където обичайно се упражнява тази дейност и др. примерно
изброени в цитираната норма.
Съгласно
разпоредбата на чл. 11, § 2 от Регламента по прилагането, решаващо значение при
определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице, е
намерението на лицето, което произтича от горепосочените факти и обстоятелства,
особено причините за преместването на лицето.
В чл. 1, б. „й“
и б. “к“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 пък се прави разграничение между
„пребиваване“ и „престой“. А в изготвения съвместно с държавите-членки наръчник
се изясняват понятията „обичайно пребиваване“, „временно пребиваване“ и
„престой“. Тези определения, посочени в законодателството на ЕС са необходими,
за да се установи коя държава-членка е отговорна за предоставянето на обезщетения
по социалноосигурителни схеми на граждани на ЕС, които пребивават в различни
държави-членки.
Съгласно
правото на ЕС, може да има само едно обичайно място на пребиваване и съответно
само една държава-членка, която отговаря за плащанията на обезщетения по
социалноосигурителните схеми, отпускани по местожителство. Заетите и
самостоятелно заетите лица отговарят на условията за социална сигурност в
държавата по месторабота, а неактивните (напр. пенсионери и студенти) — в държавата-членка по обичайно
пребиваване. Определянето на държавата-членка по обичайно пребиваване на лицата
е важно и по отношение на лицата, които работят в повече от една
държава-членка. В наръчника се разглеждат специфичните критерии, които трябва
да бъдат взети под внимание, за да се определи мястото на обичайно пребиваване
на дадено лице, като например: семейното положение и роднинските връзки на
лицето; продължителността и непрекъснатото пребиваване в съответната
държава-членка; състоянието на трудова заетост (по-специално мястото, където обичайно
се упражнява съответната дейност, постоянният й характер, както и
продължителността на договора за работа);
упражняването на неплатена дейност; в случай на студенти - източникът на
доходите им; доколко постоянно е жилищното положение на лицето;
държавата-членка, в която лицето плаща данъци; причини за преместването;
намеренията на лицето въз основа на всички обстоятелства и подкрепени с
конкретни доказателства. При необходимост могат да се вземат предвид и други
факти. Наръчникът предоставя също така конкретни примери и насоки за случаите,
в които е трудно определянето на мястото на пребиваване, като например при
погранични, сезонни или командировани работници, студенти, пенсионери, както и
при неактивни хора, за които е характерна голяма мобилност.
12. В случая, съдът намира, че е неправилна преценката на
административния орган при определяне мястото на обичайното пребиваване на жалбоподателя.
Не е спорно между
страните, че К. е осъществявал през периода 01.06.2015 г. - 30.12.2019 г.
трудова дейност на територията на Великобритания и трудовият му договор с
работодателя е прекратен, както и че към момента на подаване на заявлението за
отпускане на безработица е безработно лице.
От данните по
делото е видно, че след прекратяване на трудовото правоотношение във
Великобритания на 30.12.2019 г., същият се е завърнал в Република България на
04.01.2020 г., където е роден. Декларирал е, че през периода на последната му
заетост във Великобритания, преобладаващата част от роднините му са живели
както в България, така и във Великобритания, но преобладаващата част от
социалните му контакти са в България, където притежава собствено жилище и
където възнамерява да се установи. Така декларираното от К. се потвърждава в
пълна степен от събраните по делото доказателства.
Достатъчно в
тази връзка е да се посочи, че от представените както от жалбоподателя, така и
от ответника удостоверения за постоянен адрес се установява, че постоянният
адрес на К. е на територията на Република България, което потвърждава
намеренията му рано или късно да се завърне в родината. От представеното копие
на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 113, том 46, дело № 14179/1996
г. пък се установява, че същият притежава и недвижим имот на територията на Република
България, каквато собственост не се установи да притежава на територията на
Великобритания. Установява се от разпита на свидетелката М. от една страна, че К.
очевидно е в процес на създаване на семейство, а от друга, че и преобладаващата
част от роднините му също са вече в България. Тези данни сочат, че центърът на
интересите на К. е именно в Република България, в която той е заявил
категорично намерение да се установи. Това е и мястото на обичайно му
пребиваване по смисъла на чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009.
Не е спорно и
също така, че К. е напълно безработно лице. Същият е пребивавал за времето на
трудовата си заетост в държава-членка, различна от компетентната
държава-членка, а именно във Великобритания. Безспорно установено е обаче, че
оспорващият не продължава да пребивава в тази държава-членка, нито се е върнал
в тази държава-членка (т.е.
във Великобритания), на
чието законодателство за последно е бил подчинен, за това същият не се е
регистрирал (т.е.
не се е поставил на разположение)
в службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване (за времето на трудова
заетост) във
Великобритания, а се регистрира в България, където той се е върнал и обичайно
пребивава с намерение да остане да живее в България, като си намери работа,
което се подкрепя от събраните по делото доказателства, в т.ч. и свидетелски
показания, които съдът кредитира.
Приложимото
законодателство в настоящия казус е това на държавата-членка по обичайното
местопребиваване на жалбоподателя, на която държава той е и гражданин, а именно
- законодателството на Република България. Обезщетението за безработица,
претендирано от К., следва да бъде поискано именно по реда и при условията на
действащото българско законодателство, в съответствие с приложимите европейски
регламенти за това. В този смисъл е т. 3 от Решение №U3 от 12.06.2009 г. на
Административната комисия за координация на системите за социална сигурност,
съгласно която, ако при отсъствието на каквото и да е трудовоправно договорно отношение
дадено лице вече не поддържа никаква връзка с държавата-членка на заетост (например
понеже трудовоправното договорно отношение вече е прекратено или срокът му е
изтекъл), то се разглежда като напълно безработно в съответствие с член 65,
параграф 2 от посочения регламент, а обезщетенията се предоставят от
институцията по местопребиваване.
13. Все в тази
насока следва да се посочи, че за разлика от националното ни законодателство,
европейските правила за координация на системите за социална сигурност на
държавите членки на Съюза не предвиждат възможност дори за спиране
производствата по отпускане на обезщетение (още по-малко пък за отказ) в случаи от категорията на процесния.
За сметка на това уреждат правила за временно прилагане на
законодателството и предварително предоставяне на обезщетения, които са
регламентирани в член 6 от Регламент (ЕО) № 987/2009. В параграф 2 на цитирания
член 6 от Регламент (ЕО) № 987/2009 е предвидено, че когато има различия в
становищата на институциите или органите на две или повече държави-членки
относно това коя институция следва да предостави парични обезщетения или
обезщетения в натура, съответното лице, което би могло да претендира за
обезщетения, ако нямаше спор, има право предварително да получава обезщетенията,
предвидени в законодателството, прилагано от институцията по мястото му на
пребиваване, или, ако това лице не пребивава на територията на нито една от
съответните държави-членки, обезщетенията, предвидени в законодателството,
прилагано от институцията, до която първо e било подадено искането. С други
думи казано, правото на ЕС предвижда дори предварително получаване на
обезщетение от трета страна.
И всичко това е с оглед спазване целта на социалното осигуряване -
получаване на адекватно на размера на внасяните осигуровки обезщетение за
осигуреното лице при настъпването на съответното осигурително събитие.
14. Тези съображения, обосновават извод за
незаконосъобразност на оспореното Решение № Ц2153-15-263/14.12.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане №
151-00-9456-3/02.11.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което на К. на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във
връзка с чл. 11, § 3, б.“а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. е
отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а
от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) 883/2004 г., поради което същите ще следва да бъдат отменени.
На основание чл.
173, ал. 2 от АПК, делото следва да бъде изпратено като преписка на
длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - гр. Пловдив, за ново
произнасяне по подаденото от С.С.К. Заявление вх. № 903315-2268/20.04.2020 г. с
рег. № 151-00-9456/20.04.2020 г. за отпускане на ПОБ, при съблюдаване на
дадените с настоящото решения указания по тълкуването и прилагането на закона.
Това налага извод за основателност на жалбата.
V. За разноските:
15. При посочения изход на спора, на основание чл. 120, ал. 2
от КСО, на жалбоподателя, се дължат извършените разноски по производството. Такива
обаче не са претендирани, поради което и съдът не дължи произнасяне.
Предвид
горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд,
ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № Ц2153-15-263/14.12.2020 г.
на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане №
151-00-9456-3/02.11.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което на К. на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във
връзка с чл. 11, § 3, б.“а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. е
отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а
от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) 883/2004 г.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 54ж, ал.
1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив, за
ново произнасяне по подаденото от С.С.К. Заявление вх. № 903315-2268/20.04.2020
г. с рег. № 151-00-9456/20.04.2020 г. за отпускане на ПОБ, при съблюдаване на
дадените с настоящото решения указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: