Решение по дело №217/2017 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …./……..11.2017г., гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на първи ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                                               СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА  ХЕКИМОВА

при секретар Христина Атанасова,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 217 по описа за 2017г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание: чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 и чл.422, ал.1 от ГПК от "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, уп. "Московска" №19, представлявано от изпълнителните директори В.М.С.и Д.Н.Н., чрез пълномощника юрисконсулт М.Б. срещу Г.К.Д., ЕГН **********, с адрес *** за приемане за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 58 215,20 евро главница, 3 512,35 евро договорна /редовна/ лихва за периода от 26.01.2013 г. до 17.10.2013г., 2 684,72 евро санкционираща лихва за периода от 30.04.2013 г. до 17.10.2013г., 266,01 евро заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 18.10.2013г. до окончателното погасяване на задължението, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. № 15422/2013г., 16 състав по описа на Районен съд - гр. Варна.

    Твърди се в исковата молба, че по силата на сключен Договор за жилищен и ипотечен кредит от 23.03.2002г. Банка ДСК ЕАД предоставила на Г.К.Д. ипотечен кредит в размер на 58 580 евро за срок от 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Кредитът бил усвоен еднократно по разплащателна сметка на кредитополучателя №BG64STSA93000020190167, след учредяване на предвиденото в т. 8 от Договора за кредит обезпечение. Погасявал се чрез разплащателна сметка №********************** с месечни вноски, съгласно погасителен план. Поради забава в плащанията на дължимите вноски за период повече от 90 дни, на 30.04.2013г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, съгласно клаузите на раздел VII „Отговорност и санкции", т. 20.2. от Общите условия към Договора за жилищен ипотечен кредит от 23.03.2012г. До предявяване на молба за събиране на кредита по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 пункта.

На 18.10.2013г. "Банка ДСК" ЕАД подала Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№ 15422/2015г. по описа на Районен съд - гр.Варна и издадени Заповед за изпълнение № 9056/21.10.2013г. и Изпълнителен лист. Срещу издадената Заповед за изпълнение било подадено възражение от длъжника, с което банката обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск.

В допълнителната искова молба, депозирана в срока по чл.372 от ГПК, ищецът поддържа твърденията си за настъпила предсрочна изискуемост след надлежно уведомяване на кредитополучателя чрез връчена нотариална покана. Изразява становище по изложените в отговора възражения, който с оглед изричното изявление на ответницата следва да се счита неподаден.

Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№15422/2013г. на ВРС се установява, че същото е образувано по подадено от "БАНКА ДСК" ЕАД,  ЕИК   *********,  с седалище и адрес на управление: гр.София, уп. "Московска" №19 заявление срещу Г.К.Д., ЕГН **********, с адрес *** за следните суми: 58 215,20 евро главница, 3 512,35 евро договорна /редовна/ лихва за периода от 26.01.2013 г. до 17.10.2013г., 2 684,72 евро санкционираща лихва за периода от 30.04.2013 г. до 17.10.2013г., 266,01 евро заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 18.10.2013г. до окончателното погасяване на задължението, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. № 9056/31.10.2013 г., 16 състав по описа на Районен съд - гр. Варна.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника Г.К.Д., ЕГН **********, с адрес *** за недължимост на присъдената в полза на заявителя сума, с което се обосновава и правния интерес от предявяване на настоящия иск.

От приетия като доказателство по делото договор за жилищен и ипотечен кредит от 23.03.2012г. се установява, че страните са се споразумели ищцовото дружество да предостави на кредитополучателя Г.К.Д. ползването на кредит в размер на 58580 евро. Договорени са условията, при които ползваният кредит се олихвява, както и начина на погасяване на задълженията по договора, съгласно приложен погасителен план. Предвидено в т.8 от договора е обезпечаване на кредита с договорна ипотека на апартамент №13, находящ се в гр.Варна, ул.“Цар Освободител“ №81, вх.Б, ет.3, собственост на Мария – Марта Иванова Громова. В т.21.1 от общите условия е предвидено право на кредитора да превърне кредита в предсрочно изискуем в определени, изрично изброени случаи. Към договора са приложени общи условия и условия за ползване на преференциален лехвен процент по проглама „ДСК Уют“ с положен подпис на кредитополучателя, както и заявка за ползване на преференциален лихвен процент по жилищен или ипотечен кредит. Представен е и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 23.03.2012г.

Приета е като доказателство по делото покана – уведомление до Г.К.Д. от 23.09.2013г. за обявяване задълженията на адресата по договора за ипотечен кредит за предсрочно изискуем. Приложено е известие за доставяне на поканата с положен подпис на получателя. 

При така установените факти и обстоятелства по делото на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор за жилищен и ипотечен кредит, обстоятелството, че се явява изправна страна по договора, т.е. е изпълнил задължението си да предаде реално уговорената сума на ответника, както и размера на вземането си. При установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на кредита.

Съдът намира, че събраните в хода на производството доказателства са в състояние да обусловят безспорния извод, че страните са били обвързани по силата на валидно сключен договор за жилищен и ипотечен кредит от 23.03.2012г.

Въз основа на представените писмени доказателства и при изричното изявление на ответника, че не оспорва дължимостта на претендираните суми, предвид и липсата на конкретни възражения в подадения по реда и сроковете по чл.414 от ГПК формуляр - възражение срещу издадената заповед следва да се приеме за установено наличието и действителността на сключения договор, както и обстоятелството, че ищецът е изпълнил задължението си реално да предаде сумата по кредита на кредитополучателя. От представения писмен договор от 23.03.2012г. се установява размера на договорения кредит, срокът за издължаването му, както и предвидения лихвен процент.

Съобразно постановките на т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Банката кредитор може да иска издаване на заповед за изпълнение, след като кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски, което действие следва да предхожда по време сезирането на съда по реда на чл. 417, т. 2 ГПК.

В случая по делото са ангажирани доказателства, че към 30.04.2013г. четири падежирали месечни вноски са в забава, тоест е изпълнена предвидената в чл.21.1 от договора предпоставка да е налице неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница. Установява се също, че  преди подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК, банката - кредитор е обявила на длъжника предсрочната изискуемост чрез отправяне на нотариална покана, връчена на длъжника лично, в потвърждение на което са представени писмени доказателства – нотариална покана и известие за доставяне.

В настоящия случай не са ангажирани твърдения, както и доказателства за увеличаване на лихвения процент едностранно от кредитора, поради което липсва и основание за служебна проверка от съда за неравноправност на договорните клаузи относно олихвяването на кредита, дължима поради повелителния характер на нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неправноправния характер на клаузи в потребителски договор, дори ако тяхното нарушение не е въведено като възражение от ответника.

В тази връзка съдът намира, че са налице елементите от фактическия състав на чл.422, ал.1 от ГПК, поради което предявеният на това основание установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен в размера на претендираната сума. Предвид на акцесорния й характер следва да бъде уважена претенцията за заплащане на законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Предвид изхода от спора и въз основа на направеното искане на ищцовото дружество следва да бъде присъдена сумата от 2529,99 лв. разноски по делото за заплатена по исковото производство държавна такса съобразно отправеното с молба от 31.10.2017г. искане и представено по делото платежно нареждане. Съгласно т.12 от ТР №4/2014г. по тълк.дело №4/2013г. следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното производство в размер от 4244,99 лева.

Мотивиран от гореизложеното, Варненският окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца "БАНКА ДСК" ЕАД,  ЕИК   *********,  с седалище и адрес на управление: гр.София, уп. "Московска" №19, че ответникът Г.К.Д., ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ на ищцовото дружество следните суми: 58 215,20 евро /петдесет и осем хиляди двеста и петнадесет евро и двадесет евроцента/ главница, 3 512,35 евро /три хиляди петстотин и дванадесет евро и тридесет и пет евроцента/ договорна /редовна/ лихва за периода от 26.01.2013 г. до 17.10.2013г., 2 684,72 евро /две хиляди шестотин осемдесет и четири евро и седемдесет и два евроцента/ санкционираща лихва за периода от 30.04.2013 г. до 17.10.2013г., 266,01 евро /двеста шестдесет и шест евро и един евроцент/ заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 18.10.2013г. до окончателното погасяване на задължението, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. № 15422/2013г., 16 състав по описа на Районен съд - гр. Варна, на основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415 от ГПК.

ОСЪЖДА Г.К.Д., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на "БАНКА ДСК" ЕАД,  ЕИК   *********,  с седалище и адрес на управление: гр.София, уп. "Московска" №19 сумата 2529,99 лв. (две хиляди петстотин двадесет и девет лева и 99 ст.) разноски в настоящото производство, както и сумата 4244,99 лева (четири хиляди двеста четиридесет и четири лева и 99 ст.) разноски в заповедното производство, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                 СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: