№ 40
гр. ********, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ********, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря П. В. Г.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20243130100147 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Постъпила е молба от П. Р. Г., ЕГН ********** с адрес гр. ********, ул. „********”
№ 52, вх. А, ет. 4, ап. 12 за постановяване на мерки за защита срещу лице, с което е живяла
във фактическо съпружеско съжителство И. С. И., ЕГН ********** с адрес гр. ********, ул.
„********” № 135.
Твърди се в молбата, че с ответника са живели на съпружески начала до 05.02.2024г.
в дома му и са родители на две деца. През периода на съжителстването им неколкократно
била подлагана на побой и удари от ответника. Напускала дома им, но се връщала от страх
за близките и децата им. Конкретните актове, в срока по чл. 10 от ЗЗДН, които молителката
сочи да са извършени, са както следва: На 04.02.2024г. сутринта се твърди, че ответникът
завел децата на пикник. Молителката му казала, че ще отиде да почиства апартамента, който
закупили на скоро и в момента ремонтирали. Около 12часа й се обадил, че се прибира.
Казала му къде е и да отиде направо при нея. Още с влизането си, ответникът започнал да й
крещи, че никога не правела това, което трябва. Наричал я боклук и малоумна. Хванал един
чук и започнал да блъска с него по новите мебели. Отишъл до нея и крещейки й започнал да
я блъска. Опитала се да го успокои и накара да тръгнат, за да спре да троши новите им
мебели. Тръгнали, но в асансьора продължил да я блъска. Когато влезли в колата продължил
с блъскането, като започнал и силно да я дърпа за косата. Когато се прибрали и влезли на
двора, майка му чула виковете и плача й и попитала какво се случва. Това още повече го
ядосало. Започнал да я удря през лицето, от което очилата й изхвърчали и се счупили. Kачил
се на втория етаж на къщата и до вечерта не се появил. Майка му се обадила на бащата на
молителката, тъй като се притеснила за нея. На сутринта, докато ответникът бил на работа,
молителката си събрала багажа и заедно с децата отишла в дома на баща си. Посочва, че
ответникът употребявал наркотици и допуска това да е причина за честите и резки промени
в настроението му.
Моли за уважаване на подадената молба, като бъдат приложени мерки за защита по
чл. 5, ал. 1, т.1 и т. 3 ЗЗДН, а именно: задължаване ответникът да се въздържа от домашно
1
насилие, забрана да я доближава нея и дома й в гр. ********, ул. „********” № 52, вх. А, ет.
4, ап. 12.
В о.с.з. молбата се поддържа.
Ответникът в о.с.з. се явява, не се представлява. Признава фактите изложени в
молбата относно поведението си на посочената дата. Твърди обаче то да е било провокирано
от молителката, която е крещяла. След като осъзнала, че няма смисъл от това, започнала да
си дупчи ръката с някакъв предмет, при което той я изблъскал. Не знае защо го е правила, но
и друг път е имала такова поведение на опити да си посяга на живота. След това, по път за
дома им искала да скача от колата в движение. Казвала му, че се чувства безсилна и
подтисната от живота, защото всички й повтаряли, че не е изкарала нито една стотинка.
Признава, че я е удрял, защото я е молил да спре да вика. Обиждал я, но това било в отговор
на нейните обиди. В момента не живеели заедно, но и след подаване на молбата са се
виждали и са били интимни, докато не станал нов скандал по повод връщане на сим карта,
която била нейна.
В отговор на това, молителката потвърждава, че са се виждали с ответника и след
подаване на молбата. Винаги е искала да имат нормални отношения заради децата и въпреки
поведението му е гледала двамата да не се карат. Посочва, че желанието му е двамата да се
разделят и той да спре да я заплашва, притиска и манипулира чрез децата. Поддържа, че на
04.02 я е бил, както и в деня, когато се видели, за да си вземе картата за телефона.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица съобразно чл. 3, т. 2
ЗЗДН, доколкото безспорно е между страните, че ответникът е лице, което се е намирало във
фактическо съжителство с молителката и двамата са родители на две все още ненавършили
пълнолетие деца.
Сезиращата съда молба, се основава на твърдения за осъществени по отношение на
молителката системни актове на домашно насилие, последният от които на 04.02.2024г.,
поради което е депозирана в предвидения в чл.10, ал.1 ЗЗДН преклузивен срок.
Като акт на домашно насилие, съобразно легалната дефиниция на чл.2, ал.1 ЗЗДН, се
определя всеки такъв на физическо, емоционално и психическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лицата по чл.3 ЗЗДН.
За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителят да установи действителното
осъществяване на твърдяните дати от посочения извършител на действия, квалифицирани
като актове на домашно насилие.
Отхвърлянето на молбата е предпоставено от проведено от ответника доказване,
оборващо изложеното от молителката.
По делото е приложена декларация по смисъла на чл.9 ЗЗДН, в която молителката
декларира актовете на извършеното спрямо нея домашно насилие с идентични твърдения на
изложените в молбата й.
По изричната разпоредба на чл.13 ЗЗДН, регламентираща допустимите доказателства
в производството, декларацията по чл. 9 ЗЗДН е доказателство за изложените в нея
обстоятелства и на основание чл.13, ал.3 ЗЗДН, съдът може да издаде заповед за защита само
въз основа на приложената декларация. В подадената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН са
декларирани извършени от ответника действия, подробно описани и по естеството си
съставляващи осъществено емоционално и психическо насилие, а и физическо такова по
2
смисъла на закона. Липсва легална дефиниция на понятието „психическо и емоционално
насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат
отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни
за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги изразява. Актовете на такова
могат да бъдат вербални /обиждане/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване
на страх, изолация. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да
се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и
психически особености, и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
Последното разглеждано в контекста на целта на защитата по ЗЗДН, а именно да бъде
дадена бърза и адекватна защита на пострадалите, чието право на лична неприкосновеност е
било нарушено, чрез налагането на съответните мерки за въздействие спрямо нарушителя
му.
Разпитани са като свидетели лицата С. Г.- майка на молителката и Р.Г.- баща на
молителката.
От показанията им се установява следното:
Д.Л. разказва, че през годините дъщеря й и ответникът са постоянно в скандали и
изострени отношения. По думите на дъщеря й, стояла при И. заради децата. Знаела от нея за
побоите от И., но и самата тя била виждала синини по нея. Последно на 06.02 като се видели
имала синини по дясното око. И. бил счупил очилата й, когато я ударил. С чук влязъл в
апартамента, който оправяли, за да живеят и трошил. Имало две дупки на вратата на
тоалетната и била изкривена, ново шкафче било счупено. Преди време за известен период
дъщеря й била при нея с децата, защото постоянно се карали с И..
Св. Г. разказва, че И. биел редовно дъщеря му, особено през последните дни. На
04.02, докато бил на работа му се обадила майката на И., за да се видят вечерта. Обадил се
на дъщеря си, но тя му казала, че не може да говори. После му се обадила и му разказала, че
него ден И. искал да ходят на пикник, но отишъл само с децата. П. отишла да оправя в
апартамента им. Когато И. пристигнал там, започнал с чук да троши мебелите и да блъска
дъщеря му. Бил я и пред майка си, когато се прибрали. Свидетелят се видял с майката на П.
вечерта, а на другия ден прибрал дъщеря си при себе си. И. счупил очилата й от удара.
Когато на другия ден се видяли, тя имала синина на лицето. И друг път е виждал по дъщеря
си синини, но тя все оправдавала И., като им казвала, че се е спънала или чукнала. Двамата
много пъти се разделяли, но после се събирали заради децата. Удрял я е и след подаване на
молбата.
Ответникът признава, че е имал соченото от молителката поведение спрямо нея на
посочената дата- 04.02. Единствено сочи оправдаващи го според него обстоятелства, в
основата на които стои поведението на молителката, определяно като провокиращо.
Годни доказателства, опровергаващи изложеното в декларация няма, поради което и
предвид признанието на релевантни факти от ответника, имащи поради това
доказателствена сила, съдът приема за достоверни изложените в нея обстоятелства.
Последното се потвърждава и от събраните по делото гласни доказателства. Свидетелските
показания ценени и с оглед разпоредбите на чл. 172 ГПК, биват възприети от съда в цялост
като отразяващи факти непосредствено възприети от свидетелите относно състоянието на
молителката непосредствено след случилото се. Изхождайки и от самото естество на
актовете на домашно насилие и обстановката, в която обичайно се проявява- в дома на
жертвата и без свидетели, няма основание за поставяне под съмнение разказаното от тях,
вкл. с оглед процесуална позиция, която е имал ответникът в процеса.
Затова и доколкото не са налице доказателства обосноваващи извод за обратното,
3
съдът приема, че ответникът е извършил твърдяните актове на психическо, емоционално и
физическо насилие. Доказателствата говорят, че молителката е била подложена на системно
физическо и психическо насилие. Думите „боклук, малоумна“ са унизителни и носещи
отрицателен емоционален заряд. Видяните от свидетелите синини по лицето й
непосредствено след 04.02, а и в годините преди това, свидетелстват за упражнявано
физическо насилие, което не е с инцидентен характер. Това поведение- системно
извършвано, при това от партньор в живота, не може да бъде толерирано от съда. То е
морално укоримо, а и неприемливо от гледище на закона. Ирелевантно е какъв е бил
формалният повод за него, доколкото той не би могъл да бъде в случай никога извинителен
и оправдаващ за него. Доводите това поведение да е провокирано от самата молителка,
която не е спирала да крещи, изначално не може да са извинителни, ако и тя да е имала
такова поведение. Доказаните действия на ответника са насочени пряко срещу телесното
здраве на молителката, и неизбежно биват санкционирани от закона. Затова и молба е
основателна.
По отношение на мерките, които следва да бъдат наложени, съдът намира следното:
Ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителката, предвид формирания от съд извод, че такова е било извършено.
Доколкото се установи по делото, психическо, емоционално и физическо насилие, съдът
определя като адекватни и необходими, налагането на такива мерки, които в действителност
биха накарали ответника да преосмисли отношението си спрямо молителката. В този смисъл
съдът намира, че на ответника следва да бъде забранено да доближава молителката на
разстояние по- малко от 100м и жилището, в който живее на адрес в гр. ********, ул.
„********” № 52, вх. А, ет. 4, ап. 12 за срок от година и шест месеца, т.е максимално
предвидения в закона. При определянето му съдът съобрази естеството на актовете, техния
интензитет и системност, личността на ответника в контекста на съдебното му минало, а от
друга страна обстоятелството че и след издаване на заповедта за незабавна защита,
ответникът не е преустановил това си поведение, което говори за липса на самокритика.
Независимо, че сам определя това си поведение като неприемливо, очевидно не съумява да
прояви в достатъчна степен воля, така че да не го допуска. Затова, този срок съдът
преценява като подходящ с оглед постигане на възпитателния ефект на мярката, вкл. за
нормализиране отношенията между страните, доколкото са родители на две деца и следва да
продължат да контактуват помежду си като родители.
На основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН от този срок следва да се приспадне срокът на
действие на заповедта за незабавна защита издадена на 05.02.2024г.
Ответникът следва да бъде предупреден, че на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН при
всяка, дори и незначителна проява на домашно насилие, полицейският орган констатирал
нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата, за да
се образува наказателно производство за престъпление от общ характер.
На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Провадийски районен съд дължимата за производството държавна такса в размер
на 25лв.
На основание чл.15, ал.2 ЗЗДН на молителката следва да бъде издадена заповед за
защита.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ЗАДЪЛЖАВА И. С. И., ЕГН ********** с адрес гр. ********, ул. „********” № 135
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П. Р. Г., ЕГН ********** с адрес
гр. ********, ул. „********” № 52, вх. А, ет. 4, ап. 12, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на И. С. И., ЕГН ********** с адрес гр. ********, ул. „********” №
135 да приближава на по- малко от 100метра П. Р. Г., ЕГН ********** с адрес гр. ********,
ул. „********” № 52, вх. А, ет. 4, ап. 12 и обитаваното от нея жилище, находящо се на адрес
гр. ********, ул. „********” № 52, вх. А, ет. 4, ап. 12 за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, на
основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН.
На основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН от така определения срок на мерките следва да се
приспадне срокът на действие на заповедта за незабавна защита, считано от датата на
издаването й 05.02.2024г.
ОСЪЖДА И. С. И., ЕГН ********** с адрес гр. ********, ул. „********” № 135 да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Провадийски районен съд
държавна такса в размер на 25лева, на осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на П. Р. Г., ЕГН ********** с адрес гр. ********,
ул. „********” № 52, вх. А, ет. 4, ап. 12.
На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН заповедта и препис от решението на съда да се
връчат на страните и да се изпратят служебно на съответното РУ на ОД на МВР по
местоживеене на извършителя и пострадалото лице.
ПРЕДУПРЕЖДАВА И. С. И., ЕГН **********, че на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН
при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението,
задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните
пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – ********: _______________________
5