№ 2231
гр. С. 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110127030 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от А., ЕГН ********** и Предявен е иск от на от И. Б. Я., ЕГН
**********, с адрес гр. С., чрез адв. М., за признаване за установено по отношение на
ответника “.” ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С. бул. “Ра.- К.” . че
ищеца не му дължи следните суми: сумата от 2556,53 лв., представляваща дължима
главница, ведно със законна лихва, считано от 21.12.2012г. до окончателното и изплащане
на вземането, сумата от 60,00 лв., представляваща заемни такси, сумата от 274,54 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 01.04.2012г. до 20.12.2012г., сумата от 48,42
лв., представляваща наказателна лихва за периода от 12.10.2012г. до 21.12.2012г., както и
сумата от 286,97 лв. разноски по гр.д.№ 61882/2012 г. по описа на СРС, по което на
08.01.2013г. е издаден изпълнителен лист за посочените суми.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът поддържа, че не дължи така посочените суми, тъй като същите са погасени
по давност, за което излага подробни съображения.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявените искове. Същият признава изцяло иска по
основание и размер. Моли съда да възложи разноските на ищеца, тъй като ответника не е
дал повод за завеждане на делото.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения изпълнителен лист изпълнителен лист от 08.01.2013г. по гр.д.
№ 61882/2012 г. по описа на СРС, ищеца е осъден да заплати на „Б.“ ЕАД сумата от 2556,53
лв., представляваща дължима главница по предоставен банков кредит, ведно със законна
лихва, считано от 21.12.2012г. до окончателното и изплащане на вземането, сумата от 60,00
лв., представляваща заемни такси, сумата от 274,54 лв., представляваща договорна лихва за
1
периода от 01.04.2012г. до 20.12.2012г., сумата от 48,42 лв., представляваща наказателна
лихва за периода от 12.10.2012г. до 21.12.2012г.,
Не е спорно между страните, че въз основа на процесния изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело №20138480400587 на ЧСИ Р., рег. № 848 от КЧСИ.
По делото са представени молба рег. №5053/22.04.2016г. и молба рег.
№2524/01.06.2020г., съгласно които „О.“ ЕАД е цедирало в полза на ответника, вземанията
към ищеца по процесния договор за кредит, като с протокол от 01.06.2020г. на ЧСИ Р.
ответника е конституиран като взискател по изпълнителното дело.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.439 ГПК. Със
същия се цели установяване недължимостта на вземането, предмет на започнало
принудително изпълнение поради настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, факти. В случая ищеца се
позовава на настъпила погасителна давност.
По основателно на иска, съдът намира следното:
Ответникът по делото в отговора на исковата молба прави признание на исковете,
което съдът намира, че не противоречи на закона и на добрите нрави, нито пък е свързано с
право, с което ответникът не може да се разпорежда. С оглед така представените
доказателства и извършеното от ответника признание, съдът намира иска за основателен,
поради което следва да бъде уважен в пълния му предявен размер, като на основание чл.
237, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. По
делото не е спорно, че изпълнително дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
преди подаване на исковата молба. По делото няма ангажирани доказателства ответника да е
предприел други действия за принудително изпълнение срещу длъжника. Към датата на
предявяване на настоящия иск- 18.05.2023г. изпълнителното производство е било
прекратено, като ответника не е дал повод за завеждане на настоящия иск. Отправената до
длъжника покана по телефона за плащане на задълженията, не може да бъде квалифицирана,
като действие за принудително изпълнение, тъй като кредиторът има право да претендира
вземането си от длъжника и ако го получи то ще е надлежно, дори и ако плащането е
направено след изтичането на давността за вземането (чл. 118 ЗЗД). Същевременно той не е
задължен да съобразява изтеклата в полза на длъжника погасителна давност и сам да
намалява размера на претенцията си с евентуално погасената по давност част от
задължението. Затова отправената до длъжника извънсъдебна покана да плати, дори и за
съдържа изявление, че ще бъдат предприети мерки за съдебното установяване на вземането
и принудителното му реализиране, сама по себе си не е повод за предявяване на иск за
несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признаването на иска
до изтичането на срока за отговор на исковата молба. Доколкото кредиторът има право да
иска плащане на задължението си, при това без да е задължен да съобразява същото с
изтеклата в полза на длъжника погасителна давност, тези негови действия сами по себе си
не могат да обосноват отговорността му за разноски по предявен от длъжника иск за
недължимост на вземането. Отговорността на кредитора за извършените от длъжника
съдебни и деловодни разноски ще възникне, в случай че той предяви иск или се снабди с
изпълнителен титул за вземането си, като оспорва направеното от длъжника основателно
възражение за изтекла погасителна давност или пък оспори предявения основателен иск за
недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност (в този см. Определение №
2
338/18.07.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 209/2018 г., IV г. о., ГК, Определение №
474/7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о., ГК/. Определение №
75/21.04.2017 Г. по ч. гр. д. № 1371/2017 г., І г. о., Определение № 95/22.02.2018 Г. по ч. гр.
д. № 510/2018 г., ІV г. о., Определение № 318/25.07.2018 Г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г., ІII г.
о., Определение № 420/16.11.2018 Г. по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о., Oпределение №
468/18.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4586/2018 г., ІІІ г. о.). Предвид това, искането на ищеца за
присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “.” ЕООД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление гр. С. бул. “Ра.- К.” . че И. Б. Я., ЕГН **********, с адрес гр. С., не му
дължи следните суми: сумата от 2556,53 лв., представляваща дължима главница, ведно със
законна лихва, считано от 21.12.2012г. до окончателното и изплащане на вземането, сумата
от 60,00 лв., представляваща заемни такси, сумата от 274,54 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 01.04.2012г. до 20.12.2012г., сумата от 48,42 лв., представляваща
наказателна лихва за периода от 12.10.2012г. до 21.12.2012г., както и сумата от 286,97 лв.
разноски по гр.д.№ 61882/2012 г. по описа на СРС, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 08.01.2013г. по гр.д.№ 61882/2012 г. по описа на СРС, поради погасяването им по
давност.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца И. Б. Я., да бъде осъден ответника
“.” ЕООД, да му заплати направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3