Р Е
Ш Е Н
И Е № 238
гр. Пловдив,20.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично заседание на шестнадесети декември,през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова Зорница
Тухчиева
при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя
в.гр.д.№ 2771/19г.по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба на Г.И.М.,ЕГН-**********
лично и в качеството ѝ на законен представител на малолетната П.П.М.,ЕГН-********** и З.И.Г.,ЕГН-**********
чрез пълномощника им адв.Ст.Г. против решение № 316/30.09.19г.на КРС,2-ри гр.с.,постановено
по гр.д.№ 951/19г.,в частта му,с
която са отхвърлени молбите на Г.И.М. лично и в качеството ѝ майка и
законен представител на малолетното дете П.П.М. и З.А.Г.,да бъде отстранена П.И.М.,ЕГН-********** ***; да ѝ
се забрани да приближава до молителите Г.М. и П.М. ***, както и до молителката З.Г.
*** на разстояние от 50 метра,както и местоработата на Г.М. във „***“ – ****,
местоработата на З.Г. *** „****“ ООД, **** и местата за социални контакти и
отдих; да се определи местоживеенето на детето П. да бъде при майка му; да бъде
задължена П.М. да посещава специализирани програми,както и в частта му,с която са отхвърлени молбите на Г.И.М. лично и в
качеството на майка и законен представител на малолетното дете П.П.М. и З.А.Г.
за вземане на мерки по ЗЗДН спрямо М.П.М.,ЕГН-********** и П.М.М.,ЕГН- **********,а
също и в частта му,с която е уважен предявеният иск по отношение на малолетната
П.П.М. частично,като е постановена най-леката мярка за закрила и на ответницата
П.И.М. е наложена глоба на осн.чл.5,ал.4 от ЗЗДН в минималния размер от 200лв.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение и се
иска неговата отмяна в атакуваните части,като
вместо това съдът уважи изцяло исканията в молбата за защита от домашно
насилие,а размерът на наложената на П.М. глоба да бъде завишен.Претендират
разноски.
Въззиваемите П.И.М.,М.П.М. и П.М.М.
чрез пълномощника им адв.Е.П. изразяват становище за неоснователност на
въззивната жалба по подробни съображения,изложени в писмен отговор и писмена
защита.Претендират разноски.
Постъпила е въззивна частна жалба и от П.И.М. чрез пълномощника ѝ адв.Е.П.
против същото решение № 316/30.09.19г.,в частта му,с която е осъдена П.М. да
заплати на Г.М. в качеството ѝ на майка и законен представител на
малолетната П.М. сумата от 400лв.разноски по
делото.Иска се изменение на решението в тази му част.
Няма постъпило становище по частната
въззивна жалба от въззиваемата по нея
страна.
ПдОС, след преценка на събраните по
делото доказателства,допустимостта и
основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбите са
подадени в срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт и от легитимирани да обжалват постановеното решение
страни,поради което са процесуално допустими.
1.По
отношение на въззивната жалба на Г.М.,действаща
лично и като законен представител на
малолетното си дете П.М. и З.Г.:
Разгледана по същество,същата е неоснователна по следните съображения:
Пред КРС се
е развило производство по реда на ЗЗДН по молба на Г.И.М.,П.П.М.,действаща чрез нейната майка и
законен представител Г.М. и З.А.Г.,с която са поискали съдебна защита за трите
молителки по повод актове на домашно насилие,извършени спрямо тях от съпругът на Г.М.-П.М.М.,от неговият баща и свекър на Г.М.-М.П.М. и неговата майка и свекърва на Г.М.-П.И.М.
на:
-24.06.19г.,състоящи се във физическо
посегателство и саморазправа с молителките,обиди,обвинения,заплахи,ограничаване
на личния живот и личните права на Г.М.,посегателство върху детето,както и заплахи по телефона от страна на П.М. към Г.,физическа
саморазправа на П.М. със З.Г.,изразяваща се в скубане на коса,ритане,късане на
дрехи и удари;
-26.06.19г.в гр.****от страна на П. и М.
М.против Г.М.,изразяващо се заплахи и обиди,а от страна на М.М.-и заплаха с
огнестрелно оръжие и на същата дата в дома на З. ***,където дошли П. и М. М.,за
да видят внучката си П. и нахлули в имота на сватовете си,като насилието се
изразявало в незачитане на човешките права и свободи и неприкосновеността на
чуждото имущество,като всички действия били извършени в присъствието на малолетната
П.М..
-„преди 2-3 седмици“,без уточнена дата ответникът П.М. ударил шамар на
съпругата си Г. в присъствието на детето,подстрекаван от майка си П.,вследствие
на което Г. счупила зъб.
В молбата и допълнителната такава са
описани подробно конкретните факти и обстоятелства,при които са извършвани
актовете на домашно насилие от страна на ответниците.Към молбата са приложени
декларации по чл.9,ал.3 от ЗЗДН от Г.М. и З.Г.,издадена е заповед за незабавно
изпълнение от 28.06.19г.
По делото са приложени
съдебномедицински удостоверения от
25.06.19г.по отношение на молителките Г. и П. М.и З.Г. и
съдебномедицинско удостоверение от 01.07.19г.по отношение на П.М.; удостоверение
за раждане на детето П.,удостоверение за родствени връзки,служебна
бележка,издадена от директора на
детската градина в гр.****,посещавана от П.М.,гаранционна карта за
закупен мобилен телефон Самсунг,жалби до
РУП-****,писмо от ****ЕАД,гр.**** с данни за
точните часове,през които са били на работа в завода Г.М. и М.М. на дата
24.06.19г.,
справка вх. №8905/05.07.2019 г. от „Център за психично здраве
– ****“ ЕООД,справка от РУ-**** вх.
№8057/10.07.2019 г., от която е видно, че М.П.М. притежава законно придобито
късо огнестрелно оръжие – пистолет „Макаров“,за което
има издадено съответно разрешение,валидно до 09.06.2020г.,както и му е издадено и съответно разрешение,валидно
до 05.04.2022г., за употреба на 4 бр. служебни къси огнестрелни оръжия
(пистолети „Макаров“), във връзка с изпълняваната от него длъжност „охранител“
на складова база „****“ при „****“ ЕАД–гр.****.Изготвени са социални доклади от Д”СП”-****
и Д“СП“-****,изслушани са по двама свидетели на страните-Т. Т. и И. Г.-баща на Г.М.
като свидетели на ищците и Р. М. и М. Г.-сестра на П.М.,като свидетели на
ответниците.
Представени са от ответниците 39 цветни копия на фотоснимки и
още 14 копия на снимки, извлечени (според техните твърдения) от охранителна
камера, поставена на входа на жилището, находящо се в гр. ****.
Безспорно е по делото,а и е видно от
представените писмени доказателства,че молителката Г.М. и П.М. са
съпрузи,сключили гр.брак през 2013г.,от
който имат дете-П.М.-на 5 години; че З. Г.
е майка на Г. и баба на П.,а П. и М. М.са родители на П.М. и съответно свекъри
на Г.,сватове на З.Г. и баба и дядо на малолетната П.,което прави приложима
разпоредбата на чл.3 от ЗЗДН.Безспорно е също,че Г. и П. *** в жилище,собствено
на ответниците М. и П. М.
В исковата молба се твърди,че след раждането на П. ответницата П.М. постепенно започнала да обсебва
семейния живот на своя син и съпругата му,като се намесвала във всичко,за
всичко давала разпореждания, които изисквала да се спазват.Не зачитала правото на
лично пространство на младото семейство и често нахлувала в тяхната спалня.Постепенно
тя ограничила контактите на Г. с нейните родители З.Г. и И. Г. и със сестра
ѝ. Ограничила също социалните контактите
на Г. с други майки или нейни връстници, като цялото ѝ време било
обсебвано от свекървата.Така родителите на Г. от раждането на внучката им П. до
настоящия момент имали възможността да ѝ се порадват за пръв път едва
през 2018 г. за около 1-2 часа и то в къщата в гр. ****, както и още един-два
пъти, когато са се разходили с П. ***.З. и И. Г. не били допускани до дъщеря си
и внучката си.Съпругът на Г.–П.М. бил настройван против нея от своята майка.От
сключването на гражданския брак на Г. не ѝ било разрешавано да отиде да
види родителите си и да разговаря е тях. Едва през есента на 2018г. Г. отишла
до с. ****, където живеели нейните родители за около 1-2 часа.Телефонните
разговори на Г. ежемесечно били следени от свекървата,свекъра и съпруга на Г..В
резултат на това молителката Г.М. от 2013 г. живеела в изолация, нямала
социален живот,откъсната от близките и роднините си.П. упражнявала постоянен
психически тормоз върху Г., като постоянно кълняла както нея, така и сестра
ѝ, майка ѝ и цялото ѝ семейство, а съпруга ѝ П. бил безучастен
към тормоза,осъществяван от неговата майка върху съпругата му.Детето П. още от
раждането си ставало свидетел на безброй
подобни сцени,които го разстройвали силно.
Постоянния живот в кавги и разправии се отразил и върху брачния живот на Г.
и съпруга ѝ,вследствие на което както физическата, така и емоционалната
близост между съпрузите се рушала ежедневно.П. изпаднал в депресия и постоянно
казвал на Г.,че не му се живее и няма желание за нищо.На Г. постоянно се
правели забележки от П. и ѝ се забранявало да носи поли, рокли, обувки на
токчета,тъй като съпругът ѝ бил по-нисък от нея и по този начин Г. го
злепоставяла.
Преди около 2-3 седмици за пръв път ответникът П.М., подстрекаван от майка
си П., ударил шамар по дясната буза на съпругата си Г., като това отново
станало в присъствието на детето, а реакцията па П. била, че „Г. си го е
заслужила“. Вследствие на силния шамар част от шести зъб горе вдясно се счупил,
устата на Г. се напълнила с кръв и бузата ѝ се подула и отекла. П. видяла
кръвта, която майка ѝ изплюла в банята и следите от кръв, вследствие от
силния шамар.
В резултат на всичко преживяно Г. решила да напусне с детето съпруга си и
семейството му и се обадила на родителите си да търси помощ и подкрепа от
тях.Така се стигнало до инцидента на 24.06.2019г.В този ден Г. била на
работното си място във „****“–****.Родителите ѝ дошли в завода по
предварителна уговорка с нея да я вземат и да ѝ помогнат да събере
личните вещи и дрехи – нейните и на детето, от семейното жилище в гр. ****.Когато
З. и И. Г. влезли на територията на завода,позвънили на дъщеря си Г..
Междувременно свекърът на Г., който също работел във ****,явно видял родителите
на Г. с автомобила им и веднага отишъл при Г., която в този момент говорела с
тях по телефона.Започнал да се държи враждебно и агресивно с нея и след като
разбрал за намеренията ѝ започнал да я обижда и заплашва. Веднага след
това последвало обаждане и от П.М. със заплахи,че Г. щяла горчиво да съжалява
за тези сцени и нямало да я допусне вкъщи повече, тъй като Г. нямало какво да
взема от там.Силно изплашена и притеснена,Г. спешно си тръгнала от работа и
заедно с родителите си отишли до
детската градина в гр.****,за да вземат П..Оказало се обаче,че свекърва й П. вече
била взела детето преди около 10-15 минути.Това
се случило около 12ч. на обяд–време,по което детето никога не било
вземано от детската градина.Ужасената Г. звъннала на съпруга си П., за да го
попита къде са отвели дъщеря ѝ и от обясненията му разбрала, че свекърва
ѝ е заключила П. в къщата и никой няма да пусне там.Г. и родителите
ѝ незабавно отишли в дома на Г. ***.Там на входната врата на къщата още
на стълбището ги посрещнала П.,която започнала да обижда З. и И. Г.След това се
нахвърлила върху майката на Г.–З.Г.,хванала я за косата и започнала да я скубе
и дращи,ухапала я по ръката,разкъсала ѝ дрехите. За секунди П. обезумяла
и започнала словесна и физическа агресия към Г. и З.. В този момент,като акт на
самозащита З. също хванала П. за косата, стараейки се да я отблъсне,а Г. не
спирала да пита къде е дъщеря й. Тогава П. успяла да се отскубне,като блъснала Г.
и майка ѝ,втурнала се нагоре по стълбището и отишла в стаята, където била
заключила П..Обезумяла хванала детето с две ръце и започнала да го стиска с все
сила в „прегръдка”, като същевременно детето започнало да плаче и пищи за майка
си.П. държала и стискала детето толкова силно, че ръцете му посинели,а лявата
ѝ ръчичка цялата била изподрана от ноктите на баба ѝ П..Същевременно
П. истерично пищяла колкото ѝ глас държи,че няма да пусне внучка си.
Детето изпаднало в шок и силен стрес. Бащата на Г. И. Г. се притекъл на помощ и
заедно със Г. и З. успели да освободят П. и да излязат от къщата.
В същия ден,след като Г. си заминала,по телефона се обадили съпругът
ѝ и свекър ѝ, като отправили заплахи по неин адрес.Ответникът М.М.
заявил на Г.М., че ще я отвлече от работа и с пистолета,който има ще я
застреля,ще подпали къщата на родителите ѝ и други подобни заплахи и
обиди.Свекървата също се обадила със заплахата, че като утрепели Г., с кеф щели
да я излежат в затвора.
На 26.06.2019г.имало нов акт на домашно насилие,упражнен от М.М. и П.М.
спрямо Г.М. и детето П..Това се случило около 18ч.,когато молителката Г.М. ***,
заедно с баща си И. Г.,за да си вземе
личните вещи.Свекърите ѝ не допуснали И. Г. в къщата,а само Г..Докато тя
събирала своите и на детето дрехи,отново възникнал скандал, при който свекърът
и свекървата ѝ я обиждали и я заплашили със саморазправа,а ответникът М.М.
се заканил и с убийство.Г. не успяла да
си вземе всичкия багаж,тъй като П. не ѝ разрешила,както и играчките на П.,за които заявила,че „лично ще
ги даде на внучка си“.Когато си тръгвала,М.ѝ казали,че веднага ще дойдат
в с.****,за да видят внучка си и да ѝ занесат играчките.10-15 минути след
като Г.М. се прибрала в дома на родителите си в с.****, в двора нахлули М.М. и П.М..Последвали
нови викове и заплахи в присъствието на детето,като с много усилия Г. и баща
ѝ успели да ги накарат да си тръгнат.
Ответниците са оспорили твърдението на Г.М., че преди „около 2-3 седмици“ П.М.,подстрекаван
от майка си,я ударил и то в присъствие на дететo,в резултат на което на молителката се счупила част от
шести зъб горе вдясно,бузата ѝ се подула и отекла,а устата ѝ се
напълнила с кръв.Според ответниците от години молителката Г.М. била с развалени
зъби,които не лекувала.Оспорили са също твърдението на същата молителка, че
вследствие на описаното от нея в молбата за защита от домашно насилие, за да
защитяла собственото и на детето си физическо и психическо здраве,решила да
напусне съпруга си. Според ответниците причина за това било поведението на
молителката през последните месеци,което поведение било абсолютно недопустимо
за една семейна жена и майка на малко дете и за което ответниците научили едва
след като Г.М. напуснала семейното жилище.Оспорена е изцяло и версията на
молителите относно това как са се развили събитията на 24.06.2019г.,когато
молителите са дошли в семейното жилище на ответниците.
Не било вярно твърдението,че ответникът М.М. отишъл при молителката Г.М.,
защото видял родителите на последната, както и това, че се бил държал
„враждебно и агресивно“ с нея. От всичко описано от молителката в тази сцена,
вярно било само това, че той наистина я видял във ****,но случайно, и тъй като
тя пушела, а през годините постоянно уверявала
ответниците, че не пуши,я попитал защо ги заблуждава. И тогава наистина ѝ
казал, че му е „паднала в очите“,но по никакъв начин при този разговор той не
се държал агресивно,не отправял никакви обиди по неин адрес, не се заканвал и
заплашвал, нито ѝ държал сметка с кого говори по телефона,нито искал да
ѝ го взема.
Ответниците
изцяло са оспорили и твърденията на молителите за осъществени
актове на домашно насилие на 26.06.2019г.,описани в допълнителната молба,
подадена по делото.
Фактическата обстановка
е правилно описана от първостепенният съд,а що се касае до правните изводи,след
преценка на събраните доказателства
настоящият съдебен състав споделя направените от КРС такива.
От значение за осъществяване на хипотезиса на нормата за
извършено домашно насилие е установяване на факта налице ли е деяние,описано в
чл.2 от ЗЗДН или не.Следователно в случая е необходимо да се установи има ли
осъществено психическо,физическо или икономическо насилие на посочените
дати,което да е извършено от сочените лица и в какво се е изразявало същото,за
да се прецени дали следва да се приложат мерки за защита и се определи видът и
размерът на същите.
Районният съд,анализирайки събраните в хода на делото писмени и гласни
доказателства е стигнал до извода,че е установено по категоричен начин
единствено осъществяването на акт на домашно насилие от ответницата П.М. спрямо
детето П.М. под формата на физическо и психическо такова – дърпането на детето
и противопоставянето на опитите на майка му Г.М. да го вземе със себе
си,осъществено на 24.06.2019г.в жилището на ул. „****.Изложил е мотиви,че
независимо от причините,поради които майката е искала да напусне семейното
жилище с детето,поведението на бабата е било напълно неуместно и недопустимо.Приел
е,че не може да бъде толерирано стискането и дърпането на едно 5-годишно дете,
било то и под формата на „прегръдка“ и колкото и да са привързани П. и баба
ѝ една към друга, майката е тази, която е родител и законен представител
на детето и то следва да бъде под нейните грижи (или тези на баща ѝ),поне
докато съдът не присъди друго.Тези изводи се споделят напълно и от настоящата
инстанция.
От разпита на всички свидетели е видно,че само един от тях-св.Р. М. е
незаинтересована от изхода на делото.Останалите свидетели се намират в
родствена връзка с някоя от страните,респ.св.Т. живее на съпружески начала със
сестрата на ищцата Г. М..От друга страна
само един от разпитаните свидетели-св.И. Г.,който е баща на Г.М.,е очевидец
на актовете на дом.насилие от 24.06.и
26.06.19г.Неговите показания обаче следва да се преценяват в светлината на
разпоредбата на чл.172 от ГПК с оглед на всички други данни по делото,а отделно
от това те са и вътрешно противоречиви,тъй като
свидетелят дава две версии на случилото се на 24.06.19г,в които има
разминавания.Първо заявява,че отишли с Г. и З.Г. до детската градина,а оттам в
дома на свекърите на Г.,за да вземат детето,като при влизането им П.М.
посегнала на З.,дръпнала я и скъсала блузата й,че двете „се сдърпали
набързо“.После,когато се качили горе на етажа,чули детето да пищи и П. го била
стиснала,като не давала на Г. да го вземе.При опита да вземат детето П.М.
ритнала Г. и се опитала да ухапе свидетеля.След това обаче свидетелят
посочва,че с тях до къщата на П. и М. ***,когото свидетелят извикал.Било
отворено,затова влезли в къщата,като П. вървяла напред и не разговаряли.Взели
детето,оставили го в колата заедно с баба му З.,а свидетелят и Г. се върнали да
събират багажа.В декларацията по чл.9 от З.Г. пък се твърди,че П. при сбиването им пред къщата е ухапала нея,а не И.
Г.,както посочва той самият.В съдебномедицинското удостоверение на З.Г. също не
се споменава да са налице травматични увреждания на същата,които да наподобяват
ухапване.Констатира се разминаване в показанията на свидетеля-очевидец и
декларациите по чл.9,ал.3 от ЗЗДН.
По делото е представен снимков материал от ответниците-39 цветни копия на
фотоснимки и още 14 копия на снимки, извлечени (според техните твърдения) от
охранителна камера,поставена на входа на жилището,находящо се в гр. ****,по
отношение на които КРС е изложил мотиви,че намира тези доказателства за недопустими,тъй
като не са събрани по надлежния ред,а съдържащата се в тях информация би имала
доказателствена стойност при положение, че автентичността им е била потвърдена
от съответната експертиза.С оглед на това не ги е обсъждал изобщо и в тази
връзка всички доводи,изложени от страните във въззивната жалба и
отговора,свързани с този снимков материал,не следва да се обсъждат,тъй като
касаят коментар на доказателства,които не са приети по делото.
Досежно твърденият акт на
домашно насилие,осъществен от П.М. по отношение на съпругата му Г.М. „преди 2-3 седмици“следва да се отбележи,че доколкото в исковата молба не се
посочва конкретна дата,на която е станал инцидента,не може да се прецени дали е
спазен едномесечният срок по чл.10,ал.1 от ЗЗДН,както е отчел и първостепенният
съд.За пълнота КРС е посочил,че дори и
да се приеме,че този акт на дом.насилие е в срок,то твърденията, че ответникът П.М.
е ударил шамар на Г. и е счупил един от зъбите ѝ,са останали
недоказани.Това действително е така-не са ангажирани доказателства в подкрепа
на това твърдение,нещо повече,то се опровергава от показанията на св.Г.,че
зъбът на молителката е бил развален и счупването му не е следствие от нанесен
удар,както и от факта,че подобно травматично увреждане не е отразено в
представеното от молителката съдебномедицинско удостоверение.Ако тя
действително е пострадала и получила твърдените наранявания,то те логично биха
били констатирани при извършения медицински преглед.Изложеното води и до извод
за неоснователност на молбата по ЗЗДН в частта за вземане на мерки за защита и
на детето П. спрямо баща му П.М., доколкото се твърди, че шамарът е нанесен на майката в нейно присъствие.
По отношение на твърдяното домашно
насилие,упражнено от М.М. на 24.06.19г.спрямо Г.М.-твърденията в исковата молба
са,че той се е държал агресивно с нея,когато я видял да разговаря по телефона
на територията на ****,където и двамата работят,искал да ѝ вземе телефона
и я заплашвал и обиждал,“била му паднала в очите“.Ответникът М. не отрича да е
провел разговор с молителката,но според него причина да я обвини в лъжа и да
заяви,че „му е паднала в очите“ е това, че е пушела цигара – факт, който тя
криела до този момент.РС е приел,че тези обстоятелства не се били оспорени от
молителката и съответно е счел,че описаната ситуация не следва да бъде
разглеждана като акт на домашно насилие.Във въззивната жалба се твърди,че съдът превратно е тълкувал
доказателствата,тъй като било в тежест на ответника М. да докаже твърденията в отговора си,а Г.М. не била
потвърдила изрично никакви факти по делото,твърдяни от ответниците,вкл.и
досежно случилото се на 24.06.19г.пред завода в гр.**** между нея и М.М..Тук следва да се отбележи,че
жалбоподателите неправилно определят чия
е доказателствената тежест в случая.След като в самата искова молба (и в
декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН) се твърди,че М.М. е проявил словесна агресия
спрямо Г.,обиждайки я и заплашвайки я,то в нейна тежест е да докаже тези си твърдения,а не ответникът да доказва
възраженията си в отговора,че не е проявил агресия,а само й е направил
забележка,че пуши и поради това “му паднала в очите“.Доказателства в тази
насока обаче не се представят,освен самата декларация на Г. по чл.9,ал.3 от ЗЗДН.
Декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН обаче доказва
напълно извършения акт на домашно насилие само при
липсата на други доказателства,които биха могли да дадат сведение за
релевантните обстоятелства.В случая не само са събрани други
доказателства по делото,но те и опровергават част от изложеното в декларацията.Не
се подкрепя от събраните доказателства изложеното в декларациите относно
твърдението,че П. е разкъсала блузата на З.Г.,че я е ухапала по ръката,както и че е легнала на
дивана,стиснала детето в прегръдка и
започнала да рита на всички страни и да хапе.Колкото и да са непоследователни
показанията на св.И. Г. досежно случилото се на 24.06.19г.в дома на М.,той като
очевидец не споменава П.М. да е ухапала З.Г.,да е ритала и хапала,легнала на
дивана и стиснала внучка си в задушаваща прегръдка.Също така изложеното в
декларацията на Г.,че П.М. е отвлякла П.,като я взела без нейно знание и
съгласие от детската градина и то в необичайно за вземане време-на обяд,и я е
заключила в къщата на ул.“****“ се
опровергава от служебната бележка от 05.07.19г,издадена от директора на детската градина.От тази бележка
се установява,че детето е вземано предимно от бабата П.М.,при необходимост и на
обяд (два пъти за м.юни 2019г.),и от показанията на св.И. Г.,който нито веднъж
не споменава,че детето е било заключено от баба си,напротив,заявява,че П. ги
посрещнала долу на вратата,която не била заключена,“всичко било отворено“.
При това положение
декларациите на молителките по чл.9,ал.3 от ЗЗДН действително остават неподкрепени с други доказателства по делото и
съответно не представляват достатъчно основание за налагане на мерките по чл.5
от ЗЗДН спрямо ответниците П. и М. М.,включително
досежно случилото се между М. и Г. М.на 24.06.19г.в завода в ****.
В светлината на изложеното по-горе досежно
доказателствената сила на декларациите
по чл.9,ал.3 от ЗЗДН не се установява по делото М.М. да е отправял закани
по телефона към снаха си,както и двамата със съпругата
му-ответницата П.М. да са заплашвали Г. при посещението ѝ на 26.06.19г.в
дома им в гр.****.
Изложените в исковата молба твърдения за това,че свекървата
ограничавала социалните контакти на Г.М.,социалните
ѝ контакти,както и осъществявала психически тормоз над нея също се опровергават от показанията на св.Р. М.
и М. Г.,дори и от показанията на ищцовия свидетел Т. Т.,според когото до
Коледата на 2018г.“всичко било наред“.Г. се чувала по-рядко със сестра си,но
поддържала връзка чрез интернет.След Нова година Г. спряла да контактува със
сестра си и родителите си,но преди това“поддържали връзка по телефона“.
Досежно случилото се на 26.06.19г.в дома на родителите на Г.М. в с.*****
съдът приема,че не се доказват твърдените актове на домашно насилие,извършени
от М. и П. М.От показанията на свидетелите, включително и тези на св.И.
Г. се установява,че двамата действително са посетили
дома на ответниците в с. ****,но Г. предварително са били
уведомени от тях по телефона за посещението и по свое желание са им позволили
да видят П. и да ѝ дадат играчки и хранителни продукти.Правилно първоинстанционният съд е
приел,че в нито един момент при тази среща не е имало конфликт или
пререкания между двете семейства.
Всички изложени противоречия и разминавания между изложеното в молбите по
ЗЗДН и установените по делото факти действително създават сериозни съмнения за
достоверността на изнесените от молителките твърдения за осъществено
дом.насилие,на което никой друг не е присъствал.
Не са игнорирани от КРС голяма част от поисканите от молителките
доказателства и доказателствени средства,както се твърди във въззивната жалба,като поисканите съдебни
експертизи-психологично-психиатрична и медицинска,правилно са отказани от
съда,който подробно е аргументирал отказа си.
Районният съд е намерил за неоснователна молбата по ЗЗДН за вземане на
мерки за защита на Г.М. и З.Г. спрямо П.М.. Приел е,че инцидентът,при който
двете молителки са се опитали да вземат детето със себе си против волята на П.М.
не следва да се разглежда като акт на домашно насилие спрямо тях,като се е
мотивирал със съпоставката на представените по делото съдебномедицински
удостоверения, в които са описани травматичните увреждания на молителките и на
ответницата,от които било видно,че всъщност П.М. е получила значително повече
наранявания. Което било и житейски логично, като се има предвид, че последната
се е противопоставила сама на двете молителки, а в тяхна помощ е действал и И. М..Приел
е,че всички те са се блъскали, удряли и обиждали, но единственият пострадал в
случая е било детето,в чието присъствие се е развила въпросната случка, и което
е било дърпано и от двете страни.Действително КРС не е отчел,че
съдебномедицинското удостоверение на П.М.
е издадено четири дни след инцидента,поради което не може да се установи
дали констатираните от лекаря наранявания са причинени именно при случката
на 24.06.19г,но същото може да се твърди и за съдебномедицинските удостоверения
на молителките,които са издадени на следващия ден-25.06.19г.В действителност
сами по себе си само съдебномедицинските удостоверения не могат да послужат
като доказателство,че описаните в
тях травматични увреждания са получени именно по твърдения от страните
начин, необходимо е те да бъдат подкрепени и с други доказателства,за да
се направи такъв извод.В случая обаче
следва да се държи сметка за житейската логика,според която е труднопостижимо П.М.
да се е противопоставила успешно на две жени и един здрав и силен мъж (Г.М.,З.
и И. Г.) до степен да ги контузи,без самата тя да пострада.
Според
твърденията в молбата и декларацията по ЗЗДН,М.М. е заплашил Г.М.,
че ще я изгони в присъствието на малолетното дете П. и това
много го разстроило.Отново
обаче е посочено, че случката е била „преди 2-3 седмици“, поради което не е
ясно дали е спазен преклузивният едномесечен срок.
При постановяване на мерките за защита срещу домашно насилие,съдът се е
съобразил с изложените обстоятелства и събраните доказателства и е преценил,че
в най-голяма степен биха се защитили пострадалите чрез прилагането на мярката
по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН- задължаване на ответницата П.М. да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо внучката си П.М..Съдът е отчел силната
привързаност на детето към тази му баба,както и факта,че една забрана
ответницата да се приближава до нея би навредила най-вече на интересите на
самото дете, което несъмнено има желание да общува с нея и със семейството в гр. ****.
Наложената глоба в размер на 200лв.съгласно чл.5,ал.4 от ЗЗДН също е
съобразена с тежестта на извършеното от П.М.
дом.насилие над детето П.,поради
което настоящата инстанция намира глобата за адекватна,а искането за налагането ѝ в по-висок размер-за
неоснователно.
Предвид изложеното дотук настоящата
инстанция счита,че следва да се потвърди първоинстанционното решение №
316/30.09.19г.като правилно и законосъобразно.
2.По отношение на въззивната частна
жалба на П.И.М. против решение № 364/24.10.19г.:
Иска се изменение на атакуваното
решение в частта за разноските,които ответницата П.М. е осъдена да заплати на Г.М. в качеството
ѝ на майка и законен представител на П.М. в размер на 400лв.за
адв.възнаграждение,като се излагат аргументи,че съдът не е взел предвид,че този
размер на адв.възнаграждение е определен и изплатен общо за трите молителки,а
молбите за защита от З.Г. и Г.М. са
изцяло отхвърлени.Молбата за защита от дом.насилие спрямо П.М. пък била уважена
само по отношение на една от петте поискани мерки за защита.
Съдът намира частната жалба за
основателна.
Разпоредбата на §1 от ЗР на ЗЗДН препраща за неуредените с
този закон въпроси към разпоредбите на ГПК,в случая приложим е чл.78,ал.1 от ГПК.След като са претендирани разноски от молителките,но е уважена молбата за
защита от дом.насилие само по отношение на една от тях-П.М.,то на същата следва
да се присъдят направените от нея разноски чрез нейният законен
представител-майка ѝ Г.М..Пред КРС обаче е представен ДПЗС,според
който сумата от 400лв.за
адв.възнаграждение е за процесуално представителство на трите молителки.Молбите
на Г.М. и З.Г. за защита от дом.насилие
са отхвърлени изцяло.След като в съдържанието на ДПЗС не е разграничено каква част от общо заплатената сума от
400лв.е заплатена за всяка от
молителките,то и съдът е в невъзможност да прецени каква част от тази сума е заплатена за
процесуално представителство на П.М..Ето защо,след като е невъзможно да се
прецени каква част от общия размер на
адв.възнаграждение от 400лв.е заплатен за П.М.,то районният съд не е следвало
да присъжда адв.възнаграждение в полза на тази молителка и е следвало да остави
без уважение претенцията ѝ за присъждане
на разноски.С оглед на което следва да се измени атакуваното решение в частта
му за разноските,като се остави без уважение искането за присъждането им по
отношение на малолетната П.М..
По
отношение претенциите за разноски пред въззивната инстанция:
С оглед
изхода на спора следва да се осъдят жалбоподателите да заплатят на въззиваемите
направените от тях разноски в размер на 450лв.,или по 150лв.за всеки един от
тях съгласно представения ДПЗС.
Водим от
горните мотиви Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
316/30.09.19г.на КРС,2-ри гр.с.,постановено по гр.д.№ 951/19г.,в частта му,с която са отхвърлени молбите на Г.И.М.,лично и в качеството ѝ на майка и законен
представител на малолетното дете П.П.М. и З.А.Г.,да бъде отстранена П.И.М.,ЕГН-********** ***; да ѝ
се забрани да приближава до молителите Г.М. и П.М. ***, както и до молителката З.Г.
*** на разстояние от 50 метра,както и местоработата на Г.М. във „****“ – ****,
местоработата на З.Г. *** „****“ ООД, **** и местата за социални контакти и
отдих; да се определи местоживеенето на детето П. да бъде при майка му;да бъде
задължена П.М. да посещава специализирани програми,както и в частта му,с която са отхвърлени молбите на Г.И.М. лично и в
качеството на майка и законен представител на малолетното дете П.П.М. и З.А.Г.
за вземане на мерки по ЗЗДН спрямо М.П.М.,ЕГН-********** и П.М.М.,ЕГН- **********.
ОТМЕНЯ решение № 316/30.09.19г.на КРС,2-ри
гр.с.,постановено по гр.д.№ 951/19г.,в частта му за разноските,които е осъдена
да заплати П.И.М. на Г.И.М.,лично и в качеството ѝ на майка и законен представител на
малолетното дете П.П.М. в размер на 400лв.,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.И.М.,ЕГН-**********
лично и в качеството ѝ на законен представител на малолетната П.П.М.,ЕГН-********** за
присъждане на разноски в първоинстанционното производство
ОСЪЖДА Г.И.М.,ЕГН-********** лично и в
качеството ѝ на законен представител на
малолетната П.П.М.,ЕГН-********** и З.И.Г.,ЕГН-********** да заплатят на
П.И.М.,ЕГН-**********,М.П.М.,ЕГН-********** и П.М.М.,ЕГН-********** сумата от 450(четиристотин и
петдесет)лв.за адв.възнаграждение (по 150лв.за всеки от тях),пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: