РЕШЕНИЕ
№ 964
гр. Варна, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20213110107504 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава „ХVІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „Е.П. П.“ ****, ЕИК
***** със седалище и адрес на управление: гр. В. бул. „В. В.‘‘ № ***, с която
претендира да бъде прието за установено по отношение на „Ф. М.“ Е., ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление гр.В., ул. „Б.Б.“ № ***, че съществува вземането, за
което по ч.гр.д.№ ****г. на ВРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
сумите от 3 853,54 лв. (три хиляди осемстотин петдесет и три лева и петдесет и четири
стотинки), представляваща задължение за мрежови услуги по фактури издадени за
периода от 12.11.2020г. до 12.02.2021г. за обекти с клиентски № ****** с адрес: В. з.
В., м-ст Ч., К. **** УПИ, *-**** с Аб. № *****; и В. з. В., м-ст Ч., К. ***** - *******, с
Аб. № ******; 72,14 лв. (седемдесет и два лева и четиринадесет стотинки) – мораторна
лихва върху сумите по всяка една от фактурите за периода от датата на падежа й до
05.03.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
01.04.2021г. до окончателното заплащане на задълженията.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: Страните са били в правоотношение за доставка на ел. енергия
възникнало по силата на закона - §15 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ /ДВ бр.57 от 2020г./.
Продавачът – ищец в качеството си на търговец на свободния пазар по см. на
цитираната разпоредба от ЗЕ имал задължение да доставя ел. енергия до обект на
ответника – небитов купувач, находящ се в гр. В., м-ст Ч., К. **** с един клиентски №
1
****** и две СТИ с аб. № ***** и аб. № *****. Съобразно чл. 29 и чл. 31 ал. 1 ПТЕЕ
регистрираните на пазара на свободно договорени цени дължат и заплащане на
съответните суми за мрежови услуги /включително за достъп/ на съответния търговец,
който от своя страна ги заплаща на мрежовия оператор. На това основание ищецът
начислявал на ответника – небитов потребител такса само за достъп до ел. мрежата за
мощност от 790 Квт /киловата/, за която издавал ежемесечни фактури. На 20.01.2021г.
потребителят депозирал заявление за прекратяване на договорните отношения и на
22.01.2021г. двете СТИ били демонтирани със съответен протокол. Ответникът не
платил в уговорените срокове дължимата цена за доставената му услуга и изпаднал в
забава. Предвид неизпълнението на задължението за плащане кредитора инициирал
заповедно производство, в хода на което било уважено заявлението му и била издадена
заповед по чл. 410 ГПК, срещу която длъжника възразил в срок. На това основание за
ищеца е възникнал правният интерес да иска да бъде установено съществуване на
вземането, присъдено с издадената заповед за изпълнение Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор
от редовно уведомения ответник, с който се изразява становище, че не признава иска,
тъй като не е получил твърдяните услуги, но е платил задължението, за да не се
начисляват лихви и моли искът да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане. В
съдебно заседание уточнява, че оспорването му се изразява в твърдение за
неоснователност на иска поради липса на изпълнение от страна на ищеца на
договорното му задължение да осигури на ответника достъп до електроенергия с
мощност от 790 КВт.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От приложеното ч.гр.д. № *****г. по описа на ВРС се установява, че на
кредитор „Е.-П. П.” *** е издадена заповед за изпълнение срещу „Ф. М.“ Е., ЕИК
***** за вземане съвпадащо с посоченото в исковата молба. Срещу него длъжникът
възразил в законоустановения срок по чл. 414 ГПК.
Със заявление № *****г. „Ф. М.“ Е. поискал да бъде захранен обект **** с аб. №
******г., в гр. В., кк „Ч.“, ул. „Б. Б.“ № ***за небитови нужди.
От писмените доказателства – заверени за вярност копия, се установява, че с
искане № *****г. заявил проверка на двата електромера по аб. № ****** и аб. №
*****, във връзка са което с констативни протоколи № ******г. и № ******г.
служители на „Е. С.“ устоновили, че електромерите отговарящи на тези аб. номера се
намират в Бетонни комплектни трансформаторни постове (БКТП) с номера 2033 и 2034
като са със изключени главни автомати и липсващи трафомашини. ТНН
/разпределителни табла ниско напрежение/ в двата БКТП са с премостие.
„Ф. М.“ Е. с жалба вх. № ******г. и искане №*****г. до „Е.-П. П.” *** заявило
2
желание за прекратяване на договорните отношения относно аб. № ***** и аб. №
*****, тъй като електромерите, които отговарят за тях не захранват никакъв обект,
както и връщане на получените за тях суми за пренос. С констативни протоколи №
*****г. и № *****г. били демонтирани СТИ намиращи се в ***** и **** отчитащи
електроенергия за аб. № ***** и аб. № *******, като в ***** липсвал ТМ, а в ****
била демонтирана и измервателна група НН. Токовите трансформатори на средствата
за търговско измерване били 1200/5 А
С писма изх. №*****г. изх. № ******г. и изх. № *****г. от „Е. С.“ било
отговорено на „Ф. М.“ Е., че след извършена проверка се установило, че тези СТИ
преди демонтажа им са били захранени и не е налице основание за коригиране на
начислената цена
„Е.-П. П.” ****като доставчик от последна инстанция издал седем броя фактури
с № ********* от 12.11.2020г. на стойност 622,79 лева с падеж 20.11.2020г.; №
********** от 12.11.2020г. на стойност 603,34 лева с падеж 25.11.2020г.; №
********** от 11.12.2020г. на стойност 564,40 лева с падеж 21.12.2020г.; №
********** от 11.12.2021г. на стойност 583,88,79 лева с падеж 29.12.2021г.; №
********** от 12.01.2021г. на стойност 622,79 лева с падеж 20.01.2021г.; №
********** от 12.01.2021г. на стойност 603,34 лева с падеж 25.01.2021г.; №
********** от 22.02.2021г. на стойност 253,00 с падеж 22.02.2021г., с получател „Ф.
М.“ ****за обект в гр. В., м-ст Ч., К. *** с клиентски № ***** и две СТИ с аб. №
****** и аб. № *****, на обща стойност 3853,54 лв. с посочено основание /доставена
услуга/ - достъп до разпределителна мрежа на база предоставена мощност от 790
КВтч., за период от 01.10.2020г. до 22.01.2021г., при еднична цена от 0,02053 лева за
всеки киловатчас на ден.
С бордера № 5916856 от 27.05.2021г. и от 14.06.2021г. платило на „Е.-П. П.” ***
сумата от 3853,54 лева по горепосочените фактури и 162,04 лева по ЛП
****/07.06.2021г.
От заключението на вещото лице по приетата ССчЕ Р. Хр. Ст. се установява, че
сумата по фактурите в размер на 3 853,54 лв. с ДДС е осчетоводена от ищеца и е
отразил счетоводно плащането й, както и лихвата. Разликата от 583,88 лв. е в резултат
на междинното фактуриране на база 50% от предходната фактура и последващите
приспадания по дебитните известия.
От заключението на вещото лице по приетата ССчЕ Н. В. В. се установява, че
към момента на изготвяне на експретизата обекта функционирал и имал захранване.
Според представител на фирмата, която е разработвала проекта - строителен инженер
във всеки трафопост ***** и **** е имало по проект две трафомашини всяка с видима
мощност по 630 КВА /киловолт ампер KVA/. Според представител на „Е***“, който
отговаря за този район, никога не е имало в трафопостовете по две машини, имало е по
3
една машина от 630 КВА. Това е абсолютно достатъчно, за да захранят проектната
мощност на сградата от 790 КВт /Киловата/. Други обекти няма присъединени, освен
самата сграда с прилежащия към нея подземен паркинг. В момента обслужват изцяло и
само ответника.
Дори и с по една машина, доставчикът е имал възможност и готовност да
предостави проектаната мощност, но до 2017 година, когато по сведение на
обслужващите хора в комплекса тези машини от по 630 КВА са премахнати и на тяхно
място са поставени на всеки един от трафопостовете машина по 100 kVA. По време на
огледите от вещото лице в средата на м. февруари са били налични малките машини от
по 100 КВА. Към момента на присъединяване, и към 2017 година, и понастоящем
техническата инфраструктура на мрежата дава възможност на „Е***“ да доставя
790КВт, но за процесния период такава мощност не е имало, ако се приеме, че през
2017 година са демонтирани машините. При наличие на по две машини във всеки
трафопост по 630 kVA може да се достави 790 КВт. И с по една машина от 630 КВА
пак може. При две трафомашини от 100 KVA няма как да се достави мощност 790 КВт.
Вещото лице питал „Е***“ кога са подменили машините и уведомили ли са ответника,
но не могли да му дадат отговор.По проект във всеки трафопост има по две
трафомашини. Описаните в експертизата токови трансформатори с параметри 1000/5 А
са били предвидени за средствата за търговско измерване по проект. Тези параметри на
токовите трансформатори позволяват преминаване на мощност от 790 КВт. В
трафопоста в момента няма балансови електромери, а токовите трансформатори са
120/5А. Меренето в случая е индиректно. При директно мерене цифрите на
електромера са реални преминали киловати, а при индиректното меренет токът е много
голям и не може да премине през електромера, защото електромера ще изгори. Тогава
той се намалява с подходящи токови трансформатори, и на електромера се изписват
едни цифри, които се умножават по коефициента на трансформация според токовия
трансформатор. При мерене индиректно загубите за сметка на доставчика. „Е.“ е
преценило, че следствие на големите загуби, които се пораждат от мощните
трансформатори да ги замени с доста по-слаби, като във всеки един от
трансформаторните постове се постави по една машина от 100 КВА. В комплекса се
намират около *** жилища. В момента огромната част от тях не се обитават и поради
тази причина малките трансформатори вършат работа. Ако се наложи в разстояние на
няколко часа биха могли да се заменят с по–мощни. Измерването най-вероятно е с
дистанционен отчет и е на часова база. Трансформацията частично се поема и от
потребителя, в частта по трасето от токов трансформатор до СТИ, което е едно много
кратко разстояние.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.
4
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя
срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при
предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът
да докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите,
които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочената
материалноправна норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане,
уважаването на иска е обусловено от наличието на нормативни или договорно уредени
предпоставки за начисляване от ищеца на претендираните суми за мрежова услуга –
достъп до Е**., а ответника при проведено успешно доказване от ищеца, да докаже
обективна и безвиновна от негова страна липса на присъединяване към Е** на двете
процесни СТИ зачислени на негово име за мощност от 790 КВт.
За настоящия казус е меродавна правната уредба посочена в Закона за
енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 9.12.2003 г.) и Правила за търговия с електроенергия -
ПТЕЕ (обн. ДВ. бр. 66 от 26.07.2013г.).
В случая страните са били в правоотношение за доставка на ел. енергия
възникнало по силата на закона - §15 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ /ДВ бр.57 от 2020г./.
Продавачът – ищец в качеството си на търговец на свободния пазар по см. на
цитираната разпоредба от ЗЕ имал задължение да доставя ел. енергия до обект на
ответника – небитов купувач, находящ се в гр. В., м-ст „Ч.“, К. **** с един клиентски
№ ***** и две СТИ с аб. № **** и аб. № ****** считано от 11.01.2018г. Съобразно чл.
29 и чл. 31 ал. 1 ПТЕЕ регистрираните на пазара на свободно договорени цени дължат
и заплащане на съответните суми за мрежови услуги /включително за достъп/ на
съответния търговец, който от своя страна ги заплаща на мрежовия оператор.
На това основание ищецът начислявал на ответника – небитов потребител такса
за достъп от 790 Квт до ел. мрежата, за която издавал ежемесечни фактури. По тези
обстоятелства не се спори, установяват се и от гореобсъдените доказателства.
Съобразно чл. 29 ал. 1 ПТЕЕ мрежовите услуги се заплащат от клиенти и
производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в
съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в
местата на измерване, определени в съответствие с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от
Закона за енергетиката и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от комисията
цени. Следователно нормативно са предвидени две хипотези, при които се дължи
заплащане на мрежови услуги: използвана/отдадена ел. енергия и/или предоставена
мощност. Конкретният случай не попада в нито една от изложените хипотези. В
нормативния акт не е предвидена възможност за „резервирана“ мощност или за такава,
която ще бъде предоставена при поискване. Тя сладва да е налична и достъпна за
ползване във всеки едиен момент, за който се претендира плащане.
5
Видно от представените от ищеца фактури, използвана електроенергия не е
имало отчетена през процесните СТИ. От заключенето по приетата СТЕ е видно, че
към момента на изготвяне на експертизата клиентът - ответник не е имал предоставена
достъп до мощност по електроразпределителната мрежа в заявения размер от 790 КВт,
за която му е събирана цена от търговеца – ищец.
С решение № 227/ 11.02.201 г. по т.д. № 1054/2011г. на ВКС, което настоящия
състав споделя, е прието, че цената за достъп до- и цената за пренос по
електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасят към дейността
по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч.
разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване,
отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо
предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта е при формирането
им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване.
В случая ответникът не е разполагал с обективна възможност да му бъде
предоставена такава мощност в мястото за търговско измерване. Това изключва
приноса му в разходите по управление и поддръжка на разпределителната мрежа и
води до отпадане на отговорността му за заплащане на съответните мрежови услуги.
Вещото лице категорично и недвусмислено заявява, че с наличните към момента
на огледа съоражнеия в двата трафопоста /БКТП/ захранващи обекта на ищеца, а
именно по една трафомашина във всеки с видима мощност от по 100 КВА, и токови
трансформатори от по 120/5 А, е невъзможно да се осигури реална мощност за обекта
от 790 КВт. Ищецът не установи, че за миналия процесен период в **** са били
налични съответните съоражения обезпечаващи възможността да предостави такава
мощност, за която е събирал възнаграждение. Не установи и да е имало действително
предоставената на ответника мощност, извън тази, за която е такса за мрежови услуги
от всеки един от отделните битови потребители – собственици на самостоятелни
обекти в сградта, за които не се спори, че е имало монтирани индивидуални
електромери.
По изложените съображения, искът като неоснователен, подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника, направените от него разноски в настоящото
производство, които според представения списък по чл. 80 ГПК и приложените
доказателства за реалното им извършване – вносна бележка за депозит за експертиза и
договор за правна помощ, са на обща стойност 850 лв.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от „Е.-П. П.” *** ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление – гр. В., бул. „В. В.” № ****, „В.-т.-*” иск с правно
основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за приемане за установено по отношение на „Ф.
М.“ ****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.В., ул. „Б. Б.“ № ***, че
съществува вземането, за което по ч.гр.д.№ 4732/2021г. на ВРС е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите от 3 853,54 лв. (три хиляди осемстотин петдесет
и три лева и петдесет и четири стотинки), представляваща задължение за мрежови
услуги по фактури издадени за периода от 12.11.2020г. до 12.02.2021г. за обекти с
клиентски № ***** с адрес: В. з. В., м-ст Ч., К. **** УПИ, ***** с Аб. № ******; и В.
з. В., м-ст Ч., К. **** - ****, с Аб. № *****; 72,14 лв. (седемдесет и два лева и
четиринадесет стотинки) – мораторна лихва върху сумите по всяка една от фактурите
за периода от датата на падежа й до 05.03.2021г. , ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението – 01.04.2021г. до окончателното заплащане на
задълженията.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Е.-П. П.” **** ЕИК ***** да
заплати на „Ф. М.“ *****, ЕИК ***** сумата от 850 лева, представляваща
направените в производството съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7