Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

         №         /13.09.2019г.                                                                  гр.Търговище

     в името на народа

 

ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ                                             пети състав

 

На втори септември                                                                   2019 година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР П.                                

         ЧЛЕНОВЕ:МАРИАНА И.

                                 МИЛЕН СТОЙЧЕВ                                         

                                                              

Секретар:Милка Тончева

като разгледа докладваното от съдията Милен Стойчев  в.гр.д.№212 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

                        Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца П.Х.П. ***, действуващ чрез процесуалния си представител и съдебен адресат адв.Д.М. *** против решение №53/08.04. 2019г., постановено по гр.д.№533/2018г. на Районен съд-Попово, с което е отхвърлен предявеният от него против ответницата С.И.А. *** иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД за присъждане на сумата 13 300 лв., представляваща 95 месечни вноски от по 140 лв., получени от ответницата като издръжка за детето И. за периода м.декември 2013г.-м.септември 2021г., с която сума ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 14.03.2018г. до окончателното й изплащане, като на ответницата са присъдени направените по делото разноски в размер на 700 лв. С доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението и за уважа-ване на предявения иск.

В срока по 263, ал.1 от ГПК с писмен отговор процесуалният представител на въззиваемата страна адв.М.П. *** оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.

След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

Предявеният иск за сумата 13 300 лв. е обоснован с обстоятел-ствата, че на 16.12.2009г. ищецът предоставил на ответницата сумата 20 300 лв. за закупуване на жилище на малолетното им дете И. род. на ***г. срещу освобождаване от задължението му за издръжка на детето в размер на 145 месечни вноски в размер на по 140 лв. за времето от м.септември 2009г. до м.септември 2021г., но от 01.12.2013г. по силата на съдебни решения по гр.д.№520/2013г. и гр.д.№215/2015г. на РС-Попово от него е присъдена такава в размер на 80 лв.,увеличена на 140 лв. до настъпването на причини за нейното изменение или прекратяване, поради което ответницата без основание се е обогатила за негова сметка с получената за времето от м.декември 2013г. до м.септември 2021г. сума от 13 300 лв., представляваща 95 месечни вноски по 140 лв. и дължи връщането й.

Ответницата оспорва иска с възражения за изтекла погасителна давност, за наличие на основание за получаване на сумата и липсата на обогатяване от нейна страна.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

С оглед приложените по делото писмени доказателства-разписка от 16.12.2009г., с нот. заверка на подписите, удостоверение за раждане  №529931/10.12. 2002г., изд. от Община Търговище, нот.акт за продажба №166/18.12.2009г., т.4, нот.д.№1166/2009г. на нотариус рег.№495, реше-ние №231/12.11.2013г. по гр.д.№520/2013г. и решение №163/29.07.2015г. по гр.д.№215/2015г. на РС-Попово, запорно съобщение от 23.06.2016г. по изп.д.№20167690400081 на ЧСИ рег.№769, определение №164/09.08. 2016г. по в.гр.д.№139/2016г. на ОС-Търговище, удостоверение №70/25. 01.2017г. от „Темпо транс“ЕООД-гр.Варна и 19 бр. платежни нарежда-ния, потвърждаващи изявленията на ищеца в исковата молба, следва да се приеме, че на 16.12.2009г. между страните е сключено споразумение, по силата на което ищецът е предоставил на ответницата сумата 20 300 лв. за закупуване на жилище на малолетното им дете И., род. на ***г. срещу освобождаване от задължението му за издръжка на детето в размер на 145 месечни вноски в размер на по 140 лв. за времето от м.септември 2009г. до м.септември 2021г., но от 01.12.2013г. по съдебен ред от него е присъдена такава в размер на 80 лв.,увеличена на 140 лв. до настъпването на причини за нейното изменение или прекратя-ване.Правото на собственост върху жилището е придобито от детето на 18.12.2009г. срещу 15 000 лв., с остатъка до 20 300 лв. са покривани ежедневните му потребности, а въз основа на съдебните решение ищецът е заплатил сумата 3 020 лв.

Спорът е дали ответницата без основание се е обогатила за негова сметка с исковата сума в размер на 13 300 лв., получена на 16.12.2009г., като дължима на детето издръжка за времето от м.декември 2013г. до м.септември 2021г., приравнена от ищеца на 95 месечни вноски по 140 лв. и дължи ли същата връщането й.

С оглед императивния характер на нормативната уредба по чл.143 във вр.с чл.142 и чл.146-147 от СК относно издръжката на непълнолетни лица, предназначена за задоволяване на техните ежедневни жизнени потребности и в изпълнение задължението на съда служебно да следи за валидността на правоотношенията между страните, то следва да се прие-ме, че сключеното на 16.12.2009г. между страните съглашение е нищож-но, поради противоречие със закона-чл.26, ал.1 от ЗЗД и като такова не поражда целените с него правни последици, т.е. не освобождава ищеца от задължението му за издръжка за в бъдеще.При тези доводи, насрещната престация също се явява дадена при начална липса на основание и подле-жи на връщане, съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, но в кон-кретния случай вземането е погасено с изтичането на 16.12.2014г. на общата 5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД, считано от сключване на нищожното съглашение на 16.12.2009г., когато е настъпила изискуе-мостта-чл.114, ал.1 от ЗЗД, докато претенцията е заявена едва на 14.03. 2018г. Но дори и вземането да не бе погасено по давност, то за ответни-цата липсва каквото и да е обогатяване за сметка на ищеца, тъй като с част от сумата е увеличено имуществото не на майката, а на детето, като с останалата част от средствата са покривани ежедневните му жизнени потребности, поради което не е налице съществен елемент от фактичес-кия състав на неоснователното обогатяване, обуславящо отхвърляне на предявения иск.

Предвид горното, обжалваното отхвърлително решение на районния съд е постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, като на въззиваемата страна се присъдят направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 500 лв.

               Въз основа на изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №53/08.04.2019г., постановено по гр.д.№533/2018г. по описа на Районен съд-Попово, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА П.Х.П. ***, ЕГН:********** да заплати на С.И.А. ***, ЕГН:********** направените по делото във въззивната инстанция раз-носки в размер на 500 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на стра-ните.

            

                                                                                           1.

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:                             

                                                                                                                                                                                                                           

                                                                                           2.