Р Е Ш Е Н И Е
№…….../...........10.2020 г.
гр. Варна
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на единадесети септември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 1975/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени
от „Уинд Парк Каварна
Иист“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.“България“ № 51Б, ет. 4, срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 258, Варна
Тауърс - Г, обективно
кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31,
ал. 1 и сл. ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати:
- сумата 99048.28 лв. с ДДС, представляваща дължима и незаплатена преференциална
цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от собствената на ищеца
ВяЕЦ „Г3 Лонг Ман“, през м. ноември 2016 г., обективирана във фактура №
224/16.12.2016 г. и Дебитно известие
225/31.12.2016г. към нея, дължима по силата на Договор изкупуване № 57 от
20.06.2008 г. и сумата 28393.91 лв.,
обезщетение забава за периода 01.02.2017г. – 01.12.2019г. г., ведно със законната лихва върху посочените
суми от датата на предявяване на иска - 02.12.2019г. до окончателното
изплащане;
- сумата 26607.24 лв. с ДДС, представляваща дължима и незаплатена
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
собствената на ищеца ВяЕЦ „Г3 Лонг Ман“, през м. декември 2016 г., обективирана
във фактура № 226/31.12.2016 г., дължима
по силата на Договор изкупуване № 57 от 20.06.2008 г. и сумата 7627.49 лв., обезщетение забава за
периода 01.02.2017г. – 01.12.2019г. г.,
ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на предявяване на
иска - 02.12.2019г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е собственик на процесната
електроцентрала, която е присъединена към мрежата, по силата на Договор от
20.06.2007г. и за изкупуване на произведената енергия е сключен с ответника Договор
изкупуване № 57 от 20.06.2008 г., по силата на който последният се е задължил да изкупува
ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената
електрическа енергия на преференциална цена, определена от КЕВР с Решение №
Ц-010/30.03.2011 г. Сочи, че през м. ноември 2016 г. ищецът произвел и доставил на ответника енергия в размер
на 463.66 МВтЧ, за която била издадена фактура № 224/16.12.2016 г., на стойност 5714.77 лв., с ДДС, изчислена по
цена за излишък на балансиращ пазар, тъй като централата не била достигнала
2250 часа работа при надхвърлен праг от 2000 МВтЧ нетно специфично производство. През м. декември 2016г.
централата надминала 2250 часа работа, без да е достигнат прагът от 2300 МВтЧ,
поради което към фактурата е издадено Дебитно известие 225/31.12.2016г. за
сумата от 99048.28 лева с ДДС, която ответникът не заплатил. През м. декември 2016 г. ищецът произвел и доставил на ответника енергия в размер на 136.340 МВтЧ, за която
била издадена фактура № 226/31.12.2016 г.,
на стойност 28964.95 лв., с ДДС, като продажната цена за количеството от 36.340
МВтЧ е 188.29 лв./ МВтЧ (за ел.енергия, произведена преди достигане на 2250
часа работа и след достигане на 2000 МВтЧ нетно специфично производство), а за
количеството от 100.00 МВтЧ е остойностено по преференциална цена от 172.95
лв./МВтЧ. (приложима
преференциална цена след достигане на 2250 ч. работа и преди достигане на 2300
МВтЧ нетно специфично производство). Излага, че стойността била изчислена по
този начин, тъй като през месеца централата е работила под 2250 часа при
надхвърлен праг от 2000 МВтЧ НСП, след което надминала 2250 часа работа, без да
е достигнат прагът от 2300 МВтЧ НСП. Сочи, че за произведеното количество по
фактура № 226/31.12.2016 г. ответникът заплатил само 2357.71 лв. Излага
още, че ответникът е изпаднал в забава, считано от 01.02.2017 г., по отношение
на претендираните суми и дължи обезщетение за това до предявяването на иска,
което възлиза на втората искова претенция. Излага анализ на нормативната и
поднормативна уредба, която счита за приложима към процесното правоотношение.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът
депозира писмен отговор, в който оспорва исковете като неоснователни. Поддържа,
че между страните за процесния период е приложима преференциалната цена,
определена с Решение № Ц-10/30.03.2011 г., която счита, че се дължи за
количествата енергия до размера на нетното специфично производство, въз основа
на което са определени преференциалните цени, а количествата надхвърлящи това
производство – по цена на излишък на балансиращия пазар. Твърди, че именно така
е изкупено и заплатено на ищеца процесното количество, което от своя страна е
продадено на „НЕК“ ЕАД, в съответствие със задължението вменено с разпоредбата
на чл. 94 ЗЕ. Излага, че спорът между страните се корени в тълкуването на
Решение № СП-1/31.07.2015 г., с което се определя нетното специфично
производство на енергия, което единствено подлежи на заплащане по
преференциалните цени, съобразно изм. на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ. Излага, че през м.
ноември и декември централата на ищеца е достигнала нетно специфично
производство от 2000 КВтЧ, при работа на централата до 2250 ефективни работни
часове. От своя страна излага анализ на развитието на нормативната уредба,
касаеща процесните отношения и сочи, че с последното изменение и допълнение на
ЗЕВИ, общественият доставчик, съответно крайните снабдители, са задължени да
изкупуват произведената ел. енергия по преференциална цена до достигане размера
на нетното специфично производство, въз основа на което са определени
преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата
надхвърлящи това производство – по цени за излишък, като в пар. 1, т. 29 от ДР
на ЗЕВИ е дадена и легална дефиниция на понятието. Оспорва начина на
изчисляване на стойността на произведеното количество енергия и сочи, че същото
е било заплатено на ищеца по цена на излишък на балансиращия пазар, определена
от „ЕСО“ ЕАД. Счита, че не е осъществен състав на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, тъй като
ищецът не е изправна страна по договора, поради което и не е изпадал в забава и
не дължи обезщетение за това.
В
срока по чл. 372 ГПК, ищецът
в допълнителна искова молба поддържа становището си и оспорва твърденията на
ответника. Излага коментар на доводите, съдържащи се в отговора на ответника,
излага анализ на начина, по който са изчислени стойностите на продадената
енергия и на приложимата нормативна уредба. Счита, че отмяната на точки 1.7 и
1.8 от Решение № СП-1 би имала обратна сила и действие спрямо всички. Оспорва
като неоснователни аргументите, че решение №СП-5/28.03.2019г. императивно
изменя договорните отношения между страните като изключва продажбата на
произведената енергия по две преференциални цени в рамките на една година.
Поддържа, че е юридически възможно ВяЕЦ да попада и под двете групи
производители на ел.енергия, работещи в рамките на една календарна година, като
е цитирана съдебна практика. Прави искане съдът да се произнесе инцидентно по
валидността на Решение СП-5/28.03.2019г. по реда на косвения съдебен контрол на
основание чл.17 от ГПК.
В
срока по чл. 373 ГПК,
ответникът в допълнителен отговор,
поддържа становището си, изложено в отговора и сочи съдебна практика, приемаща
за неоснователно твърдението, че по отношение на един и същи производител на
ел. енергия могат да се прилагат двете категории преференциални цени. Поддържа,
че Решение №СП-5/28.03.2019г. не е от преюдициално значение за изхода на спора,
поради което искането за осъществяване на инцидентен контрол на
административния акт е недопустимо.
Третото
лице – помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД изразява становище по предявените
искове, като моли да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
С протоколно определение от 11.09.2020г. на основание чл. 146, т. 3 и 4 ГПК са приети за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата следните обстоятелства: ищецът е производител на електрическа енергия от
възобновяеми енергийни източници – ВяЕЦ, които са въведени в експлоатация и
присъединени към енергопреносната мрежа; ответникът е краен снабдител с
електрическа енергия; между страните е налице валидно облигационно
правоотношение, по силата на Договор изкупуване № 57 от
20.06.2008 г.; произведеното от ищеца за
процесния период количество енергия е остойностено от ответника по цени на
излишък, поради достигане на нетно специфично производство от 2000 МВтЧ;
издадените от ищеца фактури са получени от ответника, като заплатена е стойност
на енергията по цени за излишък.
Представен по делото е
Договор за изкупуване на ел. енергия, произведена от възобновяем енергиен
източник № 57 от 20.06.2008 г.
Видно от представената
фактура № 224/16.12.2016 г. е, че произведената през
м. ноември 2016 г. ел. енергия над
2000 КВтч, нетно специфично производство в размер на 463.66 МВтч е остойностена по
един. цена от 10.2711 лв., без ДДС. Общата стойност на фактурата възлиза на 5714.77 лева, с ДДС. Не се спори между страните, че това е
стойността на енергията по цени за излишък и тя е била заплатена от ответника.
Видно от представеното
дебитно известие № 225/31.12.2016г. към
фактура № 224/16.12.2016 г., същото е издадено за корекция на цена с посочено
основание „над 2000 КВтч, при достигнати 2250 ч.“, при което произведената през
м. ноември 2016г. енергия е била
остойностена по ед. цена от 178.0189 лв., без ДДС или общо 99048.28 лева с
ДДС.
По делото е представена
фактура № 226/31.12.2016 г. на стойност 28964.95 лева, видно
от която произведената през м. декември 2016 г. ел. енергия от общо 136.340 МВтЧ е остойностена по следния
начин: - до достигане на НСП 2300 КВтч и до 2250 часа –
36.340 МВтч, по ед. цена - 188.29 лв., без ДДС и – до достигане на НСП 2300
КВтч и над 2250 часа – 100 МВтч, по ед. цена 172.95 лв., без ДДС. Не се спори между
страните, че по фактура №226/31.12.2016г. ответникът е извършил
частично плащане в размер на 2357.71
лв. с ДДС.
При тази фактическа установеност, настоящият състав
на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
По
предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал.
1 и сл. ЗЕВИ в тежест на ищеца е да докаже наличието на
възникнало договорно правоотношение, изпълнение на задължението си по договора
и механизма за определяне на приложимата цена. В тежест на ответника е да установи точно и в срок изпълнение
на задълженията си по договора.
Фактът на сключен между
страните договор за изкупуване и произведеното за процесния период количество
ел. енергия са безспорно установени по делото. Спорът по същество се свежда до
това дали ответникът е задължен да изкупува по преференциални цени цялото
количество произведена от ищеца ел. енергия.
По отношение на приложимата
цена следва да бъде съобразено, че за процесното правоотношение се прилага
принцип различен от принципа за свобода на договарянето. Договорната свобода е
ограничена от наличието на административен елемент, въведен с норми от
императивен характер, тъй като цените, на които производителите продават ел.
енергия на обществен доставчик и/или обществен снабдител, не подлежат на
свободно договаряне, а са предмет на регулиране от компетентния държавен орган,
в случая – КЕВР.
Съгласно действащия към
момента на сключване на процесния договор Закон за възобновяемите и алтернативните
енергийни източници и биогоривата /отм./, а впоследствие нормите на Закона за
енергията от възобновяеми източници (Обн., ДВ, бр. 35/03.05.2011 г., в сила от
03.05.2011 г.), цялата произвеждана от производителя енергия от възобновяеми
източници се е изкупувала по преференциални цени, формирани от 80 на сто от
средната продажна цена за предходната календарна година на обществените или
крайните снабдители и добавка, определена от ДКЕВР по критерии в зависимост от
вида на първичния енергиен източник (чл. 16 и 21 от ЗВАЕИБ). С въведените
изменения в разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ (Д.в. бр. 109/2013 г., в
сила от 01.01.2014 г.) е наложена промяна във
възприетата до този момента държавна политика, цялата енергия от възобновяеми
източници, да се изкупува по преференциални цени. С коментираното изменение е
редуциран размерът на изкупуваното количество ел. енергия, като същото е
обвързано със средногодишната продължителност на работа, съгласно решението на
КЕВР, въз основа на което тя е определена. С последващо изменение на чл.31,
ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., е предвидено, че по преференциални цени
ще се изкупува само количеството ел. енергия до размера на нетното специфично
производство на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциални
цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи това
производство – по цена за излишък на балансиращия пазар.
Нормата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ намира приложение и спрямо сключените до този момент
договори за изкупуване на ел.енергия, включително процесния, предвид
императивния й характер и липсата на уредба, изключваща действието й от
определени заварени правоотношения. В случая не
се касае за обратно действие на закона, а за действие спрямо заварени
правоотношения, които се преуреждат за в бъдеще от повелителните норми на
закона. Изводът за приложимост към договора на всички настъпили впоследствие
регулации на цената следва и от клаузата на чл. 16, ал.2 от Договора, съгласно която в случай, че
с решение на компетентния орган преференциалната цена за изкупуване на
електрическата енергия бъде променена, то тя се прилага между страните от
датата на влизане на решението в сила, без да е необходимо допълнително
договаряне. Следователно
след влизане в сила на изменението на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ процесният
договор е изменен от императивната разпоредба на закона и актовете на КЕВР,
издадени на основание пар.17 от ПЗР на
ЗИД на ЗЕ.
В изпълнение на посочената
разпоредба са приети последователно Решение №СП-1/31.07.15г. на КЕВР и Решение
№ СП-5/28.03.19г. на КЕВР, с които е определено нетното специфично производство
на ел. енергия. Първото решение е отменено в тази част с влязло в сила решение
по адм.д.№ 8522/15г. на АС-София, а срещу последващото Решение №
СП-5/28.03.19г. на КЕВР са подадени множество жалби, производствата по които не
са приключили с влязъл в сила акт. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 9 ЗЕ,
обжалването на решенията на КЕВР не спира тяхното изпълнение, а искането за
спиране на изпълнението на оспорено по съдебен ред решение е недопустимо, освен
в изчерпателно посочени хипотези, различни от процесната. В посочената норма е
предвидено изключение от общото правило в административния процес, че
оспорването има суспензивен ефект и спира изпълнението на акта. В случая със
специалния закон изрично е дерогирано суспензивното действие на жалбата, с
която се оспорва законността на обжалвания индивидуален административен акт,
уредено в общия закон – чл. 166, ал. 1 АПК. По този начин е допуснато
предварително изпълнение на невлезлите в сила решения, издавани от КЕВР.
Действително, според разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК съдът следва да се произнесе инцидентно
по валидността на административните актове, независимо от това дали подлежат на
съдебен контрол, а по законосъобразността им, само когато такъв акт се
противопоставя на страна по делото, която не е участвала в административното
производство по издаването и обжалването му, като това произнасяне е само в
мотивите на решението, доколкото е във връзка с гражданскоправният спор,
поставен за разглеждане, при наличие на правен интерес от това оспорване. В
конкретният случай обаче ищецът не е обосновал релевираното от него искане за
инцидентно произнасяне по валидността на административния акт - Решение № СП-5/28.03.2019
г., по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК, с
конкретни твърдения в тази връзка, нито правен интерес от това. Доводът за
неприложимост на Решение СП-5, поради това, че не е влязъл в сила, сам по себе си
не съставлява обосноваване на недействителност на акта, предвид и разпоредената
от закона предварителна изпълняемост на решенията на
регулатора. Същевременно предварителната изпълняемост на актовете на регулатора
няма отношение към разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, която е
процесуална и касае гражданския процес.
Налага се изводът, че
Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР към
момента на настоящото произнасяне подлежи на изпълнение и намира
приложение в отношенията между страните по настоящия спор. С него е установено,
считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство на електрическа енергия
в размер на 2000 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена за
вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа, по т. 8 от Решение № Ц-010/30.03.2011
г. на КЕВР, във връзка с Решение № Ц-013/28.06.2006 г. В т. 8 и т.9 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на
КЕВР производителите
на ел.енергия от ВяЕц за разграничени в две отделни групи – работещи до 2250
часа и работещи над 2250 часа. Логиката на законодателя е да се предвидят две
тарифни групи за изкупни цени в зависимост от възможността на вятърните
централи за определена ефективна годишна часова работа или нетно
специфично производство. С
оглед на горното, не би могло да се приеме, че е допустимо последователно преминаване
на една и съща централа от една преференциална ценова категория в друга, както
се поддържа от ищеца.
В случая в чл.16, ал.4 от
процесния договор е заложен праг от 2250 пълни ефективни часове на работа
годишно, при който произведената ел.енергия ще се изкупува по максимална
преференциална цена, след което заплащането става по занижена цена. Следователно собствената на
ищеца централа попада в групата на тези работещи до 2250 часа, което обуславя
приложимост на т.8 от Решение № Ц-10/30.03.11г.,
касаещо централи, работещи до 2250часа. Ищецът не твърди, а и не ангажира
доказателства за поставянето на енергийния обект съобразно ресурса на първичния
енергиен източник в другата ценова категория ВяЕЦ, работещи над 2250часа на годишна
база, в който случай преференциалната цена би била определена на 172,95 лв./Мвтч.
Предвид това и съгласно Решение № Ц-10/30.03.11г.,
нетното специфично производство за процесната ВяЕЦ като ценообразуващ елемент е
2000 kWh.
С оглед на гореизложеното и при наличните твърдения на
ищеца, че произведената през за м.11. и м.12.16г. енергия е при надхвърлен праг от 2000 кВтч НСП, то
остойностяването следва да се извърши по цени на излишък на балансиращия пазар.
Между страните няма спор, че ответникът е заплатил
количествата ел.енергия за двата месеца, надхвърлящи НСП, по цена за излишък,
нито е налице спор относно размера на дължимата цена за излишък В този смисъл
следва да се приеме, че произведената електрическа енергия през процесния
период е надлежно заплатена.
Налага се изводът, че предявеният
иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Изходът на спора по
главния иск обуславя извод за неоснователност на акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забава.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените в производството
разноски в размер на 5716.25 лева с вкл.ДДС, представляващи адвокатско
възнаграждение, редуцирано по възражение на ответника до предвидения в Наредба
1/09.07.2004г. минимален размер, поради липса на фактическа и правна сложност
на спора.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Уинд
Парк Каварна Иист“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул.“България“ № 51Б, ет. 4, срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“,
№ 258, Варна Тауърс - Г, обективно
кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31,
ал. 1 и сл. ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати:
- сумата 99048.28 лв. с ДДС, представляваща дължима и незаплатена
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
собствената на ищеца ВяЕЦ „Г3 Лонг Ман“, през м. ноември 2016 г., обективирана
във фактура № 224/16.12.2016 г. и
Дебитно известие 225/31.12.2016г. към нея, дължима по силата на Договор
изкупуване № 57 от 20.06.2008 г. и сумата 28393.91 лв., обезщетение забава за периода 01.02.2017г. – 01.12.2019г. г., ведно със законната лихва върху посочените
суми от датата на предявяване на иска - 02.12.2019г. до окончателното
изплащане;
- сумата 26607.24 лв. с ДДС, представляваща дължима и незаплатена
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
собствената на ищеца ВяЕЦ „Г3 Лонг Ман“, през м. декември 2016 г., обективирана
във фактура № 226/31.12.2016 г., дължима
по силата на Договор изкупуване № 57 от 20.06.2008 г. и сумата 7627.49 лв., обезщетение забава за
периода 01.02.2017г. – 01.12.2019г. г.,
ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на предявяване на
иска - 02.12.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Уинд Парк Каварна Иист“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.“България“ № 51Б, ет. 4, да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 258, Варна
Тауърс – Г, сумата от 5716.25 лева, представляваща сторени в
производството разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Оборище, ул. Триадица №8, в качеството на трето лице помагач на страната
на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, на основание
чл. 220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: