РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Плевен, 05.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, шести състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година
в състав:
Съдия: Снежина
Иванова
при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното
от съдията по адм. дело № 1252 по описа за 2019 година на Административен съд –
Плевен.
Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 от
Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Административното дело е образувано по жалба
на И.Н.Ф.,*** срещу решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител №
224/22.10.2019 година на директора на ТД на НАП В. Търново.
В жалбата се посочва, че решението, с което
се потвърждава постановлението е незаконосъобразно, тъй като не е имал данни за
образувано изпълнително дело през 2015 година, нито за какво се отнасят сумите.
Посочва, че сумите са погасени по давност и не му става ясно по кой акт и по
коя декларация е образувано делото. Посочва, че няма възражения по отношение на
установените задължения с АУЗД № 107-750/06.06.2019 година в размер на 770,60
лева, но възразява срещу сумата от 935,53 лева поради изтекла давност. Моли за
отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят– И.Н.Ф.,***
се явява и поддържа жалбата и моли за отмяна на запора и присъждане на разноски
Ответникът – териториален директор на ТД на
НАП В. Търново се представлява от
юрк Г., който намира решението за законосъобразно
и тъй като е образувано изпълнително дело на 26.01.2015 година за неплатени
задължения за данък върху недвижимите имоти и такси битови отпадъци към Община
Плевен по АУПЗД от 2014 година за задължения за периода от 2009 г – 2013
г..През 2019 година към изпълнителното дело са присъединени задължения за
данъци върху недвижими имоти и такса „Битови отпадъци“ по АУПВ№ 107750 от 2019
година и № 107751/2019 година в размер на 770, 60 лева задължения за периода от
2014 г – 2018 г. и намира, че решението е правилно. Моли за отхвърляне на
жалбата.
Административният съд-Плевен, шести състав,
като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С покана за доброволно
изпълнение от 02.12.2014 година лицето е
уведомено за задълженията по АУЗД от ,
че ще се пристъпи към принудително изпълнение ката на л. 25 по делото е
приложено известие за доставяне от 04.12.2015 година, че лицето лично е
получило поканата.
Образувано е
изпълнително дело № 15150000746/2015 г. за задължения за данък недвижими имоти
и такса битови отпадъци към Община Плевен. Издадено е Съобщение за доброволно
изпълнение № 746/2015/000001/26.01.2015 г. , като на адрес в гр. Плевен, ул. *** са залепени
два стикера на 29.01.2015 и на 05.02.2015 г. и е отбелязано, че пратката не е
потърсена.
С Разпореждане за
присъединяване № С1 90015-105-0266466/13.08.2019 г. са присъединени задължения
по АУПВ № 107-750/06.06.2019 г. и АУПВ № 751/06.06.2019 г. л. 7 и сл по делото
за установени задължения към 06.06.2019 година за данък върху недвижимите имоти
за 2014 година до 2018 година и такса битови отпадъци за имот -жилище от 71,35 кв.м, на адрес гр. Плевен, ****
и- гараж от 17,55 кв.м на адрес гр Плевен, ул. ***
Разпореждането е
връчено на лицето и е подадена жалба за
погасяване по давност на задълженията присъединени с разпореждане за
присъединяване № С190015-105-0266466/13.08.2019 г.
Издадено е Писмо №
С190015-178-0029791/25.09.2019 г„ с което е отказано погасяването по давност на задълженията по изпълнителното дело.
Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх. № С190015-022-0086606/25.09.2019 година на ст. публичен изпълнител при ТД
на НАП – В.Търново, офис Плевен е издадено на основание чл.
195, ал.1 от ДОПК с цел да се гарантира събирането на изискуеми публични
задължения по ИД № 15150000746/2015г. по описа на същата дирекция в размер общо на 1719,36 лева - лихва 607, 59 лева и главница – 1111,17 лева. Изложени са
мотиви, че ще се затрудни събирането на установено и изискуемо публично
вземане.
С Постановлението е наложена обезпечителна
мярка "запор" върху вземане от НОИ ТП –Плевен на суми от пенсии.
Срещу постановлението в срок е подадена жалба
и е постановено решение № 224/22.10.2019 година на директор на териториална
дирекция на НАП-В.Търново, с което е оставена без уважение жалба срещу
постановление на налагане на обезпечителни мерки от 25.09.2019 година. Изложени
са мотиви, че определяща
за налагането на обезпечителните мерки е обезпечителната нужда, която от своя
страна се определя от възможността длъжникът да изпълни задължението си с
имуществото, с което разполага и с което ще разполага към далата на
изпълнението, като изпълнението на едно публично задължение е невъзможно,
когато лицето към датата на изпълнението не разполага с достатъчно средства, за
да го изпълни, защото изначално няма имущество в съответните размери или в
последствие /поради намаляването му/, няма такова. Изпълнението е сериозно
затруднено, ако макар стойността на годните за разпореждане активи на длъжника
да покрива размера на очакваните задължения, видът на първите или правното им
положение е такова, че не позволява тяхното бързо и ефективно осребряване /т.е.
те не са ликвидни/и преценката за затрудненото събиране на задълженията на
жалбоподателя в конкретния случай е направена на база установения размер на
задълженията му. като е изследван въпроса за наличното имущество, вкл.
наличието на тежести върху това имущество. Прието е, че публичният изпълнител
законосъобразно е пристъпил към постановяване на процесиите обезпечителни
мерки, чрез налагане на запор върху вземане от трето лице, тъй като тази мярка
допринася за гарантиране на публичното вземане, предвид характера и размера на
установените задължения за да не бъде осуетен или застрашен интересът на фиска.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
допустима .
Разгледана по
същество е неоснователна.
Обжалваното постановление
за налагане на обезпечителни мерки е издадено от компетентен орган - публичен
изпълнител при ТД на НАП В.Търново, съгласно правомощията му по чл. 167
от ДОПК; в предвидената в чл. 196
от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в същата норма задължителни
реквизити. Обжалваното решение на директора на ТД на НАП В.Търново е валидно и
допустимо. Същото е издадено от компетентен орган и в срока по чл.
197, ал. 1 от ДОПК.
Съдът намира, че
решението и потвърденото с него постановление са издадени в съответствие с
материално-правните разпоредби.
Анализът на
доказателства по делото сочи на изводи за наличие на предпоставките по чл.
195, ал. 1 и ал.
2 от ДОПК за издаване на постановлението. С посочените разпоредби е
предвидено, че на обезпечение подлежат установените и изискуеми публични
вземания, като обезпечение се извършва, когато без него събирането им ще бъде
невъзможно или затруднено. Обезпечителната мярка, представляваща едновременно
защитата и санкцията, в които се състои обезпечението на конкретно вземане
следва да съответства на вземането на държавата. При определяне на
обезпечителна мярка следва да се вземе предвид, както обезпечителната нужда за
налагане на обезпечението, така и интересите на длъжника, като мярката не
следва прекомерно да го обременява. Това изискване произтича пряко и
представлява проявна форма на един от основните принципи в административното
производство- принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, приложим в настоящото производство на основание § 2 от ДР
на ДОПК. Принципът на съразмерност изисква упражняване от страна на
административния орган на възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно
и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по- голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава. Когато с административния акт се засягат права
или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези
мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на
закона. Разпоредбата на ал. 5
на чл. 6 от АПК задължава административните органи да се въздържат от
актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с
преследваната цел, като в случая не е налице нарушение на този принцип.
В тежест на административния орган е да
установи всички фактически основания за необходимостта от налагане на
обезпечителната мярка. Същата за всеки конкретен случай трябва да е определена
в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен
надхвърляща тази произтичаща от преследваната от закона цел. Изводът, че
съществува възможност събирането на публичните задължения да бъде невъзможно
или значително трудно следва да е мотивиран и обоснован. Постановлението за
налагане на обезпечителната мярка следва да отговаря на изискванията визирани в
чл.
196, ал. 1 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.
196, ал. 1, т. 3 от ДОПК, в постановлението следва да бъдат посочени
фактическите и правните основания за издаването му. Необходимостта от налагане
на мерките следва да е обоснована от органа съобразно преследваната от закона
цел. В обжалваното постановление е посочено, че следва да се обезпечи
вземането, тъй като ще са затрудни събирането му с оглед размерът му.
За да наложи обезпечителните мерки,
публичният изпълнител е приел, че ще се затрудни събирането на установените и
изискуеми публични вземания по изпълнително дело от 2015 г. по описа на ТД на
НАП В-Търново, т. е. че са налице материалноправните предпоставки за налагане
на обезпечителните мерки, предвидени в чл.
195, ал. 1 и ал.
2 от ДОПК. Визираните обстоятелства, относими към фактическите и правни
основания за издаване на постановленията, се доказват и от представените към
преписката документи, установяващи изпълнителни основания по чл.
209, ал. 2, т. 3
от ДОПК АУПВ № 107-750/06.06.2019 година и АУПВ№ 1070751/06.06.2019 г актове по см на чл. 107 от ДОПК, както и
липсата на плащане от задълженото лице в срока за доброволно изпълнение.
Правилно са посочени правните основания за налагане на обезпечителните мерки – чл.
202, ал. 1 и 2
във вр. с чл.
195, ал. 1 – 3 от ДОПК.
Разпоредбата на чл.
197, ал. 3 от ДОПК законодателят е регламентирал, че само в три хипотези
съдът следва да приеме, че са налице основания за отмяна на наложените
обезпечителни мерки: 1) ако длъжникът предостави обезпечение в пари, безусловна
и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; 2) ако не съществува изпълнително основание; 3) ако не са спазени
изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.
121, ал. 1 и чл.
195, ал. 5 от ДОПК. В конкретния случай липсват доказателства за
представено от Ф. обезпечение от категорията на изрично изброените по първата
хипотеза, а и наложените обезпечителни мерки не са от категориите по третата
хипотеза. Същевременно, както се посочи по-горе, е налице годно изпълнително
основание – АУПВ от 06.06.2019 година, които не са обжалвани. Обезпечителните
мерки са наложени върху имущество, което може да бъде обект на принудително
изпълнение съгласно чл. 213
от ДОПК.
Доводите на жалбоподателя, че не е
уведомен за образуване на изпълнителното дело, не е получил покана за
доброволно изпълнение не са предмет на разглеждане в настоящото съдебно
производство и съдът не следва да ги обсъжда.
По отношение на възраженията за
изтекла давност на Ф. съдът с определение от с.з на 09.01.2020 година е
изпратил жалбата за произнасяне на териториален директор по компетентност.
Предвид горепосоченото и на основание
изложеното и чл. 197, ал. 2
вр. ал.4 ДОПК,
съдът
РЕШИ:
Отхвърля жалба
на И.Н.Ф.,*** срещу решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител №
224/22.10.2019 година на директора на ТД на НАП В. Търново, с което е потвърдено постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С190015-022-0086606/25.09.2019 година на ст. публичен
изпълнител при ТД на НАП – В.Търново, офис Плевен
Решението да се съобщи на страните.
Решението е окончателно.
Съдия:/п/