Р Е Ш Е Н И
Е
№……………
гр. Враца, 24.04.2019г.
РАЙОНЕН СЪД - ВРАЦА, първи граждански състав, в
закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от съдия Генжова гр.д. №5726
по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от ,,Мост
Финанс Мениджмънт” АД, гр. София срещу И.В.С.
иск да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено между страните съществуването в полза на ,,Мост Финанс
Мениджмънт” АД вземане към И.В.С., произтичащо от договор за кредит, сключен на
22.10.2012г., както следва: главница 87,80 лева, ведно със законната лихва от
28.08.2017г. - датата на подаване на заявлението, до окончателното и пълно
погасяване на задължението; договорна лихва 3,38 лева за периода 20.11.2012г. -
20.09.2013г. и неустойка за забава за периода от 20.08.2013г. до 24.08.2017г. в
размер на 32,72 лева; в условията на евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен
искът с правно основание чл. 422 ГПК, да постанови решение, с което да осъди
ответницата да му заплати сумите: главница 87,80 лева, ведно със законната
лихва от 28.08.2017г. до окончателното и пълно погасяване на задължението;
договорна лихва 3,38 лева за периода 20.11.2012г. - 20.09.2013г. и неустойка за
забава за периода от 20.08.2013г. до 24.08.2017г. в размер на 32,72 лева, както
и да бъдат присъдени сторените в производството и в заповедното производство
разноски.
Подадена е молба от ищеца ,,Мост Финанс Мениджмънт” АД, гр. София, в която се сочи, че е допусната фактическа грешка като в диспозитива на решението са посочини изцяло некоректни данни и е направено искане да бъде постановено решение, съгласно посочените в исковата молба обстоятелства. В предоставения срок не е постъпил отговор от ответника по молбата.
Съдът счита, че са допуснати фактически грешки при изписването на данните за ищец и ответник, както и претендирани суми по делото, както и че не се е проинесъл в цялост по предявените искови претенции, и като взе предвид, че ищецът е подал молба с искане съдът да се произнесе съобразно посочените в исковата молба обстоятелства, намира че следва да допълни постановеното решение, както и да допусне поправка на очевидна фактическа грешка.
Решението следва да бъде допълнено в следния смисъл:
Исковете за установяване съществуването на вземане с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК са подадени в законоустановения месечен срок и са допустими. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 3938/2017г. на РС-Враца е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, като на заявителя са дадени указания, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от уведомяването, като исковата молба, по която е образувано производството е постъпила в този срок.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.
Възраженията на ответника относно редовността на уведомяването за цесията, са неоснователни. Според изискванията на чл.99, ал.4 от ЗЗД и съобразно приетото с ТР №142-7 от 11.11.1954г. на ОСГК на ВС прехвърлянето на вземане има действие спрямо длъжника от деня, когато предишният кредитор му съобщи за станалото прехвърляне, като съобщаването следва да бъде извършено от цедента /стария кредитор/. Целта на това разрешение е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането. Трайната съдебната практика приема, че съобщаването за сключен договор за цесия може да се извърши с исковата молба, стига към същата да са приложени съответните документи. В случая към исковата молба са приложени както договорът за цесия и уведомление до длъжника от името на цедента, така и пълномощно за цесионера да извърши уведомяването. В този смисъл изискването на чл.99, ал.4 от ЗЗД е спазено, тъй като в случая не се касае до лично и незаместимо действие, поради което няма пречка същото да се осъществи от пълномощник, особено ако се вземе в предвид, че съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а само за противопоставимост /в този смисъл Решение №137 от 2.06.2015г. на ВКС по гр.д.№ 5759/2014г., III г.о./.
Предвид горното възраженията на ответника за ненадлежно уведомяване са неоснователни, още повече че длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване, само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението, каквато не е настоящата хипотеза /в този смисъл Определение №987/18.07.2011г. по гр.д.№867/2011г. на ВКС, IV г.о./.
Направено е възражение за липса на уведомяване по чл.143 ЗЗД, което съдът намира за неотносимо, тъй като в настоящото производство не са наведени твърдения за наличие на поръчителство, нито такова качество на ответника.
С оглед изложеното съдът намира, че договорът за цесия е произвел действие по отношение на ответника, което обосновава извод за доказаност на активната и пасивната материална легитимация по предявения иск.
Установи се безспорно по делото, че между праводателя на ищеца и ответника е сключен договор за кредит CREX-02941739/22.10.2012г., за сумата от 299,29 лева главница, заедно с уговорено плащане за два броя застраховки и договорна лихва, които е следвало да бъдат изплатени на 11 броя равни месечни вноски с краен падеж 20.09.2013г. Вещото лице е констатирало, че ответникът е извършил осем плащания на погасителни вноски, като след извършените плащания размерът на задълженията на ответника е в общ размер от 91,18 лева, в това число: 87,80 лева – главница, от които 81,90 лева главница по кредита; застраховка на стоки 1,85 лева, главница по застраховка кредит – 4,05 лева, договорна лихва върху главницата – 3,38 лева, от които върху главница по кредита в размер на 22,79 % а периода от 19.07.2013г. до 20.09.2013г. – 3,13 лева, 0,17 лева – договорна лихва върху главница по застраховка на кредита в размер на 22,79% и 0,08 лева – договорна лихва върху главницата по застраховка на стоки в размер на 22,79%. Изчислило е размер на обезщетението за забава за периода от 21.07.2013г. до 28.08.2017г. в размер на 35,53 лева, в случай че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 20.08.2013г. и в размер на 35,78 лева, в случай, че не е обявен за предсрочно изискуем на 20.08.2013г.
Не се доказа тези суми да са погасени чрез плащане. Направеното възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно. Задълженията за плащане на погасителни вноски по договор за кредит нямат характер на периодични плащания, тъй като същите са разсрочено погасяване на дълга. Приложим е петгодишен давностен срок, който към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 28.08.2017г. не е изтекъл по отношение на непогасените вземания, чиито най-ранен падеж е 19.07.2013г. /9-та вноска по договора за кредит, която не е погасена/.
По отношение възражението за ненастъпване на предсрочната изискуемост на кредита съдът намира следното: съгласно чл. 3 от договора кредиторът има правото да направи кредита предсрочно изискуем при неплащане на две или повече месечни вноски, съгласно приложения погасителен план. При преценката дали е настъпила предсрочната изискуемост на кредита следва да бъде съобразено становището в мотивите по т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, според което обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Не са ангажирани доказателства за надлежно уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. Поради това съдът счита, че предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, доколкото надлежното уведомяване на длъжника е елемент от фактическия състав на настъпването. Следователно падежите на погасителните вноски са настъпили съгласно приложения погасителен план по договора и кредитът е следвало да бъде погасен изцяло към 20.09.2013 г. Падежът на всички вноски е настъпил към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Налице е валиден договор за кредит, по който договор длъжникът ответник по иска дължи изпълнение до онази част, по отношение на която е настъпил падежа, договорен от страните, а именно пълния размер на главницата от 87,80 лева и възнаградителната лихва от 3,38 лева, вкл. и уговорените такси за два броя застраховки и лихви върху тях, както и лихва за забава за претендирания период от 20.08.2013г.-24.08.2017г. в пълния претендиран размер от 32,72 лева, който е по-нисък от изчисления от вещото лице в случай на липса на предсрочна изискуемост на кредита, както и от изчислената от съда с интернет калкулатор за изчисляване на законна лихва.
При този изход на спора по главните искове не следва да бъдат обсъждани предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1, чл.86 и чл.92 от ЗЗД.
По разноските:
Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. На ищецът следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в заповедното производство в размер на 75 лева, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати направените в настоящото производство разноски. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на заявителя в размер на 100,00 лв., държавна такса от 125 лева, 200 лева за депозит за вещо лице, 200 лева депозит за особен представител, или общо 625 лева.
Водим от горното и на основание чл.247 и чл.250 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА и ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 и чл.250 от ГПК на решение № 958/14.12.2018г., постановено по гр. д. №5726/2017г. на РС-Враца, като диспозитивът на решението следва да се чете:
«ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК вр. с чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. с чл.79, чл.86 и чл.92 от ЗЗД, предявен от ,,Мост Финанс Мениджмънт” АД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ситняково“ №23, ет.6, срещу И.В.С., ЕГН **********, с адрес *** че И.В.С. дължи на ,,Мост Финанс Мениджмънт” АД сумата от 87,80 лева /осемдесет и седем лева и 80 ст./ – представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит CREX-02941739/22.10.2012г., сумата от 3,38 лева /три лева и 38 ст./, представляваща договорна лихва върху главницата за периода от 20.11.2012г. до 20.09.2013г., както и сумата от 32,72 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 20.08.2013г.-24.08.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2772 от 29.08.2017 г. по ч.гр.д. № 3938/2017 г. по описа на ВрРС, девети граждански състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК И.В.С., ЕГН ********** да заплати на ,,Мост Финанс Мениджмънт” АД, ЕИК **********, сумата от 625 лева /шестстотин двадесет и пет лева/ представляваща разноски по делото, както и разноски в заповедното производство в размер на 75 лева /седемдесет и пет лева/.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се приложи по ч.гр.д. № 3938/2017 г. по описа на ВрРС, девети граждански състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца - „БНП Париба Пърсънъл Файнанс” ЕАД.“
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: