Решение по дело №23/2012 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 48
Дата: 6 ноември 2012 г. (в сила от 28 май 2013 г.)
Съдия: Камелия Диянова Василева
Дело: 20123130100023
Тип на делото: Брачно дело
Дата на образуване: 27 юни 2012 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Гр.Провадия, 06.11.2012г.

 

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в  публично заседание на трети октомври през две хиляди и дванадесета  година, в състав:

                                  

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА

 

         При участието на  секретаря  Е.К., след като   разгледа докладваното от съдията бр.дело №23 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.49 ,ал.1 СК от И.К.Х. срещу А.Х.Х. за постановяване на решение, по силата на което сключения между страните граждански брак от 02.02.2008г. да бъде прекратен.

Ищцата излага, че след сключване на гражданския ѝ брак с ответника непрекъснато възниквА. скандА. и разногласия. Сочи, че двамата имА. несходство в характерите и независимо, че имА. дете съжителството им било невъзможно. Твърди, че не живеят заедно от около три години и не поддържА. никакви контакти. Завява, че заедно с детето се прибрала в дома на родителите си , а ответникът живеел и работел в Германия. Моли упражняването на  родителските права по отношение на роденото от брака дете да бъде предоставено на нея, като на бащата бъде определен режим на личен контакт с детето : всяка първа и трета събота месеца от 9.00 до 12.00 часа в нейно присъствие, моли ответникът да бъде осъден заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 150 лева, сочи че няма претенции ползването на семейното жилище, което било собственост на родителите на ответника да бъде предоставено за ползване на последния, желае след прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно име М..

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който излага че не се противопоставя на предявения иск. Оспорва твърдението на ищцата относно датата на фактическата раздяла. Твърди, че преди година и половина заминал да работи в Германия, решението за което било взето заедно с ищцата. Сочи, че се връщал на всеки четири месеца за по двадесет дни, които прекарвал със семейството си. Твърди, че изпращал спечелените пари съпругата си. Сочи, че двамата не преставА. да общуват чрез скайп и телефон. Излага, че внезапно телефонните разговори прекъснА., което го накарало да се завърне в България на 02.07.2012г. След като се срещнал с ищцата, тя  го информирала, че бракът им не може да съществува и не искала и го възпрепятствала да вижда детето. Това наложило да потърси съдействието на полицията и Отдел „Закрила на детето“ при Д“СП“Провадия. Моли упражняването на  родителските права по отношение на детето да бъде  предоставено на него, като на майката бъде определен режим на лични отношения, както и майката да бъде осъдена да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 100 лева.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа  страна следното:

Видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 02.02.2008г., издадено от Община Провадия е, че И.К. М.  и А.Х.Х.  са сключили граждански брак на  02.02.2008г., за което е съставен акт за граждански брак №4/02.02.2008г., като след сключване на брака съпругата се наименовала с фамилията на съпруга си Х..

Видно от удостоверение за раждане, издадено на 13.05.2008г. от Община Провадия е, че родители на детето Х. А. Х., ЕГН: **********  са страните по делото.

Видно от трудов договор №1/20.08.2012г., сключен между ЕТ ” Муси-М. А. И.” и А.Х.Х., че последният  заема длъжността  строителен работник с основно месечно трудово възнаграждение 700 лева.

С декларация И.К.Х.  декларира, че  ежемесечно получава сумата от 200 лева от своята баба Ш. СА. М.ова.

Видно от Уверение от 10.09.2012г., издадено от Шуменски университет „Епископ Константин Преславски” И.Х. е  записана редовна форма на обучение, специалност „Приложна лингвистика” за учебната 2012/2013г. , трети курс.

От представения по делото Договор за потребителски кредит от 13.03.2012г.  се установява, че „Банка ДСК”ЕАД е предоставила паричен кредит на И. К. Х. в размер на 1 125 лева за заплащане на такси за обучение.

В депозирания по делото социален доклад, изготвен към 28.09.2012г. Дирекция”Социално подпомагане” –гр.Провадия изразява становище, че в интерес на детето е родителските права да бъдат предоставени на майката, като на бащата бъде определен разширен режим на личен контакт поне два пъти седмично.

Свидетелката К. М. /майка на ищцата/ излага, че страните по делото са разделение от две години и половина – три. А. заминал да работи на курорти – Пампорово, Слънчев бряг. През това време И. живеела при нея, а когато съпругът и се връщал на месеца за ден-два, двамата отивА. в къщата на неговите родители и след като заминел, тя се връщала при тях. Разделили се, когато И. подала молба за развод, което било наложено от агресивното поведение на съпруга и. Проблемите им започнА. от раждането на детето. Сочи, че А. е много агресивен и И. го търпяла заради детето. Нападал цялото им семейство , като на 02.07.2012г. блъснал самата свидетелка , започнал да крещи. Ищцата ѝ казвала, че мълчи , за да не го предизвиква. Сочи, че И. се обръщала към нея за помощ. Веднъж била подута гърдата, а веднъж крака ѝ, но не знае от какво. Идвала у тях с детето и винаги питала дА. имала нещо за ядене. Майката на А. била с властен характер и се отнасяла само със заповеди към дъщеря ѝ. А. бил постоянно нападки към свидетелката и съпруга ѝ. Идвал при тях с обиди. Още, когато бил в Германия я заплашвал, че ще вземе детето. Сочи, че казвал на И. „алчна кучка“ и псувни. Бащата имал лошо отношение към детето, изнервял се от него, крещял. Сочи, че дъщеря  е студентка трета година, за което изтеглила студентски кредит, от който плащала таксата за семестъра, а останА.те разходи покривА. те. Докато бил в Германия, бащата изпращал пари на 2-3 месеца.

Свидетелката В. Х. /майка на ответника/ сочи, че разбрала, че синът ѝ и снаха ѝ са разделение след 02.07.2012г. ,с лед като синът ѝ се върнал от Германия. Излага, че тъщата му казала, че са подА. молба и няма да види детето. Сочи,ч е преди това живели у тях и не знае да са имА. скандА. или проблеми. Не знае синът ѝ да е проявявал агресия и по принцип не бил агресивен. Твърди,че той сам може да се справя с детето и когато било нужно и тя помагала. Върнал се от Германия, защото ищцата отказала да разговаря с него. Сочи, че в момента работи в Провадия, за да е близо до детето. Сочи, че двамата се с детето се виждА. със съдействието на „Закрила на детето“. Твърди, че детето е щастливо.С баща си ходели на разходки , на море. След връщането от Германия бащата купил на детето дрешки и ги дал на майката. Когато пътувА. за Варна, детето започнало да плаче, че майка му изхвърлило дрешките. Свидетелката заявява, че счита че двамата не могат да живеят заедно. Знае, че той издържа ищцата и ѝ плаща обучението. Когато се видели на центъра ищцата задърпала детето и ответникът се изтеглил, за да не го стресира. Заявява, че майката била изцяло обсебена от детето, не му разрешавала да се вижда с никого. , освен с нейните родители. Детето много обичало баща си, спяло при него .    

Съвкупната  преценка  на   събраните  по делото  доказателства, налага следните  правни изводи: 

По отношение на брачния иск с правно основание чл.49,ал.1 СК.

В закона липсва легална дефиниция на понятието „дълбоко и непоправимо разстройство на брака”. Съгласно разпоредбите на чл.14 и чл.15 СК съпрузите следва да изграждат взаимоотношенията си на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство, както и да живеят съвместно. Следователно дълбокото и непоправимо разстройство на брака следва да се разбира като такова отрицателно състояние на брачната връзка, при която тя съществува само формално, като брачните отношения са лишени от взаимна привързаност и уважение т.е. бракът е лишен от изискуемото законово и житейско съдържание. 

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че съпружеските отношения между страните по делото са прекъснати. Двамата се намират във фактическа раздяла. Съпрузите изявяват взаимно желание брака им да бъде прекратен.  Предвид установените факти по делото съдът счита, че  брачната връзка на страните  съществува формално и липсва възможност същата да бъде заздравена и възстановена. С оглед събраните доказателства по делото и желанието на страните, съдът намира,  че бракът им  е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен на основание - чл.49, ал.1  СК .

По отношение на предявените небрачни искове:

Относно упражняването на родителските права по отношение на  роденото от брака дете. Безспорно в хода на производството от събраните по делото доказателства се установи, че след фактическата раздяла между съпрузите, пряката грижа за отглеждане и възпитание  на детето   е  поета от неговата майка. Ответникът изразява желание да поеме грижите за детето. От изготвения социален доклад се установява, че  и двамата родители са в състояние да полагат грижи за детето, но  че в интерес на детето е то да бъде отглеждано от своята майка. По делото не са нА.це данни, които да налагат извода, че упражняването на родителските права по отношение на детето от майката е в негова вреда или влияе отрицателно на неговото развитие. Установява, се също, че детето е отглеждано приоритетно от майката предвид отсъствията на бащата, свързани с местоработата му – нА.це са данни, че същият е работел в Слънчев Бряг и в Германия. Детето е привързано към нея. Майката разполага с условия за отглеждането му.    

Предвид събраните по делото доказателства съдът  намира, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на ищцата.

На бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с детето. Този режим е необходимо да бъде съобразен с възрастта  и нуждите на детето от личен контакт с другия си родител. Установява се, че между страните по делото е нА.це конфликт по отношение на срещите на бащата с детето, за което е било потърсено съдействието на Д“СП“и полицията.  Неминуемо, че детето се нуждае от личен контакт с родителя, който не полага непосредствени грижи по отглеждането му, като предвид създалата се ситуация, която от събраните по делото данни се установява, че се отразява на детето,    съдът намира за  подходящ режим в следните параметри : бащата да има право да вижда и взема при себе си детето  всяка първа и трета събота от месеца  от 10.00ч. до 18 часа  в неделя с приспиване, както и по един месец от лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Не са нА.це основания на ответника да бъде предоставен по-разширен или съответно по искането на ищцата по-ограничен режим на личен контакт  с оглед възрастта на детето. Посоченият вече  режим  съдът намира за адекватен на нуждите на детето, съобразен с необходимостта детето да привикне с фактическата раздяла на родителите си и достатъчен  да осигури емоционалното му адаптиране.   

Относно издръжката  която бащата  следва да заплаща в полза на детето , съдът намира следното:

 Установява се, че и двамата родители са в трудоспособна възраст. Видно от нА.чния по делото трудов договор ответникът получава месечно възнаграждение в размер на 700 лева. Същевременно се установява, че ищцата е студентка редовно обучение и не реА.зира доходи.  При определяне размера на дължимата издръжка на ненавършили пълнолетие деца, съдът се ръководи от правилото на чл. 142 от СК, поставящо зависимост между нуждите на децата и възможностите на родителя, дължащ издръжка. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, здравословното им състояние и всички обстоятелства, които са от значение за случая. По настоящото дело липсват доказателства за извънредни специфични нужди на детето, които да надхвърлят необходимите такива за нормалното съществуване и задоволяване на ежедневните им потребности.  Съдът намира, че месечната издръжка на детето възлиза в размер на 250 лева месечно, като сумата 150 лева следва да бъде поета от бащата, предвид обстоятелството, че майката упражнява непосредствените грижи за отглеждането на детето, както и че за същата липсват данни да реА.зира доходи.  

По отношение на  фамилното  име на съпругата след прекратяване на брака.

Ищцата заявява желание след прекратяването на брака да носи предбрачното си име  М. . Съдът намира искането за основателно предвид и на което същото следва да бъде уважено на основание чл.53 СК.

По отношение на разноските :

На основание чл.69, ал.1, т.6 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати държавна такса за определената издръжка на детето, която възлиза в размер на 216 лева.

        

Воден от горното, съдът

 

 

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА БРАКА между   И.К.Х. , ЕГН: ********** *** и А.Х.Х., ЕГН: ********** *** , сключен на 02.02.2008г., за което е съставен Акт за граждански брак №4/02.02.2008г.,  поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на осн. чл.49 ал.1  СК

 ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на дететоХ. А. Х., ЕГН:**********  на майката    И.К.Х. , ЕГН: ********** ***, като определя местоживеенето му при нея.

  ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата А.Х.Х., ЕГН: ********** *** с  дететоХ. А. Х., ЕГН:********** , както следва : всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа  в събота до 18.00ч. в неделя с приспиване и  един месец непрекъснато през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

  ОСЪЖДА  А.Х.Х., ЕГН: ********** *** да заплаща месечна издръжка в полза на детето дететоХ. А. Х., ЕГН:**********  чрез нейната майка и законен представител И.К.Х., ЕГН: ********** *** в размер на 150 / сто и петдесет / лева, считано от   датата на подаване на исковата молба – 27.06.2012г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж  първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака, съпругата  да носи  предбрачната си фамилия М. .

 ОСЪЖДА  А.Х.Х., ЕГН: ********** *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса  по производството в размер на 216 /двеста и шестнадесет/лева.

        

         Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.

                                                       

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :