№ 18
гр. Никопол,***.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Тодор Ил. Тихолов
при участието на секретаря Вероника С. Бебенова
като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Административно
наказателно дело № 20244420200073 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. А. К., ЕГН********** от гр.***, ж.к.„***“, бл.***,
ет***, aп.*** чрез процесуалния му представител адв.С. И. от ВтАК със служебен
адрес в гр.***, ул.,,***“№*** срещу Наказателно постановление №23–0305-
000721/12.01.2024г. на Началник на РУ в ОД на МВР ***, РУ-Никопол, упълномощен с
МЗ №8121з-1632 от 02.12.2021г., с което на жалбоподателя за административни
нарушения по чл.179, ал.2 във връзка с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП му било наложено
административно наказание глоба в размер на 200лв., а за административно нарушение
по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му било наложено наказание глоба в размер на 50лв и
лишен от право да управлява МПС за срок от един месец, като на жалбоподателя не са
били отнемани контролни точки на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. на МВР.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
наказателното постановление, като се иска отмяна на същото. Навеждат се доводи за
това, че не е извършвано процесното нарушение от субективна страна, както и за
допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, въпреки че по делото са
представени доказателства за ангажиран от него защитник, който преди произнасяне на
съда е представил писмени бележки. Жалбоподателят е взел становище по същество,
като моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление.
1
АНО редовно и своевременно призован, не ангажира представител по делото, не
се ангажират и допълнителни доказателства. С нарочно писмо (лист 2 от делото)
изразява становище, че жалбата е неоснователна и недоказана, като моли съда в
случай, че жалбата бъде уважена, размера на присъдените разноски да бъде съобразен с
предвидения минимален размер на адвокатските възнаграждения.
ПлРП е редовно и своевременно призована, не ангажират представител по
делото, не ангажират доказателства и становище по същество на спора.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания доказателствен
материал и закона, установи от фактическа страна на следното:
Жалбоподателят Р. А. К., ЕГН********** е собственик на управлявания от него
по време на констатиране на нарушението мотоциклет *** с рег. номер ***.
На проведеното съдебно следствие се установи следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят и свидетелката Л.К. от около две години били в близки
отношения.
На 26.12.2023г. жалбоподателят и свидетелката Л.К. пътували към гр.Никопол с
мотоциклета на жалбоподателя *** с рег.№***, като свидетелката се возела на задната
седалка, която била по-висока от тази на жалбоподателя и неудобна на свидетелката,
което налагало по време на път тя да се намества от време на време докато пътували.
Около 13.00ч. жалбоподателят и возещата се с него свидетелка навлезли в
с.Муселиево, общ.Никопол. Жалбоподателят познавал района, намалил скоростта и
при преминаването му в близост до комплекса от заведения в центъра на селото
забелязал спрял служебен полицейски автомобил и полицейски екип, който по това
време се хранел навън. Жалбоподателят и возещата се с него свидетелка продължили
движението си по ул.“Георги Д.“ в селото, при което настигнали намаляващ скоростта
си лек автомобил „***“ с рег. №*** и водач С.Х.. При наличието на пътна маркировка
М1, жалбоподателят предприел маневра изпреварване на забавящият движението си
лек автомобил, като подал рязко газ, поради което управляваният от него мотоциклет
изправил предната си част, в следствие на което свидетелката Л.К., която в това време
се намествала на седалката и не се държала за жалбоподателя паднала от мотора и се
претърколила на пътното платно. Това било забелязано от свидетеля П., който през
това време се намирал в двора на дома си, който подал сигнал на ЕЕН112 за случилото
се. От своя страна водачът на спиращия автомобил също спрял и понеже познавал П.
тръгнал към него, след което двама отишли при падналата свидетелка да видят какво
става. По това време заедно с жалбоподателя пътувало и друго лице с друг мотор,
който също спрял на разстояние.
В същото време от гр.*** се връщал автомобил и екип на Спешна помощ –
Никопол, който веднага при пристигането си обездвижил свидетелката К., същата била
2
качена в специализирания автомобил и потеглили за гр.***. Заедно с тях тръгнал и
жалбоподателя с мотоциклета си.
Малко след случилото се при свидетеля П. дошъл полицейския патрул, който се
намирал в комплекса в с.Муселиево и го попитали къде е шофьора на мотоциклета
(жалбоподателя), на който въпрос П. отговорил, че е тръгнал след линейката.
По-късно през деня, след като жалбоподателя се намирал в Спешна помощ - ***
му се обадил актосъставителя, на който жалбоподателя споделил, че няма проблем да
се върне в с.Муселиево за извършване на проверки и изясняване на случая, на което
актосъставителя му отговорил да се яви след два, три дена, когато след почивка отново
бил на работа.
На 29.12.2023г. жалбоподателят се явил в РУ-Никопол, където му бил съставен
АУАН№GA1137430/29.12.2023г., а началника на РУ в ОД на МВР ***, РУ-Никопол,
упълномощен с МЗ №8121з-1632/02.12.2021г. издал Наказателно постановление №23–
0305-000721/12.012024г., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.25, ал.1 от
ЗДвП и чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП на основание чл.179, ал.2 във връзка с чл.179,
ал.1, т.5. от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП били наложени административни
наказания.
НП е връчено на жалбоподателя с разписка и срещу подпис на 25.03.2024г., като
в законоустановения срок е постъпила жалба от него, заведена в РУ-Никопол като
УРИ305000***54/01.04.2024г. (лист 3 от делото).
В съдебно заседание свидетелите са описали установената в хода на съдебното
следствие фактическа обстановка. С показанията на разпитаните по делото свидетели
Р., Д., П. и К. се установява, че на процесната дата при изпълнение на служебните си
задължения, като полицейски автопатрул във връзка с обаждането на свидетеля П. на
ЕЕН112 отишли на местопроизшествието, на което вече нямало никой, като от
показанията на П. и разговор с жалбоподателя по телефона, на 29.12.2023г. бил
съставен процесния акт за установяване на административно нарушение.
Съдът е изискал справка за нарушител/водач за жалбоподателя, но до
приключване на делото такава не е била изпратена в съда от АНО, но съда приема, че
жалбоподателят е правоспособен водач, който факт не се оспорва от страните, още
повече, че в обжалваното НП е отразено, че той притежава валидно СУМПС и има
категория А1. Установено по делото е и че управлявания от жалбоподателя мотоциклет
е негова собственост, който факт също не се оспорва.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложенията към
административно наказателната преписка и приети по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
3
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 14-дневен срок от
връчване на наказателното постановление, поради което е допустима, разгледана по
същество е основателна по следните съображения:
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни лица в кръга на
правомощията им. При издаването им обаче са допуснати нарушения на процесуалните
правила, водещи до отмяна на издаденото НП.
В АУАН е направено описание на нарушенията, датата и мястото на
извършването им, както и на обстоятелствата, при които според АНО са извършени.
Посочени са и законовите разпоредби, които според АНО са нарушени. Отразени са
всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.
В описателната част и на АУАН и НП е посочено, че жалбоподателя движейки
се по ул.“Георги Д.“ в с.Муселиево, при наличие на пътна маркировка М1 предприел
маневра заобикаляне на движещият се пред него и намаляващ скоростта си лек
автомобил „***“ с рег.№*** и водач С.Х., като при навлизането в лентата за насрещно
движение, возещата пътничка Л.П. К. пада от мотоциклета и остава да лежи
неподвижна на пътното платно, а жалбоподателя като участник в ПТП не останал на
мястото на местопроизшествието до пристигането на компетентните органи на МВР и
тръгнал към гр.***, като карал след линейката, която качила пострадалата пътничка, т.
е. според АНО е нарушен чл.25, ал.1 (без посочване на коя от хипотезите) от ЗДвП. В
тази връзка следва да се посочи, че нормата на чл.25, ал.1 от ЗДвП въвежда общо
правило за поведение към водачите на ППС, според което водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи
пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да
влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане
по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение.
Жалбоподателят е санкциониран на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП ("Който
поради движение със несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение
по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие се наказва с глоба от***0лв. до 200
лв., ако деянието не съставлява престъпление") във връзка с чл.179, ал.1, т.5 от
ЗДвП ("Който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и
другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за
изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за
движението") за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП . В случая АНО не е посочил в коя
от посочените хипотези на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП попада извършеното нарушение.
4
Може само да се предполага за нарушаване на какви правила става на въпрос.
Отделно следва да се посочи, че целта на пътната маркировка е създаване на
организация на движението, чрез разделяне на платното за движение за движение на
пътни ленти, обозначаване на пътни съоръжения, информиране на участниците в
движението за направлението на пътя, възможността за избор на посоки за движение,
наименование на населени места и други обекти. Пътната маркировка може да се
използва самостоятелно или в съчетание с пътни знаци, светлинни сигнали и други
средства за сигнализация. Тя се нанася в населените места и селищни образувания
според проект, разработен въз основа на генералния план за организация на
движението. Извън границите на населените места се нанася в съответствие с проекта
за организация на движението по пътищата. В конкретния случай пътна маркировка
М1 представлява единична непрекъсната линия, която се използва за въвеждане на
забрана за ППС да я застъпват и пресичат при ограничена видимост в хоризонтални и
вертикални криви, стеснение на платното за движение или промяна в броя на пътните
ленти, което е регулирано в Наредба №2/17.01.2001г. за сигнализацията на пътищата с
пътна маркировка.
Предвид това кратко изложение следва да се посочат няколко други факта.
На първо място нито един от двамата полицейски служители, а именно
актосъставителя и свидетеля Д. не е очевидец на случилото се. За единствен очевидец
на случилото се е посочен свидетеля П., който в показанията си пред съда заяви
категорично, че не е присъствал при съставяне на АУАН, а е чакал в друга стая в РУ-
Никопол и след известно време съставения АУАН му бил донесен от един от
полицейските служители, след което той без да чете какво е написано в него, на
доверие е положил подписа си.
На следващо място липсват данни на мястото, където АНО твърди, че е станало
произшествието има ли пътни знаци.
Както се посочи по-горе пристигналите на местопроизшествието свидетели-
полицейски служители не са били очевидци на ПТП и липсва надлежна мотивировка
относно констатациите, досежно механизма на настъпване на ПТП. Поради факта, че
не са установени правно-релевантните факти, свързани с това каква е била конкретната
скорост на движение на жалбоподателя, имало ли е въведени ограничения на
скоростта, респективно условия, които е следвало да бъдат съобразени при нейния
избор от водача, следва да се приеме за недоказано вмененото първо нарушение на
жалбоподателя. Настъпването на определени факти не води автоматично до извода, че
щом е налично ПТП, то същото се дължи на несъблюдаване на изискването на закона.
Ето защо наказателното постановление следва да съдържа всички задължителни
реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН, наличието на които са гаранция за правилно и
законосъобразно ангажиране на административно-наказателната отговорност на
5
нарушителя. Действително трябва да се намери баланс при конфликта между
интересите на административно-наказаното лице да разбере, в какво нарушение е
уличено и обществения интерес да се накаже нарушителя и по този начин да се
въздейства превантивно и превъзпитателно върху нарушителя и останалите членове на
обществото. Нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН дава възможност да се издаде НП дори
при допуснати нередовности при съставянето на АУАН. Такава норма обаче не
съществува по отношение на издаването на наказателното постановление. Същото като
израз на санкционните правомощия на АНО не може да съдържа непълноти и
неточности. Както законовата разпоредба, която е нарушена, така и самото деяние, с
което се твърди, че е това е било сторено, не могат да бъдат извличани по пътя на
формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна
неопределеност на регламентацията на обществените отношения от категорията на
процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на
засегнатото лице.
Отделно настоящият състав излага и мотиви относно другото нарушение, което
е вменено на жалбоподателя по чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП и за което също му е
наложено административно наказание. Според съда АНО не е отчел факта, че
жалбоподателят и свидетелката К. са в близки отношения. Това както се установи на
проведеното съдебно следствие е мотивирало жалбоподателя след натоварване на
свидетелката в линейката да пътува след нея до пристигането й в Спешна помощ-*** и
да остане до изписване на последната след извършване на прегледите й, предвид
възможностите за уведомяване на родителите на свидетелката, кръводаряване в случай
на необходимост и съдействие при установяване на личните данни на К.. От тук може
да се направи извода, че у жалбоподателя липсва субективен елемент, той виновно да
напусне ПТП и осуети извършване на полицейската проверка за установяване на факти
и обстоятелства за изясняване на фактическата обстановка. Жалбоподателят дори
лично се е обадил по-късно през деня на актосъставителя с оглед на това при
необходимост да се върне и актосъставителя да установи лично от него конкретни
факти от значение за ангажиране на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя, което е било неглижирано от актосъставителя.
Така констатираните процесуални нарушения, допуснати от страна на
наказващия орган, съда намира, че са от категорията на съществените, т.е. те
опорочават наказателното постановление изцяло и водят до неговата отмяна. В този
смисъл са без значение индициите, че лицето, на което е наложено административното
наказание, вероятно е разбрало кое е деянието и коя е законовата разпоредба, която е
обвинено да е виновно нарушило.
Правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти,
обстоятелства и данни, като само това само е достатъчно, за да се отмени
6
наказателното постановление.
За да предизвика целените с издаването му правни последици, НП като писмено
обективирано волеизявление, следва да съдържа изначално определен в закона
минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно
следва да има обема на наказателното постановление са посочени в чл.57 от ЗАНН.
Тези от тях, съдържащи се в чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби,
които са били нарушени виновно, съставляват мотивите, фактическите и правни
основания, от които следва постановения от АНО резултат.
В настоящия случай административно-наказателната отговорност е реализирана
по законов текст, чието текстово формулиране не отговаря на юридическото
формулиране на административно-наказателното обвинение. С други думи,
контролният орган, констатирайки административно нарушение е задължен да го
опише фактически, като това описание следва да съответства в пълен обем на
законовата разпоредба, която е нарушена и по която се налага санкция. Установи се на
проведеното съдебно следствие, че важни факти от обстановката, при която се твърди
от АНО, че са извършени нарушенията не са установени или не са установени по
категоричен и несъмнен начин и се налагат други правни изводи.
Неспазването на така установените нормативни изисквания има за последица
постановен в съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на
наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото,
които закона е установил за защитата на правата и правно защитените интереси на
гражданите в административно-наказателното производство. Тази гаранция се
проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довежда до знанието на адресата
съображенията, по които административно-наказващия орган е пристъпил към
налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето, чиято
юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при
изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък наличието на
мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и
правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за
разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването
за мотиви според ЗАНН е такова, че тяхното неизлагане към наказателното
постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на
последното.
АУАН е съставен от лица, които не са очевидци на станалото, чиито изводи
почиват на показанията на лице, за което се твърди, че е очевидец, а самият АУАН е
съставен в нарушение на ЗАНН в отсъствието на същото лице очевидец, на което след
7
съставяне на АУАН, последният му е бил занесен да го подпише, а очевидеца от своя
страна е подписал представения му АУАН без изобщо да го прочете.
Поради изложените съображения, съдът счита Наказателно постановление №23–
0305-000721/12.01.2024г. на Началник на РУ в ОД на МВР ***, РУ-Никопол,
упълномощен с МЗ №8121з-1632 от 02.12.2021г., с което на жалбоподателя за
административни нарушения по чл.179, ал.2 във връзка с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП му
било наложено административно наказание глоба в размер на 200лв., а за
административно нарушение по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му било наложено наказание
глоба в размер на 50лв и лишен от право да управлява МПС за срок от един месец за
незаконосъобразно и издадено при допуснати от наказващия орган съществени
процесуални нарушения, поради което намира, че същото следва да бъде отменено на
посочените основания.
По разноските:
Жалбоподателят в производството се представлява от адвокат, който се е явил в
съдебно заседание и от него са представени писмени бележки. От него е правено
искане за присъждане на разноски съобразно разпоредбата на чл.38 от ЗА.
От страна на АНО с нарочно писмо (лист 2 от делото) се изразява становище в
случай, че жалбата бъде уважена, размерът на присъдените разноски да бъде съобразен
с предвидения минимален размер на адвокатските възнаграждения.
При това положение настоящият състав намира, че АНО следва да бъде осъден
да заплати минимален размер на възнаграждение на защитника на жалбоподателя
предвид изхода на делото, а именно***0лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23–0305-000721/12.01.2024г. на
Началник на РУ в ОД на МВР ***, РУ-Никопол, упълномощен с МЗ №8121з-1632 от
02.12.2021г., с което на жалбоподателя Р. А. К., ЕГН:********** от гр.***, ж.к.„***“,
бл.***, ет***, aп.*** чрез процесуалния му представител адв.С. И. от ВтАК със
служебен адрес в гр.***, ул.,,***“№*** за административни нарушения по чл.179, ал.2
във връзка с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП му било наложено административно наказание
глоба в размер на 200лв., а за административно нарушение по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП
му било наложено наказание глоба в размер на 50лв и лишен от право да управлява
МПС за срок от един месец.
ОСЪЖДА Началник на РУ в ОД на МВР ***, РУ-Никопол да заплати на адв.С.
И. от ВтАК със служебен адрес в гр.***, ул.,,***“№*** разноски представляващи
възнаграждение за един адвокат в това производство в размер на***0лв.
8
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд *** в 14-дневен
срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Никопол: _______________________
9