Решение по дело №386/2022 на Районен съд - Велико Търново

М О МОТИИВИ към АНД
386/2022год. на ВТРС
ОБВИНЕНИЕТО по постановление на ВТРП от 31.03.2022год., с
предложение по чл.78а от НК, е срещу обвиняемия И.С.Л. с ЕГН: **********
от с. Вл., общ. Ст., ул. „Т.“ № 16, за това, че на 10.09.2020 г. до 15.09.2020 г. в
гр. В. Търново, пред служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - В.
Търново, потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл.
151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата, се дава пред орган на властта за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че е установил
обичайното си пребиваване по смисъла на § 6, т. 46 от Допълнителните
разпоредби на Закона за движението по пътищата в Република България,
когато имал обичайно пребиваване във ФР Германия, считано от 31.03.2015 г.
- престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
В съд.заседание прокурорът не се явява и не взема становище по
обвинението.
Обвиняемият Л. редовно призован не се явява, като се представлява от
упълномощен защитник адв.Р.И.в. Защитникът отправя искане за минимално
адм.наказание.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установена следната фактическа обстановка:
Производството е образувано и водено срещу И.С.Л. за извършено от
него престъпление по чл.313ал.1 от НК.
В хода на разследването са събрани и приобщени по предвидения в
НПК процесуален ред писмени и гласни доказателства от значение за
разкриване на обективната истина. Извършена е графическа експертиза,
разпитани са свидетели и е приобщен инкриминирания документ в заверено
копие.
С оглед на така събраните доказателства в хода на разследването,
съдът счита, че постановлението на ВТРП е обосновано, като същото е
постановено при една изяснена фактическа обстановка.
И.С.Л. е роден в гр. Горна Оряховица, обл. Велико Търново. Не е
осъждан за престъпления. Завършил средно образование. Не е женен. От шест
години същият живее и работи във ФРГермания, като се прибира веднъж
годишно в Република България за период около един месец.
На 10.09.2021 г. И.С.Л. от с. Вл., общ. Ст., ул. „Т.“ № 16 подал
заявление в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Велико Търново за
издаване на първоначално СУМПС. Съгласно изискванията, на лицето били
предоставени за попълване заявлението за издаване на документ за
самоличност на български гражданин - СУМПС и бланка на декларация по
чл. 151 ал.5 и ал. 7 от ЗДП за обичайно пребиваване. Същите били
1

предоставени, попълнени и предадени на системния оператор П.Г. от група
„Регистрация и отчет на пътни превозни средства, собствениците и водачите“
в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Велико Търново. В
декларацията лицето посочва, че отговаря на условията на чл. 151, ал. 5 от
ЗДвП, а именно, че за последната една година 185 дни е живял на територията
на Република България и, че няма издадено СУМПС от друга страна членка
на ЕС. В бланките на декларациите е посочено, че се носи отговорност по чл.
313 от НК за декларирани неверни данни. На лицето е обяснена същността на
тази декларация преди да я попълни при предоставянето й като бланка. На Л.
е издадено СУМПС №*********/ 15.09.2020 г.
В ГНДП на 25.03.2021 г. е получено писмо от компетентните органи по
подмяна на СУМПС във ФР Германия, за това, че за периода от 31.03.2015 г.
до момента лицето има обичайно пребиваване във ФР Германия, а
българското СУМПС № ********* е издадено от ОД на МВР гр. Велко
Търново на 15.09.2020 г., което е в противоречие с изискването за обичайно
пребиваване съгласно чл. 151, ал. 5 от ЗДвП.
Разпитани са свидетели, изготвена е графическа експертиза, приложени
са справки от извършена проверка от служители на РУ гр. Ст. относно
пребиваването на Л. на постоянния си адрес, изготвена е характеристика.
Възложено е на служители от РУ гр. Дупница да извършат проверка относно
посоченото от Л. в декларацията за обичайно пребиваване, че пребивава на
адрес гр. Б., ул. „Хр.Б.“. Видно от изготвената докладна записка, не е
установено обстоятелството Л. да живее на тази улица и никой от живущите
там не го познава.
С постановление от 07.09.2021 г. И.С.Л. с ЕГН ********** с постоянен
и настоящ адрес с. Вл., общ. Ст., ул. „Т.“ № 16 е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК. Обвиняемият не е намерен на
постоянния и настоящ адрес, поради което същият е обявен за издирване и
досъдебното производство е спряно. На 21.03.2022 г. Л. е установен на
територията на страната, като му е връчена призовка да се яви в РУ гр.
Велико Търново на 25.03.2022 г.
По предявеното обвинение Л. не се признава за виновен. Дава
обяснения, в които твърди, че към момента на подаването на декларацията е
бил преустановил пребиваването и работата си във ФР Германия и имал
намерение да се установи трайно в страната. Бил уговорил чрез роднина да
започне работа в гр. Б., поради което посочил това населено място в
декларацията за обичайно пребиваване, придружаваща документите за
издаване на СУМПС.Тъй като не успял да реализира започване на работа,
взел решение и се върнал в чужбина. Обясненията му в тази им част следва да
се ценят единствено като средство за лична защита. Дори да е имал такова
намерение е удостоверил неверни обстоятелства, доколкото изобщо не е
живял там, а е декларирал, че е живял там 6 м. през последната година.
Декларацията обхваща минал период, а не бъдещ такъв. Изложените
2

фактически данни се установяват от фактите, наведени в процеса чрез
обясненията на обвиняемия и показанията на разпитания свидетел, от
заключението на графическата експертиза, както и от приложените писмени
доказателства и доказателствени средства. Разпитан е служителят, пред който
са подадени документите. Приложени са съответните справки от Сектор
„ПП“ при ОД на МВР гр. Велико Търново и съответните РУ. Изготвена е
графическа експертиза, от която е видно, че ръкописният текст и подписът в
декларацията са изпълнени от Левонов. Приложена е декларация за имотното
състояние на лицето и за семейното му положение, данни за съдебното му
минало и справка за личността, както и справка за задграничните му
пътувания, която потвърждава еднократните ежемесечни посещения на
лицето в Р България.
Предвид изложеното от обективна страна обв.И.С.Л. на 10.09.2021 г. в
гр. Велико Търново, потвърдил неистина в писмена декларация по чл. 151, ал.
5 от Закона за движението по пътищата. Същата има за цел да удостовери
истинността на обстоятелството, че лицето е установило обичайното си
пребиваване по смисъла на § 6, т. 46 от допълнителните разпоредби на Закона
за движението по пътищата в Р България като условие за издаване на
СУМПС. Същата се дава по силата на ЗДвП. Потвърдил е неистина в
декларацията, тъй като е установено, че има постоянно пребиваване не в Р
България, а от 31.03.2015 г. - във ФРГ, вкл. и през последните 12
последователни месеца като се изисква обикновено да живее повече от 185
дни поради лични или трудови връзки.
От субективна страна обвиняемият е извършил деянието виновно, при
форма на вината пряк умисъл - същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им. Съзнавал е, че потвърждава неистина в декларацията, но
въпреки това я е подписал, за да удостовери отразените в нея обстоятелства и
да се сдобие неправомерно със СУМПС.
Престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК е формално и се явява
довършено от обвиняемия с факта на осъществяване на изпълнителното
деяние - с потвърждаването на неистина и/или затаяване на истина в
декларацията при подаването й пред надлежния орган на властта. За
съставомерността на деянието по този текст е необходимо декларацията да
бъде подадена по силата на закон, указ или постановление на Министерския
съвет. Такъв закон в конкретния случай се явява чл.151ал.5 от ЗДвП.
Смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства: млада възраст,
данни за семейно и материално положение.
Отегчаващи вината обстоятелства: няма.
По горните съображения и като взема предвид, че за извършеното
престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години или
глоба от 100 до 300 лева, че от деянието не са причинени съставомерни
3

имуществени вреди, както и че привлеченият не е осъждан към момента на
извършване на деянието и не е освобождаван от наказателна отговорност по
чл.78 а от НК, съдът намира, че са налице предпоставките за прилагането му.
Отчитайки данните за семейното, материално положение и имотно
състояние на привлечения, съдът счита, че следва да му се наложи
административно наказание глоба, в минималния размер от 1000 лева,
предвиден в чл.78 а от НК в редакцията към момента на извършване на
деянието.
Следва да се присъдят и направените по делото разноски до настоящия
момент в размер на 182.55 лева, които привлеченият да заплати на ВТРС.

По тези съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	222
Дата:	2 юни 2022 г. (в сила от 18 юни 2022 г.)
Съдия:	Димитър Кръстев

Дело:	20224110200386
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	1 април 2022 г.

Решение по дело №386/2022 на Районен съд - Велико Търново

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите