Р Е Ш Е Н И Е № 233
гр.Стара Загора, 03.07.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на петнадесети юни
през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина
Николова
и в присъствието на
прокурора , като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 212
по описа за 2020 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба от М.И.М. *** против Решение № 91/
09.03.2020г на Директора на ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора в частта, с
която е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане с изх. №С200024-137-0001038/06.02.2020г.,
издадено от Т.Т.на длъжност старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“
при ТД на НАП Пловдив относно задължението на М. за глоба в размер на 210лв по наказателно
постановление /НП/ № 16-1228-001047/ 12.05.2016г на ОД на МВР Стара Загора. В
жалбата са изложени оплаквания, които по същество се свеждат до доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение. Според жалбоподателя НП №
16-1228-001047/ 12.05.2016г на ОД на МВР Стара Загора не му е връчено по
надлежния ред, поради което оспорва действията на органите по приходите за събиране на глобата. Моли за
отмяна на решението в обжалваната част.
Ответникът – Директор ТД на НАП Пловдив чрез своя
процесуален представител юрисконсулт К. в писмено становище и в съдебно
заседание оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение, тъй като не са
налице изложените в нея твърдения за незаконосъобразност на решението. Изтъква,
че органите на НАП нямат право на
преценка за законосъобразност на изпълнителните основания при предявено
изпълнително основание с отбелязване за влизане в сила. Претендира за заплащане
на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.
От събраните по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
Срещу жалбоподателя М.М. е образувано изпълнително дело
№24140001083/2014г от публичен изпълнител при ТД На НАП Пловдив, офис Стара
Загора с общ размер на задълженията 1170лв главница от глоби по фишове и
наказателни постановления.
НП №16-1228-001047/12.05.2016г. на Главна дирекция
Национална полиция ОД на МВР Стара Загора в размер на 210 лв е получено по
електронен път в ТД На НАП Пловдив по реда на чл.220, ал.1 от ДОПК на
21.10.2016г /л.94-95/. Задължението за глоба по това НП е прието за събиране с
Разпореждане за присъединяване изх.№С160024-105-0202004/25.11.2016г. на
публичния изпълнител, изпратено на жалбоподателя М. на адреса за
кореспонденция, но непотърсено, видно от представеното копие от пощенски плик и
известие за доставяне известие от 12.01.2017г /л.92-93/.
Във връзка с принудителното изпълнение е издадено Постановление
за налагане на обезпечителни мерки с изх. №С 180024- 022-0068624/20.09.2018г. /л.57/
и Запорно съобщение №С180024-003-0162651/20.09.2018г. до „Обединена българска
банка“ АД за сумата 1170лв като запорът е наложен, видно от отговор изх. №23-ОПЗ/*********/02.10.2018г.
на банката /л.49 и 51/.
Във връзка с подадено от М. Възражение с
вх.№С200024-000-0050803/03.02.2020г. с искане за отписване по давност на
задълженията му в размер на 1170лв е издадено
Разпореждане с №С200024-137-0001038/06.02.2020 г. от публичния
изпълнител, с което е прекратено събирането поради изтекла погасителна давност
на публични вземания в размер на 420лв. За публични задължения на М. в размер
на 750лв изпълнително дело №24140001083/2014г не е прекратено /л.39-40/.
За тази сума е издадено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. №С200024-022-006221/06.02.2020г /л.38/ и е наложен
запор върху вземане от трето задължено
лице със Запорно съобщение №С200024-119- 1592/06.02.2020г /л.37/.
Разпореждане с
№С200024-137-0001038/06.02.2020г, Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. №С200024-022-006221/06.02.2020г и Запорно съобщение №С200024-119-
1592/06.02.2020г са обжалвани от М. пред Директора на ТД на НАП Пловдив с жалба
вх.№ 4693/24.02.2020г., по повод на която е постановено обжалваното Решение №
91/ 09.03.2020г. С него жалбата е оставена без разглеждане като недопустима в
частта относно Запорно съобщение №С200024-119-0001592/06.02.2020г.; Разпореждане
с изх. №С200024-137-0001038/06.02.2020г е отменено в частта, с която е направен
отказ за погасяване поради изтекла давност относно задължения, произтичащи от
фиш №С 0508089/06.02.2014г., фиш №С 621613/29.06.2014г., Наказателно
постановление №14-1228-002587/17.11.2014г. и Наказателно постановление
№14-1228-002878/10.12.2014г. като произтичащите от тях вземания са обявени за
погасени по давност, а в останалата част жалбата е оставена без уважение. Изложени
са мотиви, че давността за НП №16-1228-001047/12.05.2016г. не е изтекла и
поради спирането на срока не са налице основания за прилагането на искания
институт на давността по съображения за прилагане по силата на препращащата норма на чл. 82, ал.
4 от ЗАНН на обща погасителна давност
за не по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН, а
посочената в чл. 171, ал. 2 от ДОПК - 10 години, считано от годината следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. По отношение
на Постановлението за налагане на
обезпечителни мерки са налице всички законови предпоставки за налагането им при
стриктно спазване на реда за това и в съответствие с целта на закона. Относно Запорно
съобщение №С200024-119- 1592/06.02.2020г е прието, че не подлежи на
самостоятелно обжалване пред по-горестоящия орган, тъй като не е налице правен
интерес за жалбоподателя от оспорването му.
С Разпореждане
с изх. №С200024-137-0002349/13.03.2020г по изпълнително дело №24140001083/2014г
старши публичен изпълнител е прекратил поради изтекла погасителна давност
събирането на публични вземания по в размер на 540лв и не е прекратил относно
вземане в размер на 210лв, произтичащо от НП №16-1228-001047/12.05.2016г
/л.10-11/
По делото е представена и приета като доказателство административнонаказателната
преписка по издаване на НП
№16-1228-001047/12.05.2016г. от Началник група в сектор ПП при ОД на МВР Стара
Загора и е приложено АНД №3114/2017г. по
описа на Районен съд Стара Загора, ведно с КАНД №19/2018г. по описа на
Административен съд Стара Загора.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Жалбата
е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.197, ал.2 от ДОПК, от лице с правен интерес и
срещу подлежащ на съдебно оспорване акт. Разгледана по същество, е основателна.
Принцип
в прилагането на института на погасителната давност е, че с погасяването на
едно вземане по давност не отпада дългът, а възможността за неговото
принудително събиране, както е приел в случая и решаващият орган. Предявяването
на възражение за изтекла давност е право на длъжника, което той може да не
упражни, а да изплати доброволно погасеното по давност задължение. При изтекла погасителна давност и след позоваване
на този юридически факт е налице основание за отписване на публичните вземания
по реда на чл.173 от ДОПК /в какъвто смисъл е искането във възражението на М. от
03.02.2020г./, съответно и за прекратяване на действията по принудителното им
събиране – чл.225 ал.1 т.7, вр. с чл.173 от ДОПК. Отписването по смисъла на
чл.173 от ДОПК на вземания от категорията на тези по чл.162, ал.2, т.5 от ДОПК
поради погасяването им по давност може да бъде извършено от органа, който
ръководи съответното производство. В производството по принудително изпълнение,
провеждано по ДОПК, това е съответният публичен изпълнител, респ. горестоящият
му административен орган. В случая
искането на жалбоподателя М. за
отписване на публичните му задължения, произтичащи от фишове и наказателни
постановления, правилно е разгледано от старши публичен изпълнител при ТД на
НАП Пловдив, като орган, осъществяващ производството по изпълнително дело.
Обжалваното Решение № 91/ 09.03.2020г също е постановено от компетентен орган - Заместник-директор на ТД на НАП Пловдив в условията на надлежно заместване, съгласно представената Заповед № ЗЦУ-ОПР-9/ 25.06.2019г на Изпълнителния директор на НАП и Заповед №564/04.03.2020г на Главния секретар на НАП за командировка на титуляра на 09.03.2020г. Решението и оспореното разпореждане са издадено в писмена форма като съдържат мотиви от фактическо и правно естество. При постановяването им не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила.
Спорът по делото е правен и се концентрира върху въпроса дали за публичното задължение, произтичащо от наложена глоба по НП №16-1228-001047/12.05.2016г. на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР Стара Загора, е изтекла погасителна давност.
Разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК предвижда публичните вземания да се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В случая правилно е приложен по-краткият срок по ЗАНН. Съгласно разпоредбите на чл. 82, ал. 1, б.„а“ и ал. 2 от ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва от всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Според Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. на ВАС по т. д. № 3/2016 г., ОСС, I и II колегия, тази нова давност е също двугодишна. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора този срок - т. е. след изтичането на тригодишен срок. Но тригодишната погасителна давност не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство - чл. 82, ал. 4 от ЗАНН.
От доказателствата по делото е видно, че задължението
за глоба по НП №16-1228-001047/12.05.2016г. в размер на 210лв. е влязло в сила
на 13.08.2016г. Този факт безспорно се установява от съдебните актове по АНД
№3114/2017г. по описа на Районен съд Стара Загора и КАНД №19/2018г. по описа на
Административен съд Стара Загора. Това е
единственият процесуален ред за проверка на влизането в сила на изпълнителното
основание. След като е изчерпан и съдилищата са приели, че НП е стабилен акт,
всички органи са длъжни да го съобразят при изпълнение на дейността си. От изложеното следва извод, че погасителна
давност, броена от влизане в сила на НП, би изтекла на 13.08.2018г.
НП
№16-1228-001047/12.05.2016г е изпратено в ТД на НАП на 21.10.2016г и е присъединено
в производството по принудителното изпълнение срещу М. с Разпореждане изх.№С
160024-105-0202004/25.11.2016г. С издаването на разпореждането за
присъединяване давността би била прекъсната и би започнала да тече нова
двугодишна давност, която би изтекла на 25.11.2018г., ако изпратеното на лицето
с обратна разписка №6100016278292 разпореждане бе получено от него. По аргумент
от нормата на чл. 82, ал. 2 изр. 2 от ЗАНН, за да бъде прекъсната погасителната
давност е необходимо, както разпореждането за присъединяване, така и
постановлението за налагане на обезпечителни мерки, да са били надлежно връчени
на длъжника, и то преди изтичане на двугодишния срок по чл. 82, ал. 1, б.
"а" ЗАНН. В случая няма данни за завършването на твърдяните от органа
действия по принудително изпълнение, тъй като не се установи тези действия да
са били надлежно съобщени на адресата и той да е узнал за тях. Пощенските
пратки са връщани като непотърсени, а съдебната практика е константна, че
връщането на пощенската пратка с отбелязване, че същата е непотърсена, не може
да се приравни на ненамиране на лицето на посочения от него адрес. Отсъствието
на адресата при посещението на служител на куриерското дружество не означава,
че лицето не е намерено на адреса. Органите по приходите не са използвали
другите предвидени в чл.29 и чл.32 от ДОПК способи за съобщаване. Затова не
може да се приеме, че с издаване на разпореждането давностният срок е бил
прекъснат или е спрял да тече.
С издаденото
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №С
180024-022-0068624/20.09.2018г са наложени обезпечителни мерки – запори върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието
на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се
в „Обединена българска банка“ АД за сумата 1170лв. Постановлението също не е
съобщено по надлежния ред на адресата. Изпратеното Запорно съобщение
№С180024-003-0162651/20.09.2018г. до „Обединена българска банка“ АД е получено
от банката на 02.10.2018г. Доколкото ЗАНН няма собствени правила относно
спирането на давността, следва да намерят приложение общите норми на ДОПК за
спирането на давността по отношение на публичните вземания, каквито са
вземанията по влезли в сила наказателни постановления съгласно чл. 162, ал. 2,
т. 7 от ДОПК. Налагането на обезпечителните мерки, по аргумент от нормата на
чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, има за последица спиране на давностния срок за
събиране на съответното публично вземане. Недоказаното редовно връчване на
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №С 180024-022-0068624/20.09.2018г.
на длъжника не рефлектира върху правното действие на наложения запор по чл.
172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, доколкото законът в чл. 202, ал. 1 от ДОПК счита
запорът за наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на
банката, независимо дали длъжникът е уведомен за това. В този смисъл липсата на
надлежно връчване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки на
задълженото лице има значение за срока за неговото обжалване, но не и по
отношение спирането на давността. В случая спирането на давността би настъпило на
02.10.2018 г. с налагането на обезпечителния запор, но към този момент
давностният срок по чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН за публичното вземане
за глобата от 210лв вече е бил изтекъл на 13.08.2018г. Тъй като може да се спре или прекъсне само
давностен срок, който към момента на предприемане на действията по принудително
изпълнение не е изтекъл /изтеклата давност погасява правото на държавната
администрация да събира по принудителен ред неплатените публични задължения и е
предпоставка за отписване на вземанията и прекратяване на изпълнителното
производство/, наложеният в изпълнение на Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. №С 180024-022-0068624/20.09.2018г обезпечителни
мерки – запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя, нямат правното
действие по чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК по отношение на вземането за глоба,
наложено с НП № 16-1228-001047/ 12.05.2016г.
След
като не се установи предприемането на надлежни действия по изпълнението до 13.08.2018г.
- двугодишния срок, определен в закона, то погасителната давност по отношение на
процесното вземане е изтекла. След 13.08.2018г, съгласно чл. 168, т. 3 от ДОПК,
публичното вземане в размер на 210лв е погасено по давност и отпада
възможността за принудителното му изпълнение.
Предвид
изрично направеното от жалбоподателя възражение за погасяване по давност на
вземането, произтичащо от НП № 16-1228-001047/ 12.05.2016г на ОД на МВР Стара
Загора, то на основание чл. 173 от ДОПК, следва да бъде отписано, а
производството по принудително изпълнение да бъде прекратено /чл. 255, ал. 1 ДОПК/. Понеже няма регламентирано законово правно основание това да бъде направено
от съда, преписката следва да се върне на старши публичен изпълнител при ТД на
НАП Пловдив за произнасяне по заявлението на М.М. съобразно дадените
задължителни указания по приложението на материалния закон с настоящия съдебен
акт.
При този
изход на делото на ответника не се дължат разноски.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на М.И.М. *** Решение № 91/ 09.03.2020г на Директора на ТД на НАП
Пловдив, офис Стара Загора в частта, с която е оставена без уважение жалбата му
срещу Разпореждане с изх. №С200024-137-0001038/06.02.2020г. на старши публичен
изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив в частта, с която по
изпълнително дело № №24140001083/2014г е отказано да се прекрати поради изтекла
погасителна давност събирането на публично вземане в размер на 210лв,
произтичащо от НП № 16-1228-001047/ 12.05.2016г на ОД на МВР Стара Загора, като
вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
Разпореждане с изх. №С200024-137-0001038/06.02.2020г. издадено от старши
публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, офис Стара
Загора в частта, с която по изпълнително
дело № №24140001083/2014г е отказано да се прекрати поради изтекла погасителна
давност събирането на публично вземане в размер на 210лв, произтичащо от НП №
16-1228-001047/ 12.05.2016г на ОД на МВР Стара Загора, като незаконосъобразно.
ИЗПРАЩА
преписката в тази част на старши
публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, офис
Стара Загора за произнасяне по
Възражение с вх.№С200024-000-0050803/03.02.2020г. на М.И.М. съобразно дадените
указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: