Решение по дело №2454/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на В. К. К. с [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, адв.М. А. от АК [населено място] против решение на директора на ТП на НОИ [населено място] по пенсионна преписка № ********** с изх.№ 1012-02-208#2/12.12.2023 г. С решението е оставено в сила разпореждане [номер]/18.12.2023 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ [населено място], с които на основание чл.68, ал.1 и 2 от КСО е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж на жалбоподателя. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно в частта в която е зачетен общия осигурителен стаж и прави искане да бъде отменено и да се задължи административния орган да признае периода от 10.12.1991 г. до 31.01.1998 г. за осигурителен стаж, в качеството му на самоосигуряващо се лице в Е. „В. К.“.

Ответникът – Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт [населено място], чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено оспореното решение, като законосъобразно.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е частично процесуално допустима, като подадена в срока по чл.118 ал.1 от КСО от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Със заявление вх.№ 2113-02-250/22.08.2023 г. (л.19 от делото) до директора на ТП на НОИ [населено място] от В. К. е поискано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по §4 ал.1 от ПЗР на КСО.

Констативен протокол № КП-5-02-01418077/07.09.2023 г. (л.48.49 от делото) е съставен за извършена проверка на разходите за ДОО на В. К.. В протокола е посочено, че Е. „В. К.“ има извършена финансова ревизия по приходите и разходите на ДОО, която обхваща периода 10.12.1991 г. /датата на вписване/ до 31.01.1998 г., приключила с ревизионна записка. В анализа към ревизионния документ, контролните органи на НОИ пишат, че „дължимите осигурителни вноски за учредителя и съпругата му са внесени в необходимия размер, но със закъснение …. Вноската е направена в по-голям размер заедно с дължимите лихви към 18.02.1998 г.“. В ИС на НОИ са визуализирани данни за внесени осигурителни вноски касаещи 1997 г., с дата на платежното нареждане 18.02.1998 г., като за периода преди 01.01.1997 г. няма внесени осигурителни вноски. Съгласно чл.6, ал.1 от Наредбата за общественото осигуряване на лицата упражняващи свободни професии и търговия (в сила от 21.07.1992 г., отменена считано от 01.01.1999 г.), осигурителните вноски се внасят до 10-то число на месеца, следващ месеца за който се отнасят. Платежни нареждания за своевременно постъпили суми липсват, но лицето се е възползвало от възможността предвидена в чл.12 от Наредбата, да внесе невнесените осигурителни вноски за 1997 г. заедно с дължимата лихва, най-късно до една година считано от края на годината за която се отнасят. От изложеното е направен извода, че искането за потвърждаване на стаж и доход за В. К., чрез осигурителя Е. “Вълчо Коев“ за периода януари 1992 г. – декември 1996 г. е неоснователно и стаж и доход не следва да се заверяват. За периода 01.01.1997 г. – 31.01.1998 г. е посочено, че е заверена осигурителна книжка във връзка с извършена ревизия по приходите и разходите на ДОО, приключила с РЗ 388/26.02.1998 г.

С разпореждане [номер]/27.10.2023 г. на ръководителя „ПО“ при ТП на НОИ [населено място] (л.17 от делото), е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, считано от 22.08.2023 г., пожизнено. В разпореждането е посочено, че лицето е с навършена възраст 64 г. и 8 м., общ осигурителен стаж превърнат към ІІІ категория труд – 40 г., 10 м., 03 дни, в това число два месеца на отложено пенсиониране.

С жалба вх.№ 1012-02-208/13.11.2023 г. (л.12-13 от делото), по административен ред е обжалвано издаденото разпореждане, в частта в която не зачетен осигурителен стаж. Към жалбата е приложена ревизионна записка за извършена документална финансова ревизия по приходите и разходите на ДОО, при осигурителя ЕТ „В. Коев“ за периода от 10.12.1991 г. до 31.01.1998 г. (л.14-15 от делото).

С решение на директора на ТП на НОИ [населено място] по пенсионна преписка № ********** с изх.№ 1012-02-208#2/12.12.2023 г. е оставено в сила разпореждане [номер]/18.12.2023 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ [населено място], с които на основание чл.68, ал.1 и 2 от КСО е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж на жалбоподателя. В мотивите на решението е посочено, че ЕТ „В. Коев“ е създаден с решение на БОС от 10.12.1991 г., като г-н Коев в качеството си на самоосигуряващо се лице, е декларирал период на дейност, чрез този осигурител от 01.01.1997 г. и е заявил осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. В досието на фирмата се съхранява лична декларация на лицето, с начало на дейност като ЕТ от 01.01.1997 г., като са установени отрязъци от заверена осигурителна книжка за периода от 01 януари до 31.12.1997 г. Съхранено е удостоверение за регистрация на ЕТ „В. Коев“ от РУ“СО“ Бургас издадено на 18.02.1998 г. ЕТ „В. Коев“ има извършвана финансова ревизия по приходите на ДОО, обхващаща периода 10.12.1991 г. до 31.01.1998 г., приключила с ревизионна записка, в която е вписано, че дължимите осигурителни вноски за учредителя и съпругата му са внесени в необходимия размер, но със закъснение. Вноската е направена с дължимите лихви към 18.02.1998 г. В информационната система на НОИ се визуализират данни за внесени осигурителни вноски касаещи 1997 г., с платежно нареждане от 18.02.1998 г. За периода преди 01.01.1997 г. няма внесени осигурителни вноски и не е представено платежно нареждане за това. За времето преди 01.01.1997 г. г-н Коев няма внесени осигурителни вноски и не следва да се заверява за стаж периода от януари 1992 г. до декември 1996 г. Още повече, че той лично е декларирал начало на упражняване на дейността си от 01.01.1997 г. , което само по себе си е достатъчно основание за незачитане на времето преди това за стаж.

Решението е обжалвано с жалба вх.№ 1012-02-228/18.12.2023 г., подадена в срока по чл.118 от КСО.

В изпълнение на указания дадени от съда от ответника са представени декларация от 18.02.1998 г. подадена от ЕТ „В. Коев“ до директора на РУ“СО“ Бургас (л.121 от делото), с която е поискано да му бъде издадена осигурителна книжка и е декларирал, че е започнал да упражнява дейност от 01.01.1997 г. и осигурителен доход – МРЗ. Представено е и решение от 10.12.1991 г. на БОС по тр.д.№ 7880/1991 г. (л.122 от делото), с което е вписан в Търговския регистър.

С определението за насрочване на открито съдебно заседание по делото, на жалбоподателя е указано, че негова е доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата от които черпи благоприятни правни последици, както и твърдяната от него незаконосъобразност на обжалваното решение, включително и че през периода от 10.12.1991 г . до 01.01.1997 г. е бил осигуряван и са били внасяни дължимите осигурителни вноски. В изпълнение на тези указания по делото не са представени доказателства. Представено е указание № 102940-427/14.07.2015 г. относно внасяне на осигурителни вноски от самоосигуряващи се лица за периода преди 01.01.1999 г. (л.126 от делото).

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално недопустима в частта в която се иска да се отмени решението и да се признае периода от 01.01.1997 г. до 31.01.1998 г. за осигурителен стаж на В. К., в качеството му на самоосигуряващо се лице в ЕТ „В. Коев“. Видно от представените по делото доказателства и в самото решение изрично се сочи, че за този период е налице заверена осигурителна книжка и той е признат са осигурителен стаж при издаване на разпореждането с което на жалбоподателя е отпусната пенсия. След като по отношение на този период не е налице отказ да бъде признат за осигурителен стаж, то подадената жалба, в тази и част, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде частично прекратено.

Жалбата е процесуално допустима в частта в която се иска да се отмени решението и да се признае периода 10.12.1991 г. - 31.12.1996 г. за осигурителен стаж на В. К., като разгледано по същество тя е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Обжалваното решение е издадена в предвидената от закона писмена форма, от компетентен орган по смисъла на чл.117, ал.1 от КСО – началник отдел „Административен“ в ТП на НОИ Бургас, изпълняващ длъжността директора на ТП на НОИ Бургас, съгласно представените заповед № 1016-40-765/27.06.2016 г. на управителя на НОИ (л.11 от делото) и болничен лист от 13.11.2023 г. (л.120 от делото). С. Т. решение № 4/2004 г. на ОСС на ВАС, заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. С оглед на така издадената заповед, представения болничен лист и делегираните правомощия на директора на ТП на НОИ Бургас, обжалваното решение се явява издадена от компетентен орган.

Решението е издадено при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби на закона.

Не е налице спор по делото, че на жалбоподателя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 22.08.2023 г. Спорът е дали периода от 10.12.1991 г. до 31.12.1996 г., следва да му бъде зачетен като осигурителен стаж, като упражняващ търговска дейност с ЕТ „В. Коев“.

Съгласно чл.4, ал.3, т.2 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл.26, ал.7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Съгласно § 1, т.3 от ДР на КСО, „Осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и чл.4а¹, ал.1, за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл.6, ал.8, а лицата по чл.4, ал.9, чл.4а и чл.4а¹ се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.

Едноличните търговци, следва да се осигуряват, като самоосигуряващо се лице, съгласно нормата чл. 2, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия, или работещи без трудово правоотношение, обн. в ДВ, бр. 58/17.07.1992 г., която е действала до 01.01.2000 г. В тази норма е предвидено, че лицата които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, се осигуряват задължително за своя сметка за пенсия за изслужено време и старост, пенсия за инвалидност поради общо заболяване и за наследствена пенсия върху минималната месечна работна заплата, установена за страната, а по тяхно желание - върху избран месечен осигурителен доход не по-висок от петорния размер/ променен през 1993 г. с осемкратния размер/. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредбата, задължението за осигуряване за тези лица е възниквало от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и е продължавало до нейното прекъсване или прекратяване. Съответно в чл.10 от Наредбата е предвидено, че на тези лица се издават осигурителни книжки, в които се вписват направените осигурителни вноски, изплатените парични обезщетения, помощи и месечни добавки за деца, като книжките се заверяват за всяка календарна година от съответното РУ „СО“.

Видно от цитираните разпоредби, за да се приеме, че жалбоподателя е бил осигурено лице, по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КСО, през периода 10.12.1991 г. - 31.12.1996 г. е необходимо да бъде установено безспорно, че за периода са внесени дължимите осигурителни вноски.

ЕТ „В. Коев“ е вписан в Търговския регистър на 10.12.1991 г., съгласно представеното съдебно решение (л.122 от делото), но от лицето е подадена декларация (л.121 от делото), че е започнало да упражнява дейност от 01.01.1997 г. От жалбоподателя не се твърди и по делото не са представени доказателства, че от него е подавана друга декларация, с която да е деклариран различен момент на започване на дейността.

От жалбоподателя не са представени и писмени доказателства, че са внасяни дължимите осигурителни вноски за периода 10.12.1991 г. - 31.12.1996 г., въпреки изрично дадените му от съда указания в този смисъл. Съответно от него не е представена и осигурителна книжка, в която съгласно чл.10 от Наредбата, да са вписани направените осигурителни вноски за този период, която да е заверена за всяка календарна година от РУ“СО“ Бургас.

По делото е представена ревизионна записка за извършена документална финансова ревизия по приходите и разходите на ДОО, при осигурителя ЕТ „В. Коев“ за периода 10.12.1991 г. - 31.01.1998 г., но от нея не се установява безспорно, че осигурителните вноски за процесния период са били действително внесени.

Тази ревизионна записка не е достатъчна само въз основа на нея да се приеме, че са внасяни дължимите осигурителни вноски. От нея би могло да се предположи евентуалното плащане на вноските единствено въз основа на отразения ревизиран период и посочването, че дължимите осигурителни вноски са внесени в дължимия размер, но със закъснение. Същевременно, от нея не се установява момента на започване на търговската дейност на едноличния търговец, като по делото не са ангажирани никакви други доказателства, че преди декларираната дата – 01.01.1997 г. жалбоподателя фактически е започнал да упражнява търговска дейност и на това основание е подлежал на задължително осигуряване. В записката не е посочен и периода от време за който осигуровките са били внесени, макар и със закъснение, като това може да не е за целия ревизиран период, а само за част от него. В този смисъл, следва да се има в предвид, че в представената осигурителна книжка (л.52-54 от делото) е заверен осигурителен стаж в ЕТ “Вълчо Коев“ в размер на 2 години и 11 месеца, с дата на започване на работа 01.01.1997 г., тоест посоченото платежно нареждане може да касае периода след 01.01.1997 г. Също така, извършеното плащане на 18.02.1998 г. е отразено в информационната система на НОИ и е отнесено само за 1997 г. Това отразяване е в съответствие и с действалата към този момент разпоредба на чл.12 от Наредбата, съгласно която невнесените осигурителни вноски могат да бъдат внесени заедно с дължимата лихва най-късно до една година считано от края на годината, за която се отнасят. Действително, в представените по делото указание № 102940-427/14.07.2015 г. относно внасяне на осигурителни вноски от самоосигуряващи се лица за периода преди 01.01.1999 г., се сочи, че цитираната норма на чл.12 от Наредбата противоречи на Закона за събиране на държавните вземания, съгласно който задължението за внасяне на осигурителни вноски се погасява с пет годишна давност, но за част от процесния период към 18.02.1998 г. е била изтекла и тази давност.

С оглед на изложеното, след като в хода на административното и съдебното производство не са представени платежни или други документи, въз основа на които единствения възможен извод, който да може да се направени е, че В. К. е платил дължимите осигурителни вноски за периода 10.12.1991 г. - 31.12.1996 г., то правилно този период не е му е бил зачетен за осигурителен стаж. Ето защо обжалваното решение на директора на ТП на НОИ [населено място] и оставеното с него в сила разпореждане се явяват законосъобразни и на основание чл.172, ал.2, предл.пето от АПК, жалбата на В. К. К. следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното, Административен съд Бургас, Х-ти състав

Р Е Ш И :

О. Б. Р. жалбата на В. К. К. с [ЕГН] против решение на директора на ТП на НОИ [населено място] по пенсионна преписка № ********** с изх.№ 1012-02-208#2/12.12.2023 г., в ЧАСТТА в която се оспорва отказ да бъде признат за осигурителен стаж периода 01.01.1997 г. - 31.01.1998 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 2454/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, в тази му част.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. К. К. с [ЕГН] против решение на директора на ТП на НОИ [населено място] по пенсионна преписка № ********** с изх.№ 1012-02-208#2/12.12.2023 г., в ЧАСТТА в която се оспорва отказ да бъде признат за осигурителен стаж периода 10.12.1991 г. - 31.12.1996 г.

РЕШЕНИЕТО в частта в която е оставена без разглеждане жалбата и е прекратено производството по делото, подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

РЕШЕНИЕТО в частта, в която е отхвърлена жалбата, подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.