№ 82
гр. Плевен , 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Милена С. Томова
при участието на секретаря АНЕТА Х. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена С. Томова Гражданско дело №
20204430103970 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Постъпила е искова молба от Д. Р. Г. с ЕГН **********, от *** против
***.
С влязло в законна сила определение от 29.10.2020г. е прекратено
производството по делото по отношение на сочения ответник *** и е
конституиран в качеството на такъв ***
Ищецът твърди, че е служител на ***, като със Заповед №8121к-2414 /
07.02.2017г. на *** бил назначен на длъжност *** в *** към *** при *** От
назначаването му на посочената длъжност до настоящия момент заемал
длъжност на държавен служител в МВР и имал право да получава
ежемесечно левовата равностойност за неосигурена храна, на основание
чл.181,ал.1 от ЗМВР. В тази връзка моли съда да се произнесе на основание
чл. 17, ал. 2 ГПК инцидентно по законосъобразността на чл. 1 от Наредба
№8121з- 773/01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или
левовата й равностойност на служителите на МВР. Навеждат се доводи,
че Наредбата противоречи на чл. 181, ал. 5, вр. с ал. 1 ЗМВР, поради което е
нищожна. Твърди се, че ищеца осъществява трудовата си дейност в *** със
1
статут на държавен служител по смисъла на чл.142 , ал.1, т.2 ЗМВР. В
процесния период / 14.08.2017г. – 01.08.2020г. / изпълнявал служебното си
правоотношение, като отсъствал от работа само при ползване на годишен
платен отпуск. Сочи се, че статутът на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2
ЗМВР не се определял само от Закона за държавния служител, а приложим е
по аналогия и ЗМВР. Навеждат се доводи, че имало основание да се приеме,
че храна или левовата й равностойност се следвала на държавните служители
по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР. Сочи се, че разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР
не съдържала ограничение относно служителите от системата на МВР, на
които следвало да се осигури храна или левовата й равностойност. Излага се,
че с Наредба № 8121з-773 от 1.07.2015 г. на *** били определени условията и
реда за осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите на
Министерството на вътрешните работи. В чл. 1 от същата било посочено, че с
нея се определяли условията и редът за осигуряване на храна или левовата й
равностойност на служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 ЗМВР и по §
86 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на ЗМВР. Законът
обаче не делегирал на *** да определя кои лица следвало да получават храна
или парична равностойност, а единствено възлагал с подзаконов нормативен
акт да се определят условията и редът за предоставяне на сумите и
доволствията по чл. 181, ал. 1-3 ЗМВР /ал. 4 на чл. 181 ЗМВР/. В този смисъл
за определяне кои лица имат право на безплатна храна или левова
равностойност следвало да се изходи единствено и само от ЗМВР. Освен
буквалното и граматическо тълкуване на чл. 181, ал. 1 ЗМВР следвало да се
вземат предвид и принципите на управление на държавната служба в МВР и
най-вече тези за забрана за дискриминация и обективност. В противен случай
това щяло да постави дългогодишни държавни служители от системата на
МВР в неравностойно положение спрямо другите служители, които са
назначени по трудово правоотношение, респ. - по служебно правоотношение
по ЗМВР. Излага се, че ЗМВР изрично уреждал, че в хипотези на
преобразуване по силата на закона на правоотношенията със служителите в
такива по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се дължала левова равностойност за
неосигурена храна. Същото следвало да бъде и разрешението при
сключването на служебно правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР след
проведен конкурс, предвид разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР и
справедливото и равно третиране на работниците и служителите в системата
2
на ЗМВР. При тези обстоятелства, ищеца счита, че в качеството му на
служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР му се дължала храна или левовата й
равностойност. Твърди се, че в процесния период / 14.08.2017г. – 01.08.2020г./
ответникът - МВР не предоставил на ищеца храна и не му е изплащал
левовата й равностойност. Нормативно въпросът за храната в МВР бил
уреден с Наредба № 8121з-773 от 1.07.2015 г. за условията и реда за
осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите на
Министерството на вътрешните работи, Заповед № 81213-37/19.01.2016 г. на
***, Заповед № 81213-58/09.01.2017 г. на *** и Заповед № 81213-
44/16.01.2018 г. на ***, но тези нормативни актове касаят единствено
служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР. В тази връзка
ищеца счита ,че се дължи левовата равностойност за неосигурена храна и на
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Предвид липсата на правна уредба
относно нейния размер, следвало по аналогия съответно приложение да
намерят именно правилата на посочените подзаконови нормативни актове.
При това и на основание чл. 4 от Наредбата № 8121з-773 от 01.07.2015 г. във
връзка със заповедите на *** за процесния период ищеца счита, че му се
дължи ежемесечно левова равностойност за неосигурена храна в размер на
120 лв. или претендираното и дължимо обезщетение за неосигурена храна за
процесния период възлизало в общ размер на 4 260 лева. Ищецът счита, че му
се дължи и мораторна лихва върху всяка сума, която не му била изплатена с
месечното трудово възнаграждение. Сочи, че месечното му трудово
възнаграждение му се изплащало от 21 до 23 число на всеки календарен
месец. В тази връзка му се дължала и мораторна лихва.
Като следствие от изложеното се претендира постановяване на
решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните
суми: На основание чл.181, ал.1, предл. 2 от ЗМВР сумата 4 260лв.,
представляваща неизплатена левова равностойност за неосигурена храна за
периода 14.08.2017г. – 01.08.2020г. / 36 месеца по 120лв.месечно/, през което
време ищеца се намирал в служебно правоотношение с ***, ведно със
законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата; На основание чл.86 от ЗЗД,
сумата от 670 лв., представляваща мораторна лихва, изчислена върху всяка
дължима месечна сума от 120лв. с натрупване за 36 месеца, за периода от
23.08.2017г. до датата на исковата молба.
3
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с
който оспорва исковете.
В о.с.з. на 11.02.2021г. е допуснато изменение на цената на исковата
претенция с правно основание чл. 181 ал. 1 пр. 2 от ЗМВР, като същата се
счита предявена за сумата от 4 273лв., както и е изменена цената на исковата
претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД, която се счита предявена за сумата от
652,23лв.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства прие за установено следното :
Безспорно по делото е, че през процесния период от 14.08.2017 год. до
01.08.2020 год. ищецът е заемал длъжност на *** към ***, с месторабота ***.
Спорен по делото е въпросът има ли право ищецът да получи левовата
равностойност на храна, размерът на която е определен в заповеди на ***.
Отговорът на горния въпрос предполага проследяване на законодателните
промени в уредбата на статута на служителите на МВР.
Действащият през релевантния период закон за МВР е обнародван на
27. 06. 2014 год. /бр. 53 на ДВ/ и е влязъл в сила в тридневен срок след
обнародването му.
Разпоредбата на чл. 1 от ЗМВР, определяща предметния обхват на
закона, регламентира, че ЗМВР урежда принципите, функциите, дейностите,
управлението и устройството на МВР и статута на служителите в него. Като
обща, нормата предполага тълкуване на останалите текстове в закона с и във
взаимовръзка с нея.
Съгласно § 5 ал. 1 от ПЗР на ЗМВР служебните правоотношения на
държавните служители в МВР не се прекратяват, а се преобразуват, считано
от датата на влизане в сила на закона, като държавните служители се
назначават на длъжностите, които заемат към момента на преобразуване на
правоотношенията. В закона са очертани две групи служители: държавни
служители, чиито статут се урежда от ЗМВР и лица, работещи по трудовото
правоотношение, чиито статут се урежда от КТ /чл. 142 от ЗМВР в
редакцията му от 27. 06. 2014 год./. В началото на 2015 год. със ЗИДЗМВР
4
/обн. в ДВ бр. 14 от 20. 02. 2015 год., в сила от 01. 04. 2015 год./ разпоредбата
на чл. 142 от ЗМВР е изменена, като с нея са създадени три категории
служители в системата на МВР: държавни служители- полицейски органи и
органи по пожарна безопасност и защита на населението, чиито статут се
урежда от ЗМВР; държавни служители, чиито статут се урежда от ЗДС, и
лица, работещи по трудово правоотношение, чийто статут се урежда от КТ и
ЗМВР. С ПЗР на ЗИДЗМВР е предвидено, че служебните правоотношения на
държавните служители се преобразуват в служебни правоотношения на
държавни служители /§ 84 ал. 1/, като разпоредбите на ЗДС се прилагат за
държавните служители по чл. 142 ал. 1 т. 2, чието служебно правоотношение
е възникнало след 1 април 2015 год. /§ 85/. За държавните служители в МВР,
заемащи длъжности за държавни служители по чл. 142 ал. 1 т. 2, чиито
служебни правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 год., се
прилагат разпоредбите на действащото законодателство за държавните
служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 до прекратяване на служебните им
правоотношения /§ 86/. С последващо изменение на ЗМВР /изменението е
обнародвано в бр. 81 на ДВ от 14. 10. 2016 год./ служебните правоотношения
на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от ЗИДЗМВР (ДВ,
бр. 14 от 2015 год.) и които към датата на влизане в сила на този закон заемат
длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи
висше образование, с изключение на тези от *** и на тези по § 70 ал. 1 т. 1, се
преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния служител,
считано от датата на влизане в сила на този закон /§ 69 ал. 1/. ЗИДЗМВР е
влязъл в сила на 01. 01. 2017 год. /§ 102/. От датата на влизането в сила на
измененията /01. 01. 2017 год. / статутът на държавите служители в МВР /тези
по чл. 142 ал. 1 т. 2 от ЗМВР/ се урежда изцяло от ЗДС, изключая
разпоредбите на чл. 8, 10, 14 и 35б /§ 69 ал. 7 от ЗИДЗМВР, обн. в бр. 81 от
14. 10. 2016 год. /. С измененията на ЗМВР /обн. в ДВ. бр. 60 от 07. 07. 2020
год./ е предвидено, че статутът на държавните служители по чл. 142 ал. 1 т. 2
ще се урежда със ЗДС и с чл. 56, чл. 151, ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3,
чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл. 190, ал. 2, чл. 191 и 233 от ЗМВР /§ 32 т. 2 от
ЗИДЗМВР/.
Изложената по- горе хронология на законодателните промени не води
до извода, че служителите по чл. 142 ал. 1 т. 2 от ЗМВР са лишени от правото
на храна или нейната левова равностойност. Тъкмо обратното, това право
5
принадлежи на всички служители на МВР, съгласно разпоредбата на чл. 181
ал. 1 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от ЗМВР, регламентираща, че статутът на
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда със ЗДСл следва да е
тълкува във връзка със сочената по-горе обща разпоредба на чл. 1 от ЗМВР.
При такова разбиране, общите разпоредби относно статута на държавния
служител, регламентирани в ЗДСл ще се прилагат по отношение на
служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР само по въпроси, за които липсва
изрично специално правило в ЗМВР. Такова специално правило е това за
осигуряването на храна на служителите на МВР, закрепено в чл. 181, ал. 1 от
ЗМВР.
Изключването изцяло на статута на държавните служители по чл. 142,
ал. 1, т. 2 ЗМВР от приложното поле на този закон би противоречало на
основните принципи на управление на държавната служба в МВР, посочени в
чл. 141 ЗМВР и би довело до дискриминационно отношение, поставящо
държавните служители от системата на МВР в неравностойно положение
спрямо другите категории служители.
Тук е мястото да се отбележи, че съдът не приема за основателни
доводите на ищеца за нищожност на Наредба № 8121з-773/ 01. 07. 2015 год.
за условията и реда за осигуряване на храна или левовата й равностойност на
служителите на МВР. Цитираният подзаконов нормативен акт регламентира
правата на тези служители на МВР, посочени в чл. 142 ал. 1 т. 1 и 3 от закона,
като не урежда обществените отношения, касаещи останалите категории
служители в системата на МВР. Ето защо няма противоречие на
горепосочената наредба с императивни правни норми, поради което и няма
основание съдът по реда на инцидентния контрол, предвиден в чл. 17 ал. 2 от
ГПК, да се произнесе по нейната действителност.
Наредбата определя условията и редът за осигуряване на храна или
левовата й равностойност на служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 от
ЗМВР и по § 86 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на
ЗМВР, без да са сочени служителите по т. 2. Законът обаче не делегира на ***
да определя кои лица следва да получават храна или парична равностойност,
а единствено възлага с подзаконов нормативен акт да се определят условията
6
и редът за предоставяне на сумите и доволствията по чл. 181, ал. 1–3 от ЗМВР
/ал. 4 на чл. 181 ЗМВР/. В този смисъл, за определяне кои лица имат право на
безплатна храна или левова равностойност, съдът следва да изходи
единствено и само от ЗМВР.
С оглед приетото, че ответника дължи левова равностойност за
неосигурена храна на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и предвид
липсата на правна уредба относно нейния размер, за същия следва по
аналогия съответно приложение да намерят правилата на приложимите
подзаконови нормативни актове. Размерът и доволствиията, които се дължат
на всички служители на МВР в това число и на ищеца се определят ежегодно
със Заповед на ***. Безспорно е, че с такива заповеди е определян размер от
120лв. за непредоставен храна, като по делото са приложени и издавани
заповеди за релевантния период. Ето защо и на основание чл. 4 от Наредбата
от 01.07.2015 г. във връзка със заповедите на министъра на вътрешните
заповеди на ищеца за процесния период се дължи ежемесечно левова
равностойност за неосигурена храна в размер на 120 лв.
От приложените по делото платежни бележки за изплатените на ищеца
основна заплата и допълнителни възнаграждения към нея за процесния
период не се установява изплащането и на дължимата се левова
равностойност на храна - 120 лв. месечно. Този вид начисления не е посочен
изрично в бележките, не е отразен и като отделно счетоводно перо в
счетоводството на ***, видно от заключението на вещото лице ***. При тези
обстоятелства съдът приема, че ответникът не е доказал по надлежния ред
изпълнението на задължението му за заплащане ежемесечно на левовата
равностойност на храната, дължима на ищеца, поради което предявеният
осъдителен иск по чл. 181 ал. 1 пр. 2 от ЗМВР се явява основателен и следва
да бъде уважен в претендирания размер от 4 273лв.
Доколкото се касае за неизпълнение на парично задължение и предвид
разпоредбата на чл. 86 ал. 1 от ЗЗД ответникът дължи и съответната лихва за
забава върху неизплатените главници, която видно от заключението на
вещото лице възлиза на сумата от 652,23 лв. В този размер предявеният
акцесорен иск следва да се уважи.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
7
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. и 160лв. за вещо лице или
общо 660лв.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на
197,01 лв.
По тези съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, Булстат ***, адрес: ***, да заплати на Д. Р. Г. с ЕГН
**********, от ***, следните суми:
-сумата от 4 273,00 лв., представляваща неизплатена левова
равностойност за неосигурена храна за периода от 14.08.2017 год. до
01.08.2020 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба - 14.08.2020 год. до окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 652,23 лв., представляваща мораторна лихва върху
неизплатената главница за периода от 23.08.2017 год. до 14.08.2020 год., и
-сумата от 660,00 лв., представляваща направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА *** Булстат ***, адрес: ***, да заплати по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса в размер на 197,01 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8