№ 1369
гр. София, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20211000501793 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С Решение № 2889 от 10.06.2021 г., постановено по гр. д. № 10133/ 2018
г., Софийският Градски съд е осъдил ответното застрахователно АД „ОЗК
Застраховане“ да заплати на ищеца Д. Н. Д. сумата от 2500 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания в следствие на травматични
увреждания, които се намират в пряка причинно-следствена връзка с
реализирало се ПТП на 01.08.2017 г. на кръстовището на бул. „Осми
приморски полк“ и ул. „Студентска“ в гр. Варна, виновно причинени от
водача С. Р. С. при управление на л.а. марка „Форд Фиеста“ с ДК № *******,
като за разликата до сумата от 5000 лв. претенцията е отхвърлена поради
установено съпричиняване, а тази над 5000 лв. до пълния предявен размер от
26 000 лв. - поради недоказаност.
Недоволен от така постановеното Решение е останал ищецът Д. Н. Д.,
който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в отхвърлителната му част с
1
оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Излага, че при определяне справедливия размер на
обезщетението съдът не е взел предвид в пълна степен получените травми, в
т. ч. и емоционалните такива, както и ограниченията в ежедневието на ищеца.
Въззиваемата страна „ОЗК Застраховане“ ЗАД в срока по чл. 263, ал. 1
от ГПК оспорва жалбата по съображения, изложени в депозирания писмен
отговор. Моли решението да бъде потвърдено.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно правилността му той е ограничен от
посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд -
София намира следното:
Между страните не е спорно, че на 01.08.2017 г., около 12:00 часа в гр.
Варна, на кръстовището на бул. „Осми приморски полк“ и ул. „Студентска“ е
реализирано ПТП между л. а. „Форд Фиеста“ с ДК № *******, управлявано
от застрахования при ответното застрахователно дружество по застраховка
„ГО“ водач С. С., и велосипедиста и ищец Д.Д.. Няма спор и относно
механизма на ПТП, който се потвърждава и от заключението на изслушаната
по делото пред СГС съдебна авто-техническа експертиза, съгласно което
лекият автомобил е спрял на знак „STOP“, след което е потеглил бавно,
изминавайки около 5.50 м., като едновременно с това по велосипедната алея
на бул. „Осми приморски полк“, в посока ж. к. „Чайка“, се е движил
велосипедистът и въззивник в настоящото производство, който забелязал
находящият се на траекторията му лек автомобил непосредствено преди да
навлезе в зоната на пътното платно, а разстоянието, като е имал пред себе си,
не е било достатъчно, поради което се е ударил в лявата странична част на
автомобила, вследствие на което е загубил равновесие и е паднал. Вещото
лице заключава, че скоростта на МПС към момента на удара е била 21 км/ч, а
тази на велосипеда – 4,85 m/s. При определена опасна зона за спиране на
автомобила от 9, 53 м. експертът заключава, че ударът е бил непредотвратим
посредством аварийно спиране. Според експертизата опасната зона на
велосипедиста е 8. 17 м., а разстоянието, изминато на пътното платно – 4.5 м.,
което е крайно недостатъчно да спре с горепосочената скорост.
2
Същевременно взаимната видимост между двамата участници е настъпила в
момента на появяване на велосипеда на около 8 м.
От приетото като неоспорено от страните заключение на изслушаната в
първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза се
установява, че при процесното ПТП ищецът е претърпял счупване на 5-та
метакарпална кост на дясната ръка с разместване на костните фрагменти,
поради което на същия е указана медицинска помощ в ЦСМП гр. Варна, а
впоследствие – в МБАЛ „Св. Анна“ в гр. Варна, където под локална анастезия
е извършено наместване на счупената кост, а костните фрагменти са били
обездвижени в гипсова превръзка за срок от около два месеца. При падането
въззивникът е получил и мекотъканни увреждания на двете предмишници и
двете колене.
В показанията си св. Д. - майка на ищеца, сочи, че след произшествието
в резултат на травматичните увреждания и обездвижването на ръката
пострадалият се е обслужвал трудно за период от два месеца, оплаквал се е от
болки, а след свалянето на гипса се е рехабилитация.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна
страна следното:
За ангажиране отговорността на Застрахователя по реда на чл. 432, ал. 1
от КЗ, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента, трябва да се установи кумулативното наличие
на две групи предпоставки: от една страна към момента на увреждането
трябва да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител
на вредата и застрахователя; а от друга страна да са налице всички елементи
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността за
непозволено увреждане на застрахования пряк причинител – вина, вреда,
противоправно поведение и причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат.
В настоящия случай към датата на произшествието за управлявания от
С. Р. С. л. а. Форд Фиеста с ДК № ******* е била в сила застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД и обективирана в застрахователна полица №
BG/23/116002424576.
3
Не могат да бъдат споделени обаче изводите на първоинстанционния
съд относно наличието на виновно противоправно поведение на водача на
лекия автомобил. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които
се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение, а следваща ал. 2 вменява задължение на водачите при извършване
на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна
пътна лента, да пропуснaт пътните превозни средства, които се движат по нея.
В конкретния случай, от приетото от съда като обективно и компетентно
изготвено заключение на съдебната авто-техническа експертиза по безспорен
начин се установява, че управляваният от С. Р. С. автомобил се е движил с
разрешена скорост, значително по-ниска от позволената, а взаимната
видимост между двамата участници е настъпила едва с появяването на
велосипеда в момент, в който скоростта на двамата участници е направила
предотвратяването на удара невъзможно. Същественото в случая е, че
автомобилът вече се е намирал в кръстовището, когато велосипедистът е
навлязъл в същото със скорост, при която не би могъл да спре пред каквото и
да е препятствие. В резултат на това, ищецът се е ударил в леката кола, а не е
бил блъснат от нея. Изложеното показва, че за водача на автомобила е било
невъзможно и поради това той не е могъл, но не е бил и длъжен да предвиди и
съответно – предотврати удара на велосипедиста в него. Горното налага
извод за липса на елемента противоправност от фактическия състав на
непозволеното увреждане, поради което гражданската отговорност на прекия
причинител не може да бъде ангажирана, а оттам – не може да се реализира и
тази на Застрахователя.
С оглед горното, настоящият състав достигна до извод за
неоснователност на предявения иск поради неговата недоказаност. Въпреки
това, предвид липсата на жалба от страна на въззиваемия и забраната за
влошаване положението на жалбоподателя, постановеното решение следва да
бъде потвърдено.
Депозираната от ответника частна жалба срещу постановеното по реда
на чл. 248, ал. 1 от ГПК Определение № 263697 от 24.02.2021 г. е
основателна. Съобразно постановките на т. 8 от Тълкувателно Решение №
4
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, имащи задължителен характер за съдилищата,
представянето на списък с разноските по чл. 80 от ГПК съставлява
единствено предпоставка за изменение на Решението в частта за разноските,
но не и за допълването му. В конкретния случай, с отговора на исковата
молба ответникът е сторил искане за присъждане на направените деловодни
разноски за производството пред СГС, в което е заплатил 400 лв. депозит за
изслушване на САТЕ, 200 лв. за изслушване на СМЕ, както и депозит за
допускане на събиране на гласни доказателства в размер на 100 лв.
Същевременно, както от обстоятелствената част, така и от петитума на
разгледаната частна жалба става ясно, че страната е недоволна от
обжалваното Определение единствено в частта, в която съдът е оставил без
уважение искането й за присъждане на разноски под формата на
юрисконсултско възнаграждение. Поради това обжалваното Определение
следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което ищецът
бъде осъден да заплати на Застрахователя сумата от 80, 77 лв.
юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част на иска.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от
ГПК, въззивникът Д. следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна
„ОЗК-Застраховане“ АД разноски за настоящото производство в размер на
100 лв. съгласно чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащане на правна помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2889 от 10.06.2021 г., постановено по гр.
д. № 10133/2018 г., СГС, I ГО, 4-ти състав.
ОТМЕНЯ Определение № 263697 от 24.02.2021 г. , постановено по гр.
д. № 10133/2018 г., СГС, I ГО, 4-ти състав, вместо което постановява:
ОСЪЖДА Д. Н. Д., ЕГН: **********, да заплати на ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, сумата от 80, 77 лв. (осемдесет лева и
седемдесет и седем стотинки) разноски за производството пред Софийски
градски съд.
ОСЪЖДА Д. Н. Д., ЕГН: **********, да заплати на ЗАД „ОЗК
5
Застраховане“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, сумата от 100 лв. (сто лева) разноски за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от
съобщението до страните с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.
280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6