№ 1647
гр. В., 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 33 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20243110106820 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането
/Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016г./
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца А. - Й. Р. Т. ЕГН
********** срещу ответника ЗАД „***"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул.,Д-р.Г.М.Д." № *, осъдителни искове с правно основание чл. 432 от Кодекс за
застраховането и с правно основание чл.86 от ЗЗД, за ОСЪЖДАНЕ НА ОТВЕТНИКА ДА
ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА , както следва:
- сумата от 6 000.00лв. /шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, лишения, неудобства,
резултат на ПТП, настъпило на 09.02.2021г. в гр. В., виновно причинени от С. Д. Д., ЕГН:
**********, като водач на лек автомобил „О.К." с per. № ***, застрахован по риска
"Гражданска отговорност" в „ЗАД ***"АД. гр.С., със застрахователна полица №***, валидна
до 16.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
застрахователната шета № 0801-000967/2024-01 до окончателното изплащане на
задължението.
Претендират се с исковата молба и направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Банковата сметка на А. - Й. Т. е посочена в банка „***" АД, клон В. с IBAN: ***, BIC: ***.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения.
обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди се, че на 09.02.2021г. около 09,30 часа, пострадалия А. - Й. Р. Т. е пресякъл улица
1
„Ц.Д." в гр. В., заедно със своя съученик И.С. и движейки се по отсрещния тротоар двамата
са били блъснати от лек автомобил, марка „О.К." с per. № ***, собственост на С.Д.Г. ЕГН
**********, управляван от С. Д. Д., ЕГН **********, който преди удара, поради
несъобразената скорост, с която се е движел по ул."М.", не е успял да направи ляв завой и
самокатастрофира в пътен знак, след което блъснал тях и паркиран на пътното платно лек
автомобил, марка ***. От удара А. - Й. Т. е попаднал под паркирания лек автомобил *** и за
да бъде изваден от под автомобила се е наложило повдигането му със крик.
Автопроизшествието е било посетено от органите на сектор „Пътна полиция" при ОД МВР
В.. Незабавно след инцидента А. - Й. Т. е бил отведен от екип на „Спешна помощ" в МБАЛ
„Св.А." АД, гр.В., след което е бил настанен в клиника по неврохирургия.
В резултат на ПТП на пострадалия пешеходец А. - Й. Р. Т., са му били причинени няколко
леки телесни повреди, изразяващи се в : Мозъчно сътресение, без открита вътрешно черепна
травма. Контузии на главата и тялото от които - рана в централната челна област, в близост
до границата с окосмената част на главата с дължина около 9 см., оток и кръвонасядане по
челото, клепачите на двете очи, ожулвания и оток по носа, оток на долна челюст, дълбоки
ожулвания в дясната половина на пояса и дясната седалищна половина с диаметър 15 см,
кръвонасядане и травматичен оток по предната повърхност на лявата подбедрица, както и
фрактура на носни костици.
По образувано НОХД № 5192/2021г. по описа на PC В. - VI състав с присъда №
82/03.04.2023г., С. Д. Д., е признат за невиновен по така повдигнатото обвинение по чл. 343,
ал.З, пр. 3-то, б. „а", пр. 2, вр. пр. чл.343, ал.1, б. „б" от НК, като му е наложено наказание
глоба в размер на 200 (двеста) лева, затова, че на 25.02.2017г. в гр.В., при управление на лек
автомобил „Ф.Б." с per. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата и поради
движение с несъобразена скорост е причинил ПТП - леки телесни повреди на пешеходеца А.
- Й. Т..
За водача С. Д. Д. произшествието, е настъпило при условията на риска "гражданска
отговорност". Управляваният от него лек автомобил към момента на инцидента, е бил
застрахован по риска "гражданска отговорност" в „ЗАД ***" АД, на основание
застрахователна полица застрахователна полица № *** валиднадо 16.11.2021г.
На 06.02.2024г. ищецът излага, че е уведомил „ЗАД ***" АД за настъпилото произшествието
при условията на риска "гражданска отговорност" и претендирал да бъде изплатено
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 8000 (осем хиляди) лева.
Била е заведена застрахователна претенция под № **********/2024-01 към „ЗАД ***" АД.
Въпреки представените необходими медицински и съдебни документи, е отказано
изплащане на цялата претендирала сума от 8000 (осем хиляди) лева за настъпилото
застрахователно обезщетение, като бе изплатено неимуществено обезщетение по заведената
щета в размер на 2000 (две хиляди) лева, което се равнява прекалено занижено, предвид
нанесените от пътно транспортното произшествие телесни увреждания.
За обезщетяване на понесените неимуществени вреди - болки, страдания, лишения,
2
неудобства, ищеца претендира за остатъка от сумата за обезщетение в размер на 6000 (шест
хиляди) лева.
Вследствие на изложеното , се моли да бъде уважена предявената искова претенция и да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът „Застрахователно
акционерно дружество ***" АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
п.к. 1172, р-н „И.", ж.к. „Д.", бул. „Д-р Г. М. Д.", № 1, представлявано от Изпълнителните
директори Т.Д.Т. и Б.Г. И., в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирало отговор на исковата
молба, в който се изразява становище , че счита иска за допустим, но изцяло неоснователен,
необоснован и недоказан. Излага, че на ищеца е било заплатено в срок застрахователно
обезщетение в размер на 2000 лв. (две хиляди лева) за претърпени неимуществени вреди -
болки, страдания, лишения, неудобства настъпили като резултат от претърпяно ПТП. С
извършеното плащане „Застрахователно акционерно дружество „***" АД е погасило изцяло
задължението си към ищеца. Оспорва така предявените искове с правно основание чл. 432
ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ - нов), като неоснователни и недоказани и моли да се
постанови решение, с което да се отхвърлят изцяло, като на основание чл. 78 от ГПК се иска
да се присъдят разноските в настоящото производство, в това число и
адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.
Твърди, че са налице обстоятелства, които изключват изключителната вина на С. Д. Д. в
качеството си на водач на застрахованото при нас МПС. Оспорва механизма на ПТП и
изключителната вина на водача С. Д. Д. за настъпването му.
Оспорва изключителната вина на водача на автомобила, с оглед наведеното по-горе
възражение за съпричиняване на вредоносните последици от ПТП от страна ищцовата
страна - А. Р. Т., която твърди с поведението (движение по пътното платно) си да е
допринесъл за настъпване вредоносните последици от процесното ПТП.
Твърди, че спрямо застрахования не е налице нито един от признаците изграждащи
фактическия състав на деликта по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, а именно, противоправно
поведение, вина, вредоносен резултат и причинна връзка, оттам не са налице предпоставките
за ангажиране на гражданската отговорност на застрахования в ответното дружество
автомобил.
Оспорва претендираното от ищцовата страна обезщетение за неимуществени вреди, като
необосновано завишено. Твърди, че изплатеното от дружеството обезщетение покрива
изцяло претърпените от ищеца вреди.
Оспорва настъпването на твърдените неимуществени вреди в сочения размер и интензитет,
както и наличието на причинно-следствена връзка между претендираните за възникнали
вреди и твърдяното за причинено от застрахован в „***" АД Д.ие.
Оспорва твърдението, че в резултат от настъпването на пътно - транспортно произшествие за
ищцовата страна са настъпили описаните в исковата молба, като вид и характер увреждания,
като оспорвам всички твърдения за вида, медико -биологичния характер и степента на
3
уврежданията, както и твърденията по отношение здравния статус на ищеца след
настъпване на произшествието и към настоящия момент, като при условие на евентуалност
твърди, че ако са причинени твърдините увреждания, то настъпването им и/или забавянето
на оздравителния процес е в резултат на неспазване от А. Р. Т. на лекарските предписания и
предхождащи ПТП-то заболявания.
Оспорва механизма на осъществяване на твърдените неимуществени вреди. Не са
представени медицински документи, удостоверяващи, че ищцовата страна е търсила
медицинска помощ за претендираните телесни увреждания, или че е осъществила някакво
лечение във връзка с процесното ПТП след изписването му от болничното заведение. Видно
от приложените документи ищецът се е възстановил в рамките на няколко дни, като не е
било необходимо извършването на медицински интервенции /операции и др./
Оспорва твърдението, че и към настоящия момент не е приключил възстановителния процес
на ищеца, както и периода за който се твърди, че е изпитвал физически и психически
дискомфорт. Липсва актуална консултация с какъвто и да е лекар, не са представени
медицински документи, удостоверяващи, че ищецът е търсил допълнително медицинска
помощ за продължаващите болки и оплаквания, че е провела последващо лечение и
консултации със специалисти.
Оспорва твърдените болки и страдания, които да са подлежали на компенсиране;
Оспорвамтвърдените последици от инцидента и тяхната продължителност; Оспорва
твърдението за психически увреди и стрес, причинени от процесното ПТП.
Твърди, че претендираният от ищцовата страна размер на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди е необосновано прекомернозавишено и несъответстващо на
практиката на съдилищата по аналогични случаи , дори и по-тежки с оглед релевантните
критерии, запълващи със съдържание понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД, а от друга страна, на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни
увреждания, респ. на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от
ищеца.
Оспорва акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния
момент, от който ще се търсят, по аргумент за неоснователност на главния иск.
На основание чл. 78 от ГПК претендира и направените от дружеството разноски в
качеството на ответник по настоящото дело, включително и адвокатско/ юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, моли за отхвърляне предявения иск, като неоснователен и
недоказан, а в случай, че се приеме за основателен, то се моли да не бъде уважаван в пълния
му претендиран размер, като се съобрази размера на обезщетението с направените от
ответника възражения за прекомерност на същото, както и за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцовата страна.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа страна:
4
Приети по делото, за безспорно установено между страните и ненуждаещи се от доказване,
на основание чл.146 ал.1 т.3 от ГПК, са следните обстоятелства/
1/ че съществува валидно застрахователно правоотношение между ответника и собственика
на процесното МПС марка „О.", модел „К.", с рег. № ***;
2/ че е изплатено обезщетение в размер на 2000 лева (две хиляди лева) за претърпените от
ищеца неимуществени вреди.
Приет по делото е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, с №163 от 09.02.2021 г.,
в който е посочено , че на посочената дата, в гр.В., на ул.“Ц.Д.“ до № 24, е настъпило ПТП,
като участник 1 – ППС ***, управлявано от С. Д. Д., поради движение с несъобразена
скорост самокатастрофирал в пътен знак и блъснал ищеца. От удара Т. получил контузия на
главата и комоцио, посетил МБАЛ „Св. А.“.
Представено е направление за хоспитализиране с диагноза мозъчно сътресение, лист за
пролежаване в МБАЛ „Св.А.-В.“АД и Епикриза от Клиника по неврохирургия към МБАЛ
„Св.А.-В.“АД, от която се установява, че на 09.02.2021 г., А. - Й. Т. е постъпил в болничното
заведение и е бил изписан на 12.02.2019 г. При приема е снета анамнеза – пострадал от ПТП,
блъснат от автомобил, отразено е увредено общо състояние. В периода на престой в
клиниката по неврохирургия, на лицето са извършвани прегледи и множество изследвания.
Посочена е окончателна диагноза – мозъчно сътресение, без открита вътречерепна мозъчна
травма, контузия на главата и тялото.
Прието към делото е Медицинско удостоверение №123/2021 г., издадено от д-р Д.И.Г.,
съдебен лекар, от което се установява, че по желание на ищеца му е извършен преглед на
посочената дата и е установена разкъсно-контузна рана в областта на челото, състояние след
хирургична обработка, кръвонасядания, ожулвания и травматични отоци в областта на
лицето, мозъчно сътресение, ожулвания в дясната половина на пояса и дясната седалищна
половина, кръвонасядане и травматичен оток по предната повърхност на лявата подбедрица.
Сочи се, описаните наранявания да са в следствие на удар с или върху твърди тъпи
предмети. Същите може да са получени така, както съобщава освидетелствуваният –
претърпяно ПТП на 09.02.2021г. като пешеходец. Описаните увреждания, според съдебния
лекар, са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Видно от писмо от застрахователното дружество до пострадалото лице, същото е уведомено,
че подадената от него претенция не отговаря на изискванията по чл. 380 КЗ, не са
предоставени пълни и точни данни на банкова сметка. Посочено е, че следва да се представи
официален документ удостоверяващ банковата му сметка.
Приобщено по делото е НОХД № 5192/2021 г. по описа на РС В. и Присъда №
82/03.04.2023г., видно от която подсъдимия С. Д. Д., ЕГН ********** е признат за невинен в
това, че на 09.01.2021 г., в гр. В., при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „О.“ модел „К.“ с рег № ***, нарушил правилата за движение по ЗДвП, а
именно -чл. 21, ал.1 от ЗДвП - При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превиша следните стойности на скоростта в км/ч: за
5
дадения пътен участък по ул. „М." на кръстовището с ул. „Ц.Д." в град В. за пътно превозно
средство в населено място е 50км/ч.;-чл. 47 от ЗДвП: Водач на пътно превозно средство,
приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при
необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
предимство, и по непредпазливост причинил на И. Г. С. от гр. В. средна телесна повреда,
изразяваща се в пълно безсъзнателно състояние, обусловило разстройство на здравето,
временно опасно за живота му у на А. - Й. Р. Т. от град В. средна телесна повреда,
изразяваща се в пълно безсъзнателно състояние, обусловило разстройство на здравето,
временно опасно за живота му, като от Д.ието е настъпила телесна повреда на повече от
едно лице, поради което и на осн. чл. 304 НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му
обвинение по чл.343, ал.З, пр. 3-то, б. „а", пр. 2-ро, вр. чл.343, ал.1, б. „б", пр.2-ро, вр.
чл.342, ал.1 от НК и на основание чл. 305, ал.6 вр. чл.301, ал.4 от НПК вр. чл.179, ал.2 от
ЗДвП му налага административно наказание глоба в размер на 200 лева, за това че на
09.02.2021 г. при управлението на МПС лек автомобил марка „О.“ модел „К.“ рег. № ***,
поради движение с несъобразена скорост причинил ПТП.
По делото е приобщена СМЕ, неоспорена от страните и кредитирана от съда като
компетентно изготвена и обоснована, вещото лице - д-р. Д. Д. по която, след запознаване с
материалите по делото и проведените клинични прегледи дава следното заключение: На
09.02.2021 год. А. - Й. Р. Т. е получил мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана по
лицето, травматичен оток и кръвонасядания по лицето, ожулвания по лицето, травматичен
оток в областта на долната челюст в ляво, ожулвания в дясната поясна и седалищна
половини, оток и кръвонасядане по лявата подбедрица. Посочените травматични
увреждания, в съвкупността си са обусловили временно разстройство на здравето неопасно
за живота. Наложило се хирургична обработка на рана, консервативно лечение с прилагане
на обезболяващи и антибиотици. Били са налице болки в травмираните участъци -
главоболие, болки в пояса и седалището при движение, болки при движение в областта на
лявата подбедрица. Експертът посочва, че към настоящия момент оздравителният процес е
приключил без дефицит, останало единствено оплакване във връзка с болезненост в пояса
при продължително натоварване и нарушения в паметта. Обичайно получени увреждания
като процесните отшумявали в рамките на 2-3 седмици. Не били налице усложнения във
връзка с получените травми, които да са довели до забавяне на възстановителния процес.
Пострадалото лице било провело лечение в Клиника по Неврохирургия при МБАЛ „Св.А.-
В.”АД, проведено е консервативно лечение с прилагане на физиологичен серум,
обезболяващи, антибиотик и витамин С. Налице са травматични увреждания в централната
и лявата половина на лицето, дясната поясна и седалищна половини, предната повърхност
на лявата подбедрица. Вещото лице счита, че получените травматични увреждания са в
следствие на удар от лек автомобил отзад напред за пострадалия в дясната седалищна
половина, последващи травми при падане в областта на главата и левия долен крайник.
В съдебно заседание вещото лице уточнява заключението си. Сочи обичайно мозъчното
сътресение да се характеризира с обща отпадналост, намалена работоспособност и
6
главоболие. При некомплицирано, каквото е полученото от ищеца, оплакванията отшумяват
в рамките на две-три седмици. Доколкото към настоящия момент са изминали повече от две
години и половина от получаването на травмите, не би следвало да има оплаквания.
Видно от заключението на вещото лице Х. Д. К., по приобщената към доказателствения
материал съдебна авто-техническа експертиза, което съда кредитира като компетентно
дадено, обосновано и ясно, се констатира , че А. и И. са се движели по десния тротоар на
ул.“Ц.Д.“, в посока от Дом на Пенсионера към ул.“М.“. На тротоара пред механата е бил
паркиран л.а. А. и И. са заобиколили автомобила и са продължили да вървят по тротоара. В
следващия момент лекият автомобил „О.К.“ на С. навлязъл от ул.“М.“ с ляв завой в
ул.“Ц.Д.“, изгубил контрол върху управлението му, преминал през пътния знак в дясно,
отклонил се наляво и се насочил към механата, където по тротоара вървял А. Т..
Първоначалният удар по свидетелски показания е настъпил на тротоарната площ. От удара
А. Т. попаднал под паркирания на тротоара л.а., наложило се използването на крик за да
бъде изваден изпод него. Експертът е посочил, че А. Т. е вървял по десния тротоар, от
страната на закусвалнята и е нямал възможност да предотврати настъпването на ПТП.
Ангажирани по делото са гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля И. Г. С., който
излага че е бил участник в същото ПТП, но не води дела със страните. Сочи по време на
голямото междучасие да са излезли за закуска, на връщане, при качване нагоре по тротоара,
чул високи обороти на кола, силна скорост, ръмжене. Обърнал се да види, какво става и
видял колата да минава покрай тях. Замръзнал в шок, след това не помни какво се е случило.
Свестил се на земята и видял А. няколко сантиметра върху него, отляво, под една кола. В
последствие дошла линейка. Сочи, че двамата с ищеца са били на тротоара при
съприкосновението им с автомобила. Автомобилът под, който се озовал ищецът бил
паркиран на тротоара зад тях. По улицата по която са вървели има обособен тротоар и от
двете страни, с ищеца вървели по десния тротоар. Колата, която ги ударила дошла от дясно ,
ударила пътен знак от лявата страна и дошла срещу тях. Свидетеля и ищецът били един до
друг. Въпреки спрелия на тротоара автомобил имало място двамата да минат покрай него
без да слизат от тротоара, минали покрай него от вътрешната страна.
По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпит на свидетеля П. Р. Т., брат
на ищеца. Излага, че пострадалия е прекарал около седмица в болница, имал шев на главата,
носът му бил подут. След, като го изписали състоянието му не било добро. Имал болки в
кръста и главоболие. В къщи му помагали да се обслужва, трудно се движел. Ставането било
изключително трудно, както и стоенето, бил постоянно на легло. Предлагали му подлога, но
той отказал, искал да се справя сам, но му било изключително трудно и бил ограничен в
движенията. Това продължило около две-три седмици, в продължение на който не можел да
се обслужва сам и вкъщи брат му и баба му помагали. Продължил да се оплаква от
главоболие, след около месец спаднал отока на носа му и имало съмнение, че е бил и счупен.
Свидетелят лично го водил на преглед при специалист УНГ. Когато излизал навън, ищецът
се чувствал притеснен, особено при звук от резки спирачки или при въртене на гуми.
Изпитвал страх и като го возели в кола, трудно се решил да изкара шофьорските курсове и
7
самия той да шофира. Към момента понякога се оплаквал от болки в гърба и главоболие.
Пострадалият завършил 12 кл. същата година, в периода на възстановяване не е ходил на
училище, не помни точно какъв период. Бил освободен от часовете по физическо, докторите
били забранили да се натоварва физически, заради болките които имал. Според свидетеля и
към момента са налице притеснения при излизане навън по улиците, но смята че са
притаени.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи
от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице може да предяви пряк иск
срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата
/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това, следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването
им.
Искът за неимуществени вреди, е предявен от активно легитимирано лице - пострадал от
ПТП, което твърди, че в резултат на станалото ПТП са му били причинени неимуществени
вреди. В случая е спазено и изискването на чл.380 ал.1 от КЗ, тъй като ищецът е отправил
към застрахователната компания писмена застрахователна претенция. Застрахователят е
определил и изплатил обезщетение в размер на 2000 лева, за което страните не спорят, но
ищецът намира така изплатеното му обезщетение за изключително занижено. Налице са и
предпоставките на чл.496, ал.3 от КЗ, за което страните и не спорят.
Предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на неимуществени
вреди, е допустим, а разгледан по същество е и частично основателен.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност”, съгласно чл.429 ал.1 от КЗ,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане
на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени
вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също така и на лихви за забава,
когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. В разпоредбата на
8
чл.432, ал.1 от КЗ, законът признава в полза на пострадалото лице правото на пряк иск
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл.432 ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно обезщетение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”
между прекия причинител на вредата и застрахователя. В процесният случай, е прието за
безспорно по чл.146, ал.1, .т.4 от ГПК, че е бил налице договор за застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, сключен между застрахователя и собственика на лек
автомобил марка „О.", модел „К.", с рег. №***., управляван от С. Д., валиден към датата на
настъпване на процесното пътно - транспортното произшествие – 09.02.2021г., този въпрос
не е спорен между страните.
Наред с изложеното, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия
причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, като във всички случаи на непозволеното увреждане вината се
предполага до доказване на противното. Самият институт на непозволеното увреждане е
сложен фактически състав, елементи на който са Д.ие/действие или бездействие/, вредата,
противоправността на Д.ието, причинната връзка и вината съединени от посочената правна
норма. В настоящия случай, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установяват всички задължителни елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД.
Съгласно чл. 300 ГПК - влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от Д.ието, относно това, дали е
извършено Д.ието, неговата противоправност и виновността на дееца. В съдебната практика
и правната теория липсва спор, че разпоредбата е приложима не само за присъди на
наказателния съд, но също и за решения, с които лицето е признато за виновно, но е
освободено от наказателна отговорност при наличие на предпоставките по чл.78а, ал.1 НК.
От приобщеното по делото НОХД № 5192/2021 г. по описа на РС В. и постановената по него
присъда № 82 се установява, че С. Д. е признат за невинен за причиняването на средна
телесна повреда на И. Г. С. и А. - Й. Р. Т. за причинено ПТП на 09.09.2021 г., но му е
наложено административно наказание глоба от 200 лева за това, че на посочената дата,
управлявайки лек автомобил марка „О.“ модел „К.“ с рег № ***, поради движение с
несъобразена скорост е причинил ПТП. Наложеното административно наказание е за Д.ие
изразяващо се в нарушение на чл. 21, ал.1 и чл.20, ал.2 ЗДвП – движение с несъобразена
скорост и е наложено вр. чл. 179, ал. 2 на посочения закон. Задължителната сила на
присъдата (решението по чл.78а НК) обхваща Д.ието, неговата противоправност и
виновността на дееца. В случая, с влязлата в сила присъда, С. Д. е оправдан за нанесената
средна телесна повреда, съдът е установил на потърпевшите да е нанесена лека телесна
повреда, но с налагането на административно наказание глоба, наказателния съд е приел, че
9
поведението на Д. е противоправно относно настъпилото ПТП и именно той, поради
несъобразената от него скорост е виновен за настъпилото ПТП. Д.ието по смисъла на чл.300
ГПК включва не само възникналите обективни вреди за пострадалите лица, но също и
начина – действието или бездействието, с което са причинени тези вреди. Предвид
изложеното съдът намира, че от затрахованото в ответното дружество лице е осъществено
противоправно Д.ие, който при нарушение на правилата за движение по пътищата е
причинил процесното ПТП.
От заключението на допусната по делото съдебно-медицинска експертиза, което съдът
кредитира изцяло като обективно изготвено, почиващо на знанията и опита на експерта, и
неоспорено от страните, се установяват по несъмнен начин настъпилите травматични
увреждания, които в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето на
ищеца, неопасно за живота. Установени са от експерта мозъчно сътресение, разкъсно-
контузна рана по лицето, травматичен оток и кръвонасядания по лицето, ожулвания по
лицето, травматичен оток в областта на долната челюст в ляво, ожулвания в дясната поясна
и седалищна половини, оток и кръвонасядане по лявата подбедрица. Към настоящия
момент, четири години след процесното ПТП, оздравителният процес е приключил без
дефицит. Заключено е че посочените увреждания са в следствие процесното ПТП,
следователно същите са в причинно-следствена връзка с него.
Във връзка с всичко гореизложено, съдът приема за доказан правопораждащия фактически
състав на деликтната отговорност, в резултат на който за застрахователя възниква
задължение за обезщетяване отговорността за вреди. От събрания и проверен по делото
доказателствен материал се установяват в пълнота и по несъмнен начин признаците от
фактическия състав на непозволеното увреждане – фактът на настъпване на твърдяното от
ищеца пътнотранспортно произшествие, предизвикано от водача на застрахования при
ответника лек автомобил, настъпилите вследствие на произшествието неимуществени вреди
– изразяващи се в причинени болки и страдания, лишения, неудобства, както и
причинността между ПТП и настъпилите вреди.
По силата на предвидената в чл.45, ал.2 от ЗЗД, оборима презумпция, вината при
непозволено увреждане се предполага до доказване на противното. Ответникът е навел
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. Факта на съпричиняване
подлежи на самостоятелно доказване, което съдът намира, че не беше успешно проведено от
ответната страна. Съпричиняването на вредоносния резултат, с оглед принципа за
непосредственост и равенство на страните в процеса, следва да бъдат установени конкретно
със съответните доказателствени средства, в рамките на производството по разглеждане на
предявения срещу застрахователя иск. Нещо повече, от събраните по делото гласни
доказателства на свидетеля С.ов се установи, че двамата с ищеца са вървели по тротоара,
когато са били ударени от процесния л.а.. Същото се потвърждава и от заключението по
приетата и неоспорена САТЕ, която съдът изцяло кредитира. Релевантен за съпричиняване
на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния,
без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане,
10
до вредоносния резултат. По делото не бе установено ищецът с поведението си да е довел и
съпричинил ПТП-то от което е пострадал.
Относно вида и интензитета на понесените болки и страдания, съдът кредитира
свидетелските показания, както и заключението на вещото лице д-р Д. А. Д. по
приобщената съдебно-медицинска експертиза. Макар свидетелските показания да следва да
се ценят при условията на чл. 172 ГПК, в случая те кореспондират и с други доказателства
по делото - представената експертиза относно вида на травматичните увреждания.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъде определен по
справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, но тя не е абстрактно понятие, а се определя и
обосновава от конкретните обстоятелства по случая, характера и степента на засягане на
здравето и физическата цялост на пострадалия, последващото възстановяване, броя на
травматичните увреждания, силата, интензитета, продължителността на претърпените
болки, страдания и неудобства и други.
Съобразявайки тежестта на настъпилите телесни увреждания на ищеца, при които видно от
СМЕ, ищецът е получил мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана по лицето,
травматичен оток и кръвонасядания по лицето, ожулвания по лицето, травматичен оток в
областта на долната челюст в ляво, ожулвания в дясната поясна и седалищна половини, оток
и кръвонасядане по лявата подбедрица, които в своята съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота, и които обичайно се възстановяват в рамките
на 2-3 седмици. Макар за възстановяване на получените увреждания да не е бил нужен
продължителен период от време, както сочи експертът, то от свидетелските показания на Т.
се установява, че през този период /около две-три седмици/, пострадалият е търпял болки,
значителни затруднения наложили близките му да го обслужват и да му помагат ежедневно,
неудобства и физически неразположения. През този период нормалния ритъм на живот на
ищеца е бил нарушен, същият не е посещавал училището, в което е учил. Същевременно
съдът отчита, че получените травми са били без опасност за живота. Съдът възприема като
безспорно, че инцидента е бил съпроводен с негативни емоционални преживявания за
пострадалия, съответно че е оставил отпечатък върху психиката му, като е предизвикал
страх и неувереност при идентични ситуации, продължили дълго време след процесното
ПТП, което се потвърждава и от свидетелските показания на Т..
При изложеното, настоящият съдебен състав намира, че сумата от 5000,00 лв.
представлява справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
които са били под формата на физически болки и страдания, резултат от ПТП, довели в
своята съвкупност до временно разстройство на здравето на ищеца, неопасно за живота,
които във времето до настоящия момент не са довели до сериозни усложнения. Посочената
сума, съдът намира за съответна на характера и тежестта на получените от ищецът травми,
интензитетът на понесените във връзка с тях болки и страдания, като съобразява и
последиците в психологичен план. Следва да се има предвид обстоятелството, че при всички
случаи участието в ПТП, е свързано с негативни последици в психо-емоционален план, при
което, така определеното обезщетение е съобразено освен с изброените по-горе
11
обстоятелства, релевантни за размера му и с установения в чл.52, ал.1 от ЗЗД принцип на
справедливостта, като ще допринесе за репариране на неблагоприятните последици от
увреждащото събитие в патримониума на ищецът.
От посочената сума, която съдът намира за справедливо обезщетение за причинените
неимуществени вреди, следва да се приспадне вече изплатеното от застрахователя
обезщетение от 2000 лева и така остават дължими 3000 лева за покриване на вредите
настъпили от процесното ПТП.
До горепосоченият размер искът следва да бъде уважен, съответно отхвърлен за разликата
над тази сума до претендирания в цялост размер от 6000.00лв.
По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава от датата на
завеждане на застрахователната щета № 0801-000967/2024-01 до окончателното изплащане
на задължението, съдът намира следното:
Уважаването на главния иск е предпоставка за уважаване и на обективно-съединения с него
иск за заплащане на обезщетение за забава. Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го
е определил и изплатил в срок, считано от по-рА.та от двете дати: изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Между страните не е спорно, че застрахователя е бил сезиран с претенция за обезщетение по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите заведена под щета
№ 0801-000967/2024-01 на 06.02.2024 г. Застрахователя не е изплатил обезщетение в пълния
претендирания от пострадалото лице размер. От представените по делото доказателства и
писмо приложено по делото л. 10 се установява, че застрахователя е изискал допълнителни
документи от пострадалото лице. Липсват обаче каквито и да е доказателства за датата на
която са представени тези допълнителни документи, както и за датата на която ответното
дружество е превело сумата от 2000 лева, поради което преценка по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ
съдът е възпрепятстван да извърши. По делото известна е единствено датата на завеждане на
застрахователната претенция – 06.02.2024 г. Предвид изложеното съдът намира че
застрахователя е изпаднал в забава след срока по чл. 496, ал. 1, т.е. от 07.05.2021 г. и дължи
заплащане на законна лихва върху главницата от тази дата до окончателното изплащане на
сумата.
По разноските:
С оглед изхода на делото, разноски се следват и на двете страни.
Ищецът, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, претендира разноски за държавна
такса 245.00 лева, за депозит за СТЕ 200.00лв. и за адв.възнаграждение 800.00 лева, общо
1245.00лв. Съдът намира релевираното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за неоснователно. По делото са проведен две открити съдебни заседания, в
които процесуалния представител на ищеца е взел активно участие, изслушани са две
12
експертиза с допълнително зададени на вещите лица в съдебни заседания въпроси,
разписани са двама свидетели. В полза на ищецът, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
съразмерно на уважената част от исковата претенция, следва да се присъдят разноски в
размер на 622,50 лева.
Ответникът, претендира присъждане на разноски, съгласно представените по делото
доказателства, както следва: депозит за вещо лице 500 лева, депозит за призоваване на
свидетел 30 лева и юрисконсултско възнаграждение. За юрисконсултски възнаграждение
съобразно характера на спора и извършените правни действи съдът намира, че следва да се
определи сумата от 100 лева. На основание чл.78, ал.3 от ГПК, съразмерно на отхвърлената
част от исковата претенция, в полза на ответника се следват разноски в размер на 325,00лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. с чл.86 от ЗЗД вр. чл.497, ал.1 от КЗ,
ЗД„***"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.,Д-р.Г.М.Д." № *, ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА А. - Й. Р. Т. ЕГН **********, сумата от 3000.00лв./три хиляди
лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени болки и страдания, лишения, неудобства, резултат на ПТП, настъпило на
09.02.2021г. в гр. В. и виновно причинени от С. Д. Д., ЕГН: **********, като водач на лек
автомобил „О.К." с per. № ***, застрахован по риска "Гражданска отговорност" в „ЗАД ***"
АД. гр. С., със застрахователна полица № *** валидна до 16.11.2021г., ведно със законната
лихва от 07.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдения размер от 3000.00лв. до претендирания размер от 6000,00лв.,
както и като ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва, считано от завеждане на застрахователното
обезщетение 06.02.2024 г. до 06.05.2024 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ЗД„***"АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул.,Д-р.Г.М.Д." № *, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА А. - Й. Р. Т.
ЕГН **********, сумата в размер на 622,50лв, представляваща реализирани от ищеца
съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, А. - Й. Р. Т. ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ЗД„***"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул.,Д-р.Г.М.Д." № *, сумата от 325,00лв., представляваща реализирани от ответника
съдебно-деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
13
УКАЗВА на ответното дружество ЗД „***"АД, ЕИК ***, със седалище: гр.С., район Т.,
ул."Л."№**, че присъдените с настоящото решение суми могат да бъдат заплатени по
банковата сметка на ищеца, посочена в исковата молба и възпроизведена в доклада по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
14