П Р О Т О К
О Л
гр.С., 28.01.2021 година
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ – четвърти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет
и осми януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТОДОРОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.Н.А.
2.М.С.
при секретаря Велислава
Карамихова и с участието на прокурор от СОП – Десислава МИХАЙЛОВА, сложи за
разглеждане НОХД № 455 по описа на съда за 2020 година, докладвано от съдия КРИСТИНА
ТОДОРОВА.
На именното
повикване в 10:30 часа се явяват:
За С.О.П. -
прокурор Д. М.;
ПОДСЪДИМИЯТ К.Д.К., редовно
призован, се явява лично и с упълномощения си защитник - адв. Р.С.;
ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ Й.П.С., редовно призована,
не се явява;
ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ И.В.В., редовно призован,
не се явява;
ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ П.В.С., редовно
призован, не се явява;
ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ И.К.С., редовно
призована, не се явява;
ПОВЕРЕНИКЪТ адв. П.В. от САК, редовно призован, не се явява;
За всички пострадали лица се явява повереникът - адв. С. П.,
преупълномощен от адв. П.А.В. от САК;
СЪДЪТ ИЗСЛУШВА СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема
госпожо председател, считам че няма пречки в днешното съдебно заседание за
даване ход на делото.
ПОВЕРЕНИКЪТ адв. П.: Уважаеми окръжни съдии и съдебни
заседатели, преди даване ход на делото в днешното съдебно заседание, на
основание чл.77, ал. 3 НПК, правя устно искане за конституиране на пострадалите
като частни обвинители Й.П.С., И.В.В. и И.К.С.. Няма процесуална пречка, за да бъде
даден ход на разпоредителното заседание. Моите доверители са уведомени, няма да
присъстват.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. С.: Да се даде ход на
делото.
ПОДСЪДИМИЯТ К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след като изслуша становищата на
страните и като взе предвид, че страните са редовно призовани и се явяват намира,
че липсват процесуални пречки за разглеждане на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА
РАЗПОРЕДИТЕЛНО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 248, АЛ. 5 ОТ НПК ПРИСТЪПВА КЪМ
ИЗСЛУШВАНЕ НА СТРАНИТЕ ПО ВЪПРОСИТЕ, ПОДЛЕЖАЩИ НА ОБСЪЖДАНЕ В РАЗПОРЕДИТЕЛНО
ЗАСЕДАНИЕ, СЪГЛАСНО ЧЛ.248, АЛ. 1 ОТ НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо председател, съдебни
заседатели считам, че делото е подсъдно на С. окръжен съд, като местен и родово
компетентен да разгледа същото, предвид обвинението, за което е привлечен в
качеството на обвиняем подсъдимия К. и място на извършване на деянието.
Няма основания за спиране или прекратяване на
наказателното производство.
Считам, че не е било допуснато съществено и отстранимо
нарушение на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, което да
е довело до нарушаване на правата на страните - участници в досъдебното
производство.
Не са налице основания за разглеждане на делото по
реда на особените правила.
Не се налага разглеждане на делото при закрити врати,
за привличане на резервен съдия или съдебен заседател. Подсъдимият има
упълномощен защитник, а пострадалите лица са упълномощили повереник.
Назначаване на вещо лице, преводач или тълковник или за извършване на
съдебно-следствени действия по делегация също не се налага.
По отношение процесуалната мярка за принуда, считам че
така взетата мярка за процесуална принуда „подписка“ спрямо подсъдимото лице К.
е адекватна и предвид процесуалното поведение на подсъдимия няма основания,
същата да бъде изменена.
Искания за събиране на нови доказателства към момента
нямам.
Моля да насрочите делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като считам, че следва да се призоват лицата, които са
вписани в приложението към обвинителния акт.
Що се отнася до направеното искане от страна на
повереника адв. П. на пострадалите лица– Й.С., И.В. и И.С. за конституирането
им в качеството на частни обвинители, считам че същото е направено своевременно
и има основание, същите да бъдат конституирани като такива в хода на процеса.
ПОВЕРЕНИКЪТ адв. П.: Почитаема госпожо съдия, по
въпросите по чл. 248 от НПК считам, че настоящето дело е подсъдно на С. окръжен
съд, доколкото престъплението е извършено на териториалния му обхват.
Считам, че не са налице основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство.
Считам, че не е допуснато в хода на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да
е довело до ограничаване на правата на пострадалия и на обвиняемия.
Считам, че са налице основания за разглеждане на
делото по реда на особените правила.
Считам, че не са налице основания за разглеждане на
делото при закрити врати, за привличане на резервен съдия или съдебен
заседател, за назначаване на защитник, на вещо лице, преводач или тълковник или
за извършване на съдебно-следствени действия по делегация.
Считам, че не са налице основания за промяна на мярка
за процесуална принуда по отношение на подсъдимият.
Към настоящия момент нямам искания за събиране на нови
доказателства.
Считам, че следва делото да бъде насрочено по общия ред.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. С.: Уважаема госпожо
председател, уважаеми съдебни заседатели, считаме че делото е подсъдно на С.
окръжен съд.
Няма основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
По т. 3 смятам, че в обвинителния акт, така както е
внесен за обсъждане и повдигнатото обвинение на подзащитния ми на стр. 4 прокуратурата
прави анализ на събраните доказателства в хода на ДП като изразява становище,
какво следва да се кредитира и кое не следва да се кредитира, т.е. прави се
анализ на доказателствата, но не в тяхната пълнота. На стр. 5 се прави коментар
на заключенията на изготвените експертизи от вещи лица - комплексна медико
автотехническата експертиза и тройната автотехническа експертиза. Считам, че по
този начин фактическата обстановка, по която следва да бъде изработена
защитата, съответно подсъдимия да разбере в какво е привлечен като обвиняем и да
събира доказателства, следва да бъде ясна и непротиворечива, а не да се
позовава на коментар на доказателствата, което е недопустимо. С оглед на това
считам, че обвинителния акт, следва да бъде върнат да се изясни каква
фактическа обстановка е възприела прокуратурата, по която да бъде изготвена и
съответно да бъде организирана защитата по обвинението в съдебната фаза на производството.
Не е необходимо разглеждане на делото при
закрити врати, привличане на резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на
защитник, вещо лице, преводач, тълковник, или извършването на следствени
действия по делегация.
По отношение на мярка за процесуална принуда
„подписка“, считам че е адекватна.
Относно нови доказателства, нямам такива
искания.
С оглед пропуснатото отстранимо процесуално
нарушение на процесуалните права на моя подзащитен Ви моля, да прекратите производството
и да върнете обвинителния акт за отстраняване на същите.
Считам, че няма пречки да бъдат конституирани
пострадалите лица, тъй като искането е направена своевременно.
ПОДСЪДИМИЯТ К.: Поддържам всичко, което каза адвоката
ми. Нямам какво да допълня.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че така направеното искане от
страна на защитата за неоснователно. Изрично е посочено в обстоятелствената
част на обвинителния акт, предвид броя на съдебните експертизи и техните взаимно
изключващи се заключения назначени в хода на съдебното производство кои от тях
следва да бъдат кредитирани и кои според наблюдаващия прокурор не следва да
бъдат кредитирани, именно затова е посочен и механизма на причиняване на ПТП, което
решаващия прокурор е приел въз основа на тези експертизи, като е посочил кои не
следва да бъдат кредитирани, предвид противоречивото им заключение. В този
смисъл твърдението на защитата за допуснато процесуално
нарушение на процесуалните правила, от които подсъдимия не е наясно в какво
точно се изразява обвинението не е правилно.
ПОВЕРЕНИКЪТ адв. П.: Уважаема госпожо председател, съдебни
заседатели, считам че направеното искане за допусната съществено нарушение на
процесуалните права в досъдебното производство в частност изготвянето на
обвинителния акт е не основателно и да го оставите без уважение. Считам, че в
обвинителния акт детайлно са посочени фактическите и правните обстоятелства на
обвинението. Доказателствата в обстоятелствената част на обвинителния акт не е
нужно, да бъдат посочени, а единствено да се посочат фактите, които са относими
към случая, както и обстоятелствата свързани с предмета на доказване.
Искам да вметна, че аз съм преупълномощен за тримата
пострадали, въпреки че заявих преди хода на делото, че съм упълномощен от името
на всички пострадали. Аз съм упълномощен само от трима от тях - Й.С., И.В. и И.С.,
а пострадалият П.С. се намира в залата още в началото на съдебното заседание, но
аз не уведомих съда за това.
СЪДЪТ запитва пострадалото лице П.В.С. заявява ли
възражения по хода на делото.
ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ П.В.С.: Нямам възражения по хода на
делото. Да се гледа делото. Съгласен съм с останалите адвокати.
СЪДЪТ изслушва пострадалото лице П.В.С. по въпросите
подлежащи на обсъждане в разпоредителното заседание, съгласно чл. 248, ал. 1 НПК.
ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ П.В.С.: Получил съм съобщението за призоваването
ми днес. Запознат съм с въпросите, които се обсъждат в съдебното заседание. Поддържам
казаното от прокурора и адв. П..
СЪДЪТ още веднъж разясни на пострадалото лице правото
му да участва в наказателното производство като граждански ищец и/или частен
обвинител.
ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ П.В.С.: Няма да участвам, нито като
частен обвинител, нито като граждански ищец. Становище няма да взема по
отношение на останалите пострадали лица. Те си се съдят. Те си знаят. Не съм
запознат с обвинителния акт. Нямам искания.
СЪДЪТ се ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ, след ПРОВЕДЕНО ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ, намира следното:
Искането на пострадалите лица – Й.П.С., И.В.В.
и И.К.С., заявено чрез повереника им адв. С. П., за участието на всеки един от
тях в процесуалното качество на частен
обвинител в настоящото съдебно производство, е основателно. Така заявената
устно, молба в днешното съдебно заседание, на посочените лица за участието им в
процеса като частни обвинители на основание чл. 77, ал. 3 НПК, е допустима,
доколкото същите попадат в очертания кръг лица, съобразно Постановление № 4/25.05.1961
г., допълнено с Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд и
Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК
на Върховния касационен съд на Република България. Поради това, без
съмнение пострадалите лица – Й.П.С., И.В.В. и И.К.С., следва да бъдат допуснати
до участие в наказателния процес като частни обвинители.
С оглед на тези съображения, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА Й.П.С. в
процесуалното качество на частен обвинител в съдебното производство.
КОНСТИТУИРА И.В.В. в
процесуалното качество на частен обвинител в съдебното производство.
КОНСТИТУИРА И.К.С. в
процесуалното качество на частен обвинител в съдебното производство.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЪДЪТ, след като
обсъди съвместно със страните по делото въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК,
намира следното:
- Запознавайки се с материалите по делото
намира, че последното е подсъдно на настоящия съд.
- Не са налице
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
- Не се налага привличане по делото на резервен
съдия или съдебен заседател по реда на чл. 260, ал.1 НПК и/или разглеждането му
при закрити врати по чл. 263 от НПК.
- Не се налага по
делото да бъде назначаван служебен защитник на подсъдимия.
- Не се налага на
този етап по делото да бъдат назначавани и изслушвани нови експертизи,
извършване на съдебно-следствени действия по делегация, не се налага да бъде
назначаван преводач или тълковник в съдебното производство.
- Не са налице
основанията за разглеждане на делото по особените правила.
- Искания във връзка
с изпълняваната към настоящия момент спрямо подсъдимия К.К. мярка за неотклонение
„подписка“, не са направени. В тази насока съдът намира, че не се налага
нейното изменение и/или отмяна, и изпълнявана към момента по отношение на
подсъдимия К. процесуална мярка „подписка“ следва да продължи да се прилага.
Този състав на СОС намира, че са налице основанията на
чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК за прекратяване на настоящото съдебно производство и
връщане на делото на С.о.п. макар и не по
изложените от защитника адв. С. аргументи. Това е така, доколкото съда
констатира допуснати на досъдебното производство, в етапа - „Действия на
прокурора след завършване на разследването“, отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиненото
лице. Тази си позиция, настоящият съдебен състав аргументира със следните съображения:
Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира
обвинението, с което определя подлежащия на доказване в съдебната фаза предмет.
По този начин се поставят основните рамки на доказване в процеса и
осъществяване на правото на защита на обвиненото лице. В този смисъл
разпоредбата на чл. 246 НПК, поставя изискването обвинителния акт да съдържа съвкупността
от обстоятелства, които индивидуализират извършеното престъпление, т. нар. „фактическа
страна“ на обвинението, т.е. тези факти, които обуславят съставомерността на деянието
и участието на обвиняемия в извършването му. Липсата на посочване в обвинителния
акт на всички факти от тази категория, съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като всякога води до ограничаване на правата на участниците в съдебното
производство. В този смисъл е Тълкувателно решение №2 /2002 на ОСНК на ВКС. В случая, прокурорът от СОП е
допуснал нарушение на чл. 246, ал. 2 от НПК именно в тази насока. Съставът на
СОС съзря в съдържанието на внесения от СОП обвинителен акт непълноти, касаещи
именно такива съставомерни признаци на престъпното деяние, в извършването на
което обвиняемия К. е предаден на съд. В частност, прокурорът не е посочил в
процесуалния си акт фактическите действия на обвиняемия К. по осъществяване на
изпълнителното деяние на претендираното транспортно престъпление. За инкиминираното
му непредпазливо причиняване на смърт на лицето В.С. е посочено единствено, че
е резултат от допуснато нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, при управление на МПС
на датата 24.07.2016 г., на път ВП 81-6 км от Републиканската пътна мрежа, на платното
за движение в посока от гр. С. към гр. К.. Не става ясно обаче от конструкцията
на обвинението, с какви конкретни действия обвиняемия К. е нарушил посоченото
правило за движение по пътищата и пряката причина връзка между това негово противоправно
поведение на пътя и настъпилата смърт на пострадалия. В тази насока в обстоятелствената
част на обвинителния акт са очертани единствено факти, касаещи поведението на
пътя на пострадалия велосипедист. В частност, посочено е, че велосипедиста –
пострадалия С., който се намирал в средата на платното до разделителната
мантинела, без да се огледа за преминаващи автомобили, предприел опит да пресече
платното за движение перпендикулярно и да достигне до банката вдясно. Относно
действията на подсъдимия К. е посочено единствено, че в този момент, същия задействал
спирачната система на автомобила си, за
да избегне удара с велосипедиста и насочил движението на управлявания от него
автомобил вдясно към банкета, в която посока се е движил и пострадалия, след
което удара между тях настъпил.
Липсват обаче
изложени от прокурора фактически твърдения, относно конкретиката на действията на
обвиняемия К., обективиращи допуснато от него нарушение на правило за поведение
на пътя – инкриминираното му такова по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, довело до настъпване
на произшествието и вредоносния резултат. В частност, никъде в обстоятелственат
част на обвинителния акт не е отделено внимание от страна на прокурора и за
описание на обстоятелствата, които според обвинението налагат поддържаната
квалификация на нарушението, запълващо бланкетната норма на чл. 343 от НК, т. е.
с оглед на кои конкретни факти прокурора приема, че автопроизшествието е
настъпило, поради несъобразяване на скоростта на движение на управлявания от
обвиняемия К. автомобил с условията на пътя и конкретно с кои от изброени
фактори обвиняемия не се съобразил.
От своя страна, инкриминираното на обвиняемия правило
за движение, касаещо режима на скоростта на превозните средства, по чл. 20, ал.
2 ЗДвП, въвежда движение с несъобразена с пътната обстановка скорост, която е в
рамките на максимално допустимите граници, наред с несвоевременна реакция на
водача на възникналата опасност. В чл. 20, ал. 2, изр.1 ЗДвП се урежда, така
наречената „предвидима опасност“, при която има обективни затруднения в пътната
обстановка и водачът следва да подбира скоростта си на движение в тази връзка, за
да отговори на изискването за безопасност. Посочени са различни фактори на пътя,
представляващи по правило пътни препятствия – атмосферни условия, видимост,
състояние на пътя и превозното средство, превозван товар. Точно поради това законът
нарича появилата се опасност „предвидимо препятствие“. В чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП,
което правило за поведение прокурора също е инкриминирал с процесуалния си акт,
е уредена „непредвидимата опасност“ и е предвидено задължение водачите да намалят
скоростта или да спрат, когато възникне опасност за движението. Последната се
появява внезапно и в границите на установената
избрана съобразена скорост, се въвежда задължение за намаляване или спиране, с
оглед избягване на настъпване на ПТП. Т.е. нарушението по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП е възможно при положение, че водача е изпълнил императивните си задължения
да се движи с съобразена на пътните условия скорост. В този смисъл Решение №222/26.05.2014
г. на 2 н.о. на ВКС.
Изложените разяснения за съотношението на посочените
правила за движение на пътя, пренесени на плоскостта на конкретния казус,
повдигат съществения за наказателната отговорност на обвиняемия К. въпрос,
същата за нарушение на коя от двете разпоредби на чл. 20, ал. 2 ЗДвП се търси
от СОП. Това е довело до непълноти на обвинителния акт, относно писанието и
въвеждането на обективни съставомерни елементи на претендираното престъпление
по чл. 343, ал. 1, б.“в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК. А това, от своя страна налага
решаващия извод на настоящият съд за
опороченост на обвинителния акт, поради описаните по-горе непълноти и че
тази опороченост обосновава съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо
се в ограничаване на процесуалните права на обвиненото лице К., в частност - на
правото му на защита в наказателния процес.
По всички тези изложени съображения, както бе посочено
и по-горе, изготвения и внесен от СОП обвинителен акт не отговаря на
изискванията, които поставя разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК, относно
неговото съдържание. Недостатъкът на този процесуален акт на прокурора е от
такова естество, че поправянето му е обективно възможно само след връщане на
делото в предходната процесуална фаза. Това от своя страна налага на основание
чл. 249, ал. 1, ал. 2, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК настоящото съдебно
производство да бъде прекратено и делото да бъде върнато на СОП за отстраняването
му.
В тази връзка СОС намира, за несъстоятелно релевираното
от защитата възражение за допуснатото в обвинителния акт процесуално нарушение,
изразяващо се в извършен от прокурора анализ и оценка на събраните
доказателства. Доколкото обвинителният акт на прокурора, следва да съдържа съвкупността
от факти и обстоятелства, които да индивидуализират извършеното престъпление,
както и неговата правна квалификация, посочването на доказателствата, въз
основа на които прокурора гради изводите си по тези факти, не е незаконосъобразно.
С оглед на
всички гореизложени съображения настоящия съдебен състав на СОС,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 455/2020 г.
по описа на С. окръжен съд.
ВРЪЩА делото на
С.о.п. за отстраняване на констатираните и посочени в обстоятелствената част на
настоящото определение, съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати
на досъдебното производство.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „подписка“, взета
и изпълнявана към настоящия момент по отношение на подсъдимия К.Д.К. по НОХД № 455/2020
г. по описа на С. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране, с
частна жалба и/или частен протест, пред Апелативен съд – гр. С. в 7-дневен срок,
считано от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
Съдебното заседание приключи
в 11:30 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: