Р Е Ш Е Н И Е
№ 213
гр. Свищов, 02.10.2019г.
Свищовският
районен съд, в публично заседание
на 02.09.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Татяна Тотева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 539 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл.127а,
ал.2 от СК, предявен от Е.А.Ч. чрез адв.П.Д.
против Р.Б.Е..
Ищцата Е. Е. Ч. твърди, че тя и ответника Р.Е.Б. са
родители на малолетното дете М.Р.Е.. Заявява, че понастоящем детето живее
заедно с майка си в Кралство Великобритания в град Телфорд и учи от 16.11.2015
г. в Начално училище „Нюдейл” в същия град Телфорд. Твърди, че с Решение от
13.03.2012 г., постановено по гр.д. № 1230/2011 г. на Районен съд - град
Свищов, влязло в законна сила на 05.04.2012 г., упражняването на родителските
права спрямо малолетно дете Ме предоставено на майката- ищцата Е.А.Ч.. Със
същото решение местоживеенето на детето е определено на адреса на майката, като
е постановено ,,при промяна на адреса на ищцата детето да живее на актуалния
променен адрес”. Със същото решение съдът е определил режим на осъществяване на
лични отношения на бащата с детето на адреса на майката, а при промяна адресът
на майката, контактът „да се осъществява на новия адрес на майката“. Твърди, че
ответника с нотариално заверено пълномощно първоначално е дал съгласие на
майката да извежда детето в чужбина и я упълномощил да извърши действия по
снабдяване на детето с паспорт. Твърди, че впоследствие това упълномощаване и
съгласие детето да пътува и да му бъде издаден паспорт било оттеглено. Ето защо
ищцата била завела гр.д. №251/2015г. по описа на РС Свищов с правно основание
на предявения иск по чл.127а, ал.2, вр.ал.1 от СК, за да бъде преодоляно
липсващото съгласие на бащата в посочения по-горе смисъл. С Решение
№98/22.07.2015г., влязло в сила на 08.09.2015г. съдът разрешил да бъдат
издадени лични документи на детето Ми да пътува извън пределите на Република
България до държави членки на Европейския съюз, придружено от майка си Е.А.Ч.
или от друг придружител, определен по преценка на майката, без ограничения в
броя на пътуванията, за срок до пет години, считано от датата на влизане на
настоящото решение в сила, без за това да е необходимо съгласието на бащата.
Ищцата твърди, че понастоящем също живее и работи в
Кралство Великобритания. Твърди, че към момента малолетната М.Р.Е. е снабдена с
паспорт с №*********, издаден на 01.08.2018г. от МВР-Велико Търново, валиден до
01.08.2023г. Предвид предстоящото излизане на Великобритания от Европейския
съюз за в бъдеще пътуването на малолетната М.Р.Е. от България до Великобритания
щяло да бъде препятствано без съгласието на бащата, дадено в писмена форма, с
нотариална заверка на подписа му, тъй като според цитирания диспозитив по
решение № 98/ 22.07. 2015г. на PC- Свищов съдът е заместил липсващото съгласие
на ответника Р.Б.Е. детето да пътува извън пределите на Република България до
държави членки на Европейския съюз (като не е упоменато изрично Кралство
Великобритания, тъй като към датата на постановяване на решението не са били
налице индиции за процедури по излизането му от Съюза). Освен това, за
малолетната М.Р.Е., е налице интерес да пътува и до Република Турция, предвид
изключително изгодните оферти на туристически фирми във Великобритания за
почивки в тази държава. Ищцата твърди, че като майка и законен представител
многократно е искала от ответника да даде съгласието си в качеството на баща на
Мдетето им да пътува не само до страни от Европейския съюз, но също до
Великобритания и Турция, което обаче е отказвано от него без никакъв мотив.
Заявява,че пътуванията на детето от България до
Великобритания и Турция е в интерес на малолетната М.. В България живеят
нейните роднини по линия на двамата й родители, с които Мжелае да общува. При
евентуалното й завръщане в България през коя да е учебна ваканция след излизане
на Великобритания от Европейския съюз, без изричното писмено съгласие с
нотариална заверка на подписа на бащата Мне би могла да се завърне във
Великобритания, където живее и учи от 2015 г. По същата причина детето не би
могло да бъде заведено на почивка в Турция, която е солидна и предпочитана
туристическа дестинация на туристическия пазар във Великобритания.
Твърди, че се касае за изменение на обстоятелствата по
смисъла на чл.59,ал.9 СК относно възприетата с решението по гр.д. № 251/2015 г.
по описа на PC- Свищов уредба на отношенията между страните относно пътуванията
на детето до страни от ЕС. Предвид на това, моли съда да постанови решение
относно детето М.Р.Е., родена на *** г., с ЕГН **********, да пътува извън
пределите на Република България, освен до държави- членки на Европейския съюз
(разрешено с решение № 98/ 22.07.2015г. по гр.д.№251/2015 г. по писа на PC-
Свищов, добило законна сила на 08.09.2015 г.), до Република Турция и до
Кралство Великобритания след излизането на Кралството от Съюза, придружено от
майка си Е.А.Ч., с ЕГН ********** или от друг придружител определен по преценка
на майката, без ограничения в броя на пътуванията за срок до изтичане на
валидността на посочения паспорт. На основание чл.127, ал.4 от СК моли да
предварително изпълнение на решението. Претендира разноски.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея
са били редовно връчени на ответника, като от негова страна в законоустановения
едномесечен срок не е депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание ищцата се представлява от своя
процесуален представител адв. П.Д., ответникът не се явява и не изпраща
представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и на основание чл.235 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представеното удостоверения за раждане, издадено
въз основа на акт за раждане №1820 от
21.09.2010г. на Община Плевен е видно, че Е.А.Ч., ЕГН********** и Р.Б.Е., ЕГН **********
са родители на М.Р.Е., ЕГН **********.
Към момента малолетната М.Р.Е. е снабдена с паспорт с
№*********, издаден на 01.08.2018г. от МВР-Велико Търново, валиден до
01.08.2023г.
Установява се от приетото и вложено по делото
гр.д.№1230/2011г. на СвРС, че с Решение №34 от 13.03.2012г. по същото дело,
влязло в сила на 05.04.2012г., упражняването на родителските права е
предоставено на майката, местоживеенето на детето е определено на адреса на
майката, като при промяна на същия детето да живее на актуалния променен адрес.
С него са определени и режима на лични отношения с другия родител – всяка втора и четвърта
събота и неделя от 14ч. до 16ч. на адреса на майката в нейно присъствие, като
при промяна на адреса на майката този контакт да се осъществява на новия й
адрес.
Видно от вложеното гр.д. №251/2015г. на СвРС е, че
с Решение №98/22.07.2015г., влязло в
сила на 08.09.2015г. съдът разрешил да бъдат издадени лични документи на детето
Ми да пътува извън пределите на Република България до държави членки на
Европейския съюз, придружено от майка си Е.А.Ч. или от друг придружител,
определен по преценка на майката, без ограничения в броя на пътуванията, за
срок до пет години, считано от датата на влизане на решението в сила, без за
това да е необходимо съгласието на бащата. В мотивите на решението си съдът е
изложил, че от събраните по делото доказателства, се установява, че ищцата
заминала за Кралство Великобритания. Двамата с ответника постигнали съгласие
детето Мда живее при майка си във Великобритания. Бащата с нотариално заверен
документ- Декларация-пълномощно рег. №7580/02.12.2013г. по регистъра на
Нотариус Иванка Ангелова с рег. №295 на Нотариалната камара дал съгласието си Мда напуска пределите на
Република България, да пътува и пребивава в чужбина неограничен и неопределен
брой пъти. Със същият документ майката била упълномощена да предприеме всички
действия, с които да снабди детето с лични документи, свързани с пътуването и
пребиването му в чужбина. Междувременно ищцата се установила трайно в
гр.Телфорд. Започнала работа във ферма. Ответникът обаче променил решението си
да даде съгласие детето Мда напуска страната и с Нотариално заверена декларация
рег.№5148/15.09.2014г. по регистъра на Нотариус Иванка Ангелова оттеглил изцяло
съгласието за пътуване и пребиваване на дето в чужбина, като оттеглил и всички
делегирани права на майката с документа декларация-пълномощно. Междувременно
детето било прието в начално училище Капитан Уебв гр.Телфорд.
По делото са изготвени два социални доклада от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Свищов. Видно от тях е, че към настоящия момент детето МЕ. и майка й Е.Ч. живеят във Великобритания, а бащата Р.Е. от около една година също живее и работи в чужбина. Посочено е, че на 02.09.2019г. в Отдел“закрила на детето“ в гр.Свищов е осъществена среща с детето М.Р.Е. и бабата по майчина линия Х.Ч.. При проведения разговор е получена информация, че детето живее от около пет години в Кралство Великобритания, където учи. Според социалните работници детето е е адаптирало напълно в новата среда и се чувства добре. Лятната ваканция детето прекарва при родителите на майка си в гр. Свищов. За последно детето е виждало баща си през лятната ваканция на 2018г. От тогава детето не знае бащата да го е търсил. Становището на социалните работници отразено в доклада е, че с предявеният иск за разрешаване на детето да пътува в чужбина не се нарушават правата на малолетното дете.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите –Х.Ч.- майка на ищцата и Е.М.. Според свидетелките детето Ми майка й живеят от м. август 2015г. във Великобритания. Детето ходи на училище там и си има приятели, чувства се добре. Същевременно поддържа връзки с роднините и приятелите си от България, като майката не пропуска година детето да се връща в България. Според свидетелките през миналата година майката молила бащата да даде разрешение да изведе детето в Турция, но бащата отвърнал, че от него няма да получи съдействие. Детето се разстроило, защото искало да отидат с майка си на почивка в Турция. Свидетелката Ч. изнесе, че при поредното пътуване на майката с детето, граничните власти предупредили майката, че в случай, че Великобритания напусне Европейския съюз, то тя няма да може да извежда детето от България, тъй като има разрешение да го извежда в държави, членки на ЕС.
Преценен по същество, съдът намира иска за допустим и основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.127а, ал.2 от СК, когато
родителите не постигнат съгласие по въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, съдът разрешава
спора между тях. Производството по чл. 127а, ал. 2 от СК има характер на спорна
съдебна администрация, поради което постановеното от съда решение по него не се
ползва със сила на пресъдено нещо и може да бъде променяно при изменение на
обстоятелствата. С Решение №98/22.07.2015г.,
влязло в сила на 08.09.2015г. по гр.д. №251/2015г. на СвРС съдът е разрешил да
бъдат издадени лични документи на детето Ми да пътува извън пределите на
Република България до държави членки на Европейския съюз, придружено от майка
си Е.А.Ч. или от друг придружител, определен по преценка на майката, без ограничения
в броя на пътуванията, за срок до пет години, считано от датата на влизане на
решението в сила, без за това да е необходимо съгласието на бащата. От
събраните доказателства се установи, че детето към настоящия момент е снабдено
с паспорт с №*********, издаден на 01.08.2018г. от МВР-Велико Търново, валиден
до 01.08.2023г. Независимо, че към настоящия момент Кралство Великобритания все
още е член на Европейския съюз, като това кога ще го напусне е обстоятелство,
което съдът не може да предвиди, съдът приема, че е налице промяна на
настъпилите обстоятелства, предвид предстоящото излизане на Великобритания от съюза, както и от събраните
доказателства се установява, че бащата не дава разрешение за пътуване на детето
в Република Турция.
При решаване на спора по чл.127а, ал.2 от СК, съдът
следва да прецени какъв е интереса на детето. Когато пътуването извън
територията на България е в интерес на детето, съдът дава разрешение за
напускането на страната, замествайки липсващото съгласие на родителя. Преценката
се извършва с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от
пътуване извън границите на страната. При пътуване на детето в чужбина на
екскурзия, почивка, за посещение на близки, обучение, културни или спортни
прояви и др., съдът подлага на преценка причината за искането. По отношение на
пътуването на детето до Република Турция съдът намира, че искането за даване на
заместващото разрешение е основателно. От събраните по делото доказателства се
установи, че желанието на детето и неговата майка са двете да почиват в тази
държава, да се запознаят с културните и исторически забележителности в нея. Тази
туристическа дестинация е достъпна за българските граждани, като липсват данни
за някакъв риск за детето, ако то посещава тази държава. Няма пречка съдът да
даде разрешение, заместващо това на бащата, за възможността на детето да пътува
до Република Турция с майката или друг придружител, определен от нея без
ограничение в броя на пътуванията за срок до валидността на посочения по-горе паспорт.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/03.07.2017 г. по
тълк. д. № 1/2016 г., ОСГК на ВКС, когато разглежда въпросите, свързани с
пътуване на дете в чужбина, съответно - с издаването на необходимите лични
документи за това, съдът не бива да допуска разрешението за пътуване да води до
промяна в местоживеенето на детето, ако искането за разрешение не е съпроводено
и с искане за промяна в местоживеенето на детето. В настоящия случай с Решение
№34 от 13.03.2012г. по гр.д.№1230/2011г. на СвРС, влязло в сила на 05.04.2012г.
упражняването на родителските права е предоставено на майката, местоживеенето
на детето е определено на адреса на майката, като при промяна на същия е
определено детето да живее на актуалния променен адрес. Постановен е и режима
на лични отношения на детето с другия родител – всяка втора и четвърта събота и
неделя от 14ч. до 16ч. на адреса на майката в нейно присъствие, като при
промяна на адреса на майката този контакт да се осъществява на новия й адрес. От
друга страна ограничаването на детето от възможностите да посещава други
държави, по-конкретно възможностите да се обучава в други държави по същество
ограничават основни права и свободи на детето, регламентирани и защитени от
закона. В случая съдът, установи, че детето МЕ. се обучава във Великобритания. Предвид
на това искът в тази част също се явява основателен.
Съдът счита, че на основание чл. 127а, ал. 4 от СК
следва да постанови предварително изпълнение на постановеното решение,
незабавно преди влизане на решението в сила.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски в размер на 430
лева, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
РАЗРЕШАВА на детето М.Р.Е., ЕГН **********, да пътува
извън пределите на Република България до държави членки на Европейския съюз, включително
и Кралство Великобритания и до Република Турция, придружено от майка си Е.А.Ч.,
ЕГН ********** или от друг придружител, определен по преценка на майката без
ограничения в броя на пътуванията, за срок до изтичане валидността на паспорт №*********,
издаден на 01.08.2018г. от МВР-Велико Търново - 01.08.2023г., считано от датата
на влизане на настоящото решение в сила, без за това да е необходимо съгласието
на бащата.
ОСЪЖДА Р.Б.Е., ЕГН ********** да заплати на ищцата Е.А.Ч.,
ЕГН ********** сумата от 430
/четиристотин тридесет/ лева, представляваща направените по делото разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ДОПУСКА предварително изпълнение на постановеното
съдебно решение на основание чл. 127а, ал. 4 от Семейния кодекс.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред ВТОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: