Р Е
Ш Е Н
И Е № 260018
гр.
Шумен, 17.08.2020 г.
Шуменски окръжен съд, в открито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова
2. мл.с. С. Стефанова
при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия – докладчика Т. Димитрова в.гр.д. № 159 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и
сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „ Електроразпределение Север „ АД, ЕИК ..., чрез процесуалния представител адв. Б. Г. от ШАК срещу решение № 165/25.02.2020 г. по гр.д. № 2379/2019 г. по описа на ШРС, с което е прието за установено, че Е.М.Г. не дължи на дружеството сумата от 7 975.82 лева по фактура № 01059515577/06.08.2019 г., представляваща цена на, определено въз основа на становище за начисляване на ел. енергия от 01.08.2019 г., количество ел. енергия за периода 14.08.2015 г. – 23.05.2019 г.
Жалбоподателят намира решението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необсоновано, в разрез със събрания доказателствен материал, поради което моли съдът да го отмени изцяло и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Евентуално, предвид направеното възражение за изтекла давност, моли искът да бъде отхвърлен за сумата 6 635.37 лева, получена като разлика между цялата сума по иска и процесната фактура и сумата от 1 340.45 лева, съставляваща стойността на потребената ел. енергия за периода 14.08.2015 г. – 23.05.2016 г., както и да му бъдат присъдени разноски за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата Е.М.Г., действаща чрез пълномощника адв. С. С. от ВАК депозира отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените във въззивното производство разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.
Разгледана по същество,
същата е основателна, поради следното:
Гр.д. № 2379/2019 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемата
срещу дружество-жалбоподател, имаща за предмет иск за установяване, че ищцата не
дължи на ответника сумата от 7 975.82 лева, представляваща цена на ел.
енергия, изчислена за периода от 14.08.2015 г. до 23.05.2019 г., за апартамент
в гр. Ш...., с аб. № ********** и кл. № **********, за която сума ответникът е
издал фактура № **********/06.08.2019 г..
Ищцата е навела твърдения, че начислената й допълнително ел. енергия не
е била реално доставена и не е остойностена на база действително потребени
количества, а на база произволни изчисления на ответното дружество. Въвела е и
възражение за погасяване по давност правото на вземане на ответника за сумите начислени
за периода от 14.08.2015 г. до 30.06.2016 г. и за част от периода 01.07.2016 г.
– 06.04.2017 г..
В срока за отговор ответникът е оспорил исковата претенция като изцяло
неоснователна.
Първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл.124, ал.1 от ГПК, като
с решението си го е уважил изцяло и е осъдил ответника да заплати на ищцата
деловодни разноски в размер на 1 524.04 лева.
При проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По съществото на спора: От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява и не се спори между страните, че същите са страни
по облигационно правоотношение по договор за пренос и достъп на ел. енергия
през електроразпределителните мрежи на „ Електроразпределение Север „ АД, по
силата на който дружеството-жалбоподател се е задължило да преняса и снабдява с
ел. енергия обект, находящ се в гр. Ш...., с аб. № ********** и кл. №
**********, а въззиваемата да заплаща цената на доставената и изразходвана ел.
енергия, за отчитане на която в имота е монтирано СТИ. На 23.05.2019 г. от служители на „
Електроразпределение Север „ АД, гр. В. е
била извършена проверка на въпросното СТИ, за което е съставен констативен
поротокол № 1301585 от същата дата, подписан от проверяващите – свид. П.Д.и С.
Д., въззиваемата и един съсед. Според отразеното в констативния протокол, след
засичане на показанията му, електромерът е бил демонтиран и изпратен за
експертиза от БИМ, като е бил подменен с друг. От показанията на свид. П.З.Д. и
С.Г.Д. се изяснява, че при огледа на СТИ не е било установено прикачване на
допълнителни проводници към него или неточност при отчитането, като
електромерът е бил демонтиран по причина, че не е могло да бъде осъществено на
място електронно разчитане на данните. Видно от констативен протокол №
1429/23.07.2019 г. на БИМ, при метрологичната експертиза на СТИ е установено,
че се касае за статичен еднофазен двутарифен електромер, който няма механични
дефекти по кутията, на клемите и на клемния блок и има необходимите пломба и означения
на табелата. При проверка точността на електромера, посредством софтуерно
четене е установена намеса в тарифната схема, като действително потребената
електроенергия се разпределя и върху невизиуализирана
на дисплея тарифа 15.8.3 – 0047623.174 кWh. Въз основа на данните
от изследването на БИМ, на основание чл.55 от ПИКЕЕ, ответното дружество е
начислило допълнително количество ел. енергия на ищцата за периода 14.08.2015
г. – 23.05.2019 г., в размер на 47 623 кWh общо, за което е съставена фактура
№ **********/06.08.2019 г., на обща стойност 7 976.82 лева с включен ДДС.
От
приложените на л.36 и 37 от първоинстанционното дело писмо и известие за
доставяне и изявленията на въззиваемата се изяснява, че същата е била уведомена
от жалбоподателя за извършената проверка, съставения констативен протокол и
издадената й фактура преди датата на завеждане на исковата молба – 13.08.2019
г..
По
делото е изслушана първоначална и допълнителна СТЕ, която е възприета като
обективно и компетентно дадена и не е оспорена от страните. Според заключението
на вещото лице, процесният електромер е преминал първоначална метрологична
проверка през 2015 г. и е бил монтиран на адреса на абоната на 13.08.2015 г. с
нулеви показания, което се потвърждава и от приложения на л. 38 протокол за монтаж. Срокът на метрологичната
му годност е до края на 2021 г.. Към датата на проверката същият е бил
софтуерно препараметризиран, като част от преминалата през него и потребена ел.
енергия се натрупва, отчита в невидимия на дисплея регистър Т3 / 15.8.3 /. За
да се извърши препараметризиране не е необходимо да се осъществи пряк физически
контакт върху СТИ и да се проникне в него. Извършените математически изчисления
по корекционната процедура са аритметично точни, съгласно методиката в ПИКЕЕ и
действащите за съответния период цени на ел. енергията, одобрени от КЕВР.
Преминалите през скрития регистър количества ел. енергия са остойностени по
цена за технологичен разход, одобрена от КЕВР.
Въз основа на горното, съдът приема за установено от правна страна
следното:
В тежест
на ответника по предявения отрицателен установителен иск е да установи, при
условията на пълно и главно доказване: 1. наличието на договорни отношения
между страните за продажба на електрическа енергия през претендирания период за
процесния обект; 2. че е изпълнил задължението си по договора точно и с грижата
на добрия търговец; 3. че на процесното СТИ е извършена проверка, от която се е
установило отклонение от отчетената и реално потребена от ищеца електроенергия;
4. периода и степента на грешното отчитане (т.е. че е доставил на крайния
клиент твърдяното и обективирано в корекционните сметки количество електрическа
енергия). В тежест на ищеца е да докаже фактическите твърдения, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
В
отговора на исковата молба ответникът излага твърдения, че процесната
фактура е издадена въз основа на
корекционна процедура за корекция на количествата потребена ел. енергия и, че претендираната сума се дължи на основание чл. 55 от действащите ПИКЕЕ . В условия на
евентуалност, ако съдът счете, че чл. 55 от ПИКЕЕ
е неприложим, се позовава на чл.183 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 / изм. ДВ, бр. 41/2019 г., в сила
от 21.05.2019 г. / от Закона за енергетиката, принципите на измерване, начините
и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на
количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база
данни се регулират от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, приети от Комисията. С нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б.“б“ от ЗЕ е
въведено изискване Общите условия, при които крайният снабдител продава ел.
енергия да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по
сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ.
С
оглед горната правна уредба се налага изводът, че в ЗЕ е въведено законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиента при доказано
неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако са изпълнени задълженията по
чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за предвиждане в ОУ на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и приемане на Правила за измерване на количеството електрическа енергия
/ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената ел. енергия.
Предвидените
в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/ са приети от ДКЕВР / сега КЕВР / с Протокол № 147/14.10.2013 г.
/обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г./. С решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., приетите ПИКЕЕ / обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г. / са отменени, с изключение на чл. 48 - 51.
Решението е обнародвано в ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.. Впоследствие, нормите на
чл. 48-51 от ПИКЕЕ също са отменени с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС,
обнародвано с ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г..
Към
момента действат приетите от Комисията за енергийно и водно регулиране, с
решение по протокол № 67/24.04.2019 г. / нови ПИКЕЕ / обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. /. Съгласно § 2 от
ПЗР към тях, процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия,
уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които
са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила
на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на
констативния протокол, като в случаите на съставените след 01.07.2018 г.
констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна пазарна цена на
ел. енергия за покриване на технологичния разход на операторите на съответните
мрежи, определена от КЕВР.
Новите
ПИКЕЕ са пирети на основание чл.21, ал.1, т.9 и чл.83, ал.2, вр. чл.83, ал.1,
т.6 от ЗЕ и представляват подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните
и действа за в бъдеще, т.е от датата на влизането му в сила – 04.05.2019 г.,
доколкото не е предвидено изрично, че има обратно действие, в съответствие с
правилото на чл.14 от ЗНА. Предвид това и, че процесният констативен портокол е
изготвен на 23.05.2019 г. следва, че относно осъществената от жалбоподателя
корекционна процедура на сметки на въззиваемата са приложими сега действащите ПИКЕЕ.
Съгласно чл. 8, чл. 19 от ПИКЕЕ, измерването на ел. енергия на
ползвателя на съответната мрежа се извършва със СТИ, собственост на оператора
на електропреносната мрежа или на съответния оператор на
електроразпределителната мрежа. СТИ трябва да са защитени чрез пароли, ключове,
пломби и други устройства, които не позволяват нерагламентиран достъп до тях от
неоторизирани лица, както и да имат стойности на техническите и метрологичните
характеристики, съотвестващи на нормативните изисквания.
В чл.42, ал.5 и ал.6 от Правилата е посочено, че обслужването на
измервателните системи в обекти на ползватели се извършва най-малко веднъж на
три месеца и включва проверка на същите. Ако
при проверката не са установени отклонения, неизправности и/или
нерегламентирана намеса в измервателната система, това се отразява в досието на
измервателната ситема по чл.33, заедно с датата на проверката и други данни във
връзка с нея. В случай, че при
проверката са установени отклонения, неизправности и/или нерегламентирана
намеса, се съставя констативен протокол по реда на чл.49. Обхватът на
обслужването и проверката, както и начинът на извършването й се определят от
собственика на измервателната система в зависимост от нейните технически характеристики
така, че да гарантират изправността й към датата на извършването й.
Според чл.49 от Правилата, при извършване на проверки, с изключение на
чл.42, ал.5, изр.2 / когато не са установени отклонения, неизправности и/или
нерагламентирана намеса в измервателната система / операторът на съответната
мрежа съставя констативен протокол, който се подписва от представител на
оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител. При
отсъствие на ползвателя или на негов представител или при отказ от тяхна страна
да подпишат, протоколът се подписва от представител на оператора на съотвената
мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. В протокола се отбелязват
присъстващите на проверката, както и отказът за подписване от страна на
ползвателя или на неговия представител, ако е направен такъв. В 7-дневен срок
от датата на съставяне на протокола операторът на съответната мрежа го изпраща
на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин в
съответствие от предоставените от ползвателя данни за контакт. Когато при
проверката се установи несъответствие на метрологичните характеристики на СТИ,
същото се демонтира и се поставя в безшевен чувал, който се затваря с пломба със
знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер. Номерът на пломбата и
уникалният номер се записват в констативния протокол. Операторът на съотвената
мрежа изпраща демонтираното СТИ на компетентния орган за метрологичен контрол в
срок до 14 дни от датата на проверката.
В чл.55 от Правилата е превидено, че в случаите, в които се установи, че
са налице измерени количества ел. енергия в невизуализирани регистри на СТИ,
операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ
количество ел. енергия в тези регистри. Преизчисляването се извършва въз основа
на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл.49 от
Правилата.
Чл.56 от Правилата регламентира, че при преизчисляване на ел. енелгия
операторът предоставя на ползвателя фактура и справка за преизчислените количества
ел. енергия, както и информация за
дължимата сума за мрежови услуги / с изключение на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност / и
за „ задължения към обществото“. Преизчислените количества ел. енергия се
фактурират по действаща за периода на преизчислението прогнозна цена на ел.
енергия за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР на
съответния мрежови оператор.
По делото се установи, че страните са
в облигационно правоотношение по повод продажбата на електрическа
енергия за обект, находящ се в гр. Ш...., по силата на което жалбоподателят е
поел задължението да доставя електрическа енергия на въззиваемата срещу
задължението на последната да заплаща цената на доставената й електрическа
енергия. На 23.05.2019 г. е извършена проверка на СТИ в имота от служители на
жалбоподателя, за което е изготвен констативен протокол, подписан и от
въззиваемата. При проверката е констатирана невъзможност за софтуерно разчитане
данните на елетромера , поради което същият е свален и предаден за експертиза в
БИМ със заявление от 05.06.2019 г.. След метрологична експертиза на СТИ,
извършена на 23.07.2019 г. е
констатирано, че част от преминалата през СТИ за имота ел. енергия се натрупва
в скрит / невидим на дисплея / регистър 15.8.3, като натрупаното в него
количество се равнява на 0047623.174 кWh. В констативния протокол за експертиза
е отразено, че електромерът е предаден запечатан в найлонов плик с пломба №
287004 на Енерго-Про, които данни съответстват на вписаните в констативния
протокол за проверка. Въз основа на получените резултати от метрологично
изследване на СТИ, ответникът е начислил на ищцата допълнително количество ел.
ерегия в размер на 47 623 кWh, за период на потребление от 14.08.2015 г. до 23.05.2019 г. на обща стойност 7 975.82
лева с ДДС, за което е издал фактура № **********/06.08.2019 г.. За
корекционната процедура, начислените количества ел. енергия и издадената
фактура на абоната е съобщено с писмо, изпратено чрез известие с обратна
разписка.
В съотвествие с изложеното, настоящата инстанция приема, че
жалбоподателят е имал правно основание за извършване проверка на СТИ в имота на
въззиваемата и, че тя е проведена съгласно процедурните правила, установени в
ПИКЕЕ. Също така, приема, че процесната корекционна процедура е осъществена при
съблюдаване на предвидените в Правилата императивни изисквания и въз основа на
установени по съответния ред данни за препараметризация на СТИ.
Що се касае до това налице ли са били
основанията за начисляване на допълнителни количества ел. енерегия и възлагане
в тежест на ищцата заплащане на цената й, намира следното:
Според Закона за енергетиката, източник
на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на доставената
електрическа енергия е договорът за продажба /доставка/ и макар той да има
специфичен предмет, в ЗЕ липсват разпоредби, които да изключват общите правила
на ЗЗД. От правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, чe когато е било доставено
определено количество енергия, но е отчетена доставка в по-малък размер и
съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да
доплати дължимата сума. Това задължение следва от общото правило, че купувачът
дължи заплащане на цената на доставената стока, както и от общия правен принцип
за недопускане на неоснователно обогатяване. За да се ангажира отговороността
на потребителя обаче е необходимо доставчикът да докаже наличието на реално
потребление и действителния му размер.
Съгласно чл.55 от ПИКЕЕ, за да се
осъществи предвидената в разпоредбата корекционна процедура е достатъчно да се
установи, посредством метрологична експертиза, че са налице измерени количества ел. енергия в невизиуализиран
регистър на технически изправно СТИ, без оглед субективното отношение на
ползвателя, т.е. правото на оператора да извърши едностранно корекция на
количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена ел. енергия не е
обусловено от доказване виновно поведение на потребителя. Съгласно чл.56 от
Правилата, титуляр на вземането по корекционната процедура е операторът на
електроразпределителната мрежа, а задължено лице е „ ползвателят на мрежата „
по смисъла на пар.1, т.4 от ДР на ПИКЕЕ и пар.1, т.41а от ДР на ЗЕ.
Като
съобрази изложеното по-горе, съдът приема, че в конкретния случай не се установи
от ответника по иска, че при първоначалния монтаж на процесното СТИ в имота на
ищцата, от която дата са начислени служебно количества ел. енегрия, скритият
регистър е бил засечен с нулеви показания, както и от коя дата е започнал
записът в него и конкретната причина за това, предвид отсъствието на данни на
средството за измерване да са извършвани проверки през периода 14.08.2015 г. –
23.05.2019 г.. Липсата на конкретен момент, от който е започнало неточното
отчитане води до невъзможност да се определи реално доставената електрическа
енергия за минал период и в този смисъл извършените от крайния снабдител корекции
се явяват произволни, като това обстоятелство води до непозволен от закона
резултат – доставчикът да получи цена за недоставена от него електрическа
енергия, т.е. до неоснователно обогатяване.
Не
се доказва също, че отразената във фактурата електроенергия за заплащане е
реално доставена през съответните периоди и в посочените за всеки от тях количества,
както и на какъв принцип операторът е разделил количествата отчетена в скрития
регистър ел. енергия по периоди и на база какви критерии е определил конкретна
цена зя тях.
В
протокола на БИМ е вписано, че отчетените в скрития регистър показания касаят преминала
през СТИ ел. енергия. Този протокол е
официален свидетелстващ документ и по аргумент от чл. 179, ал. 1 от ГПК
се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно извършените
от длъжностните лица или пред тях действия. В настоящия случай обаче натрупването
на показанията по третата тарифа не е станало в присъствието на тези лица,
поради което само въз основа на този документ
не може да се обоснове извод, че съдържащите се и установени при
софтуерното четене на електромера показания са на реално преминала през него
ел. енергия и то за конкретен времеви период. Вещото лице по допусната СТЕ също
сочи, че ел. енергията отчетена в скрития регистър е реално преминала през СТИ,
но не установява за кой период от време.
Действително,
чл.55 от ПИКЕЕ предвижда, че в случаите, в които се установят измерени
количества ел. енергия в невизиуализирани регистри на СТИ, операторът начислява
измереното след монтажа на СТИ количество ел. енергия в тези регистри. Но,
както правилно е посочил в мотивите си първоинстанционният съд, това право не
следва да се признава за абсолютно и без да е обвързано с насрещното задължение
на оператора да поддържа в изправност СТИ, които са негова собственост и да
извършва редовни проверки, поне веднъж на три месеца за годността им да отчитат
точно количествата на приминалата през тях ел. енергия, които задължения са
регмарентирани изрично в чл.19 и чл.42 от ПИКЕЕ. Видно от протокола за монтаж на процесното
СТИ /л. 38 от първоинстанционното дело/, при поставянето му в имота на
въззиваемата са били засечени дневна и нощна тарифи и е констатирано, че са с
нулеви показания. В протокола обаче не е отбелязано и по делото не са събрани
доказателства, че към същия момент е извършено софтуерно разчитане и засичане
показанията на скритите регистри. Също така протоколът не е подписан от
въззиваемата, с което да се удостовери, че е присъствала при монтажа на СТИ, а
последната оспорва и датата на сътавянето му, с оглед на което и при липсата на
безспорни доказателства за датата на извършване монтажа на измервателното
устройство в конкретния имот следва да се приеме за недоказано по категоричен
начин, че началната дата, от която жалбоподателят е имал право да начисли
допълнителни количества ел. енергия на основание чл.55 от ПИКЕЕ е 14.08.2015
г..
От
друга страна, се установи, че наличието на записи в невизиуализирания регистър
е в резултат на нерегламентирана софтуерна намеса в програмата на електромера,
което, съгласно чл.49 от ПИКЕЕ е следвало да бъде констатирано най-късно три
месеца след датата на последната проверка, при която не е установена
неизправност на СТИ, а след като бъде констатирано – да бъде отразено в нарочен
протокол. В случая, възползвайки се от предоставеното му в чл.55 от ПИКЕЕ
право, ответникът е извършил корекция за период от повече от три години назад, който
не съответства на регламентирания в чл.49 от ПИКЕЕ и през по-голямата част от
който тези правила не са действали, а от друга страна нормите на предишния
ПИКЕЕ, регламентиращи реда и предпоставките за извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, както и ОУ на
оператора са били отменени, т.е. не е имало правно регламентирана корекционна
процедура и методика за определяне цена на служебно начисляваните количества
електроенергия.
Предвид
изложеното и, че действието на новите ПИКЕЕ е занапред, т.е. урежда отношения,
възникнали след влизането им в сила, съдът приема, че операторът не е имал материално
правно основание да начислява и определя цена на допълнителни количества енергия по тези Правила за периоди
от време преди 04.05.2019 г., както и, че не е анагажирал безспорни
доказателства за реално потребената и преминала през скрития регистър на СТИ
ел. енергия за периода след влизане в сила на новите ПИКЕЕ, поради което не е
възможно да се установи количеството ел. енергия, за която има основание да
начислява допълнителни суми на въззиваемата по реда на чл.55 от същите.
В съответствие с изложените
фактически и правни доводи, заключава, че поради липса на проведено от страна
на ответника пълно и главно доказване на
основанията за допълнително начисляване на ел. енергия на въззиваемата за
посочените в издадената й фактура количества и периоди от време, предявеният
отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да се уважи.
По изложените мотиви, настоящата инстанция достига до извод, че обжалваното решение, с което искът е
уважен и ответникът е осъден да заплати деловодни разноски на ищцата е правилно
и следва да се потвърди.
Съобразно изхода от делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата деловодни разноски във въззивното производство в размер
на 1 200.00 лева – адвокатски хонорар.
Досежно направените от жалбоподателя възражения
за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение,
като съобрази разпоредбата на чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към момента
на уговаряне на адвокатския хонорар и действителната фактическа и правна
сложност на делото, съдът приема, че са неоснователни, поради което следва да бъдат
оставени без уважение.
Водим от горното,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение № 165/25.02.2020 г. по гр.д. № 2379/2019 г. по описа на Районен
съд – Ш..
ОСЪЖДА „ Електроразпределеие – Север „ АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес: гр. В.... да заплати на Е.М.Г., ЕГН **********, с адрес: *** деловодни
разноски във въззивното производство в размер на 1 200.00 лева –
адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд – София, в едномесечен срок от съобщаването му на
страните, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.