№ 2042
гр. Пловдив, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330204956 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 49/18.08.2022г., издадено
от Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“, с което
на Община Стара Загора е наложена имуществена санкция в размер на 150
лв. за нарушение на чл. 194б, ал. 1 от Закона за водите.
С жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност
на обжалваното наказателно постановление и се иска неговата отмяна.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна в съдебно заседание взема становище за
неоснователност на жалбата. Моли обжалваният акт да бъде потвърден.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, доколкото
НП е връчено на 22.08.2022г., а жалбата е входирана на 30.08.2022г. Освен
това същата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
1
атакуваното постановление, намери от фактическа страна следното:
При извършена проверка от служители в Басейнова Дирекция
„Източнобеломорски район“ било установено, че Община Стара Загора, като
титуляр на разрешително за водовземане от подземни води
№ 31520450/22.07.2014г., продължено с решение № РР-3941/10.09.2020г.,
издадено от Директора на БД ИБР, с краен срок на действие 22.07.2025г., в
срок до 31.01.2022 г. включително, не е изпълнила задължението си за
представяне на информация за изчисляване на дължимата такса по образец за
периода 01.01.2021 г.-31.12.2021 г. в срок до 31.01.2022 г. Същото било
сторено на 11.02.2022 г., като от страна на титуляря била заплатена на
15.02.2022 г. дължимата по заявлението такса в размер на 1375,03лв. След
извършената проверка се установило, че са дължими още 1,37 лв. такса над
внесената на 15.02.2022г., която била допълнително внесена от
жалбоподателя на 24.03.2022г.
Въз основа на така констатираното неподаване на справката в срок,
бил съставен АУАН, а въз основа на него било издадено и обжалваното НП, с
което Община Стара Загора била санкционирана с глоба в размер на 150 лева
за нарушение на чл.194б, ал.1 ЗВ.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства. От гласните доказателства -показанията
на актосъставителката Х., които съдът кредитира, се установява, че актът е
бил съставен от нея, като описаното в него отговаря и на констатираното от
нея.
Описаното от свидетелката напълно кореспондира с изложеното в
Констативен протокол № СЗ-078 от 14.03.2022г. В същия са описани
качеството на жалбоподателя на титуляр на разрешително за водовземане от
подземни води № 31520450/22.07.2014г., продължено с решение № РР-
3941/10.09.2020г., издадено от Директора на БД ИБР, с краен срок на
действие 22.07.2025г., който факт не се оспорва от него, както и липсата на
подадена справка в срок до 31.01.2022г., който факт също не се оспорва от
жалбоподателя, нито се представят доказателства, които да го опровергават.
В протокола е посочено и че декларацията е изпратена на 11.02.2022г., като
поради грешка в изчисленията за изпълнение на задължението за такса са
дължими още 1,37 лв. От представените от жалбоподателя писмени
2
доказателства – преводни нареждания, се установява, че на 15.02.2022г. е
заплатена сума в размер на 1373,66 лв. дължима такса по разрешително
31520450, а на 24.03.2022г. е доплатена и таксата в размер на 1,37 лв. по
същото разрешително.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не се оспорва по делото компетентността на актосъставителя и на
административно наказващия орган, а освен това напълно се установява, че
АУАН е съставен от компетентно лице съгласно т. 11 от представената по
делото Заповед № РД-03-310/09.12.2021г. Компетентността на издателя на НП
произтича от чл. 201, ал. 2 пр. посл. от Закона за водите.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 23.03.2022г., а
НП - на 18.08.2022г., тоест преди изтичане на давностните срокове,
предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените
правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във
връзка с извършеното нарушение- време, място на извършване, субект на
нарушението, съставомерни признаци от обективна страна- норма от която
произтича задължението, срок за изпълнение на задължението, липса на
изпълнение в предвидения в закона срок. Неоснователно се явява
възражението, че АУАН е връчен на лице, което не е имало представителна
власт, като същото се опровергава от приложеното по делото пълномощно на
М.Г.Г..
На следващо място следва да се посочи, че извършването на
процесното нарушение се явява установено по несъмнен начин. В случая
фактът на извършеното нарушение не се оспорва от страна на жалбоподателя,
а именно, че като титуляр на разрешително за водовземане от подземни води,
в срок до 31.01.2022 г. включително, не е изпълнила задължението си за
представяне на информация за изчисляване на дължимата такса по образец за
3
периода 01.01.2021 г.-31.12.2021 г. в срок до 31.01.2022 г. Същото било
сторено на 11.02.2022 г., като дължимата такса била заплатена на 15.02.2022
г., с което безспорно е допуснало нарушение на визираната административна
разпоредба
Основателно обаче се явява възражението на жалбоподателя, че
конкретният случай се явява маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно §1, ал. 1, т. 4 от ЗАНН "Маловажен случай" е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение
от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид.
Според съда конкретното нарушение разкрива по-ниска степен на
обществена опасност от останалите нарушения с подобна правна
квалификация, по следните аргументи:
На първо място следва да се отчете, че нарушението е първо и е
отстранено доброволно, като това е станало десет дни след допускането му
и по мнение на настоящия състав този период следва да се счете за
незначителен. Аргумент за това е и фактът, че нарушението е отстранено
преди срокът за внасяне на дължимата такса по чл. 194б, ал. 2 от Закона за
водите.
Особено съществено в конкретния случай за преценката, че се касае за
маловажен случай е обстоятелството, че нарушението е отстранено още
преди да бъде констатирано от наказващия орган. Това е така, доколкото
се установява, че декларацията е подадена още на 11.02.2022г., а нарушението
е открито почти месец по-късно – на 14.03.2022г.
На следващо място следва да се отбележи, че отстраняването на
нарушението е станало по собствена инициатива на наказаното лице.
В този смисъл е и трайната практика на административен съд Пловдив,
която приема, че важен признак за преценката дали се касае за маловажен
случай на такъв тип нарушения. е обстоятелството дали то е отстранено по
собствената инициатива, още преди получаване на поканата за явяване
за съставяне на АУАН.
4
Така Решение № 1633 от 24.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1251 / 2019 г.
на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2368 от
20.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2517 / 2019 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1470 от 02.07.2019 г. по к. адм.
н. д. № 1388 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2585 от 11.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2697 / 2019 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив.
На следващо място, съдът отчете, че освен че декларацията е подадена
преди срокът за внасяне на дължимата такса, същата освен това е и била
внесена на 15.02.2022г., т.е. в срок, поради което и от неподаването на
декларацията в законовоизискуемия срок, не е довело до каквито и да е
вредни последици. Обстоятелството, че дължимата такса не е била правилно
изчислена в случая според съда не се явява обстоятелство, което да обоснове
неприложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като видно от констативния протокол
се касае за незначителна разлика в изчисленията в размер на 1,37 лв., и която
също е била отстранена незабавно от жалбоподателя по реда на чл. 194б, ал. 4
от ЗВ чрез неоспорването и внасянето на коригираната такса веднага след
узнаването за необходимата корекция на 24.03.2022г.
По отношение на възражението на процесуалния представител на
въззиваемата страна, че нарушението не е първо от този вид, съдът
констатира, че в АУАН и НП липсва отразяване на такова обстоятелство
(което пък от своя страна би довело до приложение на квалифицирания
състав по чл. 200, ал. 4 вр. ал. 1, т. 4 от Закона за водите). След справка в
деловодната система на съда се установи, че са налице издадени други
наказателни постановления за сходни по вид нарушения от същата дата, но
същите не са влезли в сила, поради което не могат да бъдат взети предвид при
квалификацията на обществената опасност на настоящия случай, доколкото
към момента на извършване на процесното нарушение, на лицето не са били
налагани наказания, които да му въздействат превъзпитателно.
Ето защо и като намира, че процесният случай се явява маловажен,
обжалваното Наказателно постановление следва да бъде отменено, като на
основание чл. 63, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 ЗАНН, нарушителят следва да бъде
предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
5
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
С оглед крайния изход на делото и предвид направеното в този смисъл
искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди и
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Съдът като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, както и че дейността на
юрисконсулта в настоящото производство се изразява единствено в изготвяне
на писмено становище относно законосъобразността на НП и
основателността на депозираната жалба, без процесуално представителство,
намира, че в полза на Община Стара Загора следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в 80.00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 49/18.08.2022г., издадено от
Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“, с което на
Община Стара Загора е наложена имуществена санкция в размер на 150 лв.
за нарушение на чл. 194б, ал. 1 от Закона за водите.
ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя Община Стара Загора, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
ОСЪЖДА Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ ДА
ЗАПЛАТИ на Община Стара Загора, с ЕИК: *** сумата от 80.00 /осемдесет/
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6