РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Ихтиман, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Юлиана Ив. Толева
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Административно
наказателно дело № 20231840200782 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН вр. чл. 189ж, ал. 5
ЗДвП.
Образувано е по жалба на „*“ ЕООД, представлявано от управителя
******* срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 вр. чл. 102, ал.
2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3 във вр. чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП
на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 300 лева.
В жалбата се претендира отмяна на електронния фиш като неправилен и
незаконосъобразен. Излагат се съображения, че поради допусната техническа
грешка, неправилно е въведен номера на автомобила, за който има закупена
винетка.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от законния
си представител – управител и процесуален представител по пълномощие -
юрисконсулт, които искат атакувания ЕФ да бъде отменен. Процесуалните
представители излагат подробни съображения за липса на осъществен
фактически състав на твърдяното административно нарушение. Претендират
разноски, представят списък.
В открито съдебно заседание представителят по пълномощие на
административнонаказващия орган (АНО) оспорва основателността на
1
жалбата и пледира за потвърждаване на електронния фиш.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От фактическа страна:
Жалбоподателят „*“ ЕООД е собственик на лек автомобил марка „БМВ“,
модел „Х3“ с рег. № *. На 04.02.2020 г. представител на дружеството, поради
грешка при изписване на номера, заплатил винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1
от ЗП за моторно превозно средство (МПС) с рег. № *, категория 3, с период
на валидност от 05.02.2020 г. до 04.02.2021 г., вместо за рег. № *. Плащането
било извършено чрез дебитна карта от сметка на дружеството –
жалбоподател. За плащането представителят получил разписка.
На 18.06.2020 г. в 09:10 часа с устройство № 10012, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на
път А-1 (АМ „Тракия“) км. 43+448, е установено движение по път А-1 (АМ
„Тракия“) км. 43+448, община Ихтиман с пътно превозно средство – лек
автомобил марка „БМВ“, модел „Х3“ с рег. № *, с обща допустима
максимална маса 2355 килограма, брой оси две, за което ППС не е заплатена
винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП според категорията на пътното
средство.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 вр. чл.
102, ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3 във вр. чл. 187а, ал. 1 ал. 2, т. 1 от
ЗДвП с обжалвания електронен фиш на жалбоподателя, в качеството на
собственик на моторното превозно средство, е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 300 лева.
По доказателствата:
Възприетата фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
производството писмени доказателства – доклад с приложени статични
изображения (снимки), справка за собственост на МПС с рег. № *, разписка за
закупена винетка за МПС с рег. № *, документ за заплатена по банков път
такса за закупуване на винетка.
Доказателствените източници са непротиворечиви, взаимно допълващи се
и следва да бъдат кредитирани в цялост. От тях се установяват всички
обстоятелства от предмета на доказване без наличие на противоречие.
От правна страна:
В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно за
издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими
доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява
контрол за законосъобразност на издадените от административен орган
2
електронни фишове, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите
правомощия, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Същият отговаря на изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП относно вида
на данните, които следва да бъдат вписани в него. Нарушението, макар и не
съвсем прецизно посочено, може да се извлече от съдържащите се в
електронния фиш фактически данни и посочените правни норми. Въпреки
липсата на изрично посочване, че нарушителят в качеството на собственик на
автомобила, не е заплатил винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП за съответния
тип ППС, предвид цитираните в ЕФ разпоредби – чл. 179, ал. 3 вр. чл. 187а,
ал. 2, т. 1 от ЗДвП може да се направи извод, че именно в това му качество е
вмененото административно нарушение. Отговорността на собственика на
автомобила, допуснал управление на собствения му автомобил без заплатена
такса, е основана на нормата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП и санкционната
разпоредба чл. 187а, ал. 2, т. 1 ЗДвП. Нарушението е описано достатъчно
ясно, като косвена подкрепа този извод намира и в съдебната практика,
съгласно която, при идентично съдържание на електронен фиш и сходни
нарушения на ЗДвП, не установява наличие на съществено процесуално
нарушение досежно съдържанието на обжалвания акт и изследва правилното
приложение на материалния закон (вж. в този смисъл Решение №
1289/10.12.2021 г. по КНАХД № 1033/2021 г. на АССО, Решение №
1288/10.12.2021 г. по КНАХД № 967/2021 г. на АССО, Решение №
1096/28.10.2021 г. по КНАХД № 581/2021 г. на АССО).
Препис от електронния фиш е връчен на наказания, с което е изпълнена
процедурата по чл. 189ж от ЗДвП.
Горното обосновава извода, че при издаването на ЕФ не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Материалният закон е приложен неправилно.
С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата
/ДВ, бр. 105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси за
преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства
винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това
изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси. В чл. 10, ал. 1, т. 1
от Закона за пътищата е предвидено, че за движение на пътни превозни
средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5
тона се дължи заплащането на винетна такса. Съгласно чл. 139, ал. 5 ЗДвП
движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните
задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Норамата на чл. 139, ал. 6 от ЗДП е
въвежда изричното задължение за водача на пътно превозно средство преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати
таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е
дължима според категорията на пътното превозно средство. При
неизпълнение на задължението за заплащане на такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от
3
ЗП, водача, допуснал нарушението носи административно наказателна
отговорност, предвидена в чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. В чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е
въведена оборима презумция, че при установяване на нарушения по чл. 179,
ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното
средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан
ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно е
управлявано от трето лице.
Съгласно чл. 10а, ал. 3 от ЗП винетната такса се заплаща от собственика
или ползвателя на пътното превозно средство след деклариране на
регистрационния му номер, категорията на пътното превозно средство и
периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто
регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или
ползвателя му. Като продължение на тази нормативна уредба в чл. 5, ал. 2 и
ал. 3 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние
(Наредбата) е предвидено, че при заплащане на винетната такса собственикът
или ползвателят декларират регистрационния номер на пътното превозно
средство, категорията му и периода на валидност на винетната такса съгласно
периодите, посочени в чл. 4, ал. 2, като същата важи само за пътното превозно
средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от
съответното лице. Отговорността при неправилно декларирани данни относно
регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или
периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на
ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за
пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса.
По настоящото дело не е спорно, че жалбоподателят поради техническа
грешка на негов представител при изписване на регистрационния номер на
автомобила е заплатил винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП за моторно
превозно средство (МПС) с рег. № *, с период на валидност от 05.02.2020 г.
до 04.02.2021 г., вместо за рег. № * на собствения си автомобил. Доказва се
също, че на 18.06.2020 г. в 09:10 часа, с устройство № 10012, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на
път А-1 (АМ „Тракия“) км. 43+448, е установено движение по път А-1 (АМ
„Тракия“) км. 43+448, община Ихтиман с пътно превозно средство – „БМВ“,
модел „Х3“ с рег. № *, с обща допустима максимална маса 2355 килограма, за
което ППС не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП според
категорията на пътното средство.
Установява се, че лекият автомобил марка „БМВ“, модел „Х3“ с рег. № * е
собственост на жалбоподателя, съгласно справката, представена от АПИ.
Не се установява на територията на Република България да има
регистрирано ППС с рег. № *.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредбата собственикът или
ползвател на ППС носи отговорност при неправилно декларирани данни, т. е.
отговорността е пряка последица именно от неправилното деклариране, което
е и основният релевантен факт, който следва да бъде установен.
4
С оглед цитираната по-горе нормативна уредба може да се направи извод,
че деянието, извършено от жалбоподателя от обективна страна изпълнява
състава на административно нарушение по чл. 139, ал. 6 вр. с. чл. 102, ал. 2
вр. чл. 187а, ал. 2, т. 1 ЗДвП.
С измененията на ЗДвП и ЗП (ред. ДВ, бр. 14 от 2023 г.) е възприето
отстъпление от правната уредба във връзка с отговорността на собственика и
ползвателя за неправилно декларирани данни. Така в чл. 10а, ал. 3а (ред. ДВ,
бр. 14 от 2023 г.) ЗП е предвидено, че отговорността при неправилно
декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно
средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е на
собственика или на ползвателя му. При неправилно декларирани данни се
счита, че за пътното превозно средство не е заплатена винетна такса, с
изключение на случаите на корекция по ал. 3б. В настоящия случай, не е е
извършена корекция, не е подадено и заявление за грешно декларирани данни
от собственика, в който случай наказуемостта е изключена по силата на
закона (чл. 10, ал. 3а ЗП) поради обективна невъзможност - тъй като към
момента на извършване на нарушението, а и на издаване на електронния фиш,
измененията на ЗДвП и ЗП с ДВ, бр. 14 от 2023 г., с които е регламентиран
редът на корекцията, не са били извършени.
С оглед установените по делото факти и приложимия материален закон,
следва извода, че деянието, извършено от жалбоподателя, от обективна
страна изпълнява състава на административно нарушение по чл. 139, ал. 6 вр.
102, ал. 2 вр. чл. 187а, ал. 2, т. 1 ЗДвП.
Субективна страна не следва да бъде обсъждана доколкото се касае да
деяние, осъществено от юридическо лице.
Въпреки това, настоящият състав приема, че деянието само формално
осъществява признаците на състав на административно нарушение по чл.
139, ал. 6 вр. чл. 102, ал. 2 вр. чл. 187а, ал. 2, т. 1 ЗДвП поради своята
малозначителност, поради което приложение следва да намери чл. 9, ал. 2 НК
на основание чл. 11 ЗАНН. При малозначителното деяние по чл. 9, ал. 2 НК,
за разлика от института на „маловажен случай“, липсва административно
нарушение, тъй като то не разкрива никаква степен на обществена опасност
или неговата обществена опасност е явно незначителна и поради това не
може да се квалифицира, като административно нарушение по смисъла на чл.
6 от ЗАНН. Малозначителното деяние не уврежда конкретни правоотношения
и по формата си е без вредоносни последици.
Осъщественото от жалбоподателя деяние е малозначително, тъй като само
формално осъществява признаците на административно нарушение,
доколкото обществената му опасност е явно незначителна. В случая не е
ощетен държавния бюджет. Внесена е в пълен размер дължимата пътна такса
за съответната категория МПС. Може да се направи извод, че деянието е
извършено по непредпазливост от представителя на дружеството
жалбоподател, който е действал със съзнанието, че изпълнил законовото
задължение на дружеството и е заплатил дължимата годишна винетна такса.
През целия период на валидност дружеството не е било уведомено за
допуснатата грешка от въззиваемия. Това е сторено едва с връчването на
процесния електронен фиш. Няма данни да съществува автомобил с
регистрационен номер, като този, за който е заплатена годишна винетка. Като
5
е приела плащането за редовно на годишна винетка за така въведения
регистрационен номер и е издала на жалбоподателя разписка за електронна
винетка, Единната система за събиране на пътни такси е предизвикала
заблуждение у собственика и водач на МПС, че е изпълнено задължението и е
заплатена винетна такса и че ползва правомерно пътната мрежа (вж. в този
смисъл Решение № 485/13.05.2022 г. по НАХД № 311/2022 г. на
Административен съд – София област).
Поради изложеното, според съдебния състав, извършеното от
жалбоподателя действие само формално осъществява признаците на
нарушение по чл. 139, ал. 6 ЗДвП. Осъществено е поради техническа грешка и
е благоприятствано от технически несъвършената система на АНО и липсата
на каквито и да е постъпки от неговите длъжностни лица да изяснят случая
като извършат преценка дали се касае до същинско нарушение или до
техническа грешка. Не са налице никакви вредоносни последици и
извършеното е с явно незначителна степен на обществена опасност.
При това положение то не съставлява административно нарушение (вж. в
този смисъл Решение № 287/17.03.2023 г. по КНАД № 151/2023 г. на АССО,
Решение № 226/02.03.2023 г. по КНАД № 152/2023 г. на АССО, Решение №
1004/13.10.2022 г. по КНАД № 861/2022 г. на АССО, както и в подобен
смисъл Решение № 48 от 13.01.2022 г. на АдмС София област по к. а. н. д.
№1057/2021 г., Решение № 956 от 6.10.2022 г. на АдмС - София област по к.
а. н. д. № 478/2022 г.).
Ето защо на основание чл. 11 ЗАНН приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК и електронният фиш да бъде отменен на
основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. чл. 58д, ал. 1, т. 4 ЗАНН.
По разноските:
Предвид изхода на делото на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН с право на
разноски разполага жалбоподателят. Същият претендира и доказва разноски
за предходното разглеждане на делото пред РС Ихтиман в размер на 133, 00
лева, от които 80,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по
преценка на съда в минимален размер съгласно чл. 27е от НЗПП и 53,00 лева
– пътни разноски съгласно представен разходоправдателен документ. В полза
на жалбоподателя следва да се присъдят и сторените в настоящото
производство разноски – 80,00лева юрисконсултско възнаграждение,
определено по преценка на съда в минимален размер съгласно чл. 27 е от
НЗПП и 49,99 лева - пътни разноски съгласно представен разходоправдателен
документ. Размерът на юрисконсултското възнаграждение съдът определи и
намира за справедлив с оглед ниската фактическа и правна сложност на
делото, малкия по обем доказателства и разглеждането и приключването на
производството в едно открито съдебно заседание. С оглед горното, АНО
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сторените от последния
разноски в размер на 262,99 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. чл. 58д, ал. 1, т.4 ЗДвП
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ да ЗАПЛАТИ
на „*“ ЕООД, ЕИК ********* , представлявано от *, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III Обединител“ № 53 сумата от
262,99 лева /двеста шестдесет и два и 0,99 лева/– разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред
Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
7