Решение по дело №1292/2012 на Районен съд - Ловеч

                                Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     №                    

                                         гр. Ловеч, 23.10.2012 г.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на девети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав:                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря.......П.М..............................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1292 по описа за 2012 г., за да се произнесе, съобрази:

 

                   Производство с правно основание чл. 144 от СК във връзка с чл. 149 от СК.

 

                   Постъпила е искова молба от П.П.М. ***, ЕГН **********, против П.Т.М. ***, ЕГН **********, за заплащане на издръжка.

       Ищцата твърди в исковата си молба, че ответникът е неин баща. Посочва, че бракът му с майка й бил прекратен с влязло в сила решение по гр.д.№ 848/2000 година по описа на ЛРС, като родителските права били предоставени на майка й, а ответникът осъден да плаща издръжка.

Изтъква, че на 13.11.2010 година навършила пълнолетие. Ответникът прекратил издръжката след завършване на средното й образование 2011 г. Посочва, че от 26.07.2012 година е приета за редовна студентка в Технически колеж - гр.Ловеч.

Ищцата твърди също, че от 01.07.2012 година майка й била съкратена от работа и е на борсата, като получавала по 12.88 лв. дневно, което било видно от приложеното Разпореждане. Посочва, че живеят в жилище на Община-Ловеч. Ищцата изтъква също, че има и по-малка сестра. Твърди, че доходите им не са достатъчни, още повече, че като студентка ще има повече нужда от средства за обучението и ежедневните си нужди. Посочва, че всяка семестриална такса е по 275 лв.

Ищцата твърди, че ответникът има постоянна работа и получава добро трудово възнаграждение. Живеел с друга жена, но нямал дете от нея. Живеел в жилище на родителите си.

В петитума на исковата молба, ищцата моли да се постанови решение, с което да бъде осъден ответника да й плаща месечна издръжка в размер на 130 лв., начиная от 26.07.2012 година, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й, както и направените по делото разноски.

                   В законоустановения едномесечен срок ответникът не е подал писмен отговор, не е изразил становище, не е направил възражения, не е сочил или представял доказателства.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с адвокат Желязкова. Поддържа исковата молба и моли да бъде уважена.

                   Ответникът П.Т.М., редовно призован, не се явява.

       От приложените по делото писмени доказателства: Декларация на ищцата за семейно положение и имотно състояние; заверени копия от: Уверение № 074/26.07.2012 г. на Технически колеж – Ловеч; Удостоверение за раждане № 006102/18.11.1992 г., издадено въз основа на акт за раждане № 771/18.11.1992 г. на ОбНС-Ловеч; квитанция към приходен касов ордер № 415/26.07.2012 г. на Технически колеж – Ловеч и Разпореждане № 101-00-718-1/20.07.2012 г. на Районно управление “Социално осигуряване” – гр. Ловеч и Декларация на ищцата за имотно състояние и материално положение, съдът приема за установено следното:

Ищцата П.П.М. е родена на *** г. и е навършила пълнолетие на 13.11.2010 година. Нейни родители са Красимира Николова Валентинова и ответникът П.Т.М., като не спори, че бракът на същите е прекратен.

През учебната 2012/2013 г., П.М. е записана за студентка в зимен семестър, първи курс, редовно обучение за висше образование на образователно-квалификационна степен – проф. бакалавър по специалност “Електротехника” в Технически колеж – Ловеч, с факултетен № 120213 – видно от Уверение № 074/26.07.2012 г. на посоченото учебно заведение.

Приложена е квитанция към приходен касов ордер № 415/26.07.2012 г. на Технически колеж – Ловеч, от която се установява, че ищцата е заплатила такса за първи семестър от 275.00 лева.

С Декларация, представена с исковата молба, ищцата е декларирала, че не притежава недв.имот, МПС и че не е семейна.

С друга Декларация, представена в съдебно заседание на 09.10.2012 г., ищцата също е декларирала, че не притежава недвижим имот, не работи и няма странични доходи, като единствен доход са издръжките от родителите й.

Майката Красимира Николова Валентинова е безработна. На същата е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 01.07.2012 г. до 30.04.2013 г. в размер на 12.88 дневно – видно от Разпореждане № 101-00-718-1/20.07.2012 г. на Районно управление “Социално осигуряване” – гр. Ловеч.

                   Съгласно разпоредбата на чл. 144 от СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. Следователно, за да се присъди издръжка на пълнолетно дете, трябва кумулативно да са налице няколко положителни предпоставки и една отрицателна предпоставка по отношение на ищеца, както и да липсва една отрицателна предпоставка - даването на издръжка да не съставлява особено затруднение за родителя.

Установи се, че ищцата П. е пълнолетна, навършила 18-годишна възраст на 13.11.2010 г., а към настоящия момент е на 19 години. През учебната 2012/2013 г. е записана за студентка, първи курс, редовно обучение в Технически колеж – Ловеч. Няма доходи, не притежава недвижими имоти, от използването на които да може да се издържа. Следователно, по отношение на ищцата, са налице необходимите предпоставки на чл. 144 от СК. Безспорно е, че ищцата има нужда от средства за ежемесечната си издръжка – за храна, облекло, учебни пособия, заплащане на семестриални такси и обичайни ежедневни разходи, включително и за социално-културно развитие, като не се спори, че всички необходими средства е осигурявала майка й.

Следва да се отбележи, че задължението за издръжка на пълнолетен учащ не се ползва с пълна безусловност, както е при задължението за издръжка на ненавършили пълнолетие деца, тъй като разпоредбата на чл. 144 от СК предвижда, че издръжка на пълнолетни деца се дължи, ако родителите могат да я дават без особени затруднения.

                   В процесния случай не са налице доказателства за размера на възможностите на бащата – ответник. Независимо от това обаче, съдът съобразява, че в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не е направил възражения срещу претенцията. От друга страна, по искане на ищцата, съдът с Разпореждане от 20.09.2012 г., задължи ответника, на основание чл. 190 ал. 1 от ГПК, да представи в първото по делото заседание Декларация за притежавани от него недвижими имоти, МПС и семейно положение, както и Удостоверение за получаваните от него доходи и други допълнителни добавки за една година преди датата на предявяване на иска – 31.07.2012 г., с предупреждение за последиците по чл. 161 от ГПК – при непредставяне на исканите доказателства, съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. С оглед обстоятелството, че ответникът не изрази становище по предявения иск, а за съдебното заседание не е открит на адреса, на който веднъж му е връчено съобщение, съдът счита, че следва да се приложат неблагоприятните последици по чл. 161 от ГПК във връзка с непредставяне на посочените по-горе доказателства, като приема, че ответникът може да дава издръжка за пълнолетната си учаща дъщеря без особени затруднения. Освен това, същият е в трудоспособна възраст – на 41 години и може да реализира доход поне в размер на минималната работна заплата, установена за страната – 290.00 лева.

В новия СК, в сила от 01.10.2009 г., в чл. 142 ал. 2 е определен само минимален размер на издръжката – една четвърт от размера на минималната работна заплата, т.е. 72.50 лева. Липсва определен максимален размер, с оглед на което съдът има право на преценка. В случая издръжката се претендира, считано от 26.07.2012 г. /датата, на която ищцата е записана за студентка/, т.е. 5 дни преди предявяване на иска /31.07.2012 г./ и за в бъдеще.

При определяне размера на издръжката, преценявайки нуждите и потребностите на ищцата, с оглед нейната възраст и статус на студент, както и възможностите на ответника, съдът счита, че на ищцата са необходими 150.00 лева месечна издръжка. Не се спори, че след 26.07.2012 г. майката сама е осигурявала издръжката на дъщеря си. Освен това майката е с малък размер доходи, произтичащи от обезщетение за безработица, при което съдът приема, че тя следва да отделя месечно по-малка част от издръжката, а именно по 60.00 лева. Останалата част от издръжката за ищцата в размер на 90.00 лева следва да се заплаща от баща й П.Т.М.. Съдът приема, че този размер издръжка няма да представлява особено затруднение за него по смисъла на чл. 144 от СК, тъй като, както се посочи по-горе, същият не е възразил срещу предявения иск и не е представил доказателствата, за които е бил задължен, от които да може да се направи извод за реалните му възможности да дава определен размер издръжка.

С оглед на изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплаща на пълнолетната си учаща дъщеря П.П.М., на основание чл. 144 във връзка с чл. 149 от СК, месечна издръжка в размер на 90.00 лева, считано от 26.07.2012 г. /датата, на която дъщеря му е записана за студентка/ до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на тази издръжка, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане.

Искът до пълния претендиран размер от 130.00 лева месечна издръжка, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, тъй като не се доказаха някакви изключителни нужди на ищцата, обосноваващи по-висок размер издръжка.

При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата П.П.М. сумата 103.85 лева, представляваща направени от нея разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от иска.

На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Ловешкия районен съд сумата 129.60 лева, представляваща държавна такса върху тригодишните платежи на присъдената издръжка.

                   Водим от горното, съдът

 

                                                   Р    Е    Ш    И:

 

ОСЪЖДА П.Т.М. ***, ЕГН **********, на основание чл. 144 във връзка с чл. 149 от СК, да заплаща на пълнолетната си учаща дъщеря П.П.М. ***, ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 90.00 лв. /деветдесет лева/, считано от 26.07.2012 г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на тази издръжка, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане, като искът до пълния претендиран размер от 130.00 лв. /сто и тридесет лева/ месечна издръжка, като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА П.Т.М., с горните данни, да заплати на П.П.М., с горните данни, сумата 103.85 лв. /сто и три лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от иска.

ОСЪЖДА П.Т.М., с горните данни да заплати по сметка на Ловешкия районен съд сумата 129.60 лв. /сто двадесет и девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща държавна такса върху тригодишните платежи на присъдената издръжка.

                   Решението, в частта на присъдената издръжка, подлежи на предварително изпълнение, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, и може да се обжалва пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок, който започва да тече от датата на обявяването му – 23.10.2012 година.

                   Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: