№ 200
гр. София , 07.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в закрито заседание на седми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. И.ова
като разгледа докладваното от Ваня Н. И.ова Въззивно частно гражданско
дело № 20211800500432 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. П. Н. и СН. П. МЛ., подадена чрез адв. В. Г.,
срещу определение № 260087/ 22.03.2021 г., постановено по гр.д. № 208/2019 г. на
Свогенски районен съд, с което са оставени без разглеждане предявените от
жалбоподателките срещу Д. АНГ. АНГ., Г. АНГ. АНГ. и Г. ИВ. М. искове за допускане на
съдебна делба на следните недвижими имоти: 1. ¾ идеални части от УПИ Х-20 от кв. 2 по
плана на махала „Д.Ж.”, с. Ц.; 2. жилище с площ 76 кв.м., представляващо първи етаж
/сутерен/ от масивна жилищна сграда, построена в южната част на посочения урегулиран
поземлен имот; 3. масивна стопанска постройка от 24 кв.м., построена в същия урегулиран
поземлен имот; 4. масивна жилищна сграда със застроена площ от 74 кв.м. и разгърната
застроена площ от 145 кв.м., построена северозападната част на същия имот; както и
искането на П. П. Н. и СН. П. МЛ. срещу Д. АНГ. АНГ. и Г. АНГ. АНГ. за заплащане на
обезщетение за лишаването им от ползване на първия етаж от двуетажна масивна жилищна
сграда, построена в УПИ Х-20 в кв. 2 по плана на мах. „Д.Ж.” в с. Ц., за периода след
постъпването на исковата молба в съда до извършването на делбата, и е прекратено
производството по делото.
В жалбата се сочи, че предмет на предявения иск за делба са три отделни сгради
намиращи се в режим на вертикална и хоризонтална етажна собственост, ведно с ¾ идеални
част от дворното място, в което са построени, които представляват обща част към тези
обекти и няма самостоятелен статут, поради което неправилно районния съд е приел, че
дворното място е самостоятелен обект и в делбата му трябва да участват всички негови
съсобственици. Сочи се също, че дори и да се приеме, че дворното място е самостоятелен
обект, а не принадлежност към сградите, тогава то би било недопустимо за делба или пък
1
допустимо при условието на чл. 345 от ГПК, а делбата на останалите самостоятелни обекти
би била допустима, тъй като същите са съсобствени между страните на основание
строителство, приращение и наследство. Иска се обжалваното определение да бъде
отменено със следващите от това последици.
Ответниците по частната жалба оспорват същата.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството по гр.д. № 208//2019 г. на Свогенски районен съд е образувано по
предявен от П. П. Н. и С.П. М. срещу Д. АНГ. АНГ., Г. АНГ. АНГ. и Г. ИВ. М. иск за делба
на първи етаж от двуетажна жилищна сграда със застроена площ около 50 кв.м., находяща
се в с. Ц., ул. „И.Д.” № 7, построена в южната част на дворно място, представляващо УПИ
Х-20 в кв. 2 по плана на мах. „Д.Ж.”, заедно с ¾ ид. части от това дворно място. В исковата
молба се твърди, че страните са съсобственици на първия етаж от описаната жилищна сграда
и на ¾ ид.части от дворното място на основание наследство от П.М.Г. и И.Г. М.. Твърди се,
че двуетажната жилищна сграда е построена в края на 60-те години, като през 2009 г. всички
съсобственици са продали на Н.Б.М. втория етаж от тази сграда заедно с ¼ ид. част от
дворното място, в което е построена. С исковата молба е отправено и искане по чл. 344, ал. 2
от ГПК за осъждане на първите две ответници да заплащат на ищците по 50 лв. месечно,
считано от „момента на съдебното администриране до датата на осъществяване на
същинската подялба”. С уточнителна молба от 09.04.2019 г. са посочени квотите, при които
да се допусне делбата между страните.
С писмения отговор на исковата молба ответниците са заявили, че не оспорват иска
за делба, но оспорват размера на квотите, посочени в допълнителната молба. Оспорват
претенцията по чл. 344, ал. 2 от ГПК като неоснователна.
В хода на делото /след изслушване на заключението на СТЕ/ ищците са поискали в
делбата да бъдат включени и останалите намиращи се в дворното място сгради. С
допълнителна молба от 11.09.2020 г. ищците са конкретизирали предмета на делба, както
следва: 1. Жилище, заемащо целия първи етаж в двуетажна жилищна сграда, обозначена с
буква „А” то СТЕ, с адрес с. Ц., ул. „И.Д.” № 7, представляващо самостоятелен обект, със
застроена площ 76 кв.м., в южната част на УПИ Х-20, кв. 2, м. „Д.Ж.”, заедно с 50,31 %
идеални части от общите части на сградата, заедно със съответната идеална част от
дворното място, съсобствено между страните при квота общо ¾ идеални части, от което
дворно място останалата ¼ ид. част е придобита от трето лице – Н.Б.М. /като принадлежност
към негов самостоятелен обект.; 2. Жилищна сграда на сутерен и етаж, отразена с буква „В”
по СТЕ, със ЗП 74 кв.м. и РЗП 145 кв.м., построена в северозападната част на горепосочения
УПИ, заедно със съответната идеална част от дворното място, съсобствено между страните
по делото при квота общо ¾ идеални части, от което дворно място, останалата част ¼ ид.
част е придобита от Н.Б.М. като принадлежност към негов самостоятелен обект; 3.
Стопанска сграда на сутерен и етаж, отразена с буква „Б” по СТЕ, със застроена площ 24
2
кв.м., построена в същия УПИ, заедно със съответната идеална част от дворното място,
съсобствено между страните по делото при обща квота ¾ идеални части, от което дворно
място, останалата ¼ ид. част е придобита от Н.Б.М. като принадлежност към негов
самостоятелен обект. Ответниците са оспорили включването в делбената маса на жилищната
сграда, отразена с буква „В” в заключението на СТЕ, с твърдение, че същата е придобита по
давност от Г. ИВ. М., който я е владял повече от 40 години.
С определение от 15.09.2020 г. районният съд е указал на ищците в едноседмичен
срок от съобщението да коригират допълнителната си искова молба от 11.09.2020 г. като
посочат кои са ответниците, с предупреждение, че при неизпълнение на това указание
допълнителната молба ще бъде върната. Със същото определение на ищците е указано в
същия срок да уточнят дали претендират делба на цели УПИ или само на ¾ идеални части
от него, което уточнение е необходимо във връзка с правилото на чл. 345 от ГПК.
С молба от 23.09.2020 г. в отговор на горното определение ищците са заявили, че не
претендират делба на дворното място като самостоятелен обект, тъй като същото е обща
част към отделните самостоятелни обекти, предмет на делбата, които обекти следва да бъдат
допуснати до делба заедно със съответните идеални части от дворното място – цялото
съсобствено между страните по делото и трето лице – Н.Б.М..
С обжалваното определение от 22.03.2021 г., с което е оставен без разглеждане
предявения иск за делба и искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК, и е прекратено производството
по делото, първоинстанционният съд след направена преценка на събраните по делото
писмени доказателства е приел, че не е доказано ответникът Г.М. да е едноличен собственик
на жилищната сграда, обозначена с буква „В” съгласно заключението на СТЕ на твърдяното
от него основание придобивна давност.
По отношение на сградата, обозначена с буква „А” по СТЕ, съдът е приел, че поради
липса на валидно учредено право на строеж, първият етаж от тази сграда е съсобствен
между собствениците на земята, а след като при продажбата на земята от тях на третото
лице Н.М. не са изключени изрично сградите върху нея, то последният, евентуално заедно
със съпруга, е съсобственик и на първия етаж от сградата с права ¼ ид. част. Приел е, че с
оглед необходимостта от участие на всички съсобственици на сградата и след като след
изричното указание на съда в открито съдебно заседание на 09.09.2020 г. и с определение от
15.09.2020 г. в тази насока в подадената от ищците нова искова молба не присъства
собственикът /собствениците/ на ¼ ид. част от първия етаж на сградата, е налице нередовна
искова молба, поради което искът за делба в тази му част следва да се остави без
разглеждане. Съдът е посочил, че същото се отнася и за стопанската сграда.
По отношение на иска за делба на ¾ ид. части от терена, районният съд е приел, че с
оглед неучастието на всички съсобственици, исковата молба е нередовна, като при дадените
указания в тази насока в подадената от ищците нова искова молба не присъства
собственикът /собствениците/ на ¼ ид. част от земята.
3
Частната жалба е допустима като подадена от легитимирани лица срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
От изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум,
както и допълнителната молба от 23.09.2020 г., следва извод, че предмет на предявените
искове за делба са: първи етаж /сутерен/ от масивна жилищна сграда със застроена площ от
76 кв.м. /обозначена с буква „А” в скицата към заключението на СТЕ/, жилищна сграда на
сутерен и етаж със застоена площ 74 кв.м. /отразена с буква „В” на същата скица/ и
стопанска постройка с площ от 24 кв.м. /отразена с буква „Б” на скицата/, построени в УПИ
Х-20 от кв. 2 по плана на с. Ц. сгради, ведно с ¾ идеални части от този урегулиран поземлен
имот, в който са построени посочените сгради.
Настоящият състав намира, че исковата молба е редовна и с нея са предявени
допустими искове за делба на посочените обекти – първи етаж от построена в посочения
УПИ двуетажна жилищна сграда, друга жилищна сграда и стопанска постройка /всичките
индивидуализирани по вид и площ и обозначени с допълнителна молба съобразно приетото
заключение на СТЕ/, ведно с ¾ идеални части от дворното място, в което са построени,
представляващо прилежаща към сградите обща част.
Според неоспорените твърдения на ищците, подкрепени с приетите писмени
доказателства, съществуващите в УПИ Х-20 от кв. 2 по плана на с. Ц. три сгради са били
построени в собствения на наследодателите на страните П.М.Г. и И.Г. М. имот, при което по
силата на приращението последните са били техни собственици. След смъртта на двамата
наследодатели / съответно през 2004 г. и 2006 г./ наследниците им по закон са придобили
собствеността върху земята и построените върху нея сгради. С представения нотариален акт
№ 147/2009 г. собствениците на земята и сградите – наследници на П.Г. и И. М., са продали
на трето лице /Н.Б.М./ самостоятелен обект, представляващ втори етаж от двуетажната
масивна жилищна сграда, построена в южната част на УПИ Х-20 в кв. 2 по плана на с. Ц.,
заедно с ¼ ид. част от този урегулиран поземлен имот.
Установено е от приетото заключение на СТЕ, че двата етажа на посочената жилищна
сграда, построена в южната част на имота, съставляват самостоятелни жилищни обекта, т.е.
същите са отделни обекти на правото на собственост.
Предмет на предявения иск за делба е само първия етаж /сутерен/ от посочената
жилищна сграда, построена в южната част на имота. Тази част, като самостоятелен обект на
правото на собственост, подлежи на делба между съсобствениците й, които са страните по
делото. Няма данни, изводими от доказателствата по делото, за участие на други лица в
съсобствеността върху поискания до делба първи етаж на двуетажната жилищна сграда,
освен страните по делото. Изводите на първоинстанционния съд, че приобретателят по
договора за продажба, сключен с нотариален акт № 147/2009 г. - Н.Б.М., евентуално заедно
със съпруга, е съсобственик и на процесния първи етаж от сградата, не почиват на
4
събраните по делото доказателства. Същото важи и за делбата на другата жилищна сграда и
стопанска постройка /обозначени на скицата към заключението на СТЕ като срада „В” и
сграда „Б”/. Установено е, че тези две сгради са сънаследствени между страните по делото. С
оглед на това е незаконосъобразен и изводът на районния съд за неучастие в делбата на тези
сгради на всички съсобственици, респ. и за неизпълнение на даденото до ищците указание в
този смисъл. Изложените в прекратителното определение съображения за недоказаност
ответникът Г.М. да е едноличен собственик на поисканата до делба жилищна сграда,
обозначена като сграда „В”, са такива по съществото на предявения иск за делба, тъй като
касаят установяването на наличие на съсобственост върху тази сграда, което е въпрос на
основателността на иска за делба досежно тази сграда, а не на допустимостта му.
С оглед на горното, незаконосъобразно с обжалваното определение е прекратено
производството по отношение предявения иск за делба на процесните сгради.
По отношение на иска за делба на ¾ идеални части от УПИ Х-20 в кв. 20 по плана на
с. Ц., въззивният съд намира следното:
Според изложеното в исковата молба и неколкократните уточнителни изявления на
ищците, поисканите до делба ¾ идеални части от дворното място съставляват припадащата
се част от земята като обща част към сградите, които са предмет на делбата и за които се
твърди, че са собствени на страните по наследство.
С представения по делото договор за покупко-продажба, извършен с нот. акт №
147/2009 г., с който собствениците на цялата сънаследствена двуетажна жилищна сграда са
прехвърлили на трето лице правото на собственост върху втория етаж, представляващ
самостоятелен обект, е възникнала етажна собственост върху сградата, при което дворното
място, върху която е построена е придобило статут на обща част.
В случая, предмет на делбата е отделен самостоятелен обект в етажната собственост
/първия етаж от двуетажната жилищна сграда/. В такава хипотеза при допускане делбата на
отделното жилище до делба се допуска и идеалната част от общите части на сградата,
включително и на терена, която принадлежи на допуснатия до делба самостоятелен обект,
представляващ акцесорен към главната вещ. Законът в чл. 38, ал. 3 ЗС има предвид забрана
за делба на общите части между собствениците на отделните обекти в етажната собственост,
но когато предмет на делбата е отделен обект в тази етажна собственост, до делба се
допуска и припадащата му се част от земята. В този смисъл е константната актуална съдебна
практика.
Ищците са уточнили, че не претендират делба на целия поземлен имот, в който са
построени сградите, а искат делба на ¾ идеални част от него, представляващи съответната
част от дворното място като обща част към поисканите до делба сгради. След като е
поискана делбата на отделен обект в сграда, етажна собственост - първия етаж и
принадлежащата му според ищците 3/4 ид. ч. от дворното място, който самостоятелен обект
5
е наследствен между страните, а не дворното място като самостоятелен обект, искът за делба
на идеалната част от дворното място като припадаща се на отделния самостоятелен обект от
етажната собственост част от него обща част на сградата, е допустим. Касае за делба на
наследствен имот, представляващ съвкупност от земя и обект в сграда в режим на етажна
собственост, при което частта от дворното място представлява принадлежност към този
отделен обособен обект и подлежи на делба ведно с този обект. В тази хипотеза в делбата
следва да участват само съсобствениците на отделния самостоятелен обект, като въпрос на
преценка по същество е размерът на идеалната част от дворното място като обща част на
сградите, предмет на делбата, която идеална част подлежи на делба като принадлежност към
самостоятелния обект от етажната собственост.
По тези съображения изводът на районния съд в обжалваното прекратително
определение за нередовност на исковата молба поради неучастието на всички
съсобственици на дворното място е незаконосъобразен.
По изложените съображения обжалваното определение, с което са оставени без
разглеждане предявените искове за делба и производството по тях е прекратено, следва да
бъде отменено и делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по предявените искове.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260087 от 22.03.2021 г., постановено по гр. д. № 208/2019
г. на Свогенски районен съд, с което е прекратено производството по делото по предявените
от П. П. Н. и С.П. М. срещу Д. АНГ. АНГ., Г. АНГ. АНГ. и Г. ИВ. М. искове за делба на
първи етаж от двуетажна жилищна сграда със застроена площ около 76 кв.м., находяща се в
с. Ц., ул. „И.Д.” № 7, масивна жилищна сграда със застроена площ от около 74 кв.м. и
стопанска сграда със застроена пощ от 24 кв.м., построени в дворно място представляващо
УПИ Х-20 в кв. 2 по плана на мах. „Д.Ж.”, заедно с ¾ ид. части от това дворно място.
ВРЪЩА делото на Свогенски районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
6
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7