Р E Ш Е Н И Е
№ 591
гр.Плевен, 17.11.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Плевен, първи касационен състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и втори
октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Господинов
ЧЛЕНОВЕ: 1.Елка Братоева
2.Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от председателя касационно
административнонаказателно дело № 623 по описа за 2021 год. на
Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 34 от 22.06.2021 г., постановено
по АНД № 20211430200059/2021 г., Районен съд – Кнежа
е потвърдил Наказателно постановление № 35-0000080 от 27.01.2021 г., издадено от директора на РД „АА“ – гр. Плевен, определен
от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП;
чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, с което на Н.А.К., ЕГН **********,***,
за нарушение на чл.18, т.6 от Наредба № Н- 8 от 27.06.2008 год. на МТ, на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр, е наложено административно наказание глоба
в размер на 2000 лв..
Срещу постановеното решение е
подадена касационна жалба от Н.А.К., ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв.
М.О.Н. от Адвокатска колегия – В. Търново. Твърди се, че въззивното решение е
незаконосъобразно, постановено в противоречие със закона и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното с оспореното НП
административно наказание е несправедливо. Излагат се подробни съображения за недоказаност на осъщественото
нарушение и се твърди, че в оспореното НП липсва ясно, недвусмислено и
категорично описание на фактическите обстоятелства, при които е извършено
нарушението и по- конкретно неизясняване на собствеността на ППС, с което е
осъществено нарушението, което според касатора е довело до нарушаване правото
му на защита. Сочи се, че извършваният от касатора превоз не е за негова
сметка, а за сметка на работодателя му, което обстоятелство не е съобразявано
от въззивния съд. С оглед това се твърди, че е налице несъобразена от РС –
Кнежа незаконосъобразност на издаденото НП, поради което същото неправилно е
било потвърдено. Излагат се подробни съображения за
наличие на несъответствие между фактическите констатации и правната
квалификация на нарушението, погрешна правна квалификация на нарушението, както
и за липса на словесно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
осъществено.Твърди се, че нарушеното правило за поведение има за адресат
лицето, за чиято сметка се извършва превода и това не е водачът на процесното
ППС, а юридическото лице, собственик на превозното средство, поради което касаторът
не може да бъде субект на нарушението, посочено в НП.
Излагат се оплаквания, че
първостепенният съд не е извършил задълбочена проверка, свързана с установяване
на релевантните към предмета на доказване обстоятелства, поради което не е
мотивирал надлежно изводите си и е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила. Процесуалният представител на касатора твърди, че дори
да се приеме, че водачът е осъществил вмененото му нарушение, то той е следвало
да бъде санкциониран по чл.93, ал.2 от ЗАвПр, а не по ал.1, т.1 на същата
разпоредба. Развиват се и доводи за приложимостта на чл.28 от ЗАНН.
В заключение е направено
искане да бъде отменено обжалваното решение на РС- Кнежа и да бъде постановено
такова, с което да бъде отменено оспореното НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирал
е писмено становище чрез пълномощника си адв.О.Н.Н., в което се повтарят
доводите, изложени с касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба не се представлява и
не ангажира становище по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на РС - Кнежа е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
В конкретния случай с касационната
жалба са направени оплаквания, които са идентични с тези, изложени в жалбата,
предмет на разглеждане в производството пред РС – Кнежа.
Касаторът не оспорва приетата от
първостепенния съд за установена фактическа обстановка. От събраните в
производството пред РС – Кнежа писмени и гласни доказателства несъмнено е
установено, че на 14.01.2021 год. в гр. Кнежа е спрян за проверка товарен
автомобил ДАФ с рег. *** и полуремарке с рег.№ ***, представляващ МПС от
категория N3 с допустима максимална маса над 12 тона, управляван от Н.А.К..
Не се спори и за обстоятелството, че
въпросният товарен автомобил е извършвал превоз на товар „за собствена сметка“
от с. Михайлово до с. Черквица като към момента на проверката у водача не е бил
наличен лиценз за обществен превоз на товари.
Съдът намира за неоснователни
оплакванията на касатора, свързани с неизясняване правото на собственост на
товарния автомобил, с който е осъществено процесното нарушение. Ответникът в
нито един етап на производството не е излагал твърдения, че товарният автомобил
е собственост на водача, спрян за проверка. Подобна констатация не е правена и
от първостепенния съд, пред който с жалбата е бил представен копие от трудов
договор, сключен м/у „ГРИЙН ПОЙНТ 2017“ ЕООД като работодател и Н.А.К., от
който е видно, че последният е бил назначен на длъжността „шофьор на
тежкотоварен самосвал – 12 и повече тона“. Като доказателство по делото е била
приета и кантарна бележка, чрез която е установен превозвания товар към датата
на деянието. От същата е видно, че превозвач е „ГРИЙН ПОЙНТ 2017“ ЕООД, а водач
на т.а. е Н.К.. Освен това съдът счита, че горното обстоятелство е правно
ирелевантно, тъй като тези доводи се сочат за обосноваване на твърдението на
касатора, че Н.К. не може да бъде субект на нарушението, което обаче е в
противоречие с разпоредбите на чл.93, ал.1 и ал.2 от Закона за автомобилните
превози, изрично указващи субекта на този вид нарушения.
При съставяне на АУАН обаче е
допуснато съществено процесуално нарушение, което механично е повторено в
оспореното НП и което не е съобразено от първостепенния съд.
В обстоятелствената част на АУАН е
описано нарушение, съставът на което възпроизвежда административнонаказателната
разпоредба на чл. 93, ал.1 от Закона за автомобилните превози. Описаното изпълнително
деяние се изразява в извършване от водач на МПС на превоз за собствена сметка
на товар без издадено за моторното
превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари. В
АУАН горното деяние е квалифицирано като нарушение на чл.18, т.6 от Наредба №
Н-8 от 27.06.2008 год. на МТ, съгласно която разпоредба обаче при извършване на
превози на товари за собствена сметка водачът
представя при поискване от контролните органи следните документи – т.6 „заверено
копие на лиценза на Общността или удостоверение на моторно превозно средство за
обществен превоз на товари на територията на Република България в съответствие
с чл.
12б, ал. 10 от Закона за автомобилните превози“.
Налице е противоречие между
описаното в обстоятелствената част извършено нарушение и правната квалификация на
същото, тъй като словесно е описано изпълнително деяние, изразяващо се в
изначална липса на издадено удостоверение, а правната квалификация касае
изпълнително деяние, изразяващо се в непредствавяне при поискване на такова
заявление, което обаче предполага съществуването му.
Горното е от съществено значение,
тъй като противоречието е възпроизведено и в издаденото НП, с което обаче е
наложена санкция по чл.93, ал.1, т.1 от
Закона за автомобилните превози. Горното е в съответствие с обстоятелствената
част на НП, но не и с правната квалификация на нарушението като такова по
чл.18, т.6 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 год., за което би била приложима
санкционната разпоредба на чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози.
При тези съображения следва да се
приеме, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя, което не е отстранимо от
касационната инстанция.
Изискването за съответствие на
деянието с посочените в АУАН и НП нарушени законови разпоредби следва от нормите
на чл. 42, т. 5, чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. Последното норма
обвързва издаването от наказващия орган на наказателно постановление от
положителен отговор на въпроса има ли извършено деяние от нарушителя и извършено ли е виновно. Терминът деяние
препраща към дефиницията на административното нарушение по чл. 6 от ЗАНН, а
това, че според чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, с НП се налага съответно наказание,
визира корелацията между отделните елементи на правната норма. Отсъствието на
този корелация изключва правомерността на материалното
административно-наказателно правоотношение.
Ето защо настоящият съдебен състав
намира, че АНО не е приложил правилно закона. Като е потвърдил оспореното пред
него НП, РС е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което да се отмени НП.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 34 от 22.06.2021 г., постановено по АНД № 20211430200059/2021 г. на
Районен съд – Кнежа и вместо него ПОСТАНОВИ
:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 35-0000080 от 27.01.2021 г., издадено от
директора на РД „АА“ – гр. Плевен, определен от министъра на МТИТС за
длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47,
ал.1 и ал.2 от ЗАНН, с което на Н.А.К., ЕГН **********,***, за нарушение на
чл.18, т.6 от Наредба № Н- 8 от 27.06.2008 год. на МТ, на основание чл.93,
ал.1, т.1 от ЗАвПр, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000
лв.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.