Решение по дело №623/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 591
Дата: 17 ноември 2021 г.
Съдия: Николай Янков Господинов
Дело: 20217170700623
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 август 2021 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

 

591

 

гр.Плевен, 17.11.2021 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Господинов

                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.Елка Братоева

                                                                                2.Катя Арабаджиева

 

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 623 по описа за 2021 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

         С Решение № 34 от 22.06.2021 г., постановено по АНД № 20211430200059/2021 г., Районен съд – Кнежа е потвърдил Наказателно постановление № 35-0000080 от 27.01.2021 г., издадено от директора на РД „АА“ – гр. Плевен, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, с което на Н.А.К., ЕГН **********,***, за нарушение на чл.18, т.6 от Наредба № Н- 8 от 27.06.2008 год. на МТ, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв..

         Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Н.А.К., ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв. М.О.Н. от Адвокатска колегия – В. Търново. Твърди се, че въззивното решение е незаконосъобразно, постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното с оспореното НП административно наказание е несправедливо. Излагат се подробни  съображения за недоказаност на осъщественото нарушение и се твърди, че в оспореното НП липсва ясно, недвусмислено и категорично описание на фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението и по- конкретно неизясняване на собствеността на ППС, с което е осъществено нарушението, което според касатора е довело до нарушаване правото му на защита. Сочи се, че извършваният от касатора превоз не е за негова сметка, а за сметка на работодателя му, което обстоятелство не е съобразявано от въззивния съд. С оглед това се твърди, че е налице несъобразена от РС – Кнежа незаконосъобразност на издаденото НП, поради което същото неправилно е било потвърдено. Излагат се подробни съображения за наличие на несъответствие между фактическите констатации и правната квалификация на нарушението, погрешна правна квалификация на нарушението, както и за липса на словесно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е осъществено.Твърди се, че нарушеното правило за поведение има за адресат лицето, за чиято сметка се извършва превода и това не е водачът на процесното ППС, а юридическото лице, собственик на превозното средство, поради което касаторът не може да бъде субект на нарушението, посочено в НП.

         Излагат се оплаквания, че първостепенният съд не е извършил задълбочена проверка, свързана с установяване на релевантните към предмета на доказване обстоятелства, поради което не е мотивирал надлежно изводите си и е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Процесуалният представител на касатора твърди, че дори да се приеме, че водачът е осъществил вмененото му нарушение, то той е следвало да бъде санкциониран по чл.93, ал.2 от ЗАвПр, а не по ал.1, т.1 на същата разпоредба. Развиват се и доводи за приложимостта на чл.28 от ЗАНН.

         В заключение е направено искане да бъде отменено обжалваното решение на РС- Кнежа и да бъде постановено такова, с което да бъде отменено оспореното НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирал е писмено становище чрез пълномощника си адв.О.Н.Н., в което се повтарят доводите, изложени с касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба не се представлява и не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на РС - Кнежа е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

В конкретния случай с касационната жалба са направени оплаквания, които са идентични с тези, изложени в жалбата, предмет на разглеждане в производството пред РС – Кнежа.

Касаторът не оспорва приетата от първостепенния съд за установена фактическа обстановка. От събраните в производството пред РС – Кнежа писмени и гласни доказателства несъмнено е установено, че на 14.01.2021 год. в гр. Кнежа е спрян за проверка товарен автомобил ДАФ с рег. *** и полуремарке с рег.№ ***, представляващ МПС от категория N3 с допустима максимална маса над 12 тона, управляван от Н.А.К..  Не се спори и за обстоятелството, че въпросният товарен автомобил е извършвал превоз на товар „за собствена сметка“ от с. Михайлово до с. Черквица като към момента на проверката у водача не е бил наличен лиценз за обществен превоз на товари.

Съдът намира за неоснователни оплакванията на касатора, свързани с неизясняване правото на собственост на товарния автомобил, с който е осъществено процесното нарушение. Ответникът в нито един етап на производството не е излагал твърдения, че товарният автомобил е собственост на водача, спрян за проверка. Подобна констатация не е правена и от първостепенния съд, пред който с жалбата е бил представен копие от трудов договор, сключен м/у „ГРИЙН ПОЙНТ 2017“ ЕООД като работодател и Н.А.К., от който е видно, че последният е бил назначен на длъжността „шофьор на тежкотоварен самосвал – 12 и повече тона“. Като доказателство по делото е била приета и кантарна бележка, чрез която е установен превозвания товар към датата на деянието. От същата е видно, че превозвач е „ГРИЙН ПОЙНТ 2017“ ЕООД, а водач на т.а. е Н.К.. Освен това съдът счита, че горното обстоятелство е правно ирелевантно, тъй като тези доводи се сочат за обосноваване на твърдението на касатора, че Н.К. не може да бъде субект на нарушението, което обаче е в противоречие с разпоредбите на чл.93, ал.1 и ал.2 от Закона за автомобилните превози, изрично указващи субекта на този вид нарушения.

При съставяне на АУАН обаче е допуснато съществено процесуално нарушение, което механично е повторено в оспореното НП и което не е съобразено от първостепенния съд.

В обстоятелствената част на АУАН е описано нарушение, съставът на което възпроизвежда административнонаказателната разпоредба на чл. 93, ал.1 от Закона за автомобилните превози. Описаното изпълнително деяние се изразява в извършване от водач на МПС на превоз за собствена сметка на товар без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари. В АУАН горното деяние е квалифицирано като нарушение на чл.18, т.6 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 год. на МТ, съгласно която разпоредба обаче при извършване на превози на товари за собствена сметка водачът представя при поискване от контролните органи следните документи – т.6 „заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение на моторно превозно средство за обществен превоз на товари на територията на Република България в съответствие с чл. 12б, ал. 10 от Закона за автомобилните превози“.

Налице е противоречие между описаното в обстоятелствената част  извършено нарушение и правната квалификация на същото, тъй като словесно е описано изпълнително деяние, изразяващо се в изначална липса на издадено удостоверение, а правната квалификация касае изпълнително деяние, изразяващо се в непредствавяне при поискване на такова заявление, което обаче предполага съществуването му.

Горното е от съществено значение, тъй като противоречието е възпроизведено и в издаденото НП, с което обаче е наложена  санкция по чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози. Горното е в съответствие с обстоятелствената част на НП, но не и с правната квалификация на нарушението като такова по чл.18, т.6 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 год., за което би била приложима санкционната разпоредба на чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози.

При тези съображения следва да се приеме, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, което не е отстранимо от касационната инстанция.

Изискването за съответствие на деянието с посочените в АУАН и НП нарушени законови разпоредби следва от нормите на чл. 42, т. 5, чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. Последното норма обвързва издаването от наказващия орган на наказателно постановление от положителен отговор на въпроса има ли извършено деяние от нарушителя  и извършено ли е виновно. Терминът деяние препраща към дефиницията на административното нарушение по чл. 6 от ЗАНН, а това, че според чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, с НП се налага съответно наказание, визира корелацията между отделните елементи на правната норма. Отсъствието на този корелация изключва правомерността на материалното административно-наказателно правоотношение.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че АНО не е приложил правилно закона. Като е потвърдил оспореното пред него НП, РС е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени НП.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 34 от 22.06.2021 г., постановено по АНД № 20211430200059/2021 г. на Районен съд – Кнежа и вместо него ПОСТАНОВИ :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0000080 от 27.01.2021 г., издадено от директора на РД „АА“ – гр. Плевен, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, с което на Н.А.К., ЕГН **********,***, за нарушение на чл.18, т.6 от Наредба № Н- 8 от 27.06.2008 год. на МТ, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:     1.                      2.