Решение по дело №61642/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6307
Дата: 24 април 2023 г.
Съдия: Красен Пламенов Вълев
Дело: 20221110161642
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 6307
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110161642 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на П. И. П., ЕГН:**********, с адрес:
АДРЕС срещу СОО, код по БУЛСТАТ: *********, представлявана от Кмета ЙАФ, с адрес:
АДРЕС, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумите: 1 005,29
лева - обезщетение за претърпените имуществени вреди, 15 000 лева, частична претенция от
30 000 лева- обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на падане,
реализирано поради неравна плочка в началото на пешеходна пътека пред Народно
читалище „НХ“, находящо се на ул. „ЮГ” № 7 в гр. София, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното плащане.
Ищцата сочи, че на 09 септември 2022 г., около 20:30 ч. в гр. София, излязла от
Народно читалище „НХ”, находящо се на ул. „ЮГ” № , където била на репетиция като член
на хор „МБГ”. Излизайки от читалището тръгнала в посока ул. „РА по ул. „ФЖК” и
тръгвайки да пресича кръстовището, образувано между ул. „ЮГ” и ул. „ФЖК” се спънала в
неравна плочка, паднала на дясното си коляно и усетила болка в тази област. Ищцата сочи,
че мястото било обрасло с растителност и липсвало осветление. Поддържа, че след това в
УМБАЛ „СА” била поставена диагноза „Счупване на пателата, закрито“ и била насочена
към оперативно лечение. Твърди, че на 12 септември 2022 г., била извършена операция и
били поставени киршнерови игли на мястото на травмата за фиксиране на пателата. Общо
болничният престой продължил 4 дни, като на 13 септември 2022 г. била изписана. Било
назначено за прием лекарството Фраксипарин 0,6 мл инжекционен разтвор. Поставена била
Имобилизираща шина за коляно Medi Classic Air .
Ищцата поддържа, че е била в отпуск поради временна неработоспособност в периода
от 09.09.2022 г. до 11.11.2022 г. в който период й били възпрепятствани трудовите, културни
и социални ангажименти. Сочи се, че според прогнозите на лекарите, възстановяването от
тази травма ще продължи поне осем месеца, като след това ще е необходима допълнителна
втора хирургична интервенция за премахване на киршнеровите игли. Ищцата твърди, че
макар и вече да може да се движи самостоятелно, не може да свива напълно дясното си
коляно и накуцва с този крак, като изпитва болка и дискомфорт. Поддържа, че не може да
осъществява работата си като „Организатор по труда“ в „СА” ЕАД, поделение „М”, тъй
като не може да стои дълго време със свит крак на стол в офиса и не може да репетира с
1
хора в който участва- „МБГ”. Твърди, че се увеличили изпитваните от нея „паник атаки“,
били затруднени домакинската работа и грижата за децата й, като инцидентът се отразил и
на социалния й живот.
Обуславя се отговорността на СОО като собственик на улицата, отговаряща за нейната
поддръжка.
Твърдят се имуществени вреди в общ размер от 1005.29 лева, както следва:
- 680,00 лева с ДДС за медицински изделия по фактура № ********** от 13 септември
2022 г., издадена от МБАЛ „СА” АД;
-23,20 лева за потребителска такса, за която е издадена фактура № ********** 13
септември 2022 г., издадена от МБАЛ „СА” АД;
- 177,09 лева за закупуване на лекарството Фраксииарин, за което е издадена фактура
№ ********** от 13 септември 2022 г., от „М Ф 2021” ЕООД;
-125,00 лева с ДДС за закупуване на имобилизираща шина за коляно Medi Classic Air,
за което е издадена фактура № ********** от 13 септември 2022 г., от „Ортопрайм” ООД.
Неимуществените вреди се оценяват от ищцата на 30 000 лева, като в настоящото
производство се претендира сумата от 15 000 лева като частичен иск.

Препис от исковата молба в връчен на ответника и в срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор, с който исковете се оспорват по основание и размер.
На първо място с доводи за недопустимост се твърди нередовност на исковата молба-
не е ясно от коя страна на ул. „ФЖК или на ул. „РА се е движила ищцата по време на
инцидента - откъм страната с четните или откъм страната с нечетните номера.
Оспорва се иска като недоказан. Поддържа се, че няма данни (освен твърденията на
ищцата) как и при какви обстоятелства са причинени уврежданията. Сочи се, че не е ясно
дали ищцата е пресичала кръстовището на място, определено за пресичане на пешеходци.
Твърди се, че ищцата сама е допринесла за увреждането, неполагайки необходимата грижа
за себе си и сама е създала причината за настъпване на инцидента и за претърпените вреди,
поради проявени невнимание и небрежност. Поддържа се, че исковата претенция за
неимуществени вреди е прекомерна и противоречи на принципа за справедливо
обезщетяване

Предявен е обратен иск от СОО, код по БУЛСТАТ: *********, представлявана от
Кмета ЙАФ, с адрес: АДРЕС срещу „ФИРМА” АД, ЕИК: 11111, със седалище и адрес на
управление АДРЕС представлявано от НКП и ЖИН с който се иска при условията на
евентуалност – че бъде уважен главния иск ответникът по обратния иск да бъде осъден да
заплати на СОО сумата от 16 005.29 лв. обезщетение за неимуществени вреди ведно със
законната лихва от датата на исковата молба (14.11.2022 г.)
Сочи се, че с договор № СОА19-ДГ55-382/11.06.2019 г. СО е възложила на „ФИРМА”
АД, ЕИК: 11111 обществена поръчка с предмет поддържане и текущ ремонт на уличната
мрежа и пътните съоръжения на територията на CO - VI зона, включваща районите „И”, „С”,
„И” и „С”. В качеството на изпълнител на посочените дейности именно „ФИРМА” АД носи
пряката отговорност за причинените вреди на трети лица, поради което следва да понесе
регресно отговорността за пълното, некачественото или забавено изпълнение на
задълженията си, явяващо се основание за ангажиране отговорността на СО.
Съгласно чл. 54 от ЗЗД, лицето, което отговаря за вреди причинени виновно от
другиго, има право на иск против него за това, което е платило.

2
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът оспорва
иска като неоснователен и недоказан. Не се оспорва наличието на договор № СОА19-ДГ55-
382/11.06.2019 г. Сочи се, че в процесния случай отговорността на третото лице може да
бъде ангажирана само на договорно основание, а твърдяното от СОО неизпълнение на
задължение по договора изцяло е недоказано. Твърди се, че „ФИРМА“ АД е изпълнило
задълженията си по договора без да са констатирани каквито и да е дефекти. Ищецът по
обратния иск съвсем бланкетно се е позовал на нарушение на договора вследствие на
некачествено изпълнение на СМР в процесния участък от страна на „ФИРМА“ АД, без да
посочи в какво точно се изразява неизпълнението и наличието на причинна връзка между
дефекта и настъпилия вредоносен резултат.
Сочи се, че не са ангажирани доказателства от страна на СОО и за изпратено
уведомление до изпълнителя за евентуално наличие на препятствие на тротоара, с оглед
осигуряване на безопасност и сигнализация. Няма данни възложителят да е отправил
възражения до изпълнителя по смисъла на чл. 264 от ЗЗД за евентуални недостатъци при
изпълнение на задължения в процесния участък. Освен това, в обхвата на задълженията по
договора, съгласно Приложение № 6 - Стойностна сметка, не попада текущото и
превантивно поддържане на посочените по иска улици, а именно: ул. „ЮГ“, ул. „РА“ и ул.
„ЛС“.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:

Представена по делото е епикриза от УМБАЛ „СА“ АД, видно от която П. И. П., е
постъпила на 09.09.2022 в 23:16ч. и е изписана на 13.09.2022 09:00ч. Снета е анамнеза по
данни на пациентката, че е паднала от собствен ръст при спъване на 09.09.22г. 20,30ч. в
неравна плочка на тротоара на неосветено място пред читалище „Н.Х“ - гр София. Има
силна болка в дясно коляно и невъзможност за активни движения. Под анестезия е
проведено оперативно лечение чрез кръвна репозиция и метална остеосинтеза. Взето
писмено информирано съгласие на пациента, на когото ясно точно и подробно е разяснена
същността на хирургичната интервенция. Пациентът или неговите близки са заплатили по
установените правила в УМБАЛ „СА“ съответни остеосинтезни средства, необходими за
лечението, като финансовите документи са приложени в ИЗ на пациента.Проведени са
необходимите консултации и изследвания. Няма противопоказания за провеждане на
хирургично лечение.
Описан е следния оперативен протокол: След щателно почистване на оперативното
поде и покриване със стерилно бельо е направен срединен надлъжен достъп и се достигнало
до фрактурата тъп и остър начин, щателна хемостаза. Фрактурата се репонира и фиксира с
киршнерови игли и тел по метода на Врбер, контролни рентгенография. Провери се обема
движения в колянната става. Шев на тъкани по слоеве, суха стерилна превръзка, налични
периферни пулсации и сетивност.
Постоперативен статус и ход на заболяването в следоперативния период:
Оперативната рана е спокойна. Зараства първично. Крайникът е без данни за съдово
неврологичен дефицит. Стабилна хемодинамика.
Състояние при изписването: добро общо състояние.
Изход от заболяването: с подобрение.
Препоръки при изписването за ХДР и медикаментозно лечение в дома: Конците да се
свалят на 14-ия следоперативен ден /26.09.22г. /. Антикоагулантна профилактика до 30-ия
следоперативен ден с Фраксипарин 0,6, Да ходи с две помощни средства по указаният в
клиниката начин без да натоварва оперираният крайник.
3
Изискана и приобщена по делото от УМБАЛ „СА“ АД е медицинската документация,
свързана с извършената интервенция.
Приложени са болнични листове, видно от които ищцата е била в отпуск поради
временна неработоспособност в болничен и домашно-амбулаторен режим от 09.09.2022 г.
до 07.03.2023 г, с диагноза „Счупване на пателата“ от работата си като организатор на труда
в „СА“ ЕАД под. М.

По делото е назначена, изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза, която
съдът кредитира като компетентно изготвена и поставя в основата на доказателствените си
изводи. Вещото лице е извършило личен преглед на ищцата на 18.03.2023 г. и снел следната
анамнеза: Оплаква се от болки в коляното при максимално свиване. Съобщава за проведена
рехабилитация в 23 ДКЦ - 7 курса с ултразвук, нагревки и упражнения. Носила колянна
ортеза 1 месец. В момента работи на същата работа - организатор по труда в СА (седяща
работа на бюро).Локален статус на дясно коляно: Измерен незначителен функционален
дефицит в активната флексия на коляното от 10° (флексия до 120° при норма 130°), дължащ
се на неизвадения имплант от колянното капаче. Походка - самостоятелна, леко накуцваща
на дясно. Измерен оперативен белег от 11 см по горно-външната страна на колянното
капаче, същия е спокоен с меко-еластична консистенция и не сраснал с подкожната тъкан.
Този белег е видим при носене на облекло с открити колене. Представя контролна Рьо-
графия на дясно коляно в профил от 01.12.2022 г. - Състояние след поставяне на метална
остеосинтеза - 2 игли и тел (тип Вебер) по повод на раздробено счупване на колянното
капаче.Представя 7 броя болнични листи за 6 месеца временна неработоспособност
(09.09.2022 -07.03.2023).
Вещото лице е заключил, че ищцата е получила травма на дясното коляно, изразяваща
се в раздробено счупване на дясното колянно капаче. Тази фрактура се получава по
механизма на директната травма върху колянното капаче, при удар в или с твърд предмет
или повърхност, при свито коляно. Тогава колянното капаче изпъква напред и е най-уязвимо
за такива директни удари. Медико-биологичната характеристика е трайно затруднение в
движенията на десния долен крайник за период по-голям от 30 дни (в случая за 6 месеца).
Направен е извод, че описаният механизъм на получаване на фрактурата при ищцата
кореспондира с написаното в исковата молба и допълнено на личния преглед, а именно
стъпване накриво (спъване) с левия крак върху неравна плочка и падане върху свитото
дясно коляно, което е понесло удара.
Медицинските критерии за възстановяване до ниво на работоспособност при
конкретната раздробена фрактура на колянното капаче, наложила оперативно лечение, при
липса на усложнения, за възрастовата група на ищцата е около 4 месеца. Пълното
възстановяване настъпва едва след изваждането на поставения имплант, като за тази
фрактура срока е след 6-ия месец. До тогава наличието на метал в капачето пречи на
пълното свиване в колянната става. Самото изваждане на импланта е техническа процедура
и е свързано с планова хоспитализация за 3 дни и липса на възстановителен период след
това. Работоспособността не се нарушава.
На ищцата е поставена типичната за такова счупване метална остеосинтеза по Вебер -
2 метални игли са обримчени с тел при което се създава напрегната остесинтеза.
Поставените две киршнерови игли в тялото на колянното капаче изпълняват функцията на
„арматура“ благодарение на която телта здраво притиска наместените костни фрагменти от
капачето един към друг. Има категорични медицински показания за премахване на
поставения имплант при тази операция след 6-ия месец, поради това че същият се явява вече
пречка в нормалната функция на коляното - болки и непълно сгъване.
Вещото лице сочи, че ищцата е ползвала 6 месеца болнични листи за временна
неработоспособност, което е малко повече от известните медицински критерии за такова
4
счупване и към момента на личния преглед е възстановена до ниво на работоспособност.
Възможно е пълно възстановяване с възможност за максимално и без болка сгъване в
коляното, което ще настъпи веднага след изваждането на поставения имплант- металната
остеосинтеза.
Основните трудности са били свързани освен с изпитваната болка и със затруднетото
движение на десния долен крайник, за период от 1 месец след операцията, когато е било
необходимо да носи имобилизираща ортеза за коляното и да ползва патерици за
придвижване. След този период до 6-ия месец, ищцата е била в болнични и свързаните с
това неудобства, като походката е била щадяща за десния крак, с накуцване при ходене.
Представено е удостоверение от Министерство на Културата и пълномощно от
членовете на артистична група „МБГ“, видно от коитo ищцата членува в хора „МБГ“.
Представени с разходно оправдателни документи за сума в общ размер 1025.09 лева,
описани в исковата молба, а именно за следните суми:680,00 лева с ДДС за медицински
изделия по фактура № ********** от 13 септември 2022 г., издадена от МБАЛ „СА” АД;
23,20 лева за потребителска такса, за която е издадена фактура № ********** 13 септември
2022 г., издадена от МБАЛ „СА” АД; 177,09 лева за закупуване на лекарството
Фраксииарин, за което е издадена фактура № ********** от 13 септември 2022 г., от „М Ф
2021” ЕООД; 125,00 лева с ДДС за закупуване на имобилизираща шина за коляно Medi
Classic Air, за което е издадена фактура № ********** от 13 септември 2022 г., от
„Ортопрайм” ООД.
В рамките на съдебното дирене в настоящото производство е разпитана ЕДЖ. Тя
разказва, че е ръководител на хор във В, като от там познава ищцата от около 21 години.
Сочи, че от 6-7 години двете пеят заедно в хор „МБГ“. Репетициите се провеждали в
читалище „НХ“ на ул. „ЖК“, на гърба на „Билла“, в кв. „И“. Свидетелката разказва че на
09.09.2022 г. били приключили репетиция в 19,30 ч., с ищцата отишли в съседно заведение,
на гърба на „Билла“, където пили кафе. Колата на свидетелката се намирала на ул.
„Гагарин“, а на ищцата на ул. „ЖК. За да стигне до колата си ищцата се движела по една
вътрешна пътека и една по-широка алея, където станал процесния инцидент, като между тях
имало храсти и цветя. След като се разделили и свидетелката се качила в автомобила си
получила позвъняване от ищцата която по телефона плачейки казала „Госпожо, госпожо
спънах се и паднах, сега какво ще правя“. Тя обяснила, че се е спънала на неравна плочка.
Свидетелката сочи, че около читалището терена бил неравен с изпъкнали плочки, като в по-
късен момент, те били ремонтирани. Божкова отишла и видяла ищцата да лежи по гръб и да
плаче. Били се събрали хора, като една жена подпирала краката на ищцата, друг дал
възглавница, трети се оказал, че е лекар в „Пирогов“ и посъветвал да не се мести
пострадалата. Свидетелката я повдигнала така, че да се облегне на коленете й. Крачолът на
панталона на П. бил вдигнат, като на мястото на коляното имало хлътване, а 5-10 см. по-
нагоре стояла капачката й. Обадили се на „Бърза помощ“, като с линейка закарали ищцата в
Окръжна болница“. Свидетелката разказва, че карала след линейката и влязла на посещение
след приемането на ищцата. Било се наложило да срежат панталона й, за да поставят шина,
казали и, че на снимката се вижда счупване на капачката на три места и трябвало да се
извърши операция на следващия ден. Свидетелката и ищцата се чували по телефона по
няколко пъти на ден. П. имала две деца и била много стресирана как ще се грижи за тях,
защото със съпруга й били сами и не можели да разчитат на чужда помощ. Тя била много
загрижена за работата си и семейството си, плачела постоянно. Свидетелката сочи, че
ищцата не можела да посещава и концерти, турнета и репетиции с хора, защото не можела
да стои седнала, тъй като не можела да си свива крака. Пропуснала турнета в Италия и
Белгия, концерти в България. По този начин ищцата не получавала и доходи от тази си
дейност.
На 11.06.2019 г. е сключен договор между СОО-възложител и „ФИРМА“ АД-
5
изпълнител, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да
извършва за срок от 48 месеца на територията на СОО - VI зона, включваща райони „И”,
„С“, „И“ и „С“, дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните
съоръжения, в съответствие с Техническата спецификация на възложителя. Съгласно чл.1,
ал. 1 изпълнителят се задължава да извършва дейностите по поддръжка и текущ ремонт на
улиците, част от зоната, извън тези улици по изричния списък по Приложение №6, за които
поддръжката се осъществява на база конкретно възлагане.
Съгласно чл.2, ал. 1 от договора поддържането на пътя е дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение по него през цялата
година. Съгласно чл. 7, ал. 1 от договора изпълнителят през целия период на изпълнение на
договора следва поддържа система, която гарантира, че работните методи и процедури са
подходящи и безопасни по всяко време и не представляват ненужни рискове и опасности за
здравето, безопасността, собствеността на работниците и служителите, наети от него или
някой от подизпълнители, на ползвателите на пътя. на хората, живеещи в близост до пътя.
Съгласно чл. 16, ал. 2 от договора всички вреди, понесени от възложителя, резултат на
грешки, недостатъци и пропуски, както и в резултат от некачественото СМР и неспазване на
сроковете, са за сметка на изпълнителя. Представено по делото е и приложение към
договора, видно от който ул. „Фредерик ЖК“ изрично е включена в улиците, за които
изпълнителя следва да извършва текущо и превантивно поддържане, като е уговорена и
конкретна месечна цена за това- 1900 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените
искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за частично основателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД възложителят на някаква работа отговаря за
вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 ЗДД е акцесорна и има т. нар. обезпечително-гаранционна функция,
тъй като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия -
настъпва в резултат на виновно причинени вреди от страна на натовареното лице при или по
повод изпълнението на възложената му работа. Кумулативните предпоставки, за да се
породи тази отговорност, са следните: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което
отговорният по чл. 49 ЗЗД, е възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или
по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка
между тях.
От представената по делото медицинска документация, разпита на свидетеля ЕДЖ и
приетата съдебно-медицинска експертиза се установяват твърденията на ищцата че на 09
септември 2022 г., около 20:30 ч. в гр. София, движейки се по ул. „ФЖК” и тръгвайки да
пресича кръстовището, образувано между ул. „ЮГ” и ул. „ФЖК” се спънала в неравна
плочка, в резултат на което е паднала и е получила травма на дясното коляно, изразяваща се
в раздробено счупване на дясното колянно капаче, довела до трайно затруднение в
движенията на десния долен крайник за период по-голям от 6 месеца.
Съгласно разпоредбата на § 7, ал. 1, т. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на
Закона за местното самоуправление и местната администрация, общинска собственост са
общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата
и зелените площи за обществено ползване.
В производството не е спорно, че процесният пътен участък/ кръстовището,
образувано между ул. „ЮГ” и ул. „ФЖК”/ е част от общинската пътна мрежа, а съгласно чл.
31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват
от общините. В нормата на чл.167, ал.1 ЗДвП е предвидено и че лицата, които стопанисват
пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и
ги отстраняват във възможно най-кратък срок. С оглед горното следва да се приеме, че на
ответника са вменени задълженията да стопанисва и поддържа процесния пътен участък, в
6
т.ч. като не допуска и своевременно отстранява появилите се препятствия за движение не
пешеходци каквито представляват неравни и стърчащи плочки. Неизпълнението на тези
законови изисквания от страна на работниците и служителите на ответната община, на
които същата е възложила дейността по поддържането и ремонта на общинската пътна
инфраструктура в процесния участък, е довело до неосигуряването към 09.09.2022 г. на
безопасни условия за движение на пешеходци по него. Настъпването на разглеждания
инцидент е резултат от противоправното бездействие на натоварените от ответника лица,
изпълняващи визираната дейност, в т.ч. и поради нарушение на регламентираното с чл.13,
ал.1 ЗДвП изискване, задължаващо ги да предупредят участниците в движението за
наличието на опасност на пътя /каквато обективно представляват находящи се на пешеходна
алея стърчащи неравни и необезопасени плочки/, като постави необходимите средства за
сигнализиране, чието поведение се явява и виновно, тъй като установената с разпоредбата
на чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция не е оборена в процеса. По силата на чл.49 ЗЗД за деянията на
тези лица отговаря СОО, чиято отговорност има обезпечително-гаранционен характер.
Вследствие на това бездействие ищцата са причинени имуществени и неимуществени
вреди, които подлежат на овъзмездяване.
Неоснователно се явява възражението за съпричиняване. Вината за непозволеното е
изцяло на ответната община. От събраните по делото доказателства, в т.ч. и по почин на
ответника, не е установено чрез провеждането на пълно и главно доказване, че
пострадалата П. И. П. с поведението си е допринесла по някакъв начин за реализирането на
конкретното непозволено увреждане и/или за настъпването на вредоносния резултат.
Съдът счита, че имуществените вреди в общ размер на 1005.29 лева са доказани по
своето основание и размер, тъй като с представените писмени доказателства е доказано
извършването на разходите- пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане на
ищцата.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът
изходи от няколко обективни критерия - възрастта на пострадалата, интензитета и
оздравителния период до отшумяване на болките, както и неприятните психически
изживявания и стрес, които са от естеството си да бъдат предизвикани от едно такова
телесно увреждане. Ищцата към момента на инцидента е била на 35 години- възраст
следваща младежката, в която травматичните увреждания се отразяват не толкова леко и
възстановителния процес е по-бавен. Съдът отчита, че става въпрос за телесна повреда с
висок интензитет, а възстановителният процес е по-дълъг, като създава трайни затруднения
в придвижването и ежедневното обслужване за период от половин година. Съдът отчита и,
че такова непозволено увреждане на публично място е инцидентна проява, нехарактерна за
нормалното ежедневие на разхождащ се по пешеходна алея човек, неочакващ да има
препятствие по пътя. Увреждане с такъв интензитет е годно да създаде стрес и неприятни
психически изживявания за дълъг период от време. Това увреждане е препятствало ищцата
да полага труд за период от 6 месеца, както и да се отдаде на допълнителното си занимание,
изразяващо се в професионална певческа дейност като солист на хора „МБГ“. Травмата е
създавала пречки и в ежедневното обслужване и грижата за децата на пострадалата. От
друга страна такова обездвижване и то за период от половин година е от естеството си да
причини тежки психически травми , които съдът счита за доказани и с оглед събраните
гласни показания на св. Божкова, която разказва, че ищцата е плачела постоянно и се е
притеснявала как ще се грижи за децата си. Съгласно постоянната съдебна практика при
определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането,
а не към момента на постановяване на съдебния акт. /Решение № 70 от 28.07.2015 г. по т. д.
№ 707 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. Отделение/. Така съдът отчита
значителните инфлационни процеси и значителното покачване на средния месечен доход в
България, настъпили за последните години. От друга страна размерът на присъденото
7
обезщетение също така не може да служи като източник за неоснователно обогатяване.
/Решение № 146 от 07.10.2020 г. по гр. д. № 4129 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. Отделение, Решение № 143 от 29.03.2021 г. по гр. д. № 3662 / 2019 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение /
Така спазвайки правилото на чл.52 от ЗЗД за реално и пълно обезщетяване на вредите
и отчитайки постановките на ППВС № 4/1968 г, съдът намира за справедливо обезщетение,
такова в размер на 15 000 лв.
В Решение № 1048 от 18.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2000 г., IV г. о. е
отбелязано, че „Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са компенсаторни,
а не мораторни; те се дължат от деня на събитието, като определянето на този момент е
задължение на съда. Ищецът по иск за вреди от непозволено увреждане има право да
претендира лихви от деня на увреждането, откогато вземането му е станало изискуемо.
Доколкото не се претендира лихва от датата на деликта такава не следва и да се присъжда.
Основателна се явява акцесорната претенция за законна лихва върху главницата на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на подаването на исковата
молба - 14.11.2022 г. до окончателното изплащане.
Уважаването на главния иск води до сбъдване на вътрешнопроцесуалното условия за
разглеждане на предявения от ответника СОО обратен иск срещу „ФИРМА“ АД.
В изпълнение на задължението си по чл. 31 от Закона за пътищата относно
изграждане, ремонт и поддръжка на общинските пътища ответникът е сключил договор от
11.06.2019 г. с третото лице –помагач „ФИРМА“ АД с предмет извършване на територията
на СОО на дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните
съоръжения, в частност текущ ремонт и поддържане на пътните настилки на цялата улична
мрежа в границите на определената с договора зона на територията на СОО, част от която се
явява и мястото на настъпилото произшествие. Изрично са възложено дейностите по текущо
и превантивно поддържане на ул. „Фредерик ЖК“
Установява се неизпълнение на задълженията на изпълнителя по договора, а именно
тези по чл. 7, ал. 1 от същия за осигуряване на безопасни условия за ползвателите на пътя.
Доколкото към 09.09.2022 г. не е обезопасено преминаването на пешеходци през
кръстовището между ул. „ЮГ” и ул. „ФЖК” и не е обозначено наличието на неравности –
неравни и стърчащи плочки, са настъпили вреди на ищцата, получила телесно увреждане.
Така съгласно чл. 16, ал. 2 от договора вредите подлежат на репариране от изпълнителя на
възложителя- СОО.
За неизпълнението на поетото с договора задължение „ФИРМА“ АД отговаря на осн.
чл. 79, ал.1 ЗЗД. И тъй като вредите, за които е осъден ответника са в размер на 16 005.29
лева, обратният иск е основателен за тази сума и следва да бъде уважен, при условие, че
ответникът СОО заплати сумата, за която е осъден (16 005.29 лева ) на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично заявеното искане ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцата разноски. Своевременно е направено възражение за
прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение. Съгласно
задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 6/2012 г., ОСТГК, основанието по чл. 78,
ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и
фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той
следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази
доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно
разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки
отделен случай. В процесния случай извършените от процесуалния представител на ищеца
действия се изразяват в подаване на искова молба и извършване на процесуално
представителство в съдебно заседание с разпит на свидетел и изслушване на вещо лице по
два обективно оценени искове, като претендираното адвокатско възнаграждение е съобразно
8
с минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно чл.7, ал.2, т. 2 и т.3 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не
следва да бъде редуцирано доколкото размера от 1840.48 лева е под минимално
предвидения такъв от 2150.53 лева в процесния случай. Така ищцата има право на разноски
за сумата от 2880.69 лева / в т.ч. 640.21 лева- държавна такса, 400 – депозит за вещо лице и
1840.48 лева- адвокатски хонорар/.
По обратния иск СОО има право на основание чл. 78, ал.1 ГПК на разноски в размер
на 641.21 лева държавна такса и 200 лева- юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Водим от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СОО, код по БУЛСТАТ: *********, с адрес: АДРЕС, представлявана от
кмета ЙФ на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, да заплати на П. И. П., ЕГН:**********, с
адрес с. АДРЕС сумите: 1 005,29 лева - обезщетение за претърпените имуществени вреди,
15 000 лева, частична претенция от 30 000 лева- обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, вследствие на падане на 09.09.2022 г. в гр. София, реализирано
поради спъване в неравна плочка на кръстовището, образувано между ул. „ЮГ” и ул.
„ФЖК”, ведно със законната лихва върху сумите от датата на исковата
молба/14.11.2022 г./ до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ФИРМА” АД, ЕИК: 11111, със седалище и адрес на управление АДРЕС
представлявано от НКП и ЖИН да заплати на СОО, с адрес: АДРЕС, представлявана от
кмета ЙФ, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумите: 1 005,29 лева - обезщетение за
претърпените от П. И. П., ЕГН:********** имуществени вреди, 15 000 лева, частична
претенция от 30 000 лева- обезщетение за претърпените от П. И. П., ЕГН:**********
неимуществени вреди, вследствие на падане, реализирано на 09.09.2022 г. в гр. София
поради спъване в неравна плочка на кръстовището, образувано между ул. „ЮГ” и ул.
„ФЖК”, ведно със законната лихва от датата на исковата молба/14.11.2022 г./ до
окончателното плащане, които вреди са настъпили поради неизпълнение на задължение
за осигуряване на безопасни условия за ползвателите на пътя, което е имало „ФИРМА” АД
по силата на Договор № СОА19-ДГ55-382 от 11.06.2019 г., сключен със СОО, при условие,
че СОО заплати сумите на П. И. П., ЕГН:**********.
ОСЪЖДА СОО, код по БУЛСТАТ: *********, с адрес: АДРЕС, представлявана от
кмета ЙФ на основание чл.78, ал. 1 ГПК, да заплати на П. И. П., ЕГН:**********, с адрес с.
АДРЕС, сумата от 2880.69 лева- съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „ФИРМА” АД, ЕИК: 11111, със седалище и адрес на управление АДРЕС
представлявано от НКП и ЖИН да заплати на СОО, с адрес: АДРЕС, представлявана от
кмета ЙФ, съдебно-деловодни разноски в размер на 864.21 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9