Р Е Ш Е Н И Е № 198
гр.Несебър,
23.12.2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в публично заседание на четиринадесети декември, през две хиляди и
петнадесета година в състав:
Районен
съдия: Петър Петров
при секретаря Д.Г., като
разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№
498 по описа за 2015 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано въз основа на предявен иск с правно основание чл.150 от СК – изменение размера на присъдена издръжка поради промяна на обстоятелствата. Исковата молба е подадена от Т.Г.К. с ЕГН **********, в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Т.Т.К. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез процесуалния си представител адвокат Д.С. ***, против Г.М. Ц. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***. Ищецът твърди, че с решение по гр.д.№ 528/2008г. на Несебърския районен съд, бракът между родителите му е бил прекратен, а родителските права по отношение на родените от брака им деца били предоставени на бащата, като ответницата е била осъдена да му заплаща издръжка в размер на 40 лева. Тази издръжка е била присъдена на 25.07.2008г. и тъй като оттогава изминали шест години, се предполагало, с оглед възрастта на детето, че обстоятелствата са се променили и за отглеждането на детето били необходими повече средства. Бащата на детето получавал пенсия в размер на 523,30 лева, с които средства посрещал разходи за ел. енергия, данъци, ремонти и други. Счита, че за издръжката, необходима за отглеждането му, е в размер на 200 лева, по-голямата част от която следвало да се заплаща от ответницата като негова майка, тъй като бащата полагал непосредствени грижи за неговото отглеждане. Прави искане съдът да постанови решение, по силата на което да бъде изменен размерът на присъдената по-рано издръжка, която ответницата е длъжна да заплаща на ищеца, като бъде увеличен от 40 лева на 120 лева, считано от предявяване на иска. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба
назначеният на ответницата особен представител заявява,
че оспорва иска по размер,
с довода, че ответницата няма възможност да заплаща
издръжката в претендирания размер, тъй като
същата не работи, не получава
доходи, не притежава имущество и това нейно социално
положение ще продължи и занапред. По тази причина
ответницата следва да бъде осъдена
да заплаща минимално определения от закона размер
на издръжката, а именно сумата в размер на 95 лева.
В хода на висящото производство
ищецът е навършил 14-годишна възраст и съдът е указал на страните, че Т.Т.К.
следва да извършва действията сам със съгласието на баща си Т.Г.К..
В съдебно заседание ищецът се
представлява от процесуалния си представител, който заявява, че поддържа
предявения иск като счита същия за основателен и доказан по размер предвид
нуждите и потребностите на детето и възможностите на ответницата като негова
майка да заплаща издръжката в претендирания размер.
Ответницата се представлява в
съдебно заседание от назначения й особен представител, който изразява становище
за основателност на иска за увеличаване размера на издръжка, но същият следва
да бъде определен в минималния предвиден от закона размер.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Т.Г.К. и ответницата Г.М. Ц. са
родители на непълнолетното дете, родено по време на брака им – ищеца Т.Т.К.,
роден на ***г., и който брак е бил прекратен с развод с влязло в сила Решение №
53 / 18.05.2009г., постановено по гр.д.№ 528/2008г. по описа на Несебърския
районен съд. По силата на това решение съдът е предоставил упражняването на
родителските права по отношение на малолетното тогава дете Т.Т.К. на неговия
баща Т.Г.К., а на майката Г.М. Ц. е определен подходящ режим на лични контакти
с детето, като същата е била осъдена да му заплаща ежемесечна издръжка в размер
на 40 лева, считано от 25.07.2008г. до настъпване на обстоятелства, налагащи
изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена месечна вноска. Семейното жилище, находящо се в село Кошарица,
улица Черноморска № 12, община Несебър, в което понастоящем продължава да живее
ищецът заедно със своя баща, също е било предоставено за ползване на Т.Г.К..
Понастоящем Т.Г. К. – бащата на
ищеца, е пенсионер и получава пенсия в размер на 523,30 лева месечно.
Искът за изменение на издръжката
е предявен на 10.06.2015г.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Исковата претенция е допустима.
Разгледана по същество се приема за доказана по основание и изцяло по размер,
поради което искът за заплащане на издръжка следва да бъде уважен до пълния претендиран размер от 120 лева.
Безспорно е, че непълнолетното
дете се нуждае от средства за покриване на ежедневните разходи за храна, дрехи
и други. От ищцовата страна не се ангажираха никакви
доказателства относно нуждите му и потребностите въпреки дадените указания с
доклада по делото и разпределението на доказателствената тежест със становището
на процесуалния му представител, че тези нужди се предполагали предвид
възрастта на детето. На съда обаче е известно установения и гарантирания от
закона минимален размер на издръжка на едно дете, предвиден в чл.142, ал.2 от
Семейния кодекс, като за доказване на претенцията над този размер съдът следва
да вземе предвид нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на
лицата, които я дължат, които обстоятелства подлежат на доказване по общия ред,
което е задължение на страната, която ги твърди по смисъла на чл.154,
ал.1 от ГПК. От събраните по делото доказателства, относно нуждите на детето,
се установи единствено неговата 14-годишна възраст, с която възраст на детето
съдът действително следва да съобрази нарасналите му нужди. По делото не само
не бяха представени доказателства, но и не е наведено например твърдение, че
ищецът е ученик. Доводът за „предполагаемите” нужди на детето съвсем не означава,
че е ноторно известен факта или че съществува
установено от закона предположение, че детето Т.Т.К. посещава училище редовна
форма на обучение, и след като този факт не попада в хипотезите на чл.154, ал.2
от ГПК, той подлежи на доказване с всички доказателствени средства, още повече,
че не е отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване, а и не се признава
от ответната страна. Защото уважаването на претенцията в посочения от ищеца и претендиран от него размер на издръжка, задължително следва
да бъде подкрепен и обоснован не от общи нужди на децата, а да бъдат обвързани
със специфичните и конкретните потребности на ищеца, в това число свързани и с
обучението му. Доказателства за такива особени (не изключителни) нужди за
детето не бяха ангажирани от ищцовата страна с оглед
доказване иска по размер. От ищцовата страна не бяха
ангажирани и доказателства относно възможностите на ответницата, която като
майка на детето, да поеме по-голямата част от издръжката, от която детето се
нуждае. Затова и присъждането от съда на размер на издръжката над минималния и
в претендирания размер, е единствено съобразен с възрастта на детето от гледна
точка на неговите нужди.
Определящо значение относно
уважаването на иска в пълния претендиран размер на
издръжката, която майката следва да заплаща на ищеца, се явява и
обстоятелството, че бащата получава доходи единствено от пенсия, чийто размер е
малко над минималната работна заплата, които средства се явяват недостатъчни за
посрещане едновременно както на собствените му нужди така и наред с това да
заделя средства за издръжка и на детето, за което полага непосредствени грижи. Отделно
от това, през периода от определянето на първоначалния размер на издръжката,
през изминалите години ответницата не е предоставяла средства за издръжка на
детето, които реално да биха го подпомогнали при посрещане на неговите
непрекъснато нарастващи основни нужди и потребности. По делото не се установи
някои от родителите на ищеца да има задължения към трети лица.
Казаното дотук обосновава извод
за съществена промяна на обстоятелствата през изминалите шест години от
присъждането на издръжката, налагаща промяна в нейния размер. При това
положение размерът на месечната издръжка, която ответницата следва да заплаща
на ищеца Т.Т.К., със съгласието на неговия баща Т.Г.К., следва да бъде в
претендирания размер от 120 лева, считано от предявяване на исковата молба –
10.06.2015г., до навършване пълнолетие на детето или настъпването на други
законоустановени причини за изменението или прекратяването й, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Останалите средства, необходими
за пълната месечна издръжка на непълнолетното дете, както и непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието му, ще се поемат, респективно полагат
занапред, от неговия баща.
Съдът следва да допусне
предварително изпълнение на решението на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
С оглед правилата на процеса на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца, със съгласието на неговия баща, сумата в размер на 300 лева,
представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
Ответницата следва да бъде
осъдена да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Несебърския районен
съд държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер на 115,20
лева, представляваща 4% върху размерът на тригодишните платежи за напред, с
който е увеличена издръжката, и сумата в размер на 300 лева, представляваща
направени от съда разноски за платено възнаграждение за особен представител.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ определената
с Решение № 53/18.05.2009г., постановено по гражданско дело № 528/2008г. по
описа на Несебърския районен съд, ежемесечна издръжка, която Г.М. Ц. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, заплаща на Т.Т.К. с ЕГН **********, със
съгласието на неговия баща Т.Г.К. с ЕГН **********,***, като я УВЕЛИЧАВА от 40.00
лв. (четиридесет лева) на 120.00 лв. (сто
и двадесет лева), считано от 10.06.2015г., до навършване пълнолетие на
детето или настъпване на друга законоустановена причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г.М. Ц. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Т.К. с ЕГН **********, със
съгласието на неговия баща Т.Г.К. с ЕГН **********,***, сумата в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща
направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.М. Ц. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати по сметка на Несебърския районен съд
държавна такса върху увеличението на издръжката в размер на 115,20 лв. (сто и петнадесет лева и 20 ст.),
и сумата в размер на 300 лв. (триста
лева), представляваща разноски за платено възнаграждение за особен
представител.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта, относно
издръжката.
Решението подлежи на обжалване от
страните пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :