№ 12
Гр. Силистра, 15 февруари 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в открито съдебно заседание на седми
февруари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Виолина Рамова, като разгледа докладваното от съдията адм. д
№ 232 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във
връзка с чл. 70, ал. 2 от Закона за
гражданската регистрация.
Постъпила е жалба от К.Т.К. с ЕГН – **********,
действаща чрез адв. Д.С. ***, против мълчалив отказ на Кмета на Община Силистра
за даване на ЕГН на детето Р.Г.Б., признаване на съставения му акт за раждане в
чужбина и вписване на раждането му в регистрите по гражданско състояние.
В жалбата се твърди, че по силата на надлежно
изготвено пълномощно в чужбина, заверено от завеждащ „Консулска служба“ при ГК
на РБ в Чикаго, САЩ, дадено от жалбоподателката, в качеството ѝ на майка
на детето Р.Г.Б., Д. С. ***, където на 27. 10. 2021 г. е подала искане до Кмета
на Община Силистра с вх. № 10999 за даване на ЕГН на детето и за вписване на
раждането му в регистрите за гражданско състояние въз основа на съставения му
акт за раждане в чужбина. На 02. 11. 2011 г. на пълномощника е връчено писмо,
изходящо от органа, в което е даден 3-дневен срок за отстраняване на
нередовност в искането, изразяваща се в това, че към датата на подаване на
искането личната карта на майката е била с изтекъл срок на валидност. След изтичането
на указания срок не са последвали други действия от страна на органа –
прекратяване на производството или даване на ЕГН на детето и вписване на
раждането му в регистрите. В тази връзка за жалбоподателката се е породил
интерес да оспори като незаконосъобразен мълчаливия отказ на органа. Изложени
са доводи, че разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредба № РД– 02-20-6 / 24. 04.
2012 г. изисква заявителят да удостовери самоличността си само доколкото да
установи, че е сред лицата по чл. 5, ал. 1 или ал. 2 на разпоредбата и че
удостоверяването на самоличността на майката е извършено пред съответното
длъжностно лице в чужбина. Посочено е, че длъжностното лице е излязло извън
рамките на правомощията му, регламентирани от чл. 2 на цитираната наредба и липсва позитивноправна норма, съгласно
която изтичането на срока на валидност на документа за самоличност на
упълномощителя да води до невалидност на даденото от него пълномощно. По тези
съображения се моли за отмяна на мълчаливия отказ, като бъде задължен органът
да извърши необходимото за даване на ЕГН на детето Р.Г.Б., признаване на съставения му акт за раждане в
чужбина и вписване на раждането му в регистрите по гражданско състояние.
Ответникът по делото – Кметът на Община Силистра, чрез
процесуален представител – гл. юриск. К. Й., е депозирал писмен отговор, че
жалбата е недопустима, тъй като в хода
на административното производство не е издаден индивидуален административен
акт, който да подлежи на оспорване. В отговора е изтъкнато, че срокът за
произнасяне на административния орган тече от отстраняване на недостатъците в
искането, а в конкретния случай те не са били отстранени. Моли за оставяне на
жалбата без разглеждане и прекратяване на производството, както и за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, доводите и становищата на страните, приема за установено
следното:
Началото на административното производство е сложено с
подаването на Искане с вх. № 10999 / 27. 10. 2021 г. до Кмета на Община
Силистра от Д.С.И. ***, действаща в качеството на пълномощник на К.Т.К. – майка
на детето Р.Г.Б., относно признаване на Акта за раждане на детето, издаден от
длъжностно лице по гражданско състояние в щата Минесота, САЩ. Към искането е
било приложено изрично пълномощно от 20. 07. 2021 г., с удостоверена истинност
на положения подпис на К.Т.К. от завеждащ „Консулската служба“ при Генерално
консулство на РБългария в гр. Чикаго, по
силата на което на Д.И.С. са били предоставени правомощия да представлява упълномощителката пред Община Силистра и пред
други държавни и общински органи при подаване на документите за регистриране на
раждането, даване на ЕГН и във връзка с получаване на българско Удостоверение
за раждане на детето Р.Г.Б.. Към искането е бил приложен акта за раждане на
детето, издаден в САЩ, чиято истинност е удостоверена с апостил, и заверен
превод на български език.
На следващия ден до пълномощника Д. С. е изпратено
писмо с изх. № 10999#1 / 28. 10. 2021 г. (изписан с
техническа грешка в частта относно датата като 28. 09. 2021 г.) от Кмета на
Община Силистра, с което ѝ се указва, че е окомплектована преписка към
Искане за ЕГН, която с изх. № 236 / 27. 10. 2021 г. е била изпратена за
разглеждане и изпълнение към ТЗ ГРАО-Силистра, но е била върната с указание за
отстраняване на нередовност – невалидна лична карта на заявителката, посочена в
приложеното пълномощно. Посочено е, че съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба № РД –
02-20-6 от 24. 04. 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра
на населението заявителят удостоверява самоличността си с документ за
самоличност. Направено е позоваване на чл. 23 от Закона за българските лични
документи, съгласно който личната карта е основен идентификационен документ за
самоличност, валиден на територията на страната. Посочено е, че видно от
приложеното към преписката пълномощно, същото е подписано от лице, чиято лична
карта към датата на подаване на искането е невалидна. В тази връзка на осн. чл. 30, ал. 2 от АПК на
пълномощника е даден 3-дневен срок за отстраняване на констатирания недостатък
и му е указано, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изтичането на указания срок не са последвали
други действия от страна на органа, като жалбоподателката счита, че е налице мълчаливия
отказ по нейното искане, поради което е инициирала настоящото производство.
Не може да бъде споделено становището на органа, че в
случая липсва годен предмет на обжалване, поради което производството е
недопустимо. Подобна хипотеза щеше да е налице и цялата цитирана съдебна
практика в писмения отговор щеше да е относима само ако дадените указания по
чл. 30, ал. 2 от АПК бяха законосъобразни, а това в случая не е така по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл. 70, ал. 2 във вр. с чл. 72, ал. 2, т. 1 ЗГР, може да бъде представен препис
от акт за раждане на български гражданин, съставен от местен орган по
гражданското състояние в чужбина, направо на длъжностното лице по гражданското
състояние в общината по постоянния адрес на майката, а ако тя не е български
гражданин - в общината по постоянния адрес на бащата, заедно с легализиран и
заверен превод на български език, с искане да бъде съставен акт за раждане на
българския гражданин и раждането да бъде вписано в регистрите по гражданско
състояние в съответната община. Производството е било инициирано именно в тази
хипотеза, като съгласно дадената възможност в чл. 18, ал. 2 от АПК искането е
подадено от пълномощник, снабден с изрично пълномощно с нотариална заверка на
подписа на упълномощителя (съгласно чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за нотариусите
и нотариалната дейност българските консулски длъжностни лица в чужбина, при
спазване на съответните разпоредби на Гражданския процесуален кодекс и ако
документът е съставен на български език, могат да удостоверяват датата,
съдържанието и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване и
са представени от български или чужди граждани).
Детайлното разписване на процедурата по издаването на
акт за раждане, в това число и въз основа на акт за раждане на български
гражданин, съставен от местен орган по гражданското състояние в чужбина, е
направено в Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната
система за гражданска регистрация. В тази връзка е неясно защо при даването на
указания по чл. 30, ал. 2 от АПК органът се е позовал на разпоредбите на Наредба
№ РД – 02-20-6 от 24. 04. 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на
регистъра на населението, която не е приложима в случая.
Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-9
от 21.05.2012 г., акт за раждане въз основа на документ по чл. 7, ал. 2, т. 3 –
5 (т. е. и в случаите когато раждането се регистрира въз основа на препис от
акт за раждане, издаден от чуждестранен местен орган по гражданското състояние)
се съставя в срок от 7 дни от датата на получаване на документа. Искането, към
което е бил приложен препис от акта за раждане на детето, заверен с апостил и
придружен със заверен превод от него, е било подадено на 27. 10. 2021 г. На
следващия ден органът е дал тридневен срок за отстраняване на констатирани нередовности
с указание, че в противен случай производството ще бъде прекратено. Посоченото
указание няма нормативно основание. Към момента на заверката на подписа на
упълномощителката същата е била с валидни документи, т. е. длъжностното лице,
засвидетелствало истинността на положения подпис в консулството на РБългария в
гр. Чикаго, е могло да се увери относно самоличността ѝ от представената
тогава лична карта. Изтичането на валидността на личната карта в последствие не
прекратява действието на пълномощното. Същото, съгласно чл. 41 от ЗЗД, се прекратява
с оттеглянето му или с отказването от него, със смъртта на упълномощителя или
на пълномощника, или с поставянето им под запрещение – хипотези, които в случая
не са налице. От друга страна личната карта несъмнено е основен
идентификационен документ за самоличност, но няма как пълномощникът да бъде
задължен да представи лична карта на упълномощителя. Пълномощникът би могъл да
бъде задължен да удостовери единствено своята самоличност, съгласно чл. чл. 6
от Закона за българските документи за самоличност (ЗБЛД), а същевременно
упълномощителят не би могъл да преотстъпи личната си карта на пълномощника, за
да я представи пред Община Силистра, предвид забраната по чл. 11 от ЗБЛД. Не може да се счете, че представянето на
актуалната лична карта на майката е безусловно необходимо във връзка с
регистрирането на раждането на детето. Съгласно чл. 72, ал. 3, т. 1 от ЗГР при
съставянето на акт за раждане в България въз основа на съставен акт за раждане
в чужбина името на титуляря, датата и мястото на раждане, пола и установения
произход се вписват в него въз основа на получения препис от съставения в
чужбина акт. Единствено, ако преписът не съдържа всички необходими данни, се
ползват данни от документите за самоличност или от регистъра на населението, а
при невъзможност да се попълнят всички данни в акта се вписват само наличните
(чл. 72, ал. 4). В случая процесният препис съдържа достатъчно
индивидуализиращи белези относно майката, които не се различават от тези, с
които фигурира в регистъра на населението, видно от приложената разпечатка с
пълните ѝ данни. Но дори да беше налице разминаване, органът сам би могъл
да се снабди с необходимата информация както въз основа на регистъра на
населението (чл. 36, ал. 4 АПК), така и чрез справка в МВР (чл. чл. 36, ал. 6 АПК), тъй като чл. 115, ал. 1, т. 1 от ЗГР предвижда задължение за Министерството
на вътрешните работи да предоставя данни на ЕСГРАОН от заявленията за издаване
на български лични документи и данни за издадените въз основа на тях български
лични документи. В този смисъл и при наличие на достатъчно данни за майката
както в приложения препис от акта на детето, така и в регистъра на населението
при Община Силистра, представянето на нейна лична карта не е било необходимо за
регистрирането на раждането при условие, че искането е било подадено от
пълномощник. Ето защо дадените указания за поправяне на искането са били
незаконосъобразни.
Съгласно чл.
25, ал. 1 от АПК, дата на започване на производството е датата на постъпване на
искането в компетентния административен орган, в който то е подадено – в случая
27. 10. 2021 г. Срокът за произнасяне е 7-дневен, съгласно чл. чл. 9, ал. 3 от Наредба №
РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. и е изтекъл
на 03. 11. 2021 г., като непроизнасянето в срок според чл. 58, ал. 1 от АПК се
смята за мълчалив отказ да се издаде акта.
В случая се касае за извършване на административна
услуга по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, по която компетентния за това
административен орган – кметът (чл. 35, ал. 3 ЗГР), е следвало да се произнесе
в 7-дневен срок Безспорно липсва произнасяне на административния орган в този
срок.
Вече се коментира, че дадените указания за изправяне
на нередовности са незаконосъобразни. Незаконосъобразните указания за поправяне на
заявлението не могат да доведат до удължаване срока за произнасяне на
административния орган. Действително, чл. 30, ал. 2 от АПК предписва, че
ако искането не удовлетворява изискванията на закона, заявителят се уведомява
да отстрани недостатъците, но въз основа на всичко изложено по-горе, съдът
счита, че подаденото искане е удовлетворявало изискванията на закона, поради
което изтичането на срока за произнасяне е довело до формиране на мълчалив
отказ (в този смисъл Определение № 7256 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. №
6033/2021 г., IV о.).
В разпоредбата
на чл. 149, ал. 2 от АПК е предвидено, че мълчаливият отказ може да бъде
оспорен пред съда в едномесечен срок от изтичането на срока, в който
административният орган е бил длъжен да се произнесе. В настоящия случай
жалбата е подадена на 01. 12. 2021 г., т. е. в рамките на едномесечния срок,
изтичащ на 03. 12. 2021 г., поради което същата е допустима и следва да се
разгледа по същество.
Предвид обстоятелството, че се оспорва мълчалив отказ,
се презумират компетентността на издателя и процесуалната законосъобразност на
акта, като предмет на преценка в настоящото производство следва да бъде
съответствието на акта с материалния закон (в този смисъл Определение № 10169
от 24.10.2007 г. на ВАС по адм. д. № 5560/2007 г., Определение № 9752 / 16. 07.
2020 г. на ВАС по адм. д. № 6361 / 2020 г.).
Вече се коментира, че производството е в хипотезата на
чл. 70, ал. 2 във вр. с чл. 72, ал. 2, т. 1 ЗГР. Единствената материалноправна
предпоставка за съставянето на акт за раждане на български гражданин въз основа
на препис от акта му за раждане, съставен от местен орган по гражданското
състояние в чужбина, е прилагането на заверен препис или извлечение от акта заедно
с легализиран и заверен превод на български език. Съгласно чл. 70, ал. 4, т. 1
от ЗГР преписите и извлеченията от актовете за гражданско състояние по ал. 1 не
се нуждаят от легализация, когато произхождат от държава, която е ратифицирала
Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни
публични актове. В настоящия случай преписът изхожда от САЩ, които са страна по
конвенцията, като истинността на преписа е удостоверена с апостил, съгласно
изискванията на чл. 3 и чл. 4 от нея. В този смисъл приложените към искането
документи относно признаването на Акта за раждане на детето Р., издаден от
длъжностно лице по гражданско състояние в щата Минесота, САЩ, са изпълнявали
изискванията, въведени с посочените правни норми. Същевременно са били приложени
доказателства и за надлежно предоставени представителни правомощия на
упълномощеното от майката лице, което да извърши необходимите действия за
признаването на акта за раждане на детето, съставен в чужбина. В процеса нито
се сочат, нито е установено наличието на други основания за постановяването на
отказ. Ето защо същият се явява незаконосъобразен и следва да се отмени.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК Община Силистра, доколкото тя е юридическото лице, в структурата на което
кметът упражнява своите функции (§1, т. 6 от ДР на АПК), следва да заплати на
жалбоподателя направените по делото разноски, които възлизат на 810. 00 лева и
са формирани от платена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение по
приложения Договор за правна защита и съдействие.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на Кмета на Община Силистра по
Искане с вх. № 10999 / 27. 10. 2021
г. за даване на ЕГН на детето Р.Г.Б., признаване на съставения му акт за
раждане в чужбина и вписване на раждането му в регистрите по гражданско
състояние.
ОСЪЖДА Община Силистра с ЕИК:*********, представлявана
от Кмета д-р Ю.Н., да заплати на К.Т.К. с ЕГН – ********** ***, направените по
делото разноски в общ размер на 810. 00 (осемстотин и десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: