№ 830
гр. Шумен, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VI-И СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирослав Цв. Марков
при участието на секретаря Ана В. Пушевска
като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Гражданско дело №
20243630100073 по описа за 2024 година
В производството по настоящото дело съдът е сезиран с искова молба от
М. С. И. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Шумен срещу „Микро
кредит" АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Младост", бул. *** № 137, ет. 3, представлявано от В.М.В., с която е
предявен иск по смисъла на чл. 146, ал.1 от ЗЗП и при евентуалност по чл. 26,
ал.1 от ЗЗД – за обявяване на нищожен сключен между страните договор за
допълнителни услуги.
В исковата молба се твърди, че на 21.02.2022 г. между ищцата и
ответника бил сключен договор за заем № 9032-00090758. Страните се
договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 3000,00 лева, а размерът на
погасителния план 18 вноски, като видът на вноската да бъде месечна.
Размерът на годишната лихва е посочен в размер на 40,48%, размерът на
годишния процент на разходите е 48,90%, а размерът на общата сума, която
следва да върне ищцата е 4051,26 лева.
Ищцата сключила и договор за допълнителни услуги - Мicrocredit
903200090758/21.02.2022г. към заем № 9032-00090758, за услугата „пакет
Комфорт" (безплатно внасяне на вноски, директно в офиса на дружеството,
безплатно предоговаряне, преференциално обслужване, право на участие в
промоции), която се начислява в общ размер на 3393,36 лв., като общата сума,
която ищцата следвало да плати е 7444,62 лв.
Твърди се, че процесният договор за допълнителни услуги към заем №
9032-00090758 от 21.02.2022г. е нищожен на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП,
или в условията на евентуалност на чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД, във вр. с
чл.19, ал.4 от ЗКП и чл.21, ал.1 от ЗПК.
1
Ответникът „Микро Кредит“АД гр. София, счита предявените искове за
допустими, но по същество за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.
Третото лице помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.
София заявява, че поддържа подадения отговор от „Микро Кредит“ АД.
Страните не се явяват в съдебно заседание, като чрез писмени молби на
процесуалните си представители поддържат изразените до тогава становища.
Претендират се разноски.
При преценката на доказателствата, съдът е взел предвид и събрал като
относими по делото представените писмени доказателства: пълномощно;
договор за заем Microcredit №9032-00090758/21.02.2022 г. ведно с погасителен
план; договор за допълнителни услуги от 21.02.2022 г.; график на плащанията,
заверени ксерокопия от 2 бр. пълномощни, молба от М. С. И., чрез
пълномощник адв. М. вх. рег. № 15455/14.10.2024 г. с приложен списък на
разноски по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и
съдействие,становище от адв. Г.М. – САК, процесуален представител на
Микро Кредит АД вх. рег. № 15465 от 14.10. 2024 г., молба от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, действащи чрез юриск. Н.П. с вх. рег. № 15049 от
07.10.2024 г.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа следното:
По същество между страните не се спори относно посочената по-горе
фактическа обстановка. От представените от ответната страна и приети без
оспорване по делото писмени доказателства се установява, че между страните
в производството е сключен Договор за потребителски кредит, с който
ответното дружество се е задължило да предостави на ищцата заем в размер
на 3000,00 лева, а размерът на погасителния план 18 вноски, като видът на
вноската да бъде месечна. Размерът на годишната лихва е посочен в размер на
40,48%, размерът на годишния процент на разходите е 48,90%, а размерът на
общата сума, която следва да върне ищцата е 4051,26 лева.
Ищцата сключила и договор за допълнителни услуги - Мicrocredit
903200090758/21.02.2022г. към заем № 9032-00090758, където била посочена
услугата „пакет Комфорт" (безплатно внасяне на вноски, директно в офиса на
дружеството, безплатно предоговаряне, преференциално обслужване, право
на участие в промоции), която се начислява в общ размер на 3393,36 лв., като
общата сума, която ищцата следвало да плати е 7444,62 лв.
По делото е прието за безспорно между страните, както отпускането
така и усвояването на главницата от ищцата, по договора за потребителски
кредит. Доказателства за платени суми за погасяване на кредита страните не
представят, а и не излагат твърдения в този смисъл.
Представени са и други неотносими към правния спор писмени
доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на
чл. 235, ал. 2, във вр. с чл. 12 от ГПК, като съобрази доводите на страните и
2
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира
за установено от правна страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на
ищцата е отпуснат заем по договор в размер на 3000,00 лева, с погасителен
план 18 месечни вноски, с размер на годишна лихва 40,48% и размер на
годишен процент на разходите 48,90%. Към договора за заем № 9032-
00090758, имало и договор за допълнителни услуги - Мicrocredit
903200090758/21.02.2022г., „пакет Комфорт" с шест пункта: 1. Посещение в
къщи или на удобно място; 2. Безплатно внасяне на вноски, от името е за
клиента; 3. Безплатно предоговаряне; 4. Разглеждане по минути; 5.
Преференциално обслужване; 6. Право на участие в промоции.
Истинността на тези приети по делото писмени доказателства не са
оспорени по предвидения в закона ред, поради което следва да се приеме, че
страните са обвързани от Договор за заем по смисъла на чл. 240 от ЗЗД,
съгласно която разпоредба договорът за заем е реален и поражда правно
действие не от датата на сключването му, а от реално предаване на заетата
вещ от заемодателя на заемополучателя. От друга страна процесният Договор
за заем по правната си същност е потребителски по смисъла на чл. 9 от ЗПК,
тъй като страни по него са ищецът - потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП
/физическо лице, което при сключването на договор действа извън рамките на
своята професионална или търговска дейност, а използва заетата сума за свои
лични нужди/ и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §
13, т. 2 от ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от
ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична
сума. Съгласно разпоредбата на чл. 24, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК спрямо
договора за потребителски кредит се прилагат нормите, както на ЗПК, така и
разпоредбите на чл. 143 – 148 ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни
клаузи, за наличието на които съдът следи и се произнася служебно, при липса
на изрично възражение от потребителя.
Ищцата се позовава на клаузите на договора за допълнителни услуги -
Мicrocredit 903200090758/21.02.2022г., които са посочени по-горе, за които
счита, че водят до нищожност на договора между страните, тъй като
потребителят плаща услуга, който реално не получава.
По отношение на процесния договор приложение намира ЗЗП, тъй като
е договор, сключен с потребител.
Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. В чл. 146, ал. 2 от ЗЗП е посочено кои
клаузи не са уговорени индивидуално - клаузи, изготвени предварително, при
които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
В конкретния случай потребителят не е могъл да влияе върху
съдържанието на договора, тъй като е изготвен предварително. В пакета за
допълнителни услуги са включени такива „услуги“, които представляват
3
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, за които по силата на
чл. 10а, ал.2 от ЗПК не следва да се начислява отделна такса.
Освен това, уговорката за заплащане на посочените допълнителни
услуги поставя в по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитава
правата му като по-слаба страна в правоотношението и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по процесното
правоотношение.
Таксата за посочените услуги, дължима отделно от главницата и
възнаградителната лихва по договор за кредит, представлява възнаграждение
за извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и би следвало
дължимостта им да е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил
насрещното си задължение – да извърши дейността или да предостави
услугата. Цената на услугите по пакет „Комфорт“, следва да се включат в
ГПР, което в случая не е сторено. Това от своя страна представлява
заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която
максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските
кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения, определена с постановление на
Министерския съвет. След изчисление по реда на чл. 162 от ГПК съдът
намира, че в случая се касае до надвишаване на максималния процент на ГПР
по договора за кредит, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Ето защо съдът намира, че Договорът за допълнителни услуги заобикаля
чл. 10а, ал.2 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и като резултат води до неоснователно
обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без да се престират услуги.
С оглед изложеното съдът приема, че процесното допълнително
правоотношение към договора за заем е нищожно на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 2,
поради заобикаляне на закона и като такова не поражда права и задължения за
страните за посочените по него допълнителни услуги.
При този изход на спора, право на разноски има ищцата, която е
направила съответно искане, като е представен списък по чл. 80 от ГПК, за
общо 1335,74 лева, от които: 135,74 лева – за държавна такса и 1200,00 лева, с
ДДС – за адвокатско възнаграждение, за което е посочено, че е определено „по
реда на чл. 38 ЗА“.
По отношение на искането за направените разноски за държавна такса
направени от ищеца, съдът намира същите за основателни. Те не се оспорват и
от ответната страна. Направени са във връзка с предявената искова претенция.
В този смисъл следва да бъдат уважени изцяло.
Относно посоченото в списъка по чл. 80 ГПК, че разноските за
адвокатско възнаграждение са определени „по реда на чл. 38 ЗА“ настоящият
състав, намира следното:
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение за оказваната от него безплатна правна помощ и съдействие в
случаите по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗА, когато насрещната страна е осъдена
за разноски, като съдът е този, който в този случай определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36,
4
ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. В разпоредбата на чл. 38,
ал. 1 от ЗА са предвидени три хипотези, при които адвокатът може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие: 1. лица, които имат право на
издръжка; 2. материално затруднени лица и 3. роднини, близки или на друг
юрист. В този смисъл, за да възникне правото на адвоката на възнаграждение
в хипотезата на оказана от него безплатна правна помощ и съдействие,
предпоставките са две: 1) да е представен Договор за безплатна правна помощ
и съдействие с някое от лицата, посочени в т.т.1, 2, 3 на ал. 1 и 2) в
съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски.
Претендира се на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата,
предвид оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, насрещната
страна да бъде осъдена за разноски - адвокатско възнаграждение, в размер на
1200,00 лева.
Насрещната страна възразява, че е налице прекомерност на
претендираното възнаграждение. Иска да се вземе предвид практиката на
ВКС в този смисъл, както и постановените решения на СЕС. Възражения са
направени и от третото лице.
В случая ищецът е направил искане за присъждане на разноски в
исковото производство, представил е списък по чл. 80 от ГПК и договор за
правна помощ, осъществена на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, т.е. оказана
безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице.
Съдът приема, че ищцата няма качество на материално затруднено лице
предвид разпоредбата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
На първо място от страна на ищцата не са представени или посочени
никакви доказателства в подкрепа на горното.
На следващо място, след направена служебна справка в деловодната
програма на съда се установява, че ищцата от 01.04.2017г. и към настоящия
момент работи безсрочно на длъжност „Старши учител общообразователен
учебен предмет в гимназиален етап“ в Професионална гимназия по икономика
в гр. Шумен; към датата на сключване на договора с кредитора 21.02.2022г. и
към настоящия момент не са й изплащани обезщетения за безработица; както
и след датата на упълномощаване на адвоката 29.05.2023г. и към настоящия
момент не са й изплащани обезщетения за болест и майчинство.
В допълнение към горното следва да се отбележи, от страна на
процесуалния представител на ищцата е представено едно бланкетно общо
пълномощно от дата 29.05.2023г. Със списъка на разноските е представен
отново бланкетен договор за правна защита и съдействие, без да е посочено,
че същият е за настоящото производство.
С оглед изложеното съдът намира, че насрещната страна следва да бъде
осъдена само за направените разноски за държавна такса направени от ищеца.
Съдът основава решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства.
Водим от изложеното, съдът
5
РЕШИ:
Прогласява за нищожен договор за допълнителни услуги - Мicrocredit
903200090758/21.02.2022г., пакет от допълнителни услуги „Комфорт" с шест
пункта: 1. Посещение в къщи или на удобно място; 2. Безплатно внасяне на
вноски, от името е за клиента; 3. Безплатно предоговаряне; 4. Разглеждане по
минути; 5. Преференциално обслужване; 6. Право на участие в промоции,
сключен между „Микро кредит" АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Младост", бул. *** № 137, ет. 3, представлявано
от В.М.В. и М. С. И., с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. Шумен, ул.
„***“ № 5, вх. 3, ап. 62; със срок: 18 месеца, месечна вноска в размер на
188,52 лева, или общо в общ размер на 3393,36 лв., на основание чл. 146, ал. 1
от ЗЗП, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл.2-ро от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Микро кредит" АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Младост", бул. *** № 137, ет. 3, представлявано
от В.М.В., да плати направените по делото от ищеца М. С. И., с ЕГН
********** и постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 5, вх. 3, ап. 62, чрез
пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в
регистър БУЛСАТ под № *********, фирмено дело №24/2021 г. по описа на 24
св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. София
бул. „*** № 125-2, ет. 5, офис 5-3, представлявано от Д. М. М. – управител,
деловодни разноски за държавна такса в размер на 135,74 лева, съобразно
уважената част на исковата претенция на основание и чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането на М. С. И., с ЕГН ********** и постоянен адрес:
гр. Шумен, ул. „***“ № 5, вх. 3, ап. 62, чрез пълномощника си, Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСАТ под № *********,
фирмено дело №24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес
на упражняване на дейността: гр. София бул. „*** № 125-2, ет. 5, офис 5- 3,
представлявано от Д. М. М. – управител, за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 1200,00 лева, с ДДС за оказаната адвокатска
помощ и съдействие от един адвокат по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.
Настоящото решение е взето при участието на трето лице-помагач:
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, с адрес:
гр. София, бул. *** № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, законен
представител Ю.Ю. - Изпълнителен директор.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен
срок от връчването му от страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6