№ 10377
гр. София, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА АНГ.
ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА
ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20211110169858 по описа за 2021 година
Л. П. П., с ЕГН: ********** е предявил против Държавата, представлявана от Софийски
градски съд, осъдителен иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ за солидарно заплащане
на сумата от 9 580 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 20 лева -
имуществени вреди, причинени в резултат от нарушение на правото на ищцата на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията по гр.
д. № ..../... г. по описа на СГС.
Ищецът твърди, че разглеждането на делото, по което той е бил молител, е продължило
извън рамките на разумния срок. Твърди, че необосновано дългият срок на продължилото
съдебно производство предизвикало у него стрес, продължителен страх, безпокойство,
напрежение, които довели до главоболие, умора, сърцебиене, лош сън и високи стойности на
кръвното налягане. Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 9 580 лева,
представляваща обезщетение за неимуществените вреди настъпили като последица от
нарушаване правото му на разглеждане на делото в разумен срок, както и обезщетение за
сумата от 20 лева, представляваща имуществени вреди, включваща внесена държавна такса,
разходи за 6 броя трамвайни билети и копирни услуги за периода 17.11.2017 г. (датата на
образуване на гр. д. № ..../... г. по описа на СГС) до датата на образуване на настоящото гр.
д. № 69858/2021 г. по описа на СРС.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Оспорва исковете като
неоснователни и недоказани. Оспорва ищеца да е претърпял посочените в исковата молба
вреди, както и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Навежда
твърдения, че не е налице нарушаване на разумния срок за разглеждане на делото. Оспорва
претендираната сума като посочва, че размерът й е значително завишен и не отговаря на
1
принципа за справедливост, установен с чл. 52 ЗЗД. Моли да му бъдат присъдени разноски
по делото по смисъла на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на които
доказателства и след техния анализ, при съобразяване на чл. 12 от ГПК, съдът е мотивиран
да приеме за доказано следното от фактическа страна:
Производството по гр. д. № ..../... г. по описа на СГС е образувано на 17.11.2017 г. по искова
молба на Л. П. П. и Мая Гълъбова Кирилова П.а. Последвал отвод на съдия-докладчикът по
делото, което е довело до процедура по определяне на друг съдия-докладчик. След
определянето му и поради нередовността й, исковата молба е оставена без движение с
Разпореждане № 16188 от 11.05.2018 г.; Разпореждане № 24686 от 23.07.2018 г.;
Разпореждане № 12681 от 28.04.2020 г. След отводи на съдия-докладчиците по делото, е
постановено Определение № 12609 от 05.08.2020 г. , с което производството е прекратено и
същото е изпратено по подсъдност на Софийски окръжен съд. Съдът е приел, че предвид
ответниците по делото, един от които бил Софийски градски съд, делото следва на
основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, да се изпрати за разглеждане на друг съд – най - близкия
родово компетентен. Подадена била частна жалба от ищците, която също страдала от
неизправности, наложили съдът, преди администрирането й, да даде указания на
жалбоподателите да отстранят същите. Определението на СГС е отменено от САС с
Определение, постановено по ч. гр. д. № 3923/2020 г., предвид нормата на § 6, ал. 1 ПЗР на
ЗИДЗОДОВ, / обн. ДВ, бр. 94/2019 г./ След връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия, включително и към момента текат процедури по отвод на
съдии, правораздаващи в Софийски градски съд.
По делото е разпитан свидетеля д-р И.В.. От показанията на същия се установява, че се
познава с ищеца от 2007 г. - 2008 г. В показанията му се съдържат данни относно
здравословното състояние на Л. П. като посочва, че след напрежението от водените съдебни
производства, ищеца е влошил здравословното си състояние. Посочва, че са налице
проблеми със сърдечно-съдовата, нервната система, храносмилателна система, след това
промяна в целия психосоматичен статус у ищеца. Определя състоянието на П. като
синдрома на Ханс Селие, при който всяко едно напрежение води до промяна в организма в
отрицателен аспект. Навежда твърдения, че именно това състояние води до едно
кумулативно развитие в организма и от там до тотален срив, който е възможно да
предизвика всякакъв вид усложнения в здравословното състояние на човек.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената съвкупност,
като следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни и безпротиворечиви.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 6, параграф 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основаните свободи в тежест на ищеца е да
докаже, че процесното производство е продължило извън разумния срок, което се дължи на
поведението на съда и от което са настъпили претендираните вреди. Правилото на чл. 2б от
ЗОДОВ предвижда като вътрешноправно средство за защита самостоятелна хипотеза на
2
отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, §1 от
ЕКЗПЧ, като претенцията за обезщетение съгласно чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ се разглежда по този
закон и по реда на ГПК. Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е
допуснато нарушение, са посочени в закона (чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ), като са приложими
стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ. Производството е за присъждане на
обезщетение за причинени вреди на граждани от неправомерни действия на държавата.
Отговорността е обективна и се носи от държавата, а не от нейните органи или длъжностни
лица, без значение кой е причинил вредоносния резултат. Държавата и нейните органи се
разглеждат като едно цяло (Решение № 76 от 11.04.2016 г. по гр. д. № 5721/2015 г. на ІІІ г.о.,
ВКС).
Нормата на чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи
регламентира правото на справедлив съдебен процес, съгласно който всяко лице при
определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и
да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на
неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие
със закона. Според Европейският съд за правата на човека предписанието за разумен срок на
делото се нарушава само от закъснения, за които са отговорни държавните органи, като
разумният характер на продължителността на производството трябва да бъде преценен в
светлината на конкретните обстоятелства по всяко дело и с оглед на следните критерии:
сложността на делото, поведението на жалбоподателя и съответните органи и на какво е бил
изложен жалбоподателят в процеса. Съгласно чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ съдът взема предвид
общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните и на техните процесуални и законни представители,
поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други
факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
От приложената от ищеца справка за продължителността на гр. дело № ..../... г. по описа на
СРС е видно, че фактическа и правна сложност това производство не е относима, доколкото
същото не може да се приеме, че е започнало. В казуса категорично се установи, че пред
ответника - гр. дело № ..../... г., е било на фаза - проверка на редовността на исковата молба
по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК, като преди и след това са последвали масови отводи на
съдии и не е приключила проверката на исковата молба за редовност, въобще не е започнала
размяната на съдебни книжа, нито пък са били предприети действия по насрочване на
делото за разглеждане в открито съдебно заседание и провеждане на съдебно дирене.
Невъзможността на съда да формира съдебен състав, който да разгледа и реши казуса
поставен на разглеждане пред него от ищеца - Л. П. П., категорично е довело до
неразглеждане на исковите претенции в разумен срок, за което обективно отговаря
ответника. Държавата е длъжна да осигури на всеки гражданин достъп до независим съд.
Така и в Заключение на Генералния адвокат J. KOKOTT, представено на 22 май 2014 година
по дело C‑127/13 P, „Guido Strack срещу Европейска комисия“, в което е посочено и не
следва друго „Гаранциите по отношение на съдебния състав представляват крайъгълният
3
камък на правото на справедлив съдебен процес, чието съблюдаване трябва да бъде
проверено от юрисдикцията на Съюза, когато се твърди нарушение на посоченото право.
Това е така, защото съгласно член 47, втора алинея от Хартата на основните права, както и
съгласно до голяма степен идентичния член 6, параграф 1 ЕКПЧ, който следва да се вземе
предвид при тълкуването му, всеки има право неговото дело да бъде гледано от съд,
създаден със закон“. Вярно е, че с предвидената в чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК - възможност
съдията, разглеждащ делото да не поеме разглеждането му - като се отведе от разглеждането
му по причини да не се създаде у ищеца убеждение за неговата пристрастност и зависимост,
тъй като работи в съда - ответник, е дадена правна възможност на всеки съдия изтъквайки
такива доводи, да не участва при разглеждането на съответното гражданско дело. Така и
именно съдиите, които са се самоотстранили от разглеждането на гр. дело № ..../... г. по
описа на Софийски градски съд са постановили актове за отвод, които са отбелязани в
информационната система на Софийски градски съд като - „отвежда“ . В използването на
този израз не е налице шиканиране или забавяне на процеса по гр. дело № ..../... г., нито е
налице необяснима причина за използването именна на този израз. В казуса отводите на
съдии от Софийски градски съд са постановени по тяхното вътрешно убеждение, в което
нито страна в процеса, нито друг орган може да оказва външно въздействие. В този смисъл и
отводът на съдия - постановен с определение, не подлежи на обжалване, като противното би
означавало директна намеса в независимостта на съда, което е недопустимо. От друга
страна, обаче отводът на всички съдии от Софийски градски съд, независимо, че е направен
по реда на ГПК и по вътрешно убеждение, за да се гарантира независимостта на съда, който
ще разгледа предявените искови претенции срещу Софийски градски съд по гр. дело № ..../...
г. по описа на същия съд, е довел до препятстване разглеждане на спора по същество. Както
вече се посочи - по това дело пред ответника въобще не е започнала размяната на съдебни
книжа, нито е приключила проверката на исковата молба за редовност за да пристъпи към
останалите фази на гражданския процес по разглеждане и решаване на делото. Вярно е, че
отводът на съдия винаги гарантира разглеждането на спора от безпристрастен и независим
съд, право което е гарантирано на страните в процеса и по смисъла на чл.6, §1 от ЕКПЧ. В
казуса обаче охранявайки правото на ищеца по гр.дело № ..../... г. по описа на Софийски
градски съд за независим и безпристрастен съд, ответникът е допуснал забавяне на
производството за период от над 5 години. За да се прецени дали времето, през което по гр.
дело № ..../... г. не е бил определен съдия, който да го разгледа като се имат предвид
отводите е такова, което да се определи като неразумен срок за разглеждане, настоящият
съдебен състав следва да прецени дали между отводите на отделните съдии е било налице
забавяне над разумното, а на следващо място да прецени - дали след отвод делото е било
своевременно администрирано за определяне на нов докладчик. Въпреки своевременното
администриране на гр. дело № ..../... г. година по описа на Софийски градски съд, както и
въпреки, своевременното произнасяне на отделните докладчици с определения за отвод на
основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК - за настоящия съдебен състав е налице забавяне, което
от една страна е оправдано с оглед броя на съдиите при ответника, които е следвало да се
произнесат по реда на чл. 22, ал. 2 от ГПК, като сами се отстранят от участие по делото с
4
определения за отвод, но от друга страна невъзможността да се формира съдебен състав,
който да разгледа исковите претенции безпристрастно е отговорност на ответника. Както се
сочи и в съдебната практика - така Определение № 390/28.07.2017 година, постановено по
гр.дело № 1405/2017 г. по описа на Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в производство по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК: „Всички
основания за отвод се основават на фактически основания, които пораждат основателно
съмнение в безпристрастието на съдията, но само по себе си твърдение на страна, че съдът
не е безпристрастен, включително и позоваване на някое от изброените обстоятелства по чл.
22, т. 1 - 5 ГПК, щом не отговаря на обективната действителност не може да послужи като
основание за отвод (изрично и определение № 343/21.05.2015 г. на ВКС, ІV г.о., постановено
по ч.гр.д. № 2568/2015 г., по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, задължително за общите съдилища в
страната). Субективният елемент от текста за безпристрастността на съдията се предполага
до доказване на противното, докато за обективния елемент е важно, отделно от личното
поведение на съдията, да не съществуват конкретни факти, които да могат обективно да
поставят под съмнение непредубедеността на съда. - Љorgiж v. S. (no. 34973/06)“.
Законността на постановените отводи обаче не е предмет на проверка и разглеждане от
настоящия съд. Както вече се посочи - определението за отвод не подлежи на обжалване, а
основателността на същия се преценява по друг ред, не по реда на разглеждане на иск за
вреди от неразглеждане на дело в разумен срок.
Предмет на производството и въпросът, на който следва да отговори настоящия съдебен
състав е - масовите отводи на съдии от състава на ответника довели ли са до забавяне в
разглеждането на делото извън разумния срок. Настоящият съдебен състав отговаря
положително на този въпрос. Независимо от броя съдии, които е следвало да се произнесат с
нарочен акт преди изпращане на делото за разглеждане от друг съд - по реда на чл. 23, ал. 3
от ГПК от Софийски апелативен съд, неопределянето на безпристрастен съд е следвало да
се организира при ответника, доколкото не е имало правна норма, която да го гарантира -
преди изменението на чл. 7, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди. Липсата на правна норма, която изначално да е определяла, че по иск за вреди срещу
съд – исковата претенция се заявява пред друг равен по степен граждански съд /за вреди от
дейността на гражданските съдилища/ е дало основание на съдиите от Софийски градски съд
да постановят определения за отвод, за да гарантират на ищеца безпристрастен и независим
съд. Не е съществувала друга правна възможност – изначално исковите претенции
предявени срещу Софийски градски съд да се заявят и разгледат от съдия извън състава на
този съд. Липсата на правилна организация - процесуално предвидена правна норма, каквато
е тази на чл. 7 , ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди след
изменението от 2019 г. е поради бездействие на държавата, за което следва да носи
отговорност същата чрез ответника. Масовия отвод винаги е причина за неразумна
продължителност на производството пред исковия съд, като за това не може да се спори.
Отговорността за вреди на държавата е обективна и безвиновна. Това означава, че
ответникът независимо от своевременно предприетите мерки по определяне на нови
докладчици след отвод на определени такива, не е разполагал с възможност по реда на ГПК
5
или Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, да осигури на ищеца
разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд по обективен критерий, което е
довело до неразглеждане на гр. дело № ..../... г. в разумен срок и е осъществил бездействие,
което следва да бъде обезщетено по смисъла на чл. 4 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди за всяка причинена на ищеца имуществена и неимуществена
вреда. За да се търси обезщетение за вреди от неразумен срок, като се ангажира
отговорността на ответника, ищеца следва в условията на пълно и главно доказване по
смисъла на чл. 154 от ГПК да докаже, че претърпените вреди са в пряка
причинно-следствена връзка с бездействието довело до неразумност на срока, а на следващо
място техния размер да се определи от съда от една страна по обективни критерии-оценка и
при приложение на принципа за справедливост по аргумент от чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите. В настоящия казус от събраните гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля д-р И.В. може да се направи извод, че е налице влошаване на
здравословното състояние на ищеца Л. П., в резултат на множеството съдебни
производства. От фактическа страна, не се събраха доказателства за конкретиката на
вредите, причинени на ищеца от забавата при разглеждането на гр. дело № ..../... г. по описа
на Софийски градски съд. Вярно е, и е житейски допустимо да се приеме, че всяка забава на
съдебно производство, при разглеждането на което страната очаква съдът да се произнесе по
исковата претенция, води до извънредна за индивида ситуация - стрес, неприятни
преживявания и напрегнатост. За да се приеме, че такива негативни оттенъци имат пряка
връзка с конкретно съдебно производство се следва наличието на доказателства, доколкото
съдът не може да формира правните и фактическите си изводи на догадки. При липсата на
доказателства, от които да се формира извод за пряка причинно-следствена връзка между
деянието - бездействието на органа на съдебната власт и вредите, които търпи ищеца - съдът
не може да направи извод за основателност на претенцията за вреди. Постоянна е съдебната
практика - така и Решение № 1370 от 30.01.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5853/2007 г., II г. о.,
ГК, докладчик съдията Бранислава Павлов, че отговорността по ЗОДОВ е деликтна и е
специфично проявление на принципа за отговорност на възложителя на работата по чл. 49
ЗЗД, като на ищеца е тежестта да докаже тези вреди и връзката между бездействието и
настъпването им, каквото ищеца в настоящето производство не осъществи.
Причинно-следствената връзка между деянието и вредата, за разлика от вината по смисъла
на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, не се презумира, а подлежи на доказване.
Когато свидетеля, воден от ищеца сочи, че той е с влошено здравословно състояние от
съдебните производства, не може да се направи еднозначен извод, че тези вреди се
настъпили само и единствено от забавянето при разглеждането на гр. дело № ..../... г. по
описа на Софийски градски съд, като за настоящия съдебен състав се налага извода, че това
състояние на ищеца е причинено от продължителността на всички съдебни производства от
и срещу ищците. Съдът не може и не е допустимо при липсата на доказателства да
преценява пропорционално вид и размер на вредите за ищците от гр. дело № ..../... г. по
описа на Софийски градски съд спрямо останалите съдебни производства, заради което
ищеца, както сочи свидетеля търпи влошаване на здравословното състояние. Вярно е, че по
6
смисъла на чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди - се носи
отговорност за всички имуществени и неимуществени вреди от държавата, в казуса от
ответника, и се следва тяхното обезщетяване. За да се достигне до такова обаче, съдът
следва от анализа на доказателствата, да направи извод за наличие на връзка между вредата
и бездействието на ответника. За да може да бъде ангажирана отговорността на Държавата
за вреди, настъпили в резултат на разглеждане на делото в „неразумен срок“, е необходимо
да са налице всички елементи на фактическия състав на нормата на чл. 2б от ЗОДОВ, а
именно: 1. ищецът да е страна по висящ, респ. приключил съдебен процес; 2. съдебното
производство да е с продължителност, надхвърляща рамките на обичайно необходимото
време за разглеждане и приключване на делото; 3. ищецът да е претърпял неимуществени
вреди и 4. причинените неимуществени вреди да произтичат пряко и непосредствено от
прекомерната продължителност на съдебният процес, като представляват закономерна
последица от забавянето, т.е. да е налице причинно-следствена връзка между
продължителността на съдебното производство и вредоносния резултат. В конкретния
случай , не са налице два елемента - не беше доказано по делото, че ищците са претърпели
неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с „неразумен срок“, в който се
разглежда гр.дело № ..../... г. по описа на Софийски градски съд.
При изложените мотиви на съда от фактическа и правна страна следва исковите претенции
да се отхвърлят като недоказани по основание и размер. Липсата на елемент от фактическия
състав на твърдяния от ищеца деликт, води до извода на съда за недоказаност на
основанието на иска, а на следващо място и до неустановяване на дължимост на
претендирания размер обезщетение.
По разноските
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът следва да се произнесе по
отговорността за разноски. Ищеца не претендира такива и разноски не му се дължат с оглед
изхода на спора. С новата ал. 4 на чл. 10 от ЗОДОВ /обн. ДВ, бр. 94 от 2019 г./ се предвижда
отговорност на ищеца за разноските за адвокатско или юрисконсултско възнаграждение при
отхвърляне изцяло или частично на иска. Ответникът е претендирал присъждане на
възнаграждение за процесуално представителство, което съдът определя в минимален
размер съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ от 100 лева. Ето
защо съобразно чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на
СГС възнаграждение за процесуално представителство в размер на 100 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, поради недоказаност предявения от Л. П. П., ЕГН ..., със
съдебен адрес - град София, 1606, ул. „Д.Г.“ № ..., вх. С, партер против Софийски градски
съд, представляван от Председателя Алексей Трифонов, с адрес - град София, бул. „Витоша“
№ 2 осъдителен иск с правно основание чл. 2б от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди във връзка с чл. 6, §1 от ЕКПЧ да бъде осъден Софийски градски съд да
заплати на Л. П. П. с ЕГН ... сумата от 9 580 лева - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и сумата от 20 лева - имуществени вреди поради неразглеждане на гр.
дело № ..../... г. по описа на Софийски районен съд в разумен срок.
ОСЪЖДА Л. П. П., ЕГН ..., със съдебен адрес - град София, 1606, ул. „Д.Г.“ № ..., вх. С,
партер да заплати на Софийски градски съд, представляван от Председателя Алексей
Трифонов, с адрес - град София, бул. „Витоша“ № 2 сумата от 100 лева, представляваща
разноски за процесуално представителство по гр. дело № ..../... г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд - в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8