№ 549
гр. Варна, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100500254 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.
Образувано е след Решение №60261/25.01.2022г., постановено по
касационно гражданско дело №1462/2021г. по описа на ВКС, с което е
отменено решение №56/11.01.2021г. по в. гр. дело №1996/2020 г. по описа на
ОС-Варна, ГО, като делото е върнато за ново разглеждане на друг състав от
въззивния съд с дадени задължителни указания за назначаване на нова
техническа експертиза, която да се изготви от софтуерен специалист.
Въззивното производство е инициирано по въззивна жалба на „Енерго-
Про Продажби“ АД срещу решение № 132/15.06.2020г., постановено по гр.
дело №1932/2019г. на 2-ри състав на ПРС, с което е прието за установено, че
ищецът Д. СТ. ИВ., НЕ ДЪЛЖИ на ответника „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, ЕИК *********, сумата от 5414.26лева, представляваща стойност на
служебно начислена ел. енергия за минал период 15.02.2018г. до 14.02.2019г.
за обект на потребление, находящ се в с. Добрина, № 141, община Провадия,
с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което вземане е
издадена фактура № **********/20.11.2019г., на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и необосновано,
постановено при съществено нарушение на процесуални правила. Излага, че
е налице правно основание за възникване на вземането на дружеството-
доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество ел.
енергия под формата на корекция на сметка, дължима на основание чл. 55 от
1
ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Твърди, че абонатът дължи заплащане на
потребеното количество ел. енергия, различно от отчетеното и на основание
договорното правоотношение между страните и установената неправомерна
намеса в СТИ. Към момента на извършване на проверката на СТИ са били
налице действащи правила за осъществяване на корекционната процедура, а
при непълнота в същите, следва да се приеме, че вземането на „Енерго-Про
Продажби“ АД, гр. Варна е за реално доставена и потребена електрическа
енергия, количеството на което е било отчетено от СТИ, но при месечното
отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано, вследствие
на софтуерно претарифиране на електромера. Ето защо предявеният иск за
установяване недължимост на исковата сума е неоснователен и следва да се
отхвърли, поради което моли да се отмени решението на ВРС и вместо него
бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен, тъй като сумата се дължи на осн. чл. 183 ЗЗД.
Чрез депозирания писмен отговор насрещната страна оспорва
въззивната жалба. Счита, че решението е правилно и законосъобразно, като
не са налице твърдените от въззивника пороци. Твърди, че жалбата е
неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като бъде постановено
решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение, както и да и
бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна
съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от Д. СТ. ИВ. ЕГН
********** срещу „Електроразпределение Север“ АД отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
дружеството сумата от 5414,26 лв., по фактура № **********/20.11.2019г.,
съставена за обект находящ се с.Добрина № 141, община Провадия с
абонатен номер ********** и клиентски номер **********, начислена за
извършена корекция за неправилно отчетена ел.енергия за период от
15.02.2018г. до 14.02.2019г. Ищецът излага, че е потребител на доставяна от
ответника ел. енергия, в посочения обект. Узнал, че е била извършена
проверка на електромера отчитащ потребяваната в обекта ел.енергия, при
която е съставен констативен протокол. В резултат на проверката му било
начислено допълнително количество електроенергия за минал период в
размер на процесната сума, за която е издадена и фактура. Оспорва това
количество да е било реално потребено от него, както и да е налице основание
за плащане на неговата цена. Оспорва процедурата, по която е извършена
корекцията и констатациите, съдържащи се в съставения при проверката
протокол. Твърди, че не са налице основания за извършване на корекцията на
сметката, поради отмяна на разпоредбите на ПИКЕЕ. По изложените
съображения моли предявеният от него отрицателен установителен иск да
бъде уважен, като ответното дружество бъде осъдено да му заплати
направените по делото разноски.
2
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника "Енерго-Про Продажби" АД, в който се оспорва предявеният
иск като неоснователен. Поддържа, че е налице основание за възникване на
вземането на ответното дружество за потребена електроенергия. Излага се, че
между страните е налице облигационно правоотношение по договор за
доставка на ел. енергия. Ответното дружество изпълнява задълженията си
добросъвестно и точно. Твърди, че е извършена проверка на средството за
измерване, при която са спазени задълженията на ответника, посочени в
общите условия. За проверката е съставен констативен протокол, на
основание чл. 55 от ПИКЕЕ. При техническата проверка относно
изправността на СТИ, обективирана в съставен констативен протокол, са
извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено натрупано
количество в скрит регистър. Електромерът е демонтиран със съмнение за
софтуерна манипулация, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за
експертиза в БИМ. От заключението на метрологичната експертиза е
установено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в
тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала
енергия в регистър 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. Абонатът е
потребител ел. енергия в количество различно от отчетеното поради което
дължи заплащането му, на основание чл.200 вр.чл.183 от ЗЗД. Моли се за
отхвърляне на предявения иск по тези съображения и претендира сторените
по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид
събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и
поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
Между страните липсва, че ищецът е потребител на електрическа
енергия, доставяна и продавана от ответника срещу определена цена за обект,
находящ се в с. Добрина № 141, община Провадия, абонатен номер
********** и клиентски номер **********.
От приетия по делото КП №1105490/14.02.2019, се установява, че на
посочената дата служители на „Електроразпределение Север“ АД са
извършили проверка на електромер фабричен №1115031500795403, при която
е установено, че СТИ измерва по 3 тарифи, поради което е демонтиран и
подменен с нов. Процесният електромер е поставен в индивидуална опаковка,
запечатана и пломбирана с пломба № 507084 и предаден за експертиза в
БИМ.
От Констативен протокол за техническа проверка №02665/12.11.2019г.-
АУ-Е-000029-10650/15.02.2019г., се установява, че при софтуерно четене е
установена намеса в тарифната схема на електромера, която за този тип
електромери трябва да бъде в две тарифи Т1 и Т2. Потребената
електроенергия се разпределя и трета тарифа Т3, която не се визуализира на
3
дисплея, като в Т3 са натрупани 028004,5 квч.. Електромерът не съответства
на метрологичните характеристики.
На основание извършената проверка “Електроразпределение Север” АД
е изготвило становище за начисляване на електрическа енергия, с което е
начислена общо ел. енергия в размер на 28004 kWh за период от 15.02.2018г.
до 14.02.2019г.
Въз основа на цитираното становище, на 20.11.2019г. „Енерго-Про
Продажби” АД издава фактура № **********/20.11.2019 г., с което е
определена цената на електрическата енергия по проведената корекционна
процедура за периода от 15.02.2018г. до 14.02.2019г. за 28004 квтч., в размер
на 5414,26 лв..
От заключението на приетата в хода на първоинстанционното
производство Съдебно-техническа експертиза, се установява, че към датата
на проверката процесното СТИ е бил сертифицирано техническо средство за
измерване на ел.енергия. Тарифа ТЗ не се е визуализирала на дисплея на
електромера и затова инкасаторът извършвал отчета не е бил в състояние да я
отчете. Наличието на показания в регистър Т. 3 показва софтуерно
въздействие върху електромера, чрез претарифиране по отделните тарифи
(регистри), в КП няма отбелязване за нарушение на целостта на
метрологичната и ведомствена пломби. Това показва, че СТИ не е отваряно с
цел неправомерен достъп, а е осъществено софтуерно претарифиране по
отделните регистри. Ел. енергията в регистрите, които не са били
визуализирани на дисплея е възможно да е преминала през електромера, но
със сигурност не може да се твърди този факт. По делото не е налице
протокол за първоначален монтаж на електромера, поради което не може да
се каже дали същите са били нулеви към датата на монтажа на електромера.
Съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесното
СТИ, констатирано от експертизата на БИМ. Натрупаното количество
ел.енергия в регистър Т.З е възможно да бъде отразено там след човешка
намеса чрез софтуерно проникване в паметта на електромера или техническа
неизправност на електромера, появила се в следствие на други фактори
/дефектирал хардуер например/. Аритметично течно са изчислени
начислените киловати, съгласно, цените, определени от КЕВР за процесния
период. Към датата на проверката има в невизуализираната тарифа Т.З
показания в размер на 28 004,5 kWh.
В производството пред настоящата инстанция съобразно указанията на
ВКС е допусната нова съдебно-техническа, изготвена от в.л. софтуерен
специалист. Вещото лице отговоря, че действията за активиране на
допълнителната тарифа и непоказването на натрупаното количество
електроенергия в нея на дисплея на СТИ Carat Digitron М02 с фабричен
№1115031500795403 са целенасочени човешки дейности и поведение, и
изключват техническа грешка. Наличието на показания в регистър 1.8.3 -
28004.5kWh (освен 1.8.1 и 1.8.2), който не е предвиден за битови абонати
съгласно разписаните правила на КЕВР, означава че съществуват данни за
4
неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното СТИ
Carat Digitron М02 с фабричен №1115031500795403. С осъщественото
софтуерно въздействие върху процесното СТИ се постига заобикаляне и
неплащане на част от изразходваната електроенергия, преминала през скрития
регистър 1.8.3. С използваната от „Енерго - Про Продажби" АД софтуерна
програма, промяна в показанията за преминалата електроенергия в
регистрите (1.8.0, 1.8.2, 1.8.3 и 1.8.4) не е възможна, а само четене на данните
на СТИ. Като се съобразят пропускателната възможност на СТИ и
присъединителните съоръжения,(в случая тя се определя от предпазител
50А), максимално допустимата мощност, която може да премине през
измервателния уред, е 11 kWh. Периодът на корекцията е определен на 365
дни, което пресметнато е ll*24*365=96360kWh. Преминалото и отчетено
количество ел. енергия в скрития регистър 1.8.3-28004, 5kWh е възможно да
премине през СТИ, дори и прибавяйки към нея отчетената консумация в
регистри 1.8.1 и 1.8.2 - 15862.6kWh. Отчетената в тарифа ТЗ електроенергия е
преминала през измервателната система на електромера, започвайки от датата
записана като последна параметризация в СТИ - 19.11.2015г. След като е
преминала през измервателната система на измервателния уред, това
означава, че тази енергия е доставена до обекта и съответно потребена. В.л
посочва, че към документите, приложени към делото не е успял да
открие констативен протокол за монтаж на СТИ, поради което поискал
да му бъде предоставен от "Електроразпределение Север" АД копие на
същия, което прилага като Приложение 1 от настоящата експертиза. В
КП №11150516/18.11.2015г. са отбелязани нулеви показания в тарифи
„дневна" и „нощна". Доколкото съгласно Закона за енергетиката,
Комисията за енергийно и водно регулиране определя тарифирането за
битови абонати, като използваните тарифи са две (освен в определени
изключения), а от друга страна Закона за измерванията чл. 28, съответно
НАРЕДБА ЗА СРЕДСТВАТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ,КОИТО ПОДЛЕЖАТ НА
МЕТРОЛОГИЧЕН КОНТРОЛ чл.662, ал 2, следва показанията във всички
тарифи, включително и неизведени, да са нулеви, то следва че СТИ е било
ново. Не е възможно абонат без специални технически умения и без софтуер
да извърши самостоятелно проверка на показанията в Т 3 и Т4. Налице е
техническа възможност служителите на „Енерго- Про" да извършат такава
проверка в момента на монтиране на СТИ, тъй като дружеството разполага
със съответния софтуер. Като дата на последната параметризация е записана
19.11.2015г. и тъй като в нея е използвана ТЗ, може да се приема тя като
начало на отчитането на ТЗ. Времевата схема за преминаването на
електроенергията през процесното СТИ може да се проследи, но не е
възможно да се определи и разграничи преминалата електроенергия като
дневна/нощна. В о.с.з в.л. посочва, че е технически възможно
препрограмирането да е било извършено и преди 18.11.2015г., но е възможно
да се е случило и след монтажа. Стойността на допълнително начисленото
количество ел. енергия е таксувано по технологични разходи, а не по дневна
5
или нощна ставка.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна
до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно. Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно
начислена електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване
или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия.
Предвид указанията, съдържащи се в Решение №60261/25.01.2022г.,
постановено по касационно гражданско дело №1462/2021г. по описа на ВКС
и в съответствие с актуалната константна практика на ВКС, въз основа на
фактическата обстановка по делото следва да се приеме, че в случая дори да
не е налице хипотезата на чл. 55 от ПИКЕЕ, то приложение следва да намери
нормата на чл. 183 от ЗЗД, доколкото реално доставеното количество енергия
е отчетено неправилно в средството за техническо измерване, поради което
абонатът отговоря по общите правила за продажба на стоки. Специалната
регламентация на договора за продажба на ел. енергия между
електроразпределителните дружества и крайните потребители, предвиден в
ЗЕ, не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на
ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цена на продадената енергия
и по-конкретно нормата на чл. 183 ЗЗД, според която когато е доставено
определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена
енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално
дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Горният извод следва
от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на
цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на
6
неоснователно обогатяване. При неправомерно въздействие върху СТИ от
страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената
електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и
действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с
дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от
евентуални неравноправни клаузи. При липса на специална регламентация на
процедурата и начина за преизчисляване на ел. енергия поради грешки в
отчитането й от СТИ, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за
гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните
крайни потребители. Затова в хипотеза на извършено софтуерно въздействие
върху СТИ, гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за
заплащане на реално потребена електрическа енергия. Договорите за
покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от
крайния снабдител по смисъла на § 1, т. 28а, б. "а" от ДР на ЗЕ с крайния
клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо
лице и използва доставената ел. енергия за лично потребление, или е
търговец, респ. юридическо лице – нетърговец, тези транслативни възмездни
двустранни сделки пораждат правните последици на договора за покупко-
продажба /чл. 183 и сл. ЗЗД/, респ. на договора за търговска продажба / чл.
318 и сл. ТЗ/. Следователно правното действие на тези договори попада под
приложното поле на ЗЗД, респ. на ТЗ, тъй като учредените от тях договорни
правоотношения са възникнали или между търговец и физическо лице-
нетърговец и за тях следва да се прилагат правилата, уредени в ЗЗД – арг. чл.
318, ал. 2 ТЗ, или между търговци, като за тях приложение намират
разпоредбите, уреждащи договора за търговска продажба. И при двете
правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат
две основни задължения - да прехвърли правото на собственост върху
описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на
купувача /да извърши доставката на ел. енергия до границата на собственост
върху електрическите съоръжения на крайния клиент по смисъла на чл. 116,
ал. 7 ЗЕ, а за купувача /краен клиент на ел. енергия/ - да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите /арг. чл. 110, ал. 2 ЗС/, предмет на
договорите – чл. 200, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ. Тъй като договорът за
продажба, вкл. и за търговска продажба представлява консенсуална
двустранна правна сделка, при неговото сключване се пораждат правните
последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните и в
този смисъл, предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на
уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в
изпълнение на породените от него договорни задължения. По силата на чл.
200, ал. 2 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго, т. е. за да възникне
изискуемостта на задължението за заплащане на продажната цена, продавачът
трябва да изпълни задължението си да предаване на вещите, предмет на
договорното правоотношение. Съгласно чл. 120 ЗЕ електрическата енергия,
7
доставена на крайни клиенти, се отчита със средства за търговско измерване,
които са собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора
на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на клиента. За да възникне правното задължение на
крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да
установи в процеса на доказване по правилата на чл. 154, ал. 1
ГПК действително доставеното количество електроенергия за минал период,
вкл. и в случаите когато е доказано по несъмнен начин, че върху СТИ е
извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена
цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. В този
смисъл, неправилно отчетеното количество на реално доставена
електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за
виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди по реда на чл.
79, ал. 2 вр. чл. 82 ЗЗД, а парично притезание в патримониума на продавача,
представляващо продажна цена за действително, реално доставено
количество електрическа енергия през съответния период, за който е
начислена. /арг. чл. 200, ал. 2 ЗЗД/.
В тази хипотеза е необходимо доставчикът да докаже количеството на
реално доставената ел. енергия в обекта на потребление на клиента в
процесния период, както и разликата между заплатеното и действително
дължимото.
Във връзка с показанията на СТЕ при монтирането му в обекта на
ищеца, съдът съобрази следното:
При първоначалното разглеждане на делото пред ВРС, ВОС и ВКС
протокол за монтаж на СТЕ не е бил представен. С оглед поставената задача
на допълнителната СТЕ -след връщане на делото за ново разглеждане, и в
изпълнение на задължителните указания, съдържащите се отменителното
решение, вещото лице –инж. К. е посочил в СТЕ, че към документите,
приложени към делото не е успял да открие констативен протокол за монтаж
на СТИ, поради което поискал да му бъде предоставен от
"Електроразпределение Север" АД копие на същия, което прилага като
Приложение 1 от експертиза. В КП №11150516/18.11.2015г. са отбелязани
нулеви показания в тарифи „дневна" и „нощна".
Следва да се отбележи, че доказателствената тежест за установяване на
коя дата и с какви показания е било монтирано СТИ е за ответника по делото,
т.е. за „Енерго Про Продажби АД“, което следва да установи, че
електромерът е било монтиран на обекта на потребление на ищеца с нулеви
показания по всички тарифи.
Такива доказателства „Енерго-про Продажби“ АД не е представило.
Протоколът за монтаж е представен от в.л. като приложение към СТЕ,
но според съда вещото лице няма нито право, нито възможност да събира
вместо страните и да представя от тяхно име доказателства по делото.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест не е поискал приобщаването на
8
този протокол към доказателствата по делото. Ищецът, от своя страна, чрез
молбата вх. №8923/12.04.2022г., депозирана преди о.с.з. изрично е оспорил
отговора на в.л. по т.6 от експертизата, като е поискал заключението по тази
точка да не се взема предвид от съда, и Констативният протокол
№11150516/18.11.2015г. да не се приеме и цени като доказателство по делото.
Предвид всичко изложено, настоящият състав счита, че ответникът,
чиято е доказателствената тежест, не е установил чрез пълно и главно
доказване, че СТИ, отчитащо ел. енергията в обекта на ищеца през процесния
период, към датата на монтажа му – 18.11.2015г. е бил с нулеви показания,
както и, че посоченото в корекционната фактура количество ел. енергия е
било потребено именно от ищеца след датата на монтажа на електромера в
неговия обект.
По тези съображения, съдът намира, че по делото не се установява по
безспорен начин, че допълнително начисленото количество ел. енергия е било
реално доставено в обекта на ищеца, поради което и според настоящият
състав за последния не е възникнало задължение да заплати нейната цена на
осн. чл. 189 ЗЗД. Предвид липсата на данни, не може да бъде направен и
извод за точния период, в който евентуално е било доставено претендираното
количество ел. енергия.
С оглед изложеното, настоящият състав намира предявеният
отрицателен установителен иск за основателен и като такъв същият следва да
се уважи изцяло. Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции обжалваното първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемата страна за
компенсация на разноските, направени за защита във въззивното
производство и в производството пред ВКС, водени по неоснователна
въззивна жалба, следва да бъде уважена. Претендират се разноски в размер на
800лв. за производството пред настоящата инстанция, представляващи
заплатени в брой адвокатски възнаграждения, съгласно приложения списък
по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие. Съгласно
указанията на ВКС, на въззиваемия следва да бъдат присъдени и разноските
за производството пред ВКС и предходното разглеждане на делото във
въззивната инстанция в размер на 1400лв. С оглед на което съдът намира, че
следва да му бъде присъдена сумата в общ размер на 2200лв., включваща адв.
хонорар за двете въззивни производства и по касационното дело. В
проведеното по делото открито съдебно заседание въззивникът, чрез своя
процесуален представител, изрично е релевирал възражение за прекомерност
на претендираното възнаграждение. С оглед на действителната фактическа и
правна сложност на делото, въззивният съд счита, че уговореният адв,
хонорар за защита пред различните инстанции е към минималния
нормативноустановен размер, поради което същите не са прекомерни, което
обуславя неоснователността на искането на въззивника по чл. 78, ал. 5 от
9
ГПК. Възражението за прекомерност се явява неоснователно и предвид
факта, че въззивното дружество е претендирало разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1440 лв. за всяка инстанция, а фактическата и
правна сложност на делото е еднаква и за двете страни.
Воден от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №132/15.06.2020 г., постановено по гр. дело
№1932 по описа за 2019 г. на Районен съд –Провадия , 2-ри състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „ЕНЕРГО - ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, ДА ЗАПЛАТИ
на Д. СТ. ИВ., ЕГН ********** от гр. Велико Търново*********** сумата от
2200.00лв./две хиляди и двеста/ лв., представляваща съдебни разноски за
производството по в. гр. дело №1996/2020г. на ВОС, к. гр. д. №1462/2021г. на
ВКС и за настоящото въззивно производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10