Решение по дело №403/2019 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 9
Дата: 7 януари 2020 г. (в сила от 23 септември 2020 г.)
Съдия: Мариана Димитрова Шотева
Дело: 20197150700403
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 № 9/7.1.2020г.

гр.Пазарджик

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Пазарджишкият административен съд, в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Административен съдия: МАРИАНА ШОТЕВА

 

и секретар Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Шотева адм.д.№ 403/19 г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид:

 

 

Производството е по реда на  ЗМСМА и е образувано по жалба от ЕТ“Анкона – А.Л.“ ЕИК ********* , представляван от А.Л. , със седалище и адрес на управление с.Варвара, обл.Пазарджик, чрез адв.Н.Б. и със съдебен адрес ***-3  против Решение № 015/22.03.2019г. издадено от зам.кмет на община Септември,в частта определяща правата и задълженията за заплащане на таксите за водовземане, както и частта, определяща „Цел на водовземането“ .

В жалбата се твърди, че оспореното решение е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила и относимите материалноправни разпоредби Поддържа се, че липсва компетентност на издателя на решението, доколкото правомощията за служебно изменение на разрешенията за водовземане на минерална вода са делегирани единствено на общинския съвет. Жалбоподателят моли за отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно - издадено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта му. В съдебно заседание и в писмено становище моли да се прогласи нищожността на решението.Претендира присъждане на направените по делото разноски

Ответникът – зам. кмета на Община Септември , чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения за законосъобразност на процесното решение. По същество на спора, моли съдът да я отхвърли като неоснователна.Заявена е претенция за присъждане на разноски

Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото оказателства, прие за установено от фактическа страна следното.

Не е спорно между страните, че оспорващото дружество е титуляр на разрешително за водовземане от минерална вода № 31610097/08.02.2017г. , издадено от директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район, от находище за минерална вода „Варвара“- № 15 от Приложение № 2 към чл 14. Ал. 2 на Закона за водите /ЗВ/, от Каптиран естествен извор КЕИ № 1 „Варвара“, с цел на използването – за водоснабдяване на „Семеен хотелски комплекс“ , разположен на територията на УПИ II – търговия и услуги на кв. 9 „Варварски минерални бани“, общ.Септември, обл.Пазарджик.

          С процесното Решение № 015/22.03.2019г. е изменено служебно Разрешително за водовземане от минерална вода №31610097/08.02.2017г. административния орган се е позовал на Решение №74/29.05.2018г.на Министъра на околната среда и водите, параграф133, ал.10,т.1,ал.11 и ал.12 от Закона за одите, чл.11,ал.4 и параграф 4 от Наредбата за условията за водовземане на минерална вода от находище на минерална вода – изключителна държавна собственост – Варвара, предоставено безвъзмездно за управление и ползване на община Септември,приета с Решение № 1075 на ОбС – гр.Септември взето с протокол № 56 на редовно заседание, проведено на 30.10.2018г. и Тарифа за таксите за издаване на разрешително за водовземане и за таксите за водовземане от находище на минерална вода „Варвара“ безвъзмездно предоставено от Държавата на община Септември за ползване и управление за срок от 25 години, приета с Решение № 10 76 на общински съвет гр.Септември и Решение № 1205/2019г. на общински съвет гр.Септември.

 

Министърът на околната среда и водите е делегирал на кмета на Септември управлението на предоставената минерална вода от посоченото находище и стопанисване на същото находище в съответствие с изискването на Закона за водите и подзаконовите нормативни актове по приложението му

Във връзка с това решение на Министъра на околната среда и водите, от заместник-кмета на Септември до Общински съвет Септември е направено предложение за даване на съгласие за служебно изменение на издаденото на оспорващото дружество разрешително за водовземане от минерална вода № 31610097/08.02.2017, в частта, определяща правата и задълженията за заплащане на таксите за водовземане, както и частта, определяща „цел (цели) на водовземането", в съответствие с Тарифата за таксите за издаване на разрешително за водовземане и за таксите за водовземане от находище на минерална вода „Варвара", безвъзмездно предоставено от държавата на Септември за ползване и управление за срок от 25 години, приета с решение № 1076 на Общински съвет - [населено място], взето по протокол № 56/30 10 2018г, и Наредбата за условията за водовземане на минерална вода от находище на минерална вода - изключителна държавна собственост - Варвара предоставено безвъзмездно за управление и ползване на Септември. Предложението е разгледано на заседание на общинския съвет, проведено на 27. 02. 2019г, и е взето решение за даване на съгласие за служебно изменение на разрешителното, обективирано в протокол № 60/27.02.2019г.

Съгласно заповед №361/20 03 2019г на кмета на Септември е делегирал правомощия на инж .Явор Митев на длъжност „заместник кмет по социалната и икономическа политика" към общинска администрация Септември, да подписва решения за изменения, продължаване, преиздаване, прекратяване или отнемане на разрешителни, както и служебни изменения на разрешителни за водовземане от находище на минерална вода „Варвара", общ Септември, издадени преди и след предоставяне на находище на минерална вода „Варвара " за стопанисване, управление и ползване на Септември.

В резултат на образуваното административно производство, от заместник-кмета на Септември е издадено процесното Решение №015/22.03.2019г. за служебно изменение на Разрешително за водовземане от минерална вода №31610097/08.02.2017г. С цитираното решение са изменени частта, определяща правата и задълженията за заплащане на таксите за водовземане, както и в частта „Цел (цели) на водовземането" както следва

I Задължение за заплащане на такса за водовземане: Титулярът на разрешителното :

1 .1. Заплаща такса за водовземане, определена на база единичния размер на таксата, в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана черпената вода, температура на минералната вода и размерът на отнетия при водовземането обем вода от разрешения годишен воден обем, съгласно настоящето разрешително по Тарифа за таксите за издаване на разрешително за водовземане и за таксите за водовземане от находище на минерална вода „ Варвара " безвъзмездно предоставено от държавата на Септември за ползване и управление за срок от 25 години, приета с решение № 1076 на Общински съвет Септември, (чл 8, ал 1 от Тарифата). В случаите на липса, повреда или несертифициране на измервателните устройства за изчисляване на таксата за водовземане се таксуват разрешените в разрешителното количества, (чл 5, ал2 от Тарифата),

1.2 Ежегодно към 31 януари на следващата календарна година титулярът на разрешителното, представя в общинска администрация – Септември информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от Министъра на околната среда и водите, съобразена с чл. 8, ал. 1 от Тарифата (чл.6, ал 1 от Тарифата).

1.3. Титулярът на разрешително,следва да заплати дължимата такса в срок и по банковата сметка наСептември, като в платежния документ посочва номера на разрешителното, периода за който внася таксата, основанието за плащане (вида на таксата) и че същата е по Закона за водите, (чл. 9, чл. 10 и чл. 11 от Тарифата),

1.4. Дължимата такса за водовземане от минерална вода влиза в сила от датата на издаване на решението за служебно изменение на разрешително за водовземане от минерална вода № 31610097/08.02.2017г.

    II.  В частта Цел (цели) на водовземането, текстът „За други цели" се променя , така „За други стопански и производствени цели", съгласно приетите Наредба за
условията за водовземане на минерална вода от находище "Варвара ".

При тази установена фактическа обстановка, съдът изведе следните правни изводи.

Всяка промяна в разрешителния режим с предмет водовземане по чл.44, ал. 2 ЗВ се извършва с административни актове по чл. 76, ал. 1 ЗВ и съответно подлежи на съдебен контрол- чл 77, ал.3 ЗВ. В тази връзка може да се заключи, че се оспорва подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от отмяната му. Жалбата е подадена в преклузивния 14 дневен срок, считано от датата на съобщаване на акта – 29.03. 2019г на неговия адресат.

 Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения. Установява се, че липсва персонална компетентност на издателя на решението – зам. кмета на община Септември. Правомощията на кмета на общината за служебно изменение на разрешенията за водовземане на минерална вода са делегирани от Министъра на околната среда и водите с решение № 74/29 05 2018г на Министъра на околната среда и водите, издадено на основание § 133, ал. 4 вр с ал. 5 от ПЗР към ЗИД на ЗВ. С оглед предоставеното ползване чрез цитираното решение на Министъра на околната среда и водите и съгласно  § 133, ал 9, т.2, б "г" от ПЗР към ЗИД на ЗВ и § 133, ал. 11 от ПЗР към ЗИД на ЗВ единствено кметът на съответната община разполага с правомощия да изменя, продължава, преиздава, прекратява или отнема разрешителни, издадени преди предоставяне на находището на минерална вода за управление и ползване от общината, както и да изменя служебно разрешителните, издадени преди предоставяне на находището на минерална вода за управление и ползване от общината, в частта, определяща правилата и задълженията за заплащане на таксите за водовземане. В закона не е предвидена възможност посочените правомощия да бъдат делегирани на друг административен орган.

Съгласно тълкувателно решение № 4/22.04.2004г по т.дело №4/2002г на ВАС делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно , за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Той не запазва за постоянно делегираното правомощие. Делегирането на административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения никой не може да делегира правомощия, които не притежава, не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган, органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму. Съгласно чл. 39, ал. 4 ЗМСМА кметът на общината може да оправомощава заместник-кметове да изпълняват техни правомощия в случаите, когато това е предвидено в закон

В разглеждания случай липсва предвидена в ЗВ или друг нормативен акт възможност да бъдат делегирани правомощията на кмета на Септември, свързани с предоставянето за срок до 01.01.2036г. безвъзмездно на Септември за управление и ползване на находище на минерална вода, намиращо се на нейна територия. В този смисъл следва да се приеме, че т.2 от посочената по-горе заповед №361/20.03.2019г на кмета на Септември, с която последният е делегирал на зам. кмета на общината да осъществява правомощията му по § 133, ал. 9, т 2, б 'г" от ПЗР към ЗИД на ЗВ и § 133, ал. 11 от ПЗР към ЗИД на ЗВ, свързани с изменение на издадени разрешителни за водовземане, е незаконосъобразна. От това следва, че инж .Явор Митев не е имал компетентността да издаде оспореното решение, което е нищожно поради липсата на персонална компетентност на неговия издател. Нарушено е ограничението, че не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган.В контекста на цитираните по-горе специфика на института на делегацията може да се заключи, че е нарушено и другото ограничение - „органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму". Правомощията са делегирани от Министъра на околната среда и водите с решение № 74/29. 05. 201 на Министъра на околната среда и водите в полза на кмета на Септември, като възможността за такава делегация е предвидена в закона - §133,ал.4, вр. с ал.5от ПЗР към ЗИД на ЗВ. Делегираните веднъж правомощия е недопустимо да се делегират отново на друг административен орган, какъвто е процесният случай. Незаконосъобразно кметът на общината със заповед №361/20. 03. 2019г. е делегирал на неговия заместник предоставените му правомощия с решение № 74/29.05 2018г на министъра. Ето защо и поради тези съображения атакуваното решение е издадено от некомпетентен административен орган.

Съдът счита също, че при издаване на акта не са били спазени административнопроизводствените правила, като адресатът на оспореното решение е бил лишен от възможността да участва в развилото се административно производство по издаването му. Съдът констатира, че процесното решение е издадено в нарушение разпоредбите на чл 26. ал 1 АПК (изискващ уведомяване на заинтересовани граждани и организации за образуването на административното производство), което представлява съществено нарушение на административно-производствените правила. По делото не са ангажирани доказателства жалбоподателя да е бил уведомен за образуването на производството и да му е била осигурена възможност за участие в него. Особено с оглед на частта от оспореното решение, с която е изменено издаденото в полза на ЕТ „Анкона- А.Л.“ разрешително по отношение на „Цел (цели) на водовземането" В тази част въобще административният орган няма правомощия служебно да изменя разрешителното.Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 и 2 АПК постановява, че за започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя, а ако адресът или другите възможни начини за уведомяване (телефон, факс, електронна поща) на заинтересованите граждани и организации са неизвестни, съобщаването се извършва по реда на чл.61 ал 3 от същия кодекс. От систематичното, логично и граматично тълкуване на чл.26 от АПК следва, че административният орган има задължение да уведоми лицата, чиито права и законни интереси биха били засегнати от издаването на индивидуалния административен акт. Изключение е предвидено единствено за заявителя, тъй като именно той поставя началото на административното производство. В настоящия случай жалбоподателят не е заявител, а страна - адресат на оспореното решение, чийто права са засегнати в хода административното производство. Може категорично да се заключи, че в разглеждания случай е осъществена хипотезата на чл. 168, ал. 4 АПК (нова - ДВ, бр 77 от 2018г , в сила от 01.01.2019г.) Съгласно тази разпоредбата съществено нарушение на административнопроизводствените правила при всички случаи е налице, когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт. Резонно е законодателното решение изрично да определи лишаването от възможността да участват засегнатите лица в производството по издаване на засягащия ги индивидуален административен акт като съществено процесуално нарушение.

Освен това видно от съдържанието на оспореното решение е, че липсват каквито и да е мотиви, въз основа на които е изменено разрешително за водовземане от минерална вода, издадено в полза на ЕТ „Анкона- А.Л.“ . Липсват посочени фактически основания, поради които е постановено решението.

Обсъдените съществени нарушения на административнопроизводствените правила безусловно обосновават наличие и на отменителното основание по чл. 146, т. 3 АПК.

По изложените съображения съдът смята, че подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена. Постановеното решение е нищожно поради липсата на компетентност на издалото го лице. Освен това за по-голяма прецизност са изложени съображения и за неговата незаконосъобразност съобразно чл. 146, т. 3 АПК.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат възстановени направените разноски в процеса, които възлизат в общ размер на 1050 лева и представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева и заплатена по сметка на съда държавна такса в размер на 50 00 лева

Така мотивиран, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Пазарджик първи  състав на основание чл. 172 ал 2 АПК

 

РЕ ШИ:

 

ОБЯВЯВА  нищожността на Решение № 015/22.03.2019г. издадено от зам.кмет на община Септември,в частта определяща правата и задълженията за заплащане на таксите за водовземане, както и частта, определяща „Цел на водовземането“

ОСЪЖДА Община Септември да заплати на ЕТ“Анкона – А.Л.“ ЕИК ********* , представляван от А.Л. , със седалище и адрес на управление с.Варвара, обл.Пазарджик сумата от 1050 лева, съставляваща сторени в съдебното производство разноски, на основание чл 143, ал 1 АПК

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от уведомяването на страните пред Върховен административен съд

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от него по реда на чл. 137 АПК

 

 

                                                             СЪДИЯ:/п/

 

РЕШЕНИЕ №11807/23.09.2020 Г. ПО АД№3324/2020 Г. НА ВАС

ОСТАВЯ В СИЛА решение №9 от 07.01.2020г. по адм. д. №403/2019г. на Административен съд - Пазарджик.
ОСЪЖДА ОБЩИНА - Септември да заплати на ЕТ“Анкона – А. Линчев“ ЕИК *********, представляван от А. Линчев , със седалище и адрес на управление с.Варвара, обл.Пазарджик, разноски по делото в размер на 2000,00 (две хиляди) лева.
Решението е окончателно.