РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. ХАСКОВО, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ
при участието на секретаря Д. Й. Х.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20255600500294 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №988/27.12.2024г., постановено по гр.д.№2046/2023г. Районен съд-
Хасково: ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Х. Ц., ЕГН **********, от гр.***, ж.к. ***, против
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София,
район „Витоша“, кв. “Малинова долина“, ул.“Рачо Петков - Казанджията“ № 6, сграда
Матрикс Тауър, етаж 4-6, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК
да се приеме за установено, че не дължи сумите по изпълнителен лист от 17.08.2011г.,
издаден по Ч.гр.д. №2542/2011г. по описа на Районен съд - Хасково, възлизащи на общо
3241.90 лева към 20.09.2023г., за принудителното събиране на които е образувано изп. д. №
20168750401578 по описа на ЧСИ Захари Запрянов, поради погасяването им по давност,
като неоснователен; СЪЖДА Ц. Х. Ц., ЕГН **********, от гр.***, ж.к. ***, да заплати на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София,
район „Витоша“, кв. “Малинова долина“, ул.“Рачо Петков - Казанджията“ № 6, сграда
Матрикс Тауър, етаж 4-6, направените по делото разноски в размер на 150 лева,
представляващи възнаграждение за юрисконсулт.
Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Ц. Х. Ц.,
която чрез пълномощника си го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за
неправилност. Поддържа, че вземанията по изпълнителен лист от 17.08.2011г., издаден по
1
ч.гр.д.№2542/2011г. на РС-Хасково са погасени по давност. Претендира от въззивната
инстанция да отмени обжалваното решение на РС-Хасково и вместо него да постанови ново
по съществото на спора ,с което да уважи изцяло предявения отрицателен установителен
иск. Претендира и присъждане на разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна
„ЕОС Матрикс“ЕООД-гр.София, с който се оспорва подадената въззивна жалба и се излагат
доводи за нейната неоснователност. Прави искане въззивната инстанция да потвърди
обжалваното решение на РС-Хасково. Претендира присъждане на юристконсултско
възнаграждение.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за
установено от фактическа страна следното:
РС-Хасково е бил сезиран с отрицателен установителен иск предявен от ищцата
Ц. Х. Ц., ЕГН **********, от гр.***, ж.к. *** срещу ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр.София, район „Витоша“, кв. “Малинова
долина“, ул.“Рачо Петков - Казанджията“ № 6, сграда Матрикс Тауър, етаж 4-6. Ищцата е
претендирала да се признае за установено по отношение на ответника, че не му дължи
сумите по изпълнителен лист от 17.08.2011г., издаден по ч.гр.д.№2542/2011г. по описа на
РС-Хасково, възлизащи на общо 3241.90 лева към 20.09.2023г.
По делото е установено, че с изпълнителен лист от 17.08.2011г., издаден в
рамките на развило се заповедно производство по ч.гр.д.№2542/2011г. на Районен съд-
Хасково ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 3241.90 лева, ведно със
законната лихва и разноски, по сключен между нея и „Банка ДСК“ АД договор за кредит от
28.05.2009г.
Установено е също, че на 18.04.2012г. е подписан договор за цесия между „Банка
ДСК“ АД и „ОТП Факторинг" ООД, а впоследствие на 26.07.2016 г. било образувано
изпълнително дело № 1578/2016 при ЧСИ Захари Запрянов с взискател „ОТП Факторинг“ и
длъжници ищцата и нейният баща Х. Ц. К.. На 13.07.2019г. е подписан договор за цесия
между „ОТП Факторинг“ ООД и „ЕОС Маткрикс“ ЕООД, по силата на който задължението
по изпълнителното дело било прехвърлено на ответното дружество.
Не се спори,че изпълнителният лист посочен по-горе и е издаден въз основа на
Заповед за изпълнение на парично задълржение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с
която е разпоредено длъжникът Ц. Х. Ц. и длъжникът Х. Ц. К., двамата от гр.***, солидарно
да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 3 241.90 лева главница; 529.79 лева договорна
лихва от 28.05.2009г. до 15.08.2011г.; 270.59 лева наказателна лихва от 13.10.2010г. до
15.08.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 15.08.2011г. до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски: 80.85 лева - държавна такса и 261 лева - юрисконсултско възнаграждение;
дължими по извлечение от счетоводните книги на банката с № 17176264/15.08.2011г. по
2
Договор за кредит от 28.05.2009г.
С молба вх. № 51882/26.07.2016г. дружеството „ОТП „Факторинг България“ е
образувало изпълнително дело № 1578/2016г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов с район на
действие - района на Окръжен съд - Хасково. В молбата за образуване на изпълнително
производство взискателят „ОТП Факторинг България“ ЕАД е посочил, че процесното
вземане му е било прехвърлено /цедирано/ от първоначалния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД по
силата на Договор от 12.04.2012г. В последствие същото вземане е било прехвърлено при
условията и по реда на ЗЗД на кредитора „ЕОС Матрикс“ ЕООД - ответник в настоящото
производство.
На 26.07.2016г. на длъжника Ц. Х. Ц. е била изпратена Покана за доброволно
изпълнение, която е била получена на 01.08.2016г. На същата дата, ведно с Поканата за
доброволно изпълнение, е било връчена и самата Заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена по реда на чл.417 от ГПК. От заключението на назначената съдебно-
графологична експертиза се установява, че покана за доброволно изпълнение с изх.№
53955/26.07.2016г., изпратена от ЧСИ по изп.д.№ 1578/2016г. до ищцата Ц. Х. Ц., не е
подписана от същата в качеството й на получател – длъжник, като същият извод се налага и
по отношение на подписа върху Уведомление с изх.№ 53965/26.07.2016г. за връчване на
Заповед за изпълнение на парично задължение. Същите документи са били изпратени и до
солидарния длъжник Х. Ц. К., като по делото се съдържат данни за постъпили суми от него
за погасяване на задължението.
За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е събрал
всички необходими и относими доказателства, които са обсъдени поотделно и взети в
тяхната съвкупност.Фактическата обстановка е напълно изяснена, поради което не се налага
приповтарянето й, а събраните от районният съд доказателства ще се обсъждат с оглед на
оплакванията наведени във въззивната жалба.
Съгласно разпоредбата чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение на Районен съд-Хасково е валидно и допустимо.Решението е
и правилно,съобразено с изискванията на материалния закон по следните съображения:
Доколкото в случая ищцата се позовава на изтекла погасителна давност, настъпила
за цялото процесно вземане след издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния
лист по Ч.гр.д. № 2542/2011г. по описа на Районен съд - Хасково, същата следва при
условията на пълно и главно доказване да установи наличието на това основание, с
допустимите по ГПК доказателства и доказателствени срества. С оглед заключението на
назначената по делото съдебно-графологичната експертиза поканата за доброволно
изпълнение с изх.№ 53955/26.07.2016г., изпратена от ЧСИ по изп.д.№ 1578/2016г. до ищцата
Ц. Х. Ц. и Уведомление с изх.№ 53965/26.07.2016г. за връчване на Заповед за изпълнение на
парично задължение, не са подписани от ищцата в качеството й на получател – длъжник,
3
поради което може да се приеме по несъмнен начин,че не е налице лично връчване на
ищцата на поканата за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение на парично
задължение. По делото обаче са налице доказателства, че длъжникът, в случая ищцата в
настоящето производство, е узнала за наличието на издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу нея, в качеството й на солидарен длъжник
,съвместно с баща си. Липсата на подпис върху посочените документи е оспоримо и
очевидно не е налице лично връчване на посочените документи, но в конкретният случай е
годно да породи правно действие. В тази връзка искът по чл.439 от ГПК е допустим, тъй
като има образувано изпълнително дело, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение,
тъй като тази заповед безспорно е влязла в сила по отношение на другия солидарен
длъжник.Този длъжник/баща на ищцата/ не е възразил и изпълнителното производство се е
развило по отношение на него и по същото дори са постъпили плащания. Ето защо съдът
счита,че не и могло да се приеме,че искът по чл.439 от ГПК е преждевременно предявен,
защото изпълнителното производство вече е започнало, поради което следва да се провери
редовността на издадения изпълнителен лист срещу ищцата при разглеждането на този иск
и то в настоящето производство. В този ред на мисли самата ищца не твърди, че след като
не е подписала лично поканата за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение при
връчването не е узнала до момента на предявяване на иска по чл.439 от ГПК /20.09.2023г./
за издадения изпълнителен лист и заповед за изпълнение, в които фигурира като солидарен
длъжник с баща си и образуваното срещу нея още през 2016г. изпълнително производство. В
тази връзка ищцата поддържа в исковата си молба знание за наличието на наложени запори
върху трудовото възнаграждение и изискването на информация за наличие на банкови
сметки открити на нейно име през 2016г., които твърдения сами по себе си изключват
възможността, да не е узнала за воденото срещу нея изпълнително производство. Ето защо
настоящият съдебен състав счита, че през 2016г. ищцата е узнала за издадената срещу нея
заповед за изпълнение и тъй като липсват данни да е подала възражение по чл.414 от ГПК
срещу тази заповед за изпълнение, същата се е стабилизирала, поради което са били налице
и основанията за издаване на изпълнителен лист. В подкрепа на този извод на съда е и
обстоятелството, че взискател по изпълнителното дело образувано през 2016г. е „ОТП
Факторинг България“ ЕАД , на когото процесното вземане е прехвърлено /цедирано/ от
първоначалния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД посочен в изпълнителният лист от 17.08.2011г.
по силата на Договор от 12.04.2012г. и в последствие същото вземане е било прехвърлено
при условията и по реда на ЗЗД на кредитора „ЕОС Матрикс“ ЕООД - ответник в
настоящото производство. За наличието на тези прехвърляния настоящата ищца, длъжник в
изпълнителното производство с оглед приложените документи е била надлежно
уведомена/няма и твърдения в противна насока/, поради което съдът счита,че същата още
през 2016г. е узнала за издадения срещу нея изпълнителен титул, послужил като основание
за образуване на изпълнителното производство. В случая не следва да се прилага и
разпоредбата на чл.423 от ГПК за възстановяване на срока за подаване на възражение
против нередовно връчена заповед за изпълнение на парично задължение тъй като има
образувано изпълнително дело, по което един от солидарните длъжници, в случая ищцата,
4
оспорва самото вземане, позовавайки се на неговото погасяване по давност.
В настоящият случай изпълнителното производство е било образувано през 2016г.
като още с образуването му са предприети съответните действия по принудително
изпълнение. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, и се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение. Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие, съгласно чл.116, б. “в“ от ЗЗД. Съгласно т.10 на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8
от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите към
т.10 на ТР от 2015г. се приема, че давността се прекъсва с предприемането на всяко
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ - насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.н. „перемпция“
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Перемпцията е без правно значение за прекъсването
на давността. Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният
изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети
изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили
права /напр. купувачите от публична продан/, както и редовността на извършените от трети
задължени лица плащания.
В настоящият случай предвид липсата на доказателства, че разпореждането за
издаване на изпълнителен лист е било обжалвано или пък , че е постъпило възражение
срещу заповедта за незабавно изпълнение съдът счита,че вземанията по този изпълнителен
лист от 17.08.2011г. са били ликвидни и изскуеми, поради което спрямо тях е започнала да
5
тече погасителна давност която е пет годишна и по принцип би изтекла на 17.08.2016г.
Преди изтичането на погасителната давност за вземането, на 15.07.2016г. е образувано
изпълнително производство, което не я прекъсва.Давността не се прекъсва и с изпращането
на поканата за доброволно изпълнение, но се прекъсва с изпращането на запорно съобщение
до работодателя на ищцата на 26.07.2016г., от който момент тече нова давност, която винаги
е пет годишна и би следвало да изтече на 26.07.2021г.Липсват данни по изпълнителното
дело след 26.07.2016г. взискателят по същото да е предприемал други същински действия
по принудително изпълнение срещу ищцата в продължение на 2 години /до 26.07.2018г./,
тъй като данните за предприемането на такива действия са едва от 21.01.2019г. В случая е
настъпила перемция по изпълнителното дело на 26.07.2018г., но същата е без правно
значение за прекъсване на давността.Давността продължава да тече, но преди за изтече на
26.07.2021г. са предприети нови действия по принудително изпълнение-искане за налагане
на запор върху трудово възнаграждение и банкови сметки, съответно от 17.01.2019г. и от
21.09.2021г., поради което тази давност отново е прекъсната и от последната дата започва да
тече нова пет годишна давност, която би следвало да изтече на 21.09.2026г.
Видно от молбата за образуване на изпълнителното дело - от 15.07.2016г.
взискателят е направил конкретни искания за осъществяване на конкретни изпълнителни
действия от страна на ЧСИ - да наложи запор върху трудовото възнаграждение на
длъжниците.Това "искане да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи" - съгласно мотивите към
т. 10 на цитираното по-горе ТР. Действително, в разпоредбата на ЗЗД, уреждаща
прекъсването на давността /която стартира и хода на новата давност/, конкретно в
изпълнителното производство - чл. 116 б. в, е посочено, че тя се прекъсва "с предприемане
на действия за принудително изпълнение", но с тълкувателното решение, ползващо се със
задължителна сила за съдилищата, е възприето изрично виждането, че "....нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие". Относно "предприемането" е ясно, че се касае
за действие, произхождащо от СИ /и ефектът му на прекъсване на давността е утвърден/, а
"поискването" е акт на взискателя, иницииращ предприемането на действието от страна на
съдебния изпълнител. Това уточнение се е наложило с оглед разширяването и развитието на
заповедното и изпълнителното производство и разнообразните процесуални възможности за
страните, които изискват и по-гъвкаво боравене с материалноправния инструментариум.
След като "не-поискването" на извършване на изпълнителни действия може да доведе като
правна последица прекратяване на изпълнителното производство по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК,
закономерно е да се придаде реципрочна функция на "поискването" на извършване на
изпълнителни действия - правната последица е прекъсване на давността - и двата резултата
следва да настъпят по силата на закона. Това е и разбирането, което е развито в ТР № 2/15 г.
и е сублимирало в изрична формулировка, включваща израза "поискано". Това по никакъв
начин не създава дисбаланс в правата на взискателя и длъжника - първият трябва със своите
действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси
и разноски, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
6
прилагането на нови изпълнителни способи. Неосъществяването на тази активност е риск,
който той понася, тъй като е застрашен от прекратяване на изпълнителното производство
ако се забави повече от две години и чрез своето бездействие поддържа и бездействието на
СИ. Поискването да бъде приложен определен изпълнителен способ едновременно прекъсва
погасителната давност и стартира срока за перемпцията и именно заради защита интереса на
кредитора, вторият е по-кратък, за да се даде възможност на взискателя да изправи
поведението си, ако държи да осъществи принудително правата си.
Сведени към настоящият случай горните постановки водят до заключението, че
последното валидно изпълнително действие поискано от взискателя спрямо ищцата е на
21.09.2021г. , когато е поискано налагане на запор върху банковите й сметки. С това
действие последно е била прекъсната давността и към момента на подаване на исковата
молба 20.09.2023г., с която е предявен иска по чл.439 от ГПК тази давност не е изтекла.
В този ред на мисли въззивната инстанция намира, че предявеният иск с правно
основание чл.439 от ГПК е неоснователен и недоказан,поради което правилно ,макар и по
различни съображения от изложените по-горе , този иск е бил отхвърлен.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита,че обжалваното решение на
РС-Хасково като правилно,постановено в съответствие с изискванията на материалния закон
ще следва да бъде потвърдено.Предвид неоснователността на подадената въззивна жалба
въззивницата ще следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна направените
пред настоящата инстанция разноски в размер на 150лв., юристконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №988/27.12.2024г., постановено по гр.д.№2046/2023г. на
РС-Хасково.
ОСЪЖДА Ц. Х. Ц., ЕГН **********, от гр.***, ж.к. *** да заплати на ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, район „Витоша“,
кв. “Малинова долина“, ул.“Рачо Петков - Казанджията“ № 6, сграда Матрикс Тауър, етаж 4-
6 направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 150лв. , юристконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8