№ 413
гр. Пловдив , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330200962 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4057336,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Е. Х. Д. с ЕГН **********, като законен
представител на Надзорна Агенция Подемни съоръжения ЕООД с адрес ** на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на фиша, които се
поддържат в съдебно заседание с писмено становище – допълнителни мотиви, лтъй
като не било правилно описано местоположението на нарушението доколкото GPS
координатите не съвпадали с административния адрес, не бил точно определен субекта
на наказателна отговорност и нямало доказателства ,че * бил законен представител на
юридическото лице, не било доказано, че правилно бил определен нарушителят
доколкото имало две МПСта на снимката, както и че следва да немир приложение чл.
3, ал. 2 от ЗАНН, тъй като имало новопоставен знак В26 на местонарушението.
Въззиваемата страна е взела становище в административно наказателната
преписка, където се твърди, че фишът е законосъобразно издаден. Въззиваемата страна
не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, като подадена в предвидения срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 20.08.2020 г. в 12:10 ч. в гр. Пловдив бул Асеновградско шосе, до № 1, при
отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч от отчетената скорост, при
ограничение на скоростта от 50 км./ч., за населено място, товарен автомобил марка
„Тойота Хайлукс“, с рег. № *** се е движил със скорост от 77 km/h, като е превишил
максимално допустимата с 27 km/h и това е установено с АТСС ARH CAM S1 11743
са. Процесното моторно превозно средство е собственост на Надзорна агенция
подемни съоръжения ЕООД, а електронния фиш е издаден на * на дружеството Е. Х.
1
Д..
Установява се автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 11743 са да е
одобрено средство за измерване от 07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027 г.
Същото е минало периодична техническа проверка на 30.09.202019 г., като е издаден
протокол от проверка № 57-С- ИСИС от същата дата.
Въз основа на установеното е издаден електронен фиш серия К 4057336, който е
бил връчен.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимков материал от автоматизираното техническо
средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 24.02.2010
г. на БИМ и приложение към него, протокол за последваща проверка № 1-33-
18/07.02.2018 г., протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-26828/21.08.2020 г.,
разпечатка на фиш серия К № 4057336, разпечатка от база данни за собственост на
автомобил, снимка за местоположението на АТСС, ръководство за работа с АТСС
ARH CAM S1 11743 са.
По отношение на представените доказателства – разпечатки от гугъл мапс, то
съдът не ги кредитира като годно доказателство за опровергаване на отразеното в
Протокола по чл. 10 от Наредба № № 8121з-532/12.05.2015г., тъй като същите не са
придобити по официален надлежен ред и не съдържат конкретно изявление за факти, а
единствено изгодни за страната която ги представя твърдения.
По отношение на възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че на снимката фигурират две моторни превозни средства и не се
доказва кое от тях се е движило със засечената скорост съдът намира следното: Видно
от ръководството за работа с ARH CAM S1 11743 са, процесното АТСС може да
контролира всички ППС, които преминават през лазерния лъч на радара. Средството
има функция за автоматично разпознаване на регистрационните табели, както е видно
и от софтуерната разпечатка от 12.02.2021 г. на снимковия материал изпратена с писмо
на ОД на МВР Пловдив, с-р Пътна Полиция, от коят о е видно, че е разпозната
регистрационната табела *** и е отчетена именно скоростта на това МПС, а не на
другото. Обстоятелството, че именно процесния автомобил е бил управляван със 77
км.ч. се потвърждава и от снимката придружаващата електронния фиш, където същото
е отбелязано отгоре и отдолу с черни триъгълници сочещи засеченото МПС.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи,
че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, като за ППС от
категория В, движещо се в населено място се предвижда скорост от 50 km/h. От
обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни
признаци на нарушението.
Безспорно установено е, че на 20.08.2020 г. в 12:10 ч. товарен автомобил марка
Тойота Хайлукс, с рег. № *** се е движил със скорост от 50 km/h, в рамките на гр.
Пловдив., като е превишил максимално допустимата скорост с 27 km/h. Тази скорост е
определена при отчитането на толеранс от 3 km/h, колкото би могла да бъде грешката
на АТСС в полза на нарушителя.
Установява се и не се спори, че лицето на което е издаден електронния фиш е
управител на дружеството собственик на автомобила. Същият не се е възползвал от
правото си да посочи ползвател на автомобила, на когото да се издаде електронен фиш.
Несъстоятелен е аргументът на процесуалния представител на жалбоподателя, че не е
доказано законният представител на дружеството да е неговият управител. Това
2
произтича от самият закон, който повелява че юридическите лица, се представляват
или от техните органи, какъвто безспорно е * или по силата на упълномощителна
сделка. Законен представител на дружеството е именно неговият управител и това
правно положение произтича от Търговския закон, поради което нито следва да се
въвежда като факт, а още по-малко следва да се доказва. Не се спори, че именно
жалбоподателката е управител на дружеството, както тя сама е посочила в жалбата си.
По отношение на възражението за неправилното посочване на
местоизвършването на нарушението и несъвпадение на GPS координатите посочени в
снимковия материал към електронния фиш и посочения административен адрес съдът
намира следното: Съгласно чл. 6 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., местата за
разполагане на техническите средства се определят съгласно критериите, посочени в
същата разпоредба. Точното местоположение на АТСС се индивидуализира, чрез
посочване на съответните GPS координати в изготвеното по всяко дело статично
изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
представлява годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с
упражнения с АТСС видеоконтрол. Доколкото обаче разчитането на конкретните GPS
координати изисква наличие на специален софтуер, с който не всеки нарушител
разполага, с оглед гарантиране правото на защита на санкционираните лица,
практиката съвсем законосъобразно е наложила в електронния фиш мястото на
контрол да се обозначава с посочване на най-близкия административен адрес до
конкретните географски координати, на които е разположено техническото средство.
В тази връзка следва да се отбележи, че чисто фактически GPS координатите,
на които е разположено съответното АТСС биха съвпадали с GPS координатите на
имота, за който е отреден дадения административен адрес, само ако АТСС е
разположено в границите на самия имот, имайки предвид че се касае за индустриална
зона на гр. Пловдив и големи по мащаб имоти дори тогава същите могат да се
разимнават. Такова изискване обаче не е поставено, тъй като би противоречало и на
напълно нормалните и логични изисквания АТСС да се разполагат в близост до
пътното платно, на място от където има максимално благоприятни условия за следене
на пътната обстановка, при спазване на правилото дейността на техническото средство
да не се затруднява от естествени препятствия, каквито се явяват дървета, огради,
знаци и др.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че АТСС ще е разположено на
даден административен адрес, дори и чисто формално неговите GPS координати да не
съвпадат с GPS координатите на поземления имот, за който е отреден съответния
административен адрес. Напълно достатъчно е GPS координатите на разположеното
АТСС да са в близост до администартивния адрес, както е и по настоящото дело.
С оглед всичко гореизложено и предвид описаната в приложението към
удостоверението за одобрен тип вградена функция на АТСС за GPS разпознаване и
синхронизация, настоящият състав счита, че за да се приеме, че е налице идентичност
на мястото на извършване на нарушението е напълно достатъчно в статичното
изображение и в електронния фиш да е описан един и същ административен адрес,
което изискване в процесния случай е спазено.
В тази връзка следва да се отбележи и че според константната практика на
Административен съд Пловдив, когато нарушението е извършено в рамките на
населено място и се изразява в превишаване на общото ограничение на скоростта 50
км/ч, какъвто е процесния случай, точното място на разполагане на АТСС е без
съществено значение, доколкото деянието се явява съставомерно на цялата територия
на населеното място. Точните координати на разполагане на АТСС са правно значими
само в случай, че нарушението се изразява в превишаване на специално ограничение
на скоростта, въведено с нарочен пътен знак, доколкото в този случай като условие за
3
законосъобразност на ЕФ следва да са спазени изискванията на чл. 8 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г.
Така изрично Решение № 658 от 08.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 3825 / 2019 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к.
адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Трайно утвърдено е разбирането, както в теорията, така и в съдебната практика,
че деянието се характеризира като съвкупност от телодвижения, извършени под
контрола на съзнанието в дадено време, на дадено място. От цитираното определение
следва, че мястото и времето на извършване на деянието са съществен негов
характеризиращ белег, елемент от индивидуализацията на същото и отграничаващ го
от останалите деяния. Дори и да е извършена идентична система от телодвижения, като
вид и последователност, ако мястото и времето на извършването им е различно, то би
се касаело за различно деяние. При посоченото деяние мястото на извършване на
деянието е от съществено значение, доколкото на една и съща дата, но на различни
места могат да се извършват няколко отделни нарушения изразяващи се в движение с
превишена скорост. В този смисъл мястото на извършване на деянието е от
съществено значение, както за отграничаване на нарушенията на режима на скоростта
едно от друго, така и за прилагане на принципа non bis in idem и на правилото на чл. 18
ЗАНН.
В този смисъл възражението на защитата би се явило изцяло основателно, ако с
електронния фиш деецът бе наказан за деяние извършено на изцяло различен
административен адрес, от този посочен в статичното изображение и в протокола на
чл. 10 от Наредбата. В конкретния случай обаче подобно разминаване не е налице,
доколкото както в статичното изображение, така и в Протокола по чл. 10 от Наредбата
и в ЕФ деянието е индивидуализирано, като извършено на административен адрес бул.
Асеновградско шосе, № 1.
Допълнителна гаранция, че в случая не са нарушени принципа non bis in idem и
правилото на чл. 18 ЗАНН е и съвпадащия точен час на извършване на деянието, така
както е индивидуализиран в статичното изображение, в Протокола по чл. 10 от
Наредбата и в електронния фиш. Тоест налице е несъмнена сигурност, че лицето е
наказано с електронен фиш именно за деянието, което се установява от доказателствата
по делото и което е заснето при процесното използване на АТСС.
Извършвайки деянието предмет на издадения фиш, нарушителят виновно не се
е съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпване, като е управлявал МПС с 27 км/ч над допустимото и по този начин е
извършил деянието си с пряк умисъл.
Не се споделя възражението на процесуалния представител на защитата, че
следва да се приложи чл. 3 ал. 2 от ЗАНН, а именно по-благоприятния закон или
нормативен акт. Не е настъпила промяна на нормативната уредба, касаеща
нарушението от момента на извършване на нарушението до настоящия момент нито в
процесуално правен, нито в материалноправен аспект. Промяната на ограничението на
скоростта от 50 км.ч. в населено място, до 70 км./ч., въведено със знак В26
представлява промяна във фактите, които подлежат на доказване, а не в нормативната
база, която остава непроменена, както в правилото за поведение така и в санкционната
норма, същата е ноторно известна на съда и страните, нейното незнание не извинява
страната и не подлежи на доказване. Въведеното ограничение извън законово
определеното в ЗДвП е съставомерен елемент от нарушението и подлежи на доказване
с всички доказателствени средства, но то е важимо единствено към момента на
извършване на нарушението и бъдещо изменение на фактите следващо нарушението
не се отразява на неговата съставомерност.
4
По наказанието:
Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да
понесе нарушителят - глоба в размер от 100 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал.
1, т. 3 от ЗДвП, доколкото тя отговаря на допуснатото нарушение за превишаване на
скоростта на движение в диапазона межди 21 и 30 km/h. Размерът на глобата е
фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна
на съда.
Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото
настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените
отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа,
отворена за обществено ползване се от особено значение и тяхното стриктно спазване
следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която
може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други
участници в движението. Установеното превишаване на скоростта накърнява именно
тези отношения, като нито деянието му, нито личността на нарушителя се
характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
същото нарушение.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства
намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за
съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган,
издал го.
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно-наказателното
производство по налагане на наказание. Електронният фиш е издаден при спазване на
императивните изисквания на закона, по съставения образец и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като
съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от значение за
съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение. Правилно е отчетен
установеният толеранс от 3km/h на засечената скорост. На приложената към фиша
снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на
скоростта, посоката на движението и мястото на нарушението.
Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че се създавала неяснота относно субекта на отговорността.
Последователно в закона чл. 186, ал. 4 и в чл. 188 ал. 2 от ЗДвП е посочен как се
определя субектът на административно-наказателна отговорност в случаите, когато
нарушението е извършено с МПС собственост на юридическо лице, какъвто е
настоящия случай. Санкцията се налага на физическото лице, който се явява законен
представител на дружеството – в настоящия случай това безспорно се явява
жалбоподателката. Правилно административнонаказаващия орган е приложил закона
като е наказал управителката на Надзорна Агенция Подемни Съоръжения ЕООД с
глоба, а не с имуществена санкция, тъй като изрично същата е посочена по силата на
закона като субект на отговорността.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на
установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни
АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени
към превозно средство.
Процесният случай е от втората група мобилни АТСС временно разположени на
участък от пътя. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение
5
дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо
от него, тъй като такъв не участва в процеса по установяване на нарушението. След
установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен
орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред
за реализиране на административнонаказателна отговорност - в присъствието на
нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не
изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния
носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез
въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при
спазване на изискванията за тяхното използване.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.:
използваното техническо средство да е от одобрен тип; техническото средство да е
вписано в Българския институт по метрология; техническото средство да е преминало
през първоначална и последваща метрологична проверка, което в настоящият случай е
осъществено видно от приложените доказателства; при контрол на скоростта на
движение по пътищата мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да
обхваща МПСтата движещи се по участък със съответното ограничение или
общовалидно правило; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
преминало е последваща техническа проверка и нарушението е извършено в срока на
валидност. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен
протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер,
което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на
ползването му, точното местоположение, ограничението на скоростта на
контролирания участък, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима
на измерване, началото и края на работата по час и минута и номер на първо и
последно статично изображение, в който промеждутък е и номерът на снимката, въз
основа на която е издаден електронен фиш, броя на установените нарушения. Видно от
регистрационния номер протоколът е приет на 21.08.2020 г. Посочено е името на
служителя разположил и АТСС, както и длъжността и подписа на лицето проверил
протокола и датата на проверката. Това е достатъчно за съда да приеме, че е обезпечена
процедурата по установяване на нарушението.
По разноските:
Предвид изхода на спора и неоснователността на подадената жалба разноски в
полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани. Право на такива възниква за
въззиваемата страна като с писменото становище такива са претендирани. Поради
това на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, следва за юрисконсулта на въззиваемата страна да се
определи възнаграждение в минимален размер поради минималните процесуални
усилия положени от въззиваемата страна, а именно 80 лв.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност правилно е привлечено виновно
материалноотговорно лице за безспорно установено нарушение, а и са спазени
задължителните формални изискания за използването на АТСС съгласно действащата
законова регламентация към момента на извършване на деянието, което дава
6
основание електронният фиш да се прецени като законосъобразен и последицата от
това – да бъде потвърден.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4057336, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на Е. Х. Д. с ЕГН **********, като законен представител на
Надзорна Агенция Подемни съоръжения ЕООД с адрес ** на основание чл. 189, ал. 4
вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП.
ОСЪЖДА Е. Х. Д. с ЕГН **********, с адрес ** да заплати на ОД на МВР
Пловдив, сумата от 80 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7