Р Е
Ш Е Н И Е
Номер
260059 09.10.2020
година Град Елхово
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Елховският Районен съд четвърти граждански състав
На четиринадесети
юли две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател
Доротея ЯНКОВА
Членове
Съдебни
заседатели
при
секретаря Т.Владева, с участието на
прокурор ………..,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 180 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на П.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
действащ чрез процесуални пълномощници адвокат П.С. и адвокат В.Б.,***, със
съдебен адрес за връчване на съобщения и призовки: гр. Бургас, пл."П "
№ 21, ет. 1, офис 2, с която
против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните
работи, със седалище гр.София 1202, бул."К М Л" 46, представлявана от
Главен Комисар С И К, в условията на обективно кумулативно съединяване са
предявени осъдителни искове за заплащане на следните суми: сумата 1000 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен и неплатен извънреден
труд за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., получен след приравняване на
положения нощен труд към дневен по коефициент 1,143 и отчетен като извънреден с
50% увеличение на дневната ставка, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане; и на сумата 100 лева, представляваща сбора на мораторните
лихви върху стойността на неизплатения месечен нощен труд, приравнен към дневен
и отчетен като извънреден за процесния период - от 01.01.2017г. до
31.12.2019г., изчислена от момента на настъпване на падежа на всяко едно
плащане - 30 число на съответния месец до датата на депозиране на исковата
молба в съда.
В исковата молба се твърди, че от 2000
година ищецът е бил назначен на длъжност младши експерт в „Група експертна
дейност“ при ГПУ – Малко Търново, на структурно подчинение към РД „ГП“ – Елхово
при ГД „ГП“ гр. София и съгласно ЗМВР същият е със статут на държавен служител,
както и че в изпълнение на длъжността си
е полагал труд на 12 часови смени по график, като при нощните смени е полагал
нощен труд за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, като отработеното време се е
изчислявало сумарно.
Ищецът сочи, че през периода от 01.01.2017 година до 31.12.2019
година е положил извънреден труд,
получен след приравняване на положените часове нощен труд в дневен такъв с
коефициент 1.143, който не му е бил заплатен от ответника в качеството му на
работодател, поради което претендира сума в размер на 1000.00 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
посочения по – горе период, получен след приравняване на положения нощен труд
към дневен с коефициент 1.143 и отчетен като извънреден с 50% увеличение на
дневната ставка, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Отделно от това ищецът твърди, че ответникът му дължи и сумата от 100.00
лева, представляваща сбора от мораторните лихви върху стойността на
неизплатения месечен нощен труд, приравнен към дневен и отчетен като извънреден
в периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., изчислена от момента на настъпване
на падежа на всяко едно плащане - 30 число на съответния месец до датата на
депозиране на исковата молба в съда.
Претендират се и сторени в производството разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не се явява. Представлява се от процесуален пълномощник – адвокат, който поддържа
предявените искове по основание. Досежно размерът им, в хода на провелото се на
14.07.2020 г. открито съдебно заседание, въз основа на заключението на вещото
лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза, по искане на процесуалния
представител на ищеца, на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК е допуснато
изменение в размера на предявените искови претенции – увеличаване на размера на
главния иск от 1000.00 лева на 1476.48 лева и увеличаване на размера на предявения
акцесорен иск за лихви от 100.00 лева на 183.96 лева.
Лично в с.з. и в депозирано писмено становище
процесуалният представител на ищеца пледира за уважаване на исковете, като
излага доводи за тяхната основателност и доказаност. Претендира се присъждане и
на направените разноски в процеса.
Ответникът – ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към Министерство на вътрешните работи, представлявана от
Директора - Главен комисар С И К, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт Т., е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131
от ГПК, с който предявените искове са оспорени по основание и размер. Изложени
са съображения, че положените от ищеца часове труд са били изчислявани сумарно,
в резултат на което при прихващане на положителните с отрицателните
разлики на отработеното време бил
формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е
заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР, като
извънреден труд. Счита се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца,
съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложима уредбата на
специалния ЗМВР, както и специалните наредби на Министъра на вътрешните работи,
предвид на което Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
издадена на основание Кодекса на труда, е приложима само за работниците и
служителите по трудово правоотношение, какъвто ищецът не бил през процесния период.
Претендира и заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание, ответникът,
редовно призован не изпраща представител. Чрез
процесуалния си пълномощник –
юрисконсулт Т., депозира писмени бележки в които излага съображения за неоснователност
на исковите претенции. Иска се същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК. В случай, че с решението
бъдат уважени исковите претенции, досежно претендираното от ищцовата страна
искане за заплащане на разноски в частта за адвокатско възнаграждение,
юрисконсулт Т. прави възражение за редуциране на размера му до минималния
такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съдът, като съобрази доводите на
страните, въз основа на закона и доказателствата по делото намира за установено
от фактическа страна следното:
С оглед обстоятелствата по делото и
предвид на това, че не съществува спор между страните, съдът приема, че през
периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. ищецът П.Д.Б. е бил със статут на
държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, като е
заемал длъжността младши експерт в „Група експертна дейност“ при ГПУ – Малко
Търново, на структурно подчинение към РД „ГП“ – Елхово при ГД „ГП“ гр. София.
Предвид на това ищецът и ответната дирекция са били обвързани от служебно
правоотношение.
Безспорно е между страните, а и се
установява от неоспореното заключение на вещото лице Т. по назначената съдебно
– счетоводна експертиза, основано на отчетните протоколи за положен труд,
нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости,
предоставени на вещото лице от ответника, че в периода от 01.01.2017 г. до
31.12.2019 година ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график,
включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 1380
часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към
заключението/. От заключението по ССЕ се установява и това, че положеният от
ищеца нощен труд от общо 1380 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143,
възлиза на 1577.34 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към
заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е
общо за процесния период в размер на 197.34 часа, която разлика не е начислена
и не е изплатена на ищеца. След извършени изчисления експертът е установил, че
допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния
период възлиза на сумата от 1476.48 лева.
Съответно, установеният от вещото
лице общ размер на обезщетението за забава върху претендираното допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд с натрупване за периода на забавата,
считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза
на общата сума от 183.96 лева, като лихвата за забава е изчислена от вещото
лице като сбор от лихвите за забава за
всеки отчетен период, начиная от 30.04.2017
година до датата на подаване на исковата молба – 01.04.2020 година върху
дължимите се възнаграждения за положен от ищеца извънреден труд за периода от
м. януари 2017 година до м. декември 2019 година включително.
От така приетата за установена
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въз основа на твърденията, изложени
в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума на
същата, съдът квалифицира предявените от ищеца в обективно кумулативно
съединяване искове, след допуснатото
изменение на същите по реда на чл.214 от ГПК, както следва: главен иск с правно
основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на
сумата от 1476.48 лева, представляваща дължимото допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен в дневен труд, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.04.2020г.
до окончателното й изплащане; и акцесорен иск с правно основание по чл.86 ал.1
от ЗЗД – за заплащане на сумата от 183.96 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата, начислена за периода на забавата от 30.04.2017 г. до датата на подаване на иска в съда – 01.04.2020г.
Предявените в обективно съединяване
искове са процесуално допустими, като подадени от надлежно легитимирано лице,
за което е налице правен интерес от воденето на настоящия спор.
Разгледани по същество:
Досежно иска с правно основание
чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР:
В настоящият случай не се спори
между страните, че отношенията между тях се регулират от специалния ЗМВР, чийто
разпоредби регламентират възмездността на предоставената работна сила на
работодателя /чл.176 от ЗМВР/, продължителността на работното време на
държавните служители в МВР, режима на работа, както и правото на допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, установено в разпоредбата на чл.
178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ „извънреден” е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя от
работника, извън установеното от него работно време.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за
служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени –
чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.
С оглед характера на заеманата
длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд на смени по график, като е полагал и труд през нощта (22.00 – 06.00
часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. От това следва,
че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно
разпоредбите на чл. 187, ал.5-6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата
извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени.
Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За
процесния период от време по силата на изричната законова делегация на чл.187,
ал.9 и чл.188 от ЗМВР, е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г.,
издадена от Министъра на вътрешните работи, /в сила от 02.08.2016 г., отм. ДВ, бр.
4 от 14.01.2020 г. с Решение № 6136 от 23.04.2019 г. на ВАС по а. д. №
11077/2016 г. и Решение № 16766 от 10.12.2019 г. на ВАС по а. д. № 8601/2019
г./ която урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР.
Разпоредбата на чл.3, ал.3 от тази
Наредба визира, че за държавните служители в МВР при работа на смени е възможно
полагането и на труд през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа на всеки 24 часов период.
В действаща по-рано Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г. – в чл. 31, ал.2, изрично е
било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой
часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по
0.143, а полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период /или с коефициент 1.143/. Тази Наредба е била отменена с Наредба №
8121з-592 от 2015г., като последната е отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016г., влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародване /ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от 29.07.2016
г./. В действащата през процесния период Наредба № 8121з-776/2016г. няма норма,
аналогична на цитирания чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 2014г. за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.
Съдът приема, че в рамките на
процесния исков период, при действието на
Наредба № 8121з-776 от 02.08.2016г.,
при липсата на специално правило, въвеждащо метод за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР,
действително е налице нормативна празнота, като в тази насока ищецът
правилно се позовава на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. Съдът
споделя тези доводи, тъй като липсата на изрична норма не означава законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от ищеца часове нощен труд в
дневен, още повече че такава забрана би била и противоконституционна, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР, която следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. С цитираната разпоредба от НСОРЗ е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1.143, който се
получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа
/установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на
работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В действащата
в предходен период от време цитирана по-горе Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
също се възприема този коефициент – 1.143, но формулиран по друг математически
начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22.00ч. и 06.00 ч. за отчетния
период се умножава по 0.143 и полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период. Видно е, че в посочената Наредба
издателят й е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на НСОРЗ са
приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР,
тъй като Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение
на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на
лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението,
в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат
поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд.
За периода от 01.01.2018г. до края
на процесния период – 31.12.2019г. приложение намират и разпоредбите на
Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), като съгласно
чл.9б (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58
от 2018 г.) от същата Наредба при сумирано изчисляване на работното време по
чл.142, ал.2 от КТ, работодателят утвърждава поименни графици за работа за
периода, за който е установено сумираното изчисляване, които се изготвят така,
че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода,
за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от
нормата за продължителност на работното време, определена по чл.9б (чл.9а, ал.
1 вр.с ал. 3 от НРВПО). Съгласно чл.9а, ал.4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в
сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО, когато се полага нощен труд, сборът от
работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен
труд с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
Съгласно правилото на чл.9г (нов -
ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО, отработените часове
от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно
чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред Инспекцията
по труда без превръщане на нощните часове в дневни. По силата на § 3 от
Постановление на Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за изменение и
допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр.
58 от 13.07.2018 г., в сила от 17.07.2018 г.) в чл. 9г думите „без превръщане
на нощните часове в дневни“ са заличени, считано от 17.07.2018г. От това
изменение е видно, че волята на законодателя е да признае за извънреден труд
часовете, получени след преобразуване на нощните часове в дневни съгласно чл.9,
ал.2 от НСОРЗ. Като съобрази двете редакции на разпоредбата, съдът намира, че с
промяната се прецизира единствено начинът на отчитане на извънреден труд пред
Инспекцията по труда, с оглед уеднаквяване на практиката при отчитане на
извънредния труд пред различните институции, но това не води до извода, че
преди 17.07.2018г. получените в резултат на преизчисляването на положения нощен
труд часове над нормата не следва да се заплащат като извънреден труд. По
отношение на целия процесен период и при липсата на изрично действащо законово
правило, което да уреди въпроса дали е налице извънреден труд при превръщане на
нощните часове в дневни по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, приложение следва да
намери прогласеният в чл.5 от ГПК принцип за законност, съгласно който съдът
разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са
непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум, като при липса на
закон, съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и
морала. През целия процесен период – 01.01.2017г. до 31.12.2019 г. е действало
правилото на чл.18, ал.3 от НСОРЗ, че при сумирано изчисляване на работното
време броят на отработените дни се установява като отработените часове през
месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната
продължителност на работното време, установена за работното място при подневно
отчитане на работното време. От това следва, че винаги часовете, надвишаващи
нормалната продължителност на работното време за съответния период,
представляват извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ. В подкрепа на
това е и възведеното в чл.9, ал.5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия
стаж правило на пресмятане на трудовия
стаж, което се извършва, като изработените часове по графика за периода на
сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4
нощни часа, се разделят на установената за тях нормална продължителност на
дневното работно време. Въз основа на тези разпоредби съдът приема, че общият
разум на Закона, е да признае нощните часове, преизчислените в дневни с
коефициент 1.143, както за целите на изчисляване на отработените дни и
пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на извънредния труд. В този
смисъл е и новата редакция на чл.9г от НРВПО.
Ето защо с оглед на гореизложените
съображения, съдът намира, че при липса на законово определение за
преобразуване на нощния труд в дневен, то нощния труд, преизчислен в дневен с
коефициент 1.143 по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, следва да се вземе предвид
при решаването на въпроса, дали е положен извънреден труд.
Следователно за ищеца се поражда
право да претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд при наличие
на положен такъв, което се доказа по несъмнен начин по делото съгласно
заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза, което както се посочи
по-горе, не се оспори от страните и съдът възприема като изготвено обективно от
компетентно вещо лице и съобразно поставената задача. Видно от данните от
експертното заключение налице е положен от ищеца извънреден труд за процесния
период от 01.01.2017г. до 31.12.2019 г. общо 197.34 часа, като неизплатеното
възнаграждение за този труд е в размер общо на 1476.48 лева, в какъвто размер е
и заявената претенция по този иск след направеното изменение по реда на чл. 214 ГПК.
Ответникът не твърди, нито е
представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително
възнаграждение за положения за исковия период извънреден труд в установения от
експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата
претенция по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане
на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2017
г. до 31.12.2019 г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд
в дневен и отчитането му като извънреден, е основателна и следва да се уважи в
предявения след допуснатото изменение размер от 1476.48 лева.
Вземанията за всички главници са
лихвоносни, а исковата молба има характер на покана, поради което претенцията
за заплащане на законна лихва върху дължимото се възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.01.2017 година до 31.12.2019 година в размер
на 1476.48 лева, следва да бъде уважена, считано от датата на подаване на
исковата молба - 01.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата от 1476.48 лева.
Досежно искът с правно основание
чл.86 ал.1 от ЗЗД:
Предвид акцесорния характер на
претенцията за мораторна лихва, с оглед уважаването на главния, обуславящ иск,
основателна се явява исковата претенцията за присъждане на мораторна лихва -
обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение.
Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, за което е установен срок - при тримесечно сумарно
отчитане на работното време по смисъла на приложимата в случая разпоредба на
чл.187, ал.3 от ЗМВР. По делото не се доказа ответникът да е престирал точно и
платил на ищеца дължимото се допълнително възнаграждение за извънреден труд в
законоустановените срокове, поставящи го в забава. Размерът на мораторната
лихва, със съответното натрупване, според заключението по експертизата възлиза
на общата сума от 183.96 лв. върху дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2017 година до 31.12.2019
година в общ размер на 1476.48 лева, считано от 30-то число на месеца следващ
последния месец на тримесечието, за което се дължи заплащане на извънреден труд
до датата на завеждане на иска – 01.04.2020г., или за периода от 30.04.2017г.
до 01.04.2020г. До този размер, заявен
от ищеца и установен въз основа на кредитираното заключение на вещото лице,
акцесорният иск се преценя за основателен и доказан, поради което съдът следва
да го уважи изцяло, като присъди претендираната сума от 183.96 лева.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от иска, а
съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Ищецът е направил разноски по делото в размер на 350.00 лв. за
адвокатско възнаграждение на един от
упълномощените от него адвокати - адв. С.. По делото няма доказателства за
направени от ищеца разноски за
адвокатска защита на адв. Б..
Направеното от ответника в депозираните от него
писмени бележки възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощниците на ищеца, съдът намира за
неоснователно. Материалният интерес по настоящото производство след изменение на исковете е 1660.44 лева, като съгласно разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение
възлиза на сумата от 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. или в случая се
равнява на сумата от 346.23 лв. Основанието по чл.78, ал.5 от ГПК се свежда до
преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и
правна сложност на делото. Ищецът в случая претендира адвокатско възнаграждение
в размер на 350.00 лв., т.е. малко над предвидения в цитираната Наредба
минимален размер, което съдът не намира за прекомерно с оглед характера и
естеството на исковите претенции и размера им, както и с оглед процесуалните действия на ищеца. В тази
насока съдът взе предвид и обстоятелството, че макар и производството да не се
отличава с фактическа или правна сложност, то извършените в хода на съдебното
дирене процесуални действия са по инициатива и проявена активност на ищцовата
страна /назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, извършени по реда на
чл.214, ал.1 от ГПК изменения в размера на исковите претенции/. С оглед на тези
си съображения в случая, съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 350.00 лв. се явява съобразено с чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
с оглед фактическата и правна сложност на настоящото производство не се явява
прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, поради което и не са налице
основанията на цитираната разпоредба за навалянето му в по-нисък размер, в
каквато насока е направеното от ответната страна възражение.
В случая, с оглед уважаването изцяло на предявените искове /в
размера им след изменението/
ответникът следва да заплати на ищеца за
адвокатско възнаграждение сумата от 350.00 лв. предвид представените по делото
доказателства – договор за правна помощ, от който се установява заплатено от
ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал.3 и 4 от ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената
част от иска и при прекратяване на делото. В полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт, съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК. Тъй като в
случая съдът уважи изцяло исковите претенции, на ответника не се дължат разноски
по делото.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК вр.
с т.23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово дължимата държавна такса
върху уважените искове в размер на 66.42 лева, както и направените по делото
разноски във връзка с назначената по делото ССЕ в размер на 100.00 лева, както
и държавна такса в размер на 5.00 лева при служебно издаване на изпълнителен
лист.
На основание изложеното, Елховският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. чл.187, ал.5,
т.2 от ЗМВР Главна Дирекция „ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи на Република България,
представлявана от Главен Комисар С И К, със седалище гр.София 1202, бул."К
М Л" 46, да заплати на П.Д.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1476.48 лева /хиляда четиристотин
седемдесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 01.01.2017г.
до 31.12.2019г. получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в
дневен, ведно със законната лихва върху сумата от 1476.48 лева - считано от
датата на подаване на исковата молба - 01.04.2020г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД Главна
Дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи на
Република България, със седалище гр.София 1202, бул."К М Л" 46, да
заплати на П.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
183.96 лева /сто осемдесет и три лева и
деветдесет и шест стотинки/ - лихва за забава
върху главницата от 1476.48 лева начислена
за периода на забавата - от датата на падежа на всяко плащане до датата на подаване на иска в съда - 01.04.2020г.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК Главна
Дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи на
Република България, представлявана от Главен Комисар С И К, със седалище
гр.София 1202, бул."К М Л" 46, да заплати на П.Д.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, разноски в съдебното производство по в размер на 350.00 /
триста и петдесет/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна Дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните
работи на Република България, представлявана от Главен Комисар С И К, със
седалище гр.София 1202, бул."К М Л" 46 да заплати сумата от 66.42 лева /шестдесет и шест лева
и четиридесет и две стотинки/, представляваща дължимата държавна такса
върху уважения размер на иска и сумата
100.00 /сто/лева – представляваща
разноски за съдебно-счетоводна експертиза, изплатени от бюджета на съда, както и 5.00/пет/лева държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, вносими в полза на Бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд
- Елхово.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните
пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: