РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Перник, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ТИНА Р. ТОДОРОВА
в присъствието на прокурора БИСЕР Й. МИХАЙЛОВ
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20251700600071 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба на адв. И. В. от САК, защитник на
подсъдимия Д. Ю. С., против присъда № 40 от 05.11.2024 г., постановена по НОХД №
1718/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.
С посочената присъда подсъдимият Д. Ю. С. е признат за виновен в това, че на ***, в
***, по ул. „***“, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“,
модел „120 Д“, с peг. № ***, след употреба на наркотично вещество - канабис /ТНС 25/,
установено по надлежния ред, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози - с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARNJ-0006-
престъпление по чл.343б, ал.3, вр. чл.2, ал.2 от Наказателния кодекс, за което на основание
чл.343б, ал.3, вр. чл.2, ал.2, вр. чл.54, вр. чл.57, ал.2, вр. чл.55 ал.1, т.1 и ал.2 от Наказателния
кодекс му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, както и глоба в
размер 250 лева. На основание чл.66, ал.1 от Наказателния кодекс изпълнението на така
наложеното наказание „лишаване от свобода“ е отложено за срок от 3 години, считано от
влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г, във вр. с чл. 343б, ал.3, вр. с чл.37, ал.1,
т.7 от Наказателния кодекс подсъдимият Д. Ю. С. е бил лишен от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 година. На основание чл.59, ал.4 от Наказателния
кодекс от срока на наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът е приспаднал времето, през
което подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява
това право, считано от ***дина. Със същата присъда първоинстанционният съд се е
произнесъл по веществените доказателства и е присъдил разноски в тежест на подсъдимия.
Във въззивната жалба се развиват оплаквания за това, че присъдата е неправилна,
1
незаконосъобразна и необоснована. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е
приел за спазени разпоредбите на Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози /обн. ДВ бр.61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г./. В заключение се отправя
искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение.
Не е постъпило възражение от представител на Районна прокуратура – Перник срещу
депозираната въззивна жалба.
С постановеното по реда на чл. 327 от НПК определение не е допуснато събирането на
нови доказателства.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Перник в съдебно заседание моли съда
постановената от Районен съд – гр. Перник присъда да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция подсъдимият, редовно призован, се
явява лично и с адв. И. В. от САК. Защитникът на подсъдимия пледира обжалваната
присъда да бъде отменена, като въззивният съд постанови съдебен акт, с който подсъдимият
да бъде признат за невиновен по отношение на деянията, за които е обвинен. Акцентира на
обстоятелството, че по делото не била приложена тест -касетата от извършването по
отношение на подсъдимия на проверка за употреба на наркотични вещества с техническо
средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARNJ-0006. Поддържа, че извършилата
проверката свидетелка А. при разпита си пред първоинстанционния съд не могла да си
спомни вида на употребеното от подсъдимия наркотично вещество, поради което и оспорва
същата да е преминала съответното обучение за работа с посоченото техническо средство.
Подсъдимият Д. С. в лична защита излага пространни съображения за необоснованост
и неправилност на обжалваната присъда. Поддържа, че бил депозирал възражения срещу
АУАН №***/***, съставен му за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП, както и бил
обжалвал наложените му принудителни административни мерки. Поддържа, че по делото не
е установено той да е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, като в тази
връзка навежда доводи, че неправилно първоинстанционният съд не е кредитирал
показанията на свидетеля В.Г., от които се установява по безспорен начин, че на
инкриминираната дата свидетелят Г. докарал процесния лек автомобил на подсъдимия след
ремонт, поради което и, за да установи дали повредата е отстранена, подсъдимият се
намирал в колата, която била неподвижно паркирана зад жилищния му блок. Поддържа
доводи за допуснати нарушения при вземането на пробата за употреба на наркотични
вещества, като допълнително твърди, че не дал кръв за медицински анализ по обективни
причини. Поддържа, че съдът неправилно кредитирал заключението на вещото лице по
приетата съдебна химико- токсикологична експертиза, от която се установява, че
приеманите от него лекарства „Левид“ и „Клонарекс“ не биха могли да доведат до отчитане
на положителен резултат за тетрахидроканабинол. Навежда довод за малозначителност на
деянието по чл.9, ал.2 от НК. Алтернативно оспорва наложеното наказание като
несправедливо и в завишен размер.
2
В последната си дума моли присъдата на първата инстанция да бъде отменена, като по
отношение на него бъде постановена оправдателна такава.
Въззивният съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда във връзка
с оплакванията във въззивната жалба, доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:
Въззивната жалба е допустима, но, разгледана по същество, е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Перник е образувано по внесен от прокурор при
РП – Перник обвинителен акт против Д. Ю. С. с ЕГН: ********** за престъпление по
чл.343б ал. 3 от НК. След провеждане на разпоредително заседание за обсъждане на
въпросите по чл.248 ал.1 от НПК съдебното производство пред първата инстанция е
протекло по общия ред, чрез събиране и проверка на доказателствата от досъдебното
производство.
От събрания по делото доказателствен материал се установява следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Д. Ю. С. е роден на *** в *** и живее в същия град, *** образование,
понастоящем е ***, неженен, неосъждан, правоспособен водач, съгласно приетата справка,
издадена от сектор ПП – ОД МВР, от която е видно, че Д. С. притежава правоспособност за
управление на МПС, категории „В“ и „М“ и има валидно СУМПС, № ***, издадено на ***
със срок на валидност до ***.
През 2023г. подсъдимият притежавал лек автомобил марка „БМВ“, модел „120Д“, с peг.
№ ***. На ***, за времето от 20:00 часа до 08:00 часа на *** свидетелите М.Ю. Й. и А.Е.К. –
старши полицаи в Сектор „Охрана на обществения ред“ при Първо РУ – ***, изпълнявали
служебните си задължения като АП – 210. Около 00:20 часа на *** със зачисления им
служебен автомобил извършвали обход на маршрута, като се движели по ул. „***”, ***.
Навлизайки в ул. *** – пряка на горепосочената главна улица, се разминали с лек автомобил
марка „БМВ“, модел „120Д“, с peг. № ***, като възприели, че водачът му излязъл на ул.
„***“ и продължил движението си по нея в посока кв. „***“ - ул. „***“. Свидетелите Й. и К.
решили да извършат проверка на водача, поради което променили посоката си на движение
и последвали автомобила. Същият продължил движението си по ул. „***“, като преди да
достигне ул. „***“, на кръстовището с ул. „***“ предприел маневра завой на ляво по ул.
„***“ и продължил към кръстовището с ул. „***“. Тогава служителите от автопатрула
подали светлинен, а в близост до бл.*** - и звуков сигнал, за да спре водачът и да извършат
полицейска проверка. През цялото време следвали водача на л.а. „БМВ“, без да губят
визуална връзка с него. Същият спрял пред бл. *** на ул. „***“ в ***, а непосредствено след
него спрял и свидетелят М. Й. – водач на патрулния автомобил. Пръв до водача отишъл
свидетелят А. К., който се представил и поискал личен документ и документи за
автомобила. Веднага след него се приближил и свидетелят М. Й., който включил зачислената
на наряда персонална полицейска камера съгласно инструкциите за записване на
проверките. Двамата констатирали, че спреният за проверка водач е сам в превозното
3
средство. От представените документи установили самоличността му – Д. Ю. С., ЕГН
**********, и адреса му /че живее в блока, до който спрял/, както и че управляваното МПС
е негова лична собственост. В хода на проверката на полицейските служители направило
впечатление, че Д. С. е видимо притеснен и треперел, поради което чрез ОДЧ при Първо РУ
- *** поискали съдействие от екип на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - ***. На
мястото бил изпратен и след около 10 минути пристигнал АП – 151, в състав свидетелите К.
Г. М. и Г.М. А. - мл. автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - ***. Двамата
заварили колегите си и трето лице, посочено им като водач, самоличността на което и лично
проверили по представените документи, стоящи до лек автомобил „БМВ“. Свидетелката Г.
А. попитала С. дали е употребявал алкохол или наркотични вещества, което същият отрекъл.
Свидетелката Г. А. предприела проверка на подсъдимия за употреба на алкохол и
наркотични вещества, което Д. С. приел. Техническото средство отчело отрицателен резултат
за алкохол. Межувременно на мястото пристигнал свидетелят П. С., който обяснил на
служителите на МВР, че е брат на Д. С., видял е ситуацията от прозореца на жилището си и
е слязъл да провери какво се случва. След проверката за употреба на алкохол подсъдимият
Д. С. бил тестван за употреба на наркотици със сертифицирано техническо средство за
наличие на наркотични вещества в организма /Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен № ARNJ
0006/, като контролните органи му дали указания за начина, по който да даде биологичен
материал /слюнка/ и пред него разпечатали фолирана тестова касета. След зареждане на тест
касетата със събрана оралната течност на подсъдимия в анализатора бил отчетен
положителен резултат за канабис - ТНС 25, т.е., наличие на тетрахидроканабинол в
концентрация 25 ng/ml, както и отрицателен резултат за кокаин, бензодиазепини, амфетамин,
метадон, опиати и метамфетамин. Свидетелката Г. А. съставила протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, в който отразила
поведението на подсъдимия Д. С. по време на извършената му проверка, а именно -
възбудено поведение, зачервени очи, широчина на зениците - 7,5 мм., забавена реакция на
светлина, отразила и отчетения резултат. Протоколът бил предявен на Д. С., който го
подписал. Тестовата касетата с отчетената положителна проба не е приобщавана към
доказателствения материал по делото пред първата инстанция, а след изискана от съда
информация е получен отговор от началник сектор „Разследване“ - Първо РУ – ***, че
касетата не се съхранява в сектор „Разследване“ при Първо РУ ***, както и в сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР – *** /писмо, рег. № 192000-9219-13.05.2024г., приложено на л. 110
от делото/.
С оглед установените на място обстоятелства свидетелката Г. А. съставила АУАН cep.
GA, № *** от *** за това, че на същата дата Д. С., в нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр. 2 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, е управлявал моторно превозно средство лек
автомобил марка „БМВ“, модел „120Д“, с peг. № ***, под въздействието на наркотични
вещества, установено при извършена проверка с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000
с фабричен № ARNJ 0006. Със същия АУАН като доказателства били иззети СУМПС № ***,
контролен талон №***, СРМПС № *** и регистрационните табели на управлявания от него
автомобил - ***. При предявяване на акта Д. С. заявил, че няма възражения, подписал акта и
4
приел връчения му препис. Със заповеди за прилагане на принудителна административна
мярка №23-1158-000135/15.10.2024г. и №23-1158-000136/16.03.2023г. спрямо Д. С. били
приложени ПАМ по чл.171, т.1, б. „б“ от и по чл.171, т.2а, б. „б“. от ЗДвП, а именно
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца и прекратяване на регистрацията на ППС за срок
от 6 месеца. Впоследствие С. депозирал възражение срещу съставения АУАН и наложените
му ПАМ, заведено в ОД МВР-Перник с вх.№УРИ-115800-3121/21.03.2023 г.
С оглед установената употреба на наркотично вещество свидетелят К. М. попълнил
талон за изследване с № *** от ***, който Д. С. подписал. Свидетелят разяснил
възможността за алтернативно провеждане на медицинско и химическо-токсикологично
изследване за установяване употребата на наркотични вещества в МБАЛ – ***, което
отразил със съответен запис в талона, подписан от него и от подсъдимия. Същият бил
съпроводен от служителите от АП 151 до Спешно приемно отделение на МБАЛ „***. В
тяхно присъствие дежурният лекар в СПО при МБАЛ - *** извършил медицинско
изследване на С. - относно състоянието му, поведенческите му реакции, степента на
съзнанието му. Лекарят отразил липса на субективни оплаквания, отсъствие на абстинентни
явления, запазена координация, ясно съзнание, активен словесен контакт. Събрал и
анамнестични данни за заболявания на лицето, за теглото му, за употреба на наркотични
вещества. Д. С. съобщил за гастрит, отрекъл да е употребявал наркотични вещества, отрекъл
и употреба на лекарствени продукти, както през последните 24 часа, така и в по-ранен
период, включително по лекарско предписание. Подсъдимият отказал да даде биологични
проби за изследване. Резултатът от изследването, събраните от лицето данни и отказа за
даване на биологични проби било удостоверено в съставен протокол /приложение №4 към
чл.14, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози/, подписан от лекаря и
от изследваното лице.
Записите от персоналната полицейска камера /общо шест видеофайлове, записани на
диск/, били предоставени за експертно изследване. Извършената от вещото лице Е.К. –
експерт в НТЛ при ОДМВР – ***, комплексна експертиза, обективирана в протокол №
378/14.07.2023 г. /л.36 и следващите от ДП/ е установила, че шестте видеофайла, всеки с
продължителност пет минути, със звук и с вкопирани в кадър данни да дата и часово време,
най-вероятно са цифров презапис от оригиналните файлове, представляващи записи с
мобилен полицейски видеорегистратор /боди камера/. Върху записаната информация не са
установени следи от манипулация/намеса. Установено е добро качеството на записите, добра
резолюция и звук, което е позволило на експерта да идентифицира както лицата, фиксирани
на тях, така и действията им, а в голяма част и водената комуникация помежду им. В
извлечените от записаните изображения снимкови кадри за времето от 00.15.29 часа до
00.53.33 часа на 16.03.2023г. е проследено хронологично движението и действията на
четирима униформени полицейски служители, на лице от мъжки пол, установено
първоначално в спрял лек автомобил, тъмен на цвят /условно обозначено като лице №1/,
5
както и на още едно цивилно лице, присъединило се след започване на проверката.
Възпроизведен е и аудиопотокът между заснетите на изображенията лица. При съпоставяне
на извлечените снимкови кадри от записите с предоставения сравнителен материал – цветно
копие на снимка на подсъдимия от системата „АИС – БДС“, експертизата е установила
съвпадение в множество общи и частни индивидуализиращи признаци, въз основа на което
приема, че извлечените изображения на лицето, обозначено като лице № 1, са годни за
категорична идентификация, и че по лицево идентификационни характеристики те
отговарят на подсъдимия Д. Ю. С.. В устно допълнение към експертизата при разпит в
съдебното заседание вещото лице посочва, че всички файлове са от едно записващо
устройство /една боди камера/ и всеки е с продължителност пет минути, като всеки следващ
запис започва непосредствено след края на предходния /с изключение между първия и
втория/, от което извежда предположение, че най-вероятно системата е настроена да записва
постоянно и автоматично да прекъсва и стартира следващ запис на всеки пет минути.
Експертът уточнява, че предоставеният му за изследване диск не е съдържал запис за
паузата от пет минути между първия и втория файл /за часовия интервал от 00.20.28ч. до
00.25.29 часа/, като причината за това не му е известна.
В хода на разследването Д. С. е представил три броя амбулаторни листове от ***, *** и
от ***, с предписана терапия от психиатър – д-р Р.К. с лекарствения продукт „Клонарекс“, а
на последните две дати - и с лекарствения продукт „Левид“, във връзка с диагностицирано
посттравматично стресово разстройство след претърпяно ПТП на ***2022г.
Предвид събраните доказателства за провеждани от Д. С. консултации психиатричен
кабинет по повод преживяна животозастрашаваща ситуация и за лечение с лекарствени
продукти, съдържащи наркотични вещества, в хода на разследването е назначена
съдебнопсихиатрична експертиза. Според експертизата, извършена от вещото лице д-р М.К.
- специалист по психиатрия /л.20 и следващите от досъдебното производство/ при Д. С. няма
клинични данни за психично заболяване от ранг на психоза, няма данни за патология на
когнитивните му функции, няма болестни симптоми, които да видоизменят качествено
способността му за адекватно възприемане на обстоятелствата от заобикалящата го
действителност, не са установени анамнезни или клинични данни за зависимост към
психоактивни вещества. В заключението си психиатърът приема, че към *** изследваният е
притежавал психични годности да разбира свойството и значението на извършеното от него
деяние и да ръководи постъпките си, както и че може правилно да възприема фактите от
значение за делото, да дава достоверни обяснения за тях и пълноценно да участва в
наказателното производство.
В съдебното следствие пред първата инстанция е събрана информация от РЗИ - Перник
/л.151 от делото/, според която за периода от *** до *** на Д. С. са издадени два боря
рецептурни бланки със зелен цвят, а именно специална рецептурна бланка серия А, № *** от
*** с предписан лекарствен продукт „Клонарекс“/Clonarex sol 25mg, 10 ml за 25 дни, и
специална рецептурна бланка серия А, № *** от *** с предписан лекарствен продукт
„Клонарекс“/Clonarex 0,5mg tabl. за 20 дни.
6
Назначена е съдебна Химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза, извършена
от експертите: гл. ас. д-р С.С. - химик - в специализираната Химико-токсикологична
лаборатория при ВМА – София, и проф. д-р В.А. – ръководител на лабораторията, двамата
със специалности медицинска и аналитична химия, и токсикология. Според експертизата,
към момента на проверката /***/ подсъдимият не е провеждал медикаментозна терапия по
лекарско предписание, съгласно събраната по делото медицинска документация. Същият не
е употребявал лекарственият продукт „Клонарекс“ повече от 24-36 часа преди извършеното
изследване на орална течност /слюнка/ с „Дрегер Дръг тест 5000“, доколкото е отчетен
отрицателен резултат за бензодиазепини, към групата на които принадлежи наркотичното
вещество клоназепам /Списък III на НРКРВН към ЗКНВП/, съдържащо се в лекарствения
продукт „Клонарекс“. Вещите лица са категорични, че употребата на продукт от групата на
бензодиазепини не може да доведе до отчитане на положителен резултат за
тетрахидроканабинол, тъй като не е налице структурна аналогия между тях. Отбелязано е, че
в използваната тест касета присъства индикаторна позиция, специално предназначена за
бензодиазепини, която според разпечатката от техническото средства е отчетена с
отрицателен резултат, от което е направен извод, че лицето не е употребявало
бензодиазепини, включително лекарствения продукт „Клонарекс“ минимум 24-36 часа преди
извършеното изследване. В експертизата е отразено още, че употреба на лекарствените
продукти „Аналгин“ /матамизол/, „Левид“ /левосулприд/ и „Деанксит“
/мелитрацен/флуоксетин/ не може да доведе до установяване на положителен резултат за
тетрахидроканабинол, доколкото не е налице структурна аналогия между тези вещества и
структурата на наркотичното вещество тетрахидроканабинол. Експертите категорично
изключват връзка между лекарствения продукт „Клонарекс“ и отчетения резултат за
употреба на забраненото наркотично вещество тетрахидроканабинол, като излагат, че двете
вещества не са структурни аналози и употребата на едното не може да доведе до
установяване на другото; отрицателният тест за бензодиазепини при извършеното на Д. С.
изследване с тест отхвърля възможността той да е употребил лекарствен продукт, съдържащ
бензодиазепини, какъвто е „Клонарекс“; приобщените по делото копия на зелени
рецептурни бланки от *** и ***/за отпускане на наркотични вещества от Списък III на
НРКРВН към ЗКНВП/, показват, че към момента на проверката /***/ подсъдимият не е имал
предписана терапия с наркотични вещества. При разпит в съдебно заседание вещите лица
допълват, че при типа тестове за предварителна проверка /Дрегер Дръг тест 5000/, с какъвто
е тестван подсъдимия, отрицателният резултат се приема с висока степен на вероятност за
достоверен и обективен, а положителният резултат изисква допълнително потвърждение в
случай на възникнали съмнения в него. В този аспект отчетеният в случая отрицателен
резултат за бензодиазепини, към която група лекарствени средства спада и веществото
клоназепам – активна съставка на лекарствения продукт „Клонарекс“, следва да се приеме за
достоверен и обективен. Вещите лица уточняват, че според техническата спецификация на
теста веществото клоназепам – активна съставка на Клонарекс-а, ще позитивира ако е в
концентрация 15 ng или по-висока, но в идикаторната позиция за бензодиазепини, което не
се установява в случая.
7
Изложената фактическа обстановка въззивният съд възприе на основата на събраните
пред първата инстанция гласни доказателства – показанията на свидетелите М.Ю. Й., Г.М.
А., К. Г. М., А.Е.К., П. Ю. С. /в т. ч. и тези приобщени по процесуалния ред на чл.281 ал.4 и
5 от НПК/, обясненията на подсъдимия Д. С., заключението на съдебно-психиатрична
експертиза, извършена от д-р М.К.; комплексна експертиза, обективирана в протокол № 378
от 14.07.2023 г. на експерт в НТЛ при ОДМВР- гр. Перник Е.К.; съдебна химико-
токсикологична експертиза, извършена от експерти при ВМА – София гл. ас. д-р С.С. и
проф. д-р В.А., веществените доказателства, приобщени по реда на чл.284 от НПК и
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени материали по делото.
Показанията на полицейските служители – свидетелите М.Ю. Й., А.Е.К., Г.М. А. и К. Г.
М. /последните двама участвали в самото тестване/ кореспондират изцяло с приложените по
делото писмени доказателства. Тези гласни доказателствени източници са били както
анализирани поотделно, така и в тяхната взаимовръзка и съпоставени с останалите
доказателства по делото. Правилно първата инстанция не е кредитирала обясненията на
подсъдимия в частта, в която сочи, че не е употребил наркотични вещества. Обясненията му
в тази част остават изолирани и неподкрепени от други доказателства, поради което и не
могат да придадат целената от защитата стойност – разколебаване на обвинението. От друга
страна, кредитирани като достоверни са показанията на свидетелите Й., К., А. и М., като
последните, заедно със събраните по делото писмени доказателства, се подкрепят и
допълват от проведените способи за доказване, изграждайки еднопосочна и ясна картина за
събитията на инкриминираната дата – *** Всеки един от посочените свидетели дава
показания за факти и обстоятелства, които лично е възприел, касаещи времето, мястото,
начина на извършване на теста за употреба на наркотици, поведението на подсъдимия С.
след издаване на АУАН и на талона за медицинско изследване, както и отказа за вземането
на кръвна проба и това е било надлежно отразено. Според вещото лице, по отношение на
възпроизведените в комплексната експертиза шест видеофайла от извършената проверка по
отношение на подсъдимия за употреба на наркотични вещества, всеки с продължителност
пет минути, със звук и с вкопирани в кадър данни за дата и часово време, не са установени
следи от манипулация/намеса, като възпроизведените фрази от първия и втория видеофайл
между свидетелите К. и Й. не се установява твърдяната преднамереност и целенасоченост в
действията на свидетелите М. Й. и А. К.. Такива не се установяват и от събраната по делото
доказателствена съвкупност, поради което и въззивнят съд споделя извода на първата
инстанция, че полицейските служители не са заинтересовани свидетели, те изпълняват
служебните си задължения и липсват каквито и да е данни за тяхна лична заинтересованост
от изхода на делото.
Настоящият съдебен състав не намери нарушения във връзка с аналитичната дейност
по съпоставка и оценка на доказателствата от районния съд във връзка с основните
доказателствени източници - показанията на свидетеля В.Г. Г. досежно уговорката по повод
връщане на автомобила след ремонт на Д. С., а също и обясненията на подсъдимия Д. С. в
частта им, в която последният отрича да е привеждал в движение превозното средство. В
8
практиката си ВКС приема, че обективността и добросъвестността на показанията се
преценява след съпоставка с всички други преки и косвени годни доказателства /решение №
290 от 14.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1650/2011 г., II н. о., НК/. Задълбочено са изследвани в
мотивите на първата инстанция констатираните противоречия във възпроизвеждането на
една и съща ситуация от подсъдимия и свидетеля Г. по множество въпроси както помежду
си, така и при съпоставка със свидетелските показания на свидетеля П. С. /брат на
подсъдимия/, както досежно обстоятелството дали през инкриминираната вечер
подсъдимият е бил у дома си, така и дали след извършената проверка във връзка с
отстранената повреда по МПС свидетелят Г. и подсъдимият са се отдалечили заедно от
същото, или свидетелят Г. си е тръгнал сам, като е оставил подсъдимия на шофьорското
място в МПС. В тази връзка съдът приема за правилен извода на първоинстанционния съд за
недостоверност в посочените части на обсъдените гласни доказателствени средства като
дадени в израз на желание да утвърдят версията на подсъдимия, че не е управлявал личното
си моторно превозно средство при инкриминираните обстоятелства.
Относно същественото обстоятелство за съставомерността на деянието на подсъдимия,
а именно – осъществяване на управление на моторно превозно средство след употреба на
наркотични вещества, въззивният съд намери за неоснователни възраженията на защитата за
недоказаност на деянието от обективна страна, поради неспазване на реда за установяване
наличието на наркотични вещества, както и че не са спазени правилата за употреба в
инструкцията за използване на техническото средство Drug Test 5000. Употребата на
наркотични вещества в случая е установена чрез тест с техническо средство, сертифицирано
и минало съответна сервизна проверка, видно от приложения на л. 68 от досъдебното
производство протокол. Техническото средство със съответния фабричен номер е отразено в
талона за изследване /на л. 69 от досъдебното производство/, АУАН и протокол на л. 64 от
досъдебното производство. Налице е съответствие и на часовете на извършеното изследване
и според съда не е нарушена процедурата, регламентирана в Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
След като проверяваното лице не е приело показанията на техническото средство, на него му
е предложен талон за медицинско изследване, а последното не е направено, именно поради
отказа на лицето, в случая подсъдимият Д. С., да се подложи на изследване, удостоверено в
изготвения протокол за медицинско изследване на л. 69 от досъдебното производство.
Възраженията на защитника визират действия на контролния орган при вземане на
биологичен материал от проверявания водач за провеждане на теста за установяване
употребата на наркотични вещества. Те правилно са били приети от първата инстанция като
съответстващи на процедурата за вземане на проба, а то е видно и от постигнатия
положителен резултат от теста – доказана е употребата на тетрахидроканабинол.
Неоснователно е и оспорването от защитата на достоверността на отчетения резултат от
анализатора с аргумент, че тест - касетата със слюнчен материал не е приобщена като
веществено доказателство по делото, доколкото така взетата проба биологичен материал не
е предназначена за химико-токсикологично лабораторно изследване и съответно не са
установени нормативни правила за събиране, съхранение, транспортиране и изследване на
този вид проби. Отделно от горното, заключението на приетата съдебна химико-
9
токсикологична /токсикохимична/ експертиза категорично изключва връзка между
твърдените от подсъдимия като употребявани от него лекарствени продукти и отчетения
резултат за употреба на забраненото наркотично вещество тетрахидроканабинол.
При така очертаната фактическа обстановка обоснован е изводът на
първоинстанционния съд за съставомерност на извършеното по чл.343б ал.3 от НК.
Безспорно установено е от обсъдените по-горе доказателства, че на инкриминираната дата
именно подсъдимият Д. С. е лицето, което е управлявало лекия автомобил марка „БМВ“,
модел „120Д“, с peг. № ***, като от извършената проверка с техническо средство Дрегер
"Дръг тест 5000", е установена употребата на наркотично вещество - канабис. Няма спор, че
канабисът представлява вещество с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотреба с него и е забранено вещество за приложение в хуманната и
ветеринарна медицина. Ето защо правилно е прието, че са налице всички признаци от
обективния състав на престъплението по чл.343б ал.3 от НК.
Правилни са изводите на районния съд и за субективната съставомерност на деянието,
което се явява извършено при пряк умисъл с целени и съзнавани от подсъдимия
общественоопасни последици. Противно на твърденията на защитника си, че най-точният
метод за установяване употребата на наркотици е кръвната проба, подсъдимият С.,
независимо от осигурената му от проверяващите възможност в лечебното заведение, с
подписа си е удостоверил отказа си да даде кръв за медицинско изследване, като по този
начин, независимо от предоставената му възможност, доброволно се е отказал от основното
си средство за защита срещу евентуален неправилен резултат на техническото средство,
каквото е твърдението на защитата. Цялостното му поведение говори за съзнанието от
негова страна за обществената противоправност на употребата на наркотични вещества и
управлението на МПС след това.
Престъплението по чл. 343б ал. 3 от НК е от категорията на престъпленията на просто
извършване /формални/, при които с довършване на изпълнителното деяние се осъществява
и състава на престъплението, без да е нужно да настъпват каквито и да било правни
последици. Въззивният съд констатира, че към датата на повдигане на обвинение по
отношение на подсъдимия текстът на чл. 343б, ал. 3 от НК е претърпял законодателно
изменение, обн. в ДВ, бр. 67 от 2023 г., влязло в сила от 08.08.2023 г., при което към
елементите от обективна страна на престъпния състав е добавено изискването употребата на
наркотични вещества или техни аналози да е установена по надлежния ред. Предвиждането
на допълнителен признак от обективна страна на престъплението е основание да бъде
приложен чл. 2, ал. 2 от НК, тъй като актуалната редакция на чл. 343б, ал. 3 от НК се явява
по-благоприятен за дееца закон.
Възражението на жалбоподателя, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение
на закона, като не е приложил чл. 9, ал. 2 НК или чл.78а от НК е неоснователно.
Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две хипотези, при които деянието не е престъпно,
макар и да съдържа привидно признаците на съответен състав на престъпление: когато то не
е общественоопасно въобще и в действителност не оказва никакво отрицателно въздействие
10
върху защитените обществени отношения и когато обществената опасност на деянието е
явно незначителна, без да бъде напълно изключена. Въпросът дали извършеното от
подсъдимия деяние е малозначително следва да бъде разрешен при съвкупна преценка на
всички елементи на състава на даденото престъпление, като от значение са характерът на
обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат или застрашен, някои
особени характеристики на дееца, които се отразяват на обществената опасност на неговата
личност, общественоопасните последици от двянието, каквито може да има то. В
обжалвания съдебен акт е изложен обективен анализ на така посочените обстоятелства, като
контролираният съд е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че деянието,
осъществено от подсъдимия, е общественоопасно. По отношение на посочените в жалбата
обстоятелства, свързани с личността на подсъдимия – млад човек, неосъждан, ***, то същите
имат отношение при преценката за индивидуализиране на наказанието, но не могат да
аргументират малозначителност на деянието, тъй като се касае за важни обществени
отношения, свързани с безопасното движение, осъществявано по пътищата. Неоснователни
са изложените доводи за приложение на разпоредбата на чл. 78а от НК в конкретния случай,
т. к. деянието по чл.343б ал.3 от НК е обвързано със забраната по чл.78а ал.7 от НК, а
именно, че е извършено след употребата на наркотични вещества или техни аналози.
При определянето и индивидуализацията на наказанието на подсъдимия С.
първоинстанционният съд правилно е отчел като смекчаващи вината обстоятелства чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни, младата възраст, положителната му
личностна характеристика и фактът, че същият е ***, а, от друга страна, е приел липса на
отегчаващи вината обстоятелства. Затова и по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал.2 от НК при
наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът е определил на
подсъдимия наказания в близост до предвидения от закона минимум от 4 месеца за
наказанието "лишаване от свобода " и слизайки под минимума на кумулативно
предвиденото наказание "глоба", определено в размер на 250 лв. Поради липсата на
законови пречки, районният съд законосъобразно е отложил по реда на чл. 66, ал. 1 от НК
изпълнението на наложеното наказание "лишаване от свобода". Целите на личната и
генералната превенция, предвидени в чл. 36, ал. 1 от НК ще бъдат постигнати и без
ефективното изтърпяване на наказанието, а именно с условното му осъждане при определен
изпитателен срок в минимален размер от 3 години, което в достатъчна степен ще послужи за
поправяне на дееца. Доколкото предвидените от чл. 343б ал. 3 от НК наказания са отмерени
в близък до минималния законоустановен размер, то първоинстанционната присъда не
подлежи на ревизия от въззивния съд.
Правилно съдът е определил и кумулативното наказание по чл. 343 г вр. чл. 37, т. 7 от
НК, като е наложил на подсъдимия наказание "лишаване от право да управлява МПС" за
срок от една година, съобразявайки го с размера на наказанието лишаване от свобода. По
този начин ще се съдейства в пълна степен за постигане целите на чл.36 от НК, като
първоинстанционният съд е съобразил всички посочени по-горе смекчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства.
11
Основателно районният съд е приспаднал от това наказание времето, през което
подсъдимият С. е бил лишен от правото по административен ред, считано от ***, съгласно
чл. 59, ал. 4 от НК.
Законосъобразно с оглед изхода на делото е и произнасянето на Районен съд -Перник, с
което на подсъдимия Д. Ю. С. са възложени разноските по делото, направени в хода на
досъдебното производство и в хода на съдебното следствие.
По горните съображения въззивният състав счита, че на основание чл. 338 от НПК
атакуваната присъда следва да се потвърди като обоснована и законосъобразна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК,
Окръжен съд - Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 40 от 05.11.2024 г., постановена по НОХД № 1718/2023 г.
по описа на Районен съд – Перник.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12