№ 33
гр. Русе, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седемнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Палма Тараланска
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно търговско дело №
20224501000032 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Подадена е жалба от „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж чрез „БНП П.П.Ф.“
С.А., клон България, ЕИК: ***, срещу Решение № 1025 от 01.12.2021г. по
гр.д. 1389/2021г. по описа на РРС, с което съдът е отхвърлил иска на
жалбоподателя срещу ЕРХ. Н. Р., ЕГН: **********, да се признае за
установено, че ответникът дължи сумите: 1072,85лв.- главница, 281,17лв.-
възнаградителна лихва от 01.03.2017г. до 12.10.2017г., 317,15 лв.- мораторна
лихва от 12.10.2017г. до 23.10.2020г., ведно със законната лихва,
претендирани по Договор за потребителски револвиращ кредит „CARD-
14253117“, за които е издадена заповед № 261880 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, по гр. д. № 4972/2022г. по описа на РРС.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на
първоинстанционното решение по подробно изложени съображения свързани
с допуснати от съда процесуални нарушения. Посочва се, че съдът
неправилно е приел, че получаването на картата не е доказано, тъй като
ответника саморъчно е подписал товарителница, удостоверяваща доставянето
. Иска се от въззивния съд да отмени решението на районния съд и да
постанови свое, с което да уважи предявения установителен иск по чл. 422
ГПК. Претендират се разноски по делото.
В срока е постъпил отговор на въззивната жалба от особеният
представител на ЕРХ. Н. Р., в който се сочи, че постановеното решение е
правилно и законосъобразно по изложени подробни съображения. Намира, че
1
не са представени доказателства за получаване на карта „CARD-14253117”,
нито за активирането и ползването от страна на ответника. Посочва още,
че договора за отпускане на кредит е недействителен, тъй като не е бил
подписан и от двете страни. Иска се от въззивния съд да остави без уважение
жалбата и да потвърди обжалваното първоинстанционно решение.
Претендират се разноски по делото.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
На 15.08.2016г. е сключен Договор за револвиращ потребителски
кредит „CREX-13766669” между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД- кредитор и ЕРХ. Н. Р.-
кредитополучател. В чл. 12 от Договора е предвидена възможност кредитора
да предостави на кредитополучателя кредитна карта с максимален лимит от
10 000лв, както и че всички задължения, свързани с ползването на кредитната
карта ще възникнат само след активирането от кредитополучателя по
съобщения от кредитора начин. В чл. 21 от Договора е предвидено, че
кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на кредитополучателя. С
кредитната карта ще бъде доставен документ- приложение, неразделна част
от договора, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и
процедурата за активиране на картата. Задълженията на кредитополучателя за
плащания по картата ще възникнат след активиране и използването в
съответствие с договора и приложенията към него.
Представено е и Приложение „CARD-14253117“ към Договор за
потребителски кредит, което е подписано единствено от представител на
ищеца, но не и от длъжника Е.Р.. Депозирано е и месечно извлечение от
същата кредитна карта.
В товарителница изх. № ********* от 03.01.2017г., съпровождаща
пратка съдържаща документи, веднъж е посочена причина за недоставяне на
дата 23.12.2016г. - телефона не отговаря, но е отбелязано също, че е лично
получена от Е.Р., като е положен подпис на получателя.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, заключението на
която след проверка на счетоводството на кредитора е, че сумата от 1000лв.
по „CARD-14253117“ е усвоена в пълен размер чрез ATM- тегления и към нея
са начислени такси съгласно чл. 16 в периода от 13.01.2017г. до 15.02.2017г.
Задълженията по Договор „CARD-14253117“ към датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК са: 1000лв.- главница; 253,17лв. - договорна
лихва от 01.03.2017г. до 01.10.2017г., 44,60лв. – такси; 56,25лв.-
застрахователни премии; 291,13лв. – мораторна лихва за периода 12.10.2017г.
до 23.10.2020г.
Вещото лице при изслушването си посочва, че има данни да е
оперирано с картата, но не може да се определи кой е оперирал с нея. Казва,
че предоставянето на карта става с нарочен протокол, но такъв не е бил
представен от кредитора. Потвърждава, че експертизата е изготвена въз
2
основа на отчетността на дружеството относно движението по картовата
сметка.
При така установената и от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, същият е достигнал до правилния извод, че ЕРХ. Н. Р. не дължи
търсените от „БНП П.П.Ф.“ ЕАД суми.
С исковата молба се претендира установяване на вземания по Договор за
кредит „CARD- 14253117” на осн. чл. 422 ГПК.
С отговора на исковата молба са наведени възражения за нищожност на
договора, произтичаща от липсата на подписи върху Приложение „CARD-
14253117“ към Договор за потребителски кредит „CREX-13766669”.
Съдът намира, че договора, от който произтича вземането, е
Приложение „CARD-14253117“, а не Договор за потребителски кредит
„CREX-13766669”. При тълкуване на чл. 12, вр. чл. 21 от Договор за
потребителски кредит „CREX-13766669” от 15.08.2016г. се стига до извода,
че страните са сключили вид рамково споразумение, чиито условия следва да
бъдат уточнени/договорени към един следващ момент. При наличие на
рамков договор задълженията на страните не произлизат от самото рамково
споразумение, а от последяващите сключени въз основа на него
индивидуално уговорени сделки.
Кредиторът смята, че длъжника с конклудентни действия, чрез
активиране на картата, е изразил воля да сключи процесния договор.
Принципно в гражданското право е допустим подобен вид обвързващо
страната волеизявление, което не е изрично устно или писмено изразено.
Сключване на потребителски договор чрез конклудентни действия, обаче, не
е позволено от ЗПК, който предвижда форма за действителност на сделката,
която в случая не е била спазена.
Липсата на подпис върху договора представлява нищожност поради
липса на предвидената от закона писмена форма на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 3-
то ЗЗД. В чл. 10 ЗПК е предвидено, че потребителският договор, какъвто
несъмнено е процесният, се сключва в писмена форма. Писмената форма не
се характеризира само с наличие на изписано на хартиен носител съдържание
на сделката, а и предполага полагане на подпис от страните върху договора.
При липса на положен подпис от едната страна върху договора, не може да се
приеме наличието на писмен документ и спазване на предвидената от закона
форма за действителност.
С оглед горното търсените от ищеца на договорно основание суми не
следва да бъдат присъдени поради нищожност на договора, от който се
претендира да произтичат.
Неприложимо в случая е правилото на чл. 23 ЗПК, съгласно който
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Според съда този член следва да се тълкува
стеснително, като под недействителност се разбира недействителността на
3
потребителските договори само на изрично предвидените в предхождащия го
чл. 22 ЗПК основания. Буквалното тълкуване на тази разпоредба в смисъл, че
се отнася до всички видове недействителност, включително и тази по чл. 26
ЗЗД, би противоречала на целта на закона. Предвидената в чл. 23 ЗПК
последица е сравнително по-лека от последицата на прогласяване на
нищожност по смисъла на ЗЗД. В единия случай недействителният договор
продължава да обвързва длъжника по отношение на получената главница,
докато в другия случай недействителността на договора се отнася до
всичките му компоненти. Правилото на чл. 23 ЗПК е предвидено с по-леки за
кредитора последици, тъй като то се отнася за нарушения при сключването на
договора с по-нисък интензитет, по-голяма специфичност и степен на
формалност, каквито са изрично изброените в чл. 22 ЗПК. Неоправдано би
било да се приеме, че ЗПК предвижда облекчена за кредитора последица от
обявеният за недействителен по правилата на ЗЗД договор за потребителски
кредит. За едно дотолкова значително по характера си нарушение, че да
доведе до нищожност на договора, каквито са предвидените в чл. 26 ЗЗД,
следва да се приложат общите правила за последиците от недействителност
на сделките, а не облекченият режим на чл. 23 ЗЗП.
Без значение е получаването и използването на кредитната карта от
ответника, доколкото предмета на настоящото делото не е претенция за
неоснователно обогатяване.сключването на договора с по- т и степен на
форамлност, о то се отнася за нарушения при сключването на договора с по-
нисък ин
С оглед така приетото, въззивният съд смята решението на районния съд
за правилно и законосъобразно и намира, че следва да бъде потвърдено.
По разноските, направени във въззивната инстанция:
С оглед изхода на делото разноски се следват на въззиваемия, но след
като единствените разноски са за платено възнаграждение за особен
представител, което вече е било внесено от въззивника, съдът намира, че
разноски не се дължат.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1025 от 01.12.2021г. по гр.д. 1389/2021г.
по описа на РРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5