№ 260
гр. Стара Загора, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско
дело № 2022550*289 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №266/16.04.22 г. по гр.д. №3555/21 г. по описа на
Районен съд-С.З.,в частта,в която се отхвърля предявеният от „Т.“ ЕАД с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. ***, съдебен адрес гр.С.,
бул.***, иск за признаване на установено дължимостта на вземането към Д.
М. Б. с ЕГН **********, с адрес гр. С.З., ул. *** за сумата от 36,26 лева за
предсрочно изискуеми лизингови вноски след месец юли 2019г. до месец
август 2018г. по договор за лизинг от 20.09.2018 г., за което парично
задължение е издадена Заповед № 148 по ч.гр.д. № 1768/2021 г. по описа на
Старозагорски районен съд, като неоснователен,както и в частта,в която се
отхвърля предявеният от „Т.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., ж.к. ***, съдебен адрес гр.С., бул.***, иск за признаване на
установено дължимостта на вземането към Д. М. Б. с ЕГН **********, с адрес
гр. С.З., ул. *** за сумата от 172.49 /сто седемдесет и два лева и 49ст./ лв.,
неустойка, за което вземане са се снабдили със Заповед № 148/22.04.2021г. по
ч. гр. д. № 1768/2021 г. по описа на Старозагорски районен съд, като
неоснователен.
1
Въззивникът „Й.“ ЕАД ЕИК *** в депозираната въззивна жалба излага
доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение.Моли да се
постанови решение, по силата на което да се отмени решението на първата
инстанция в обжалваните части и да се постанови друго по същество на
спора, с което да се уважат предявените искове.
Въззиваемият Д. М. Б. редовно призован по чл.40 ал.1 ГПК не се явява и
не взема становище.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
По повод Договор за мобилни услуги от дата 20.09.2018 г. ответникът Д.
М. Б. бил абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги „Т.“ ЕАД с
абонатен номер №*********, с избрана абонаментна програма Тотал 24.99
лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 20.09.2020 г. Абонатът сключил
и Договор за лизинг от същата дата - 20.09.2018г„ по силата на които взел
мобилно устройство NOKIA 2.1 Dual Blue Copper на изплащане посредством
23 месечни лизингови вноски в размер на 2.59лв. всяка, съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор, както и с правото след изтичане на
23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 2.59
лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ / чл.1, ал.2 от договора
за лизинг/. С оглед качеството абонат на дружеството, на ответника било
предоставено за ползване описаното по-горе мобилно устройство с отстъпка
от стандартната цена, видно от т.7 от договора за мобилни услуги, както
следва: - Стандартната цена на мобилното устройство /в брой, без абонамент/
е 319.90лв.;-Цена в брой или общата лизингова цена с избраната от абоната
програма Тотал 24.99лв. е 112.16лв., следователно отстъпката от стандартната
цена, която ответникът е получил възлиза на сума в размер на 207.74лв.Въз
основа на посочения договор ответникът ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под
клиентския номер на абоната № *********. Съгласно чл. 26 от Общите
условия на мобилния оператор „ при ползване на услуги чрез индивидуален
договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
2
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При
сключване на индивидуален договор всеки потребител —страна по договора
бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.
Не е спорно обстоятелството,че ищцовото дружество са се снабдили със
заповед за изпълнение № 148 от 22.04.2021г. по гр.д.№ 1768/2021г. на
Старозагорския районен съд за вземане в общ размер идентичен с
претендирания.Заповедта е връчена на ответника при условията на чл.47,ал.5
ГПК, поради което в срока по чл. 415,ал.4 ГПК, ищецът е предявил по делото
иск за съществуване на процесното вземане.
Относно дължимостта на парични задължения по процесните фактури, в
размер от 51,38 лв. настоящата инстанция на осн.чл.272 ГПК препраща към
мотивите на първата инстанция.
Спорен е въпроса относно нищожността на клаузата за неустойката.
Допустимо е уговарянето на неустойка за вредите от развалянето, но само в
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Съдът следи служебно за нищожността , като преценката се
извършва към момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното
му неизпълнение и/или размера на уговорената, претендирана или начислена
неустойка (т. 3 от ТР 1-2010-ОСТК). Уговорката за неустойка при предсрочно
разваляне по вина на абоната на договор за мобилни услуги, от мобилния
оператор, в размер на всички неплатени по него след развалянето му месечни
абонаментни такси до края на уговорения му срок, излиза извън посочените
функции на неустойката, защото мобилният оператор по вече разваленият
договор получава имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил и ако договорът не беше развален, без обаче да
предоставя срещу това електронни съобщителни услуги и ползване на
устройства, което води до неоснователното му обогатяване и нарушава
принципа за справедливост, защото последната по дефиниция е мяра за
съответствие, която поради това изисква еквивалентност на насрещните
престации, която в случая очевидно липсва. Аргумент за това е и нормата на
чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, която урежда отговорност за нарушен негативен
интерес, при която обезщетението няма компесаторен характер и не може да
3
обезщетява поради това вредите от развалянето (в този смисъл и Р 219-2016-I
т.о., Р 110-2016-I т.о., Р 193-2016-I т.о.). Според същата норма на чл. 88, ал. 1,
изр. 2 ЗЗД, при разваляне на договора кредиторът има право на обезщетение
(само - б.р.) за вредите от неизпълнението, но не и от развалянето му. Поради
това и искът за съществуване на неустоечни вземания следва да бъде изцяло
отхвърлен, като неоснователен.
На 20.09.2018г. страните са сключили, при представените общи условия,
договор за лизинг. По същия ищецът предоставил на ответника за временно и
възмездно ползване на лизинг, за срок от 23 месеца, посоченото в този
договор устройство, а ответникът се задължил да му плати общата му
лизингова цена от 109.57лева с ДДС/ на месечни лизингови вноски, всяка по
2,59 лева. Съдът е постановил решение, с което е отхвърлил предявените
ищцови претенци по отношение дължими лизингови вноски в размер на
36.26/тридесет и шест лева и 26ст./лв., дължими по договор за лизинг от дата
20.09.2018г. с мотивът, че клаузата на чл. 12, ал. 2 от общите условия на
договора за лизинг, урежда условията за настъпване на автоматична
предсрочна изискуемост на лизинговите вноски, както и произтичащите от
това последици за потребителя – ответник е нищожна. По договора е
уговорено месечно плащане на сума в размер на 2.59лв. за срок от 23 месеца,
доколкото договора за лизинг е сключен във връзка с договора за мобилни
услуги от дата 20.09.2018г. Договорът за лизинг е обвързан с договора за
мобилни услуги, като в договора за лизинг е посочено, че договора за лизинг
има действие по време на действие на договора за мобилни услуги.
Съдът намира,че в чл. 12, ал. 2 от ОУ на договора за лизинг е прието, че
договора за лизинг се прекратява, а лизинговите вноски стават предсрочно
изискуеми при наличието на прекратен договор за мобилни услуги.
Доколкото абонатът е приел общите условия на двата договора, същият е
следвало единствено да заплаща месечната си вноска, както по договора за
мобилни услуги, така и по договора за лизинг. Договора за лизинг е сключен
на дата 20.09.2018г. със срок на действие 23 месеца .Същият изтича на дата
20.08.2020г., Изцяло е падежирал към дата 20.09.2020г. Падежиралите
вноски, следва да бъдат присъдени, независимо, че са претендирани като
4
предсрочно изискуеми.
Доводите за неравноправност на чл. 12, ал. 2 от ОУ към договора за лизинг,
не може да бъде споделено. Същата клауза е неотносима към предмета на
настоящия спор, доколкото дължимостта на лизинговите вноски дори и
претендирани като предсрочно изискуеми, са дължими на основание
настъпил падеж на лизинговите вноски.
Относно възражението за допуснато от районния съд нарушение на
процесуалните правила поради незачитане на направеното от ответника
признание на иска съдът намира следното: По същество чрез признанието на
иска в конкретния случай може да бъде проведен симулиран процес. По
делото се установява, че процесните неустоечни клаузи, на които ищецът е
основал предявения по делото иск за съществуването на процесните
неустойки, са нищожни, поради противоречието им с добрите нрави. Поради
това спрямо съда признанието на иска е само доказателствено средство
(обяснение на ответника), от което съдът не е обвързан, а преценява по свое
вътрешно убеждение (чл. 237, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК и Р 549-88-I г.о.).
При този изход на делото, решението на районния съд следва да бъде
отменено ,в частта ,в която , се отхвърля предявеният иск от въззивника за
признаване на установено дължимостта на вземането към Д. М. Б. с ЕГН
**********, с адрес гр. С.З., ул. *** за сумата от 36,26 лева за предсрочно
изискуеми лизингови вноски след месец юли 2019г. до месец август 2018г. по
договор за лизинг от 20.09.2018 г., за което парично задължение е издадена
Заповед № 148 по ч.гр.д. № 1768/2021 г. по описа на Старозагорски районен
съд,както и в частта относно разноските по делото и потвърдено в останалата
обжалвана част.
В полза на въззивника следва да се присъдят сторените в
първоинстанционното производство разноски в размер съобразно уважената
част на исковата претенция,разноските в заповедното производство по
съразмерност,както и разноските в настоящото производство предвид
уважената част на иска .
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №266/16.04.22 г. по гр.д. №3555/21 г. по описа на
Районен съд-С.З.,в частта,в която се отхвърля предявеният от „Й.“ ЕАД ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. ***, съдебен адрес гр.С.,
бул.***, иск за признаване на установено дължимостта на вземането към Д.
М. Б. с ЕГН **********, с адрес гр. С.З., ул. *** за сумата от 36,26 лева за
предсрочно изискуеми лизингови вноски след месец юли 2019г. до месец
август 2018г. по договор за лизинг от 20.09.2018 г., за което парично
задължение е издадена Заповед № 148 по ч.гр.д. № 1768/2021 г. по описа на
Старозагорски районен съд,както и в частта ,относно разноските по делото
като ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. М. Б., с ЕГН
**********, с адрес гр. С.З., ул. *** дължимостта на вземането на „Й.“ ЕАД
ЕИК *** за сумата от 36,26 лева за предсрочно изискуеми лизингови вноски
след месец юли 2019г. до месец август 2018г. по договор за лизинг от
20.09.2018 г., за което парично задължение е издадена Заповед № 148 по
ч.гр.д. № 1768/2021 г. по описа на Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА Д. М. Б. с ЕГН **********, с адрес гр. С.З., ул. ***, да заплати на
Й.“ ЕАД ЕИК *** сумата от 85,91 лв.-разноски в първоинстанционното
производство, да заплати сумата от 69,06 лв. - направени в заповедното
производство разноски, съразмерно на уважената част от иска,както и да
заплати сумата от 69,06 лв. –разноски във въззивното производство съобразно
уважената част на предявените искове като същите могат да бъдат внесени по
банкова сметка на ищеца в С. АД, клон Б., IBAN *52**1000***.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7