№ 42759
гр. София, 15.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110174810 по описа за 2024 година
Производството по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на Е. Т. Л. срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с която
е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 5395,06 лева, платена по Договор за стоков кредит №
*************** г., сключен между страните, който впоследствие е прекратен поради
отказ на ищцата от договора за покупко-продажба на стоките, чието закупуване е
финансирано с договора за стоков кредит, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 16.12.2024 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 22.09.2024 г. ищцата е сключила с
„Комфортъбъл“ ЕООД договор за покупко-продажба на стоки извън търговския обект
на стойност 5190 лева, а именно: уред за алкализация и йонизация на вода Genkai,
модел Kaiteki, безкабелна прахосмукачка 4 в 1, уред за пречистване на въздух – Airflow
3000 и уред за пречистване на храна, като за финансиране на покупката сключила с
банката, чрез посредничеството на търговеца Договор за стоков кредит № **********.
На 27.09.2024 г. ищцата изпратила електронно съобщение до имейл адреса на
търговеца с прикачен стандартен формуляр за отказ, но на 01.10.2024 г. търговецът
отговорил, че няма да приеме обратно стоките. На 02.10.2024 г. ищцата изпратила
обратно стоките по куриер с хартиен формуляр за отказ до адреса на управление на
търговското дружество, посочен в договора, но търговецът отново отказал да приеме
пратката. На 04.10.2024 г. изпратила отново с куриер стоката на търговеца. На
08.10.2024 г. ищцата изпратила искане до ответната банка да удовлетвори нейното
право да се откаже от договора, тъй като е упражнила правото си на отказ от договора
за покупко-продажба и е върнала стоките на търговеца, но на 25.10.2024 г. банката
отказала да прекрати договора за стоков кредит, тъй като търговецът твърдял, че не е
получил стоката си. Впоследствие съпругът на ищцата – С. Л. с платежни нареждания
от 24.10.2024 г. и 24.11.2024 г. извършил, от името на ищцата плащания към „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД съответно за сумите 152,24 лева и за 5 242,82 лева. Поддържа, че съгласно
чл. 53 ЗЗП упражняването на правото на отказ от договора прекратява задълженията
на страните да изпълнят договора от разстояние или договора извън търговския обект,
като на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗП потребителят е задължен да предаде или изпрати
стоките на търговеца. Излага съображения, че на основание чл. 55, ал. 4 ЗЗП
търговецът може да претендира намалена стойност на продуктите, но не и да
претендира, че ако един продукт е изпробван или има лош търговски вид може да
1
откаже да го получи, а хипотезите, при които правото на отказ не се прилага са
императивно посочени в чл. 57 ЗЗП и не могат да бъдат договорно разширявани, тъй
като подобна клауза ще бъде неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 2 ЗЗП.
Ищцата поддържа, че след като е упражнила правото на отказ от договора за покупко-
продажба не е обвързана от клаузите на свързания с него договор за стоков кредит,
като е ирелевантно дали търговецът е получил своята стока или не. Навежда доводи,
че договорът за стоков кредит представлява свързан договор за кредит по смисъла на §
1, т. 11 ДР на ЗПК, тъй като кредитът се използва изключително за финансиране на
договор за доставка на стоки и кредиторът използва услугите на продавача на стоката
за сключване на договора за кредит, като продавачът е кредитният посредник, чрез
който договорът е сключен. Съгласно чл. 56 ЗЗП когато потребителят упражни правото
си на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, всеки
допълнителен договор се прекратява автоматично, без потребителят да дължи каквито
и да е разходи, с изключение на разходите по чл. 54, ал. 3 ЗЗП и чл. 55 ЗЗП. Моли за
уважаване на иска. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Излага твърдения,
че поради неприемане от страна на търговеца на отказа от договора, банката не счита
за прекратен договора за стоков кредит. Оспорва обстоятелството, че ищцата е върнала
закупените с договора стоки. Поддържа, че ищцата е уведомила банката за отказа си
от договора едва на 08.10.2024 г., т.е. след изтичане на законоустановения 14-дневен
срок, и не в уговорената между страните писмена форма. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание, като на ищцата
бъдат дадени указания за отстраняване на констатираните в исковата молба
нередовности, а именно да посочи банкова сметка или друг начин на плащане на
претендираната сума съгласно чл. 127, ал. 4 ГПК.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявен е иск с правна квалификация чл. 55,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 28, ал. 3 ЗЗП.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
УКАЗВА на ищцата, че носи доказателствената тежест да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: сключването на
договора за стоков кредит със соченото в исковата молба съдържание, който договор е
сключен във връзка с договор за покупко-продажба от разстояние от 22.09.2024 г,
сключен между ищцата и „Комфортъбъл“ ЕООД; че е налице възможност едностранно
да се откаже от договора за прокупко-продажба от разстояние и правото на отказ е
надлежно упражнено в установения за това срок (14-дневен); че в резултат от
изявлението за отказ е настъпило прекратяване действието на договора за покупко-
продажба от разстояние, довело и до необвързаност от клаузите на свързания с него
договор за потребителски кредит; че търговецът е получил обратно стоката,
респективно че ищцата е изпратила обратно стоката на търговеца; извършено от
ищцата в полза на ответника плащане на претендираната сума, че е отпаднало
основанието ответникът да получи процесната сума.
При установяване на горните обстоятелства е в тежест на ответника да докаже
валидно правно основание за получаване, съответно за задържане на получената от
ищеца сума за погасяване на задълженията по процесния договор за стоково кредит,
или плащане на процесната сума, респективно осъществяването на всички
обстоятелства, от които произтичат възраженията му.
2
ОБЯВЯВА на основание чл. 153 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК
за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
че на 22.09.2024 г. между ищцата и „Комфортъбъл“ ЕООД е сключен договор за
покупко-продажба на стоки, чието закупуване е финансирано с Договор за стоков
кредит № **********, сключен между ищцата и ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕООД; че
на 08.10.2024 г. ищцата е оправила до ответника искане за зачитане на последиците от
отказа от договора за покупко-продажба на стоки.
По искането с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК:
Ответникът е направил искане за привличане на „Комфортъбъл“ ЕООД като
трети лице – помагач на негова страна, но не е изложил обстоятелства, с които да
обоснове правния си интерес от привличането, поради което искането на основание чл.
101 ГПК следва да бъде оставено без движение, като се укаже на ответника да
обоснове правния си интерес от привличане на това трето лице като помагач на негова
страна.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените от ищците и ответника писмени
доказателства.
Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или доброволно
уреждане на спора по друг начин.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата в срок до съдебно заседание да посочи банкова сметка или
друг начин на плащане на основание чл. 127, ал. 4 ГПК.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок с молба с препис за ищцата да
уточни правния си интерес от искането по чл. 219 ГПК за конституиране като трето
лице – помагач на негова страна на „Комфортъбъл“ ЕООД, както и да представи
препис от отговора на хартиен носител за изпращане на третото лице - помагач или да
представи по делото документ за внесена по сметка на СРС държавна такса по чл.
102з ГПК в размер на сумата от 5,10 лева - за изготвяне на препис от отговора на ИМ
за изпращане на "Комфортъбъл" ЕООД.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.12.2025 г.
от 9:40 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата
молба и с отговора на исковата молба документи.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител и, за което
предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от
договора.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
представи по делото документ за внесена по сметка на СРС държавна такса по чл.
102з ГПК в размер на сумата от 5,10 лева - за изготвяне на препис от отговора на ИМ
за изпращане на ищеца, като при неизпълнение - съдът ще постанови определение по
чл. 77 ГПК за посочената сума.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
3
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като
същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ
обстоятелства и представените доказателства.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4