Решение по дело №1016/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по веда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 62, ал.3 от ЗИНЗС.

Образувано е по жалба на В. К. А., срещу Заповед № 3886/20.08.2024 г., издадена от зам.главния директор на ГДИН, с която е отказано преместването на лишения от свобода в Затвора – гр. Ловеч.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че същият е издаден в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Прави се искане оспорената Заповед да бъде отменена, като неправилна и необоснована.

Ответникът – зам.главен директор на ГДИН, редовно призован, не се явява. Процесуалния му представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Допълнителни аргументи навежда в представено писмено становище.

Административен съд – гр. Пазарджик, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По повод подадено заявление от жалбоподателя за продължаване на образование в 8-ми клас в СУ към Затвора – гр. Ловеч бил изготвен текущ доклад от началник сектор „СДВР“ и ИДСВР при Затвора – гр. Пазарджик.

В доклада е посочено, че жалбоподателят постъпил в Затвора – гр. Пазарджик на 11.12.2023г. / преместен от Затвора – гр. Пловдив / за изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години, наложно му по НОХД № 77/2023г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, за престъпление по чл. 199, ал.1, т.4 от НК. Процеса на адаптация преминал бързо и безпроблемно, предвид предишните му престои в пенитециарна изолация. Общува ситуативно и непоследователно с останалите лишени от свобода, без оглед на възраст и етническа принадлежност, търси група, в която да се включи и от която да получава нужната му подкрепа. Заради невъздържаността си често попада и участва в конфликтни ситуации. Отношението му към пенитециарните служители е биполярно и доста променливо, изразява желание за започване на работа, но изказва претенции относно нейното естество. До изготвяне на доклада лишеният от свобода има 12 наложени дисциплинарни наказания за периода 20.01.2023г. – 31.05.2024г. за разнородни по вид дисциплинарни нарушения – упражнение на физическо насилие и конфликт с/върху други лишени от свобода лица, неспазване на установения в Затвора- гр. Пловдив вътрешен ред, неизпълнение разпорежданията на НОС, агресивно поведение срещу медицинско лице в Затвора – гр. Пазарджик и др. подробно изброени в доклада, не е награждаван.

На 10.02.2023г. жалбоподателят бил назначен на работа като ръчник в „Обособено производство“ към ДП ФЗД-ТП Пловдив, като поради неспазване на реда и дисциплината, на 16.05.2023г. е спрян от трудова дейност.

На 25.01.2024г. жалбоподателят бил назначен на работа в цех „АББ“ като поради неспазване на реда и дисциплината, на 12.02.2024г. е спрян от трудова дейност.

На 12.04.2024г. жалбоподателят бил назначен като чистач на коридора, като поради несправяне със задълженията си, на 30.04.2024г. е спрян от работа.

Изготвената преоценка на риска от рецидив била във високи стойности – 114 точки по скалата на OASys, при преоценката отново е във високи стойности – 90т.

След анализ на представените по преписката доказателства и личното досие на лишеното от свобода лице, ответника в оспорената Заповед приел, че същият е системен нарушител на дисциплината, установените правила и норми в местата за лишаване от свобода, като въпреки водената интензивна индивидуална работа през изтеклия период на пенитециарното третиране жалбоподателя има наложени 12 наказания за извършени груби дисциплинарни нарушения, по отношение на които е неприложима разпоредбата на чл. 109, ал.2 от ЗИНЗС. Като системен нарушител жалбоподателя не отговаря в цялост на изискванията, посочени в т.33 от Правилата за условията и реда за образование, обучение и квалификация на лишените от свобода, обвиняемите и подсъдимите, настанени в местата за лишаване от свобода, утвърдени със заповед №Л-3020/01.07.2019г. на главния директор на ГДИН /Правилата/. Въз основа тези аргументи, и на основание чл.62, ал.1, т.1 от ЗИНЗС и т.54 от заповед № Л-3020/01.07.2019г. на гл. директор на ГДИН, ответника издал оспорената в настоящото производство Заповед.

При така установената фактическа обстановка, Административен съд – гр. Пазарджик обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат пряко от издадения индивидуален административен акт, в законоустановения 14 - дневен срок, пред местно компетентния да я разгледа административен съд. Оспорен е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл. 62, ал.3 от ЗИНЗС.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът дължи извършване на цялостна проверка по чл. 146 от АПК на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът с издаване на актове от категорията на процесния такъв.

Оспорената Заповед е издадена от компетентен орган, съгласно изискването на чл. 62, ал.5 от ЗИНЗС – зам. главен директор на ГДИН, оправомощен със Заповед № № Л- 4743#2/08.11.2022 г. на гл.директор на ГДИН / служебно известна на съда /, в кръга на неговите правомощия, при спазване на изискването за писмена форма и наличие на изускуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същата съдържа фактическите обстоятелства, които са обусловили съдържанието на волеизявлението на издателя и не страда от пороци, които да обосновават неговата нищожност. Административният орган е посочил, както фактическите, така и правните основания, мотивирали го да издаде оспорения административен акт, който е постановен и при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1, т.1 от ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на ГДИН при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа - при изявено желание от лишения от свобода.

Видно от приложената по делото Заповед № Л-3020/01.07.2019 г. на гл.директор на ГДИН, на основание чл. 13, ал.2, т.1, вр.чл.159 ичл.257, ал.2 от ЗИНЗС са утвърдени Правила за условията и реда за образование, обучение и квалификация на лишените от свобода, обвиняемите и подсъдимите, настанени в местата за лишаване от свобода. В Раздел IV от Правилата е уредена процедурата по прием в училищата към местата за лишаване от свобода и условията, на които лицата следва да отговарят, за да бъде проведено обучението. В т. 33 от Правилата е предвидено, че за да бъдат преведени в друг затвор за включване в учебната дейност, лишените от свобода следва да отговарят на изрично изброените кумулативни изисквания, а именно: да имат остатък от изтърпяване на наказанието не по-малко от 6 месеца към 15 септември на съответната година, необходим за завършване на първия учебен срок; да не са системни нарушители на дисциплината; да не са изолирани в единична килия без право на участие в колективни мероприятия към началото на учебната година; да не са обвиняеми и подсъдими, обвинени за престъпление за които се предвижда наказание над 15 години лишаване от свобода или доживотен затвор; да не са обвиняеми и подсъдими, които грубо или системно нарушават установения ред, с което застрашават сигурността в затвора.

Видно от данните по делото, жалбоподателя не отговаря на посочения втори критерий - да не е системен нарушител на дисциплината. От съдържанието на приложените по делото заповеди за налагане на дисциплинарни наказания е видно, че лишеният от свобода е наказван многократно за различни по вид и характер дисциплинарни нарушения, извършени на посочените в същите дати през 2023 и 2024г., за което са му били налагани разновидни дисциплинарни наказания. Предвид периода на допускане на дисциплинарните нарушения, правилно административния орган е приел, че разпоредбата на чл. 109, ал.2 от ЗИНЗС не е приложима. Въз основа на правилно оценените данни по преписката, ответника е достигнал до обоснован извод, че жалбоподателя е системен нарушител на дисциплината, установените правила и норми в местата за лишаване от свобода и въпреки водената интензивна индивидуална работа през изтеклия период на пенитенциарно третиране, лишеният от свобода има наложени множество наказания за извършени груби дисциплинарни нарушения, съответно не отговаря в цялост на изискванията, посочени в т. 33 от Правилата.

Несъмнено, съгласно разпоредбата на чл.53 от Конституцията на Република България всеки има право на образование, но в конкретната хипотеза това право на жалбоподателя не е отнето, а в съответствие с Правилата същият следва да отговаря на определени изисквания, като лишено от свобода лице, за да може да бъде преместен в съответното пенитециарно заведение, където да продължи образованието си. Следва да се отчете и, че до продължаване на образованието се допускат лишени от свобода, за които това ще има положителен корекционен ефект, но и които с поведението си показват, че не са системни нарушители и не застрашават сигурността в местата за лишаване от свобода, което в случая по отношение на жалбоподателя не е налице. Адмиративно следва да се приеме изявлението на лишеното от свобода лице, че има желание да се поправи, съответно да завърши образованието си, но за да не бъде това изявление само декларативно, следва да бъде гарантирано със съответното поведение.

По изложените съображения съдът намира оспорената Заповед за законосъобразен административен акт – издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта. Този извод обосновава неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена.

Предвид изложеното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. К. А., срещу Заповед № 3886/20.08.2024 г., издадена от Заместник-главния директор на ГДИН.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, в съответствие с разпоредбата на чл. 62, ал.3, изр.2-ро от ЗИНЗС.